Питър Брук, легендата на съвременния театър, великанът, който завинаги промени облика на театъра, почина на 97-годишна възраст
Олицетворение на световния театър, апостол на мултикултурната сцена, архитект на силно човешки спектакли, от Шекспир до индийски фрески или африкански приказки, Петър Брук водеше публиката да се докосне най-близо до мистерията на драматичното изкуство.
Фантомът със стоманеносини очи ще обитава вечно своя дом „Ле Буф дю Нор“.
С него угасва едно от най-значимите театрални приключения от втората половина на XX-ти век, което превърна театъра във великолепен инструмент за изследване на „човешкото“ („човешкото същество е единствената езотерика, която заслужава да бъде разгадана“) чрез легендарните спектакли: „Сън в лятна нощ“, „Бурята“, „Трагедията на Кармен“, „Махабхарата“ (която ще остане един от най-големите успехи, 9 часа в кариерата Булбон на фестивала в Авиньон), „Вишнева градина“, „Човекът, който…“.
В края на 60-те години на ХХ-ти век, след десетки успехи, сред които многобройни пиеси на Шекспир и след като е режисирал най-големите актьори, от Лорънс Оливие до Орсън Уелс, Питър Брук решава да се установи в Париж, в театъра „Ле Буф дю Нор“, където започва експерименталния му период, белязан от теорията на „празното пространство“, даваща превес на чистите форми преди традиционните декори.
Приключението „Ле Буф дю Нор“
Питър Брук открива в Париж, в космополитния квартал „Ла Шапел“, разрушаващият се театър „Ле Буф дю Нор“, носител на история и памет с „изключителни пропорции, уникални за Европа, които по-късно е открито, че са същите като на Шекспировия „Театър на розата“.
„Ле Буф е точното място „хамелеон“, за което съм си мечтал винаги, отвътре и отвън, способно да стимулира и освободи въображението на зрителя (…) Защото театърът не е нищо повече от по-концентриран човешки опит, който ние изживяваме обичайно всеки ден.“
Творец на празното пространство
Питър Брук се насочва към това, което ще се превърне в негова запазена марка: изкуството да създава пълна палитра от емоции в „празно пространство“ („Празното пространство, изд. Дьо Сой, 1977 г.). Решава да се откаже от всякакви декори, за да принуди зрителите да си представят заобикалящата среда с идеята да се завърнат към основното: празна сцена, която да ги концентрира върху играта на актьорите.
„Мога да взема което и да е празно пространство и да го нарека сцена. Някой преминава през това пространство, докато друг го наблюдава и това е достатъчно, за да започне театралното действие.“
Неговите прочути първи реплики ще се превърнат в „манифест“ на алтернативния и експериментален театър.
Кино
В киното, той режисира дузина филми.
В началото на своята кариера, през 1959 г., той вече с подчертан вкус към тишината и празното пространство, режисира Жан Моро и Жан-Пол Белмондо в адаптацията „Модерато Кантабиле“ на Маргарит Дьорас.
След това той адаптира за киното някои от своите постановки: „Трагедията на Кармен“ през 1982 г. Или още неговата най-известна постановка „Махабхарата“, 9-часова епопея на индийската митология, адаптирана за киното с неговия идеен съратник Жан-Клод Кариер.
„Като всички легенди, той ще царува още дълго в царството на текстовете“, написа Джак Ланг, президент на Института за арабския свят и бивш министър на културата.