x

Изправени пред войната – Eвропейски диалози : Лектори

29.05.2024
<strong>Ахмет Инсел</strong>

Ахмет Инсел

Политолог и университетски преподавател (Турция)

Ахмет Инсел, роден през 1955 г. в Истанбул, е бил преподавател в Университет Париж Пантеон-Сорбона и професор в университета Галатасарай. Понастоящем участва от разстояние в редакционните комитети на издателство Iletisim и месечното списание Birikim в Турция. Негови наскоро публикувани произведения са: Авторитарен националкапитализъм (с Пиер-Ив Енен), изд. Bleu Autour, 2021, и Новата Турция на Ердоган? От демократичната мечта до отклонението към авторитаризма, изд. La Découverte, 2017.

<strong>Александър Леви</strong>

Александър Леви

Френско-български журналист и писател

Александър Леви е независим журналист, специалист по въпросите на бившия Съветски съюз и Балканите. В момента сътрудничи на седмичника Courrier International в Париж и на швейцарския всекидневник Le Temps, където отговаря за свързаните с Русия новини. По-специално той е автор на Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско (изд. Hachette Litteratures, Париж), издадена през 2009 г., и на едно по-лично произведение, Записки от Странджа 1989-2019. От едната стена до другата (изд. Buchet-Chastel, Париж), в което се връща назад към детските и юношеските си години в България. Страна, в която е отбил военната си служба преди падането на режима на Тодор Живков.

<strong>БЕСА ЛУЧИ</strong>

БЕСА ЛУЧИ

Редактор (Косово)

Редактор, изследовател и продуцент, Беса Лучи е и съосновател и главен редактор на „Косово 2.0“, издавано на албански, английски и сърбохърватски език. Това регионално списание, обединяващо политически, социални и културни коментари и репортажи, успява да създаде различното и необходимо пространство за дебат. Беса Лучи участва активно в публични дебати, в проекти, свързани с иновации в медиите, но и с качеството на журналистиката, в културни инициативи. Била е асистент във факултета по журналистика в Университета в Прищина от 2013 до 2019 г.

Бойко Василев

Бойко Василев

Журналист (България)

Бойко Василев е известен български журналист, водещ и продуцент на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия БНТ. Експерт по Балканите, той прави репортажи за БНТ за събитията в Сърбия, Босна и Херцеговина и Република Македония, за войната в Босна и Херцеговина (1994-1995г.), за конфликта в Косово (1998г.), за въздушните удари на НАТО в Белград (1999г.) и за протестите срещу Слободан Милошевич (2000г.). Предаванията му включват аналитична рубрика, в която журналистът представя гледната си точка по актуални теми и важни международни въпроси. Успоредно с това той снима репортажи и документални филми; от 2010 до 2016г. е продуцент на документалната поредица по международни въпроси „Светът на живо“. Отразява войните в Сирия (2012г.) и Ирак (2015г.). През юни 2001г. организира специално издание на „Панорама“ от Скопие, посветено на конфликта в Македония. Бойко Василев е вицепрезидент на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и член на Борда на Института за регионални и международни изследвания.(ИРМИ).

Кристин Кадо

Кристин Кадо

Професор по политически науки (Франция)

Кристин Кадо е професор по политически науки в Университет Париж 8 и член на изследователското звено CRESPA (Център за социологически и политически изследвания в Париж | CNRS, Университет Париж 8, Университет Париж Нантер). Като преподавател, изследовател и автор тя се фокусира върху възпоменателните политики, доминиращи наративи и контранаративи, както и върху визуалното и символично представяне на Европейския съюз (Европейски политически памети, изд. Presses universitaires de Vincennes, 2019; Пантеонизирана Европа. Официални и ординарни изображения на Европа в Париж, хабилитационен ръкопис, 2022).
https://www.cresppa.cnrs.fr/labtop/equipe/les-membres-du-labtop/cadot-christine/

<strong>КЛОТИЛД ВАРЕН</strong>

КЛОТИЛД ВАРЕН

Изследовател, отговарящ за европейските въпроси в Центъра за анализи, прогнози и стратегии към Министерството на Европа и външните работи (Франция)

Клотилд Варен е изследовател с фокус върху европейските въпроси в Центъра за анализи, прогнози и стратегии към Министерството на Европа и външните работи. Преподава външна политика на Европейския съюз в Sciences Po, Париж. До 2020 г. ръководи списание Confrontations Europe, което анализира европейски социални, икономически и политически въпроси



Clotilde Warin is in charge of European affairs at the policy planning staff of the French Ministry of Europe and Foreign Affairs (the Center for Analysis, Forecasting and Strategy). As a researcher, she teaches the European Union foreign policy at Sciences Po Paris. Until 2020, she was responsible for the journal Confrontations Europe, which analyses social, economic and political issues in Europe.

<strong>Константин Сигов</strong>

Константин Сигов

Философ (Украйна)

Украинският философ Константин Сигов, който ръководи Центъра за европейски изследвания към Киево-Могилянската академия, е бил асоцииран професор във Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж от 1992 до 1995 г. Участва в издаването на Европейски речник на философията (Париж, изд. Seuil/Le Robert, 2004) и основава в Киев издателство „Дух и литера“, което публикува в превод на украински велики мислители като Монтен, Декарт, Паскал, Пол Рикьор, Еманюел Левинас и Франсоа Фюре. Приятел на Пол Рикьор и Чарлз Тейлър, той ги посреща в Киевския университет. За неуморната си дейност в изграждането на мостове между културите Константин Сигов е удостоен с френския Орден на академичните палми, степен офицер. През 2014 г. той подкрепя революцията на Майдана и се превръща в един от силните й гласове. Личното му философско творчество, което заема значимо място в славянския свят, се радва на голям международен отзвук: https://www.editionsducerf.fr/librairie/livre/19537/placards-libelles-12-lettre-de-kiev. Последните произведения на Константин Сигов (2022-2023) са: Смелостта на Украйна. Един въпрос към европейците, Париж, изд. Editions du Cerf, 2023, 204 стр.; Когато Украйна се надигне. Раждането на нова Европа, Париж, изд. Talent Editions, 2022, 274 стр.

<strong>Сирил Блондел</strong>

Сирил Блондел

Доцент по география (Франция)

Сирил Блондел е доцент по география в Университета Реймс Шампан-Арден, Франция. Ръководи магистърска програма по геополитика. Изследванията му са насочени към темата за  стигматизирането на граничните и периферните територии в Европа. Интересува се по-специално от връзките между периферизацията и социалната маргинализация на сексуалните малцинства в тези територии. Изследвал е границата между Сърбия и Хърватия в рамките на докторската си дисертация, Естония, Северна Лотарингия и Нор-Па-дьо-Кале в рамките на две европейски постдокторантури, и Ардените в последните 4 години.
Линк: https://whereiseurope.wordpress.com/

<strong>Деян Убович</strong>

Деян Убович

Директор на GRAD (Сърбия)

Деян Убович е завършил антропология и управление на проекти в Белград. В края на 90-те години работи като журналист в независими радиостанции, откъдето стартира първото седмично радиопредаване след войната на Балканите, което включва 14 града от всички страни на бивша Югославия. Успоредно с това (март 2000 г.) основава неправителствената организация „Културен фронт“, водеща организация за множество проекти в Сърбия, но и на Балканите – регионални фестивали, конференции, изложби и др. През 2009 г. основава и ръководи Европейски център за култура и дебат (GRAD), който бързо се превръща в място за срещи и „подслон“ за много младежки инициативи, организации и събития, като гей седмица, организации на гражданското общество, работещи в различни области, независими издателства и др. През 2012 г. е един от основателите на Сдружението за независима културна сцена в Сърбия. През 2020 г. стартира „Музей на 90-те“ като регионален център за помирение, образование и бъдещо сътрудничество. Той е и активен член на стратегическата група за европейска инициатива „Душа за Европа“.

<strong>Димитрис Христопулос</strong>

Димитрис Христопулос

Професор в университета Пантейон (Гърция)

Димитрис Христопулос е гръцки академик и известен интелектуалец. Декан на факултета по политически науки в университета Пантейон и професор по политология в катедрата по политически науки и история в този университет. В миналото председател на Гръцката лига за правата на човека (2003-2011) и на Международната федерация за правата на човека (FIDH) в Париж (2016-2019). За по-подробна биография и произведения:
https://polhist.panteion.gr/images/DEP/Christopoulos/CHRISTOPOULOS24_CV_EN.pdf

<strong>Елена Максимин</strong>

Елена Максимин

Заместник главен редактор на le Grand Continent (Франция)

Елена Максимин е с дипломи по икономика от École normale supérieure и Висшето търговско училище (HEC) в Париж и Колумбия. Член на редакционния екип на списание Le Grand Continent, еталон в областта на европейския стратегически и интелектуален дебат, издавано от Групата за геополитически изследвания (GEG).

<strong>Елоди Борда-Шовен</strong>

Елоди Борда-Шовен

Политически социолог (Франция)

Елоди Борда-Шовен е политически социолог (Университет Париж 8 – CRESPPA). Преподава културни политики в Института по европеистика, магистърска програма „Културни политики и управление в Европа”. Последните й публикации, посветени на културните политики и културното участие в Европа и Латинска Америка, излизат в списанията Participation (2024), Biens Symboliques-Symbolic Goods (2023), Cultural Trends (2022) и International Journal of Cultural Policy (2017). Книгата й Сравнение на промените в културните политики е издадена на английски език от изд. Peter Lang през 2015 г. (на френски, от изд. Harmattan, 2018). В момента работи върху динамиката на културните политики в нелибералните режими и второстепенните форми на отговор и активизъм в Полша, както и по-специално върху използването от съпротивителните движения и привържениците на феминизма на артистични репертоари за мобилизация.

Фабрис пюшо

Фабрис пюшо

Директор „Общество и култура“ ARTE (Франция)

Роден през 1965 г., Фабрис Пюшо учи литература и завършва Висшето училище за аудиовизуални изкуства (FEMIS). Независим продуцент на документални филми (1992-2003), той се присъединява към France Télévisions през 2003 г., като част от France 3, където отговаря за програмите „Наука“ и „Открития“ и международните копродукции. Постъпва във France 2 през 2005 г., където заема поста заместник-художествен директор на магазинните и документални предавания, а след това и поста главен секретар на телевизионния канал и програмите му (2008-2011). През 2011 г. е назначен за ръководител на направление документални програми на France 2. От февруари 2016 г. работи за ARTE France, където ръководи направление „Общество и култура“, което обхваща документални филми и магазинни предавания, занимаващи се с разследвания, геополитика, общество, история, култура, и творчески документални филми. Телевизия ARTE излъчва на 6 езика и е насочена към продуциране и разпространение върху всички нейни линейни и нелинейни платформи на истории, които обогатяват и раздвижват въображението и погледа на европейския зрител чрез креативни и иновативни програми. Преподавател в Университет Париж I Пантеон-Сорбона от 2011 до 2020 г. През 2021 г. е слушател във Висшия колеж при Дипломатическия институт (CHEID, Министерство на външните работи и Европа).

Фредерик Мартел

Фредерик Мартел

Социолог и писател, журналист в радио France Culture (Франция)

Писател, преподавател и журналист, Фредерик Мартел има докторска степен по социални науки от Висшето училище за социални науки в Париж (EHESS). Притежава и магистърски степени по социални науки, политически науки, публично право и философия. Заемащ академичната длъжност професор, от 2020 г. той е ръководител на катедрата по креативна икономика в университета ZHdK в Цюрих и на научни изследвания в Цюрихския център за креативни икономики (ZCCE/ZHdK). Интересите му са свързани с интернет, културната политика, „меката сила“, дипломацията на влиянието, творческите индустрии, медиите, интелигентните градове и проблеми, свързани с правата на човека. Ф. Мартел е работил в Центъра за международни научни изследвания (CERI) към Sciences Po Париж. Преподавал е във Висшето училище за икономически и търговски науки (ESSEC), в Sciences-Po Париж и в MBA програмата на Висшето търговско училище (HEC). Автор е на много книги, от които последната, Содом. Едно разследване в сърцето на Ватикана (изд. Robert Laffont, 2019), е преведена на близо двадесет езика и се превръща в бестселър в над петнадесет държави (и в бестселър на New York Times). Всяка неделя, по програма France Culture на Radio France, Фредерик Мартел води на живо „Soft Power, предаване за творческите и цифровите индустрии“. Той е също така и журналист, пишещ за Point, Slate, Express, Nouvel Obs и други медии.

Гергей Ромшич

Гергей Ромшич

Научен изследовател (Унгария)

Гергей Ромшич е историк на идеите и политическата мисъл, който изследва много области, близки до научните му търсения, по-специално историята на международните отношения и употребите и злоупотребите с историята и паметта. Автор е на голям брой монографии (между които Мит и спомен и Памет за Хабсбургската империя, достъпни на английски език). Културен дипломат в миналото, в момента той е изследовател в Научноизследователския център по хуманитарни науки в Будапеща, като същевременно преподава в университета „Лоранд Йотвьош“. Настоящата му работа в рамките на програма „Рихард Г. Плашка“ на Виенския университет е посветена на начина, по който крайната десница си представя европейския ред след Първата световна война. Макар и изследванията му да са съсредоточени върху историята от края на 19-ти и началото на 20-ти век, Г. Ромшич продължава да се интересува от актуалността в интервюта и статии за паметта, политическата култура и международните отношения в Централна Европа, публикувани в различни издания на унгарски и английски език.

Георги Господинов

Георги Господинов

Писател (България)

Георги Господинов е български поет и писател. Произведенията му, смесица от поезия, фантастика и ирония, го превръщат в едно от големите имена на съвременната европейска литература. Италианския вестник La Repubblica го нарича „Източния Пруст“. Книгите му са преведени на десетки езици и са отличени с множество награди, включително Международната награда Букър за Времеубежище през 2023 година.



Gueorgi Gospodinov is a Bulgarian poet and novelist. His works, blending poetry, fiction and irony, have established him as a major figure in contemporary European literature. He has been described as the ‘Proust from the East’ by the Italian newspaper La Repubblica. His works, translated into dozens of languages, have been awarded numerous prizes, including the International Booker Prize for Time Shelter in 2023.

Христо Христев

Христо Христев

Доцент по право в Софийския университет (България)

Hristo Hristev, juriste, avocat, professeur de droit européen à l’Université de Sofia Saint-Clément d’Ohrid Titulaire d’un doctorat en droit (2012) de l’Université de Lorraine et spécialiste du droit de l’Union européenne, Hristo Hristev est professeur associé à la Faculté de droit de l’Université de Sofia Saint-Clément d’Ohrid. Il est également membre et coordinateur pour la Bulgarie du Réseau académique européen sur le droit pénal, membre de l’Ordre des avocats de Sofia et formateur au Centre de formation des avocats « Krastyu Tsonchev » du Conseil supérieur du barreau de la République de Bulgarie. Il dirige le master francophone « Droit de l’Union européenne » de l’Université de Sofia Saint-Clément d’Ohrid.

<strong>Игор Щикс</strong>

Игор Щикс

Писател и съдиректор на Музей на 90-те години (Сърбия)

Игор Щикс е автор на романите Замък в Романя и Присъдата на Рихард Рихтер (първоначално публикуван като Елияховият стол), спечелили множество награди и преведени на 15 езика. Новият му роман W е едновременно загадъчна история за убийство и размисъл за един век на революционни борби в Европа. Получава докторска степен от Института за политически науки в Париж и от Университета „Нортуест“. По-късно публикува монографията Нации и граждани в Югославия и пост-югославските държави: Сто години гражданство (изд. Bloomsbury, 2015). Заедно с Джо Шоу е редактор на сборниците Гражданство след Югославия (изд. Routledge, 2013) и Граждански права, (изд. Ashgate, 2013), а със Сречко Хорват на Добре дошли в пустинята на постсоциализма (изд. Verso, 2015). Удостоен е с френския Орден за изкуство и литература, степен кавалер, за литературните му и интелектуални достижения.

<strong>Илдико Отова</strong>

Илдико Отова

Преподавател-изследовател по политически науки, Нов български университет (България)

Илдико Отова преподава политически науки в Нов български университет. Работи и като изследовател в CERMES (Център за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет). Преподавателската й и изследователска работа е насочена към въпросите на миграцията и бежанците, интеграцията, градските политики и гражданството, популизма, крайната десница и настоящите форми на антисемитизъм.

Ина Кънчева

Ина Кънчева

Музикант (България)

Ина Кънчева е завършила оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Лауреат е на много престижни конкурси като „Млади музикални таланти“, „Панчо Владигеров“, „Монсерат Кабайе“,“ Мануел Аусенси, „Спирос Аргирис“, „ ДЕБЮТ“, „Виоти“, As.Li.Co и др. Получава наградата „Музикант на годината“ за 2002 г. в България. От 2002 до 2006 г. е солистка в Хановерската опера, а от 2005 до 2011 г. в Щутгартската опера, където изпълнява ролите на Жулиета от Капулети и Монтеки, Мими от Бохеми, Виолета от Травиата, графиня Адел в Граф Ори, Лучио Чина в Лучио Сила, Микаела в Кармен, Фиордилиджи в Така правят всички, Памина във Вълшебната флейта и др. През 2020 и 2021 г. Ина Кънчева работи в тясно сътрудничество с Оркестъра на Берлинското радио (RSB) и реализира множество записи и концерти. През този период тя участва в голям брой рецитали в Мадрид, Ваймар, Берлин и Париж, както и в множество проекти за камерна музика на „Джобни концерти“ Франция и Франс Мюзик, както и на фондация „Хуан Марч“ в Испания. Била е солист на различни фестивали в България и чужбина и на много оперни театри в Германия, на Датската кралска опера, Ковънт Гардън в Лондон, Ла Скала в Милано и др.

<strong>Юлиан Гроза</strong>

Юлиан Гроза

Директор на IPRE (Молдова)

Юлиан Гроза е изпълнителен директор на Института за европейски политики и реформи (IPRE). Бил е заместник-министър на външните работи и европейската интеграция на Република Молдова, отговарящ за европейската интеграция и международното право. През 2022 г. е избран за представител на гражданското общество във Върховния съвет за сигурност (Молдова) и Националния комитет за европейска интеграция (Молдова). Юлиан Гроза е експерт по международни отношения, европейски въпроси и добро управление, със специално внимание към страните от Източното партньорство на ЕС, трансатлантическото сътрудничество и Русия. Зашършил е право, след което е специализирал европеистика, трети цикъл, в университета в Бирмингам, и сигурност на НАТО в Националното висше училище за политически и административни науки (SNSPA) в Букурещ.

<strong>Лоран Маршан</strong>

Лоран Маршан

Журналист (Франция)

Лоран Маршан, роден в Рен през 1963 г., има магистърска степен по съвременни езици и литератури. Бил е преподавател, писмен и устен преводач в Рим, преди да стане журналист през 1990 г. Кореспондент на Radio France в Италия и Ватикана от 1992 до 2008 г. (под името Лоран Морино). Участва в множество пътувания на папа Йоан Павел II (Куба, Индия, Светите земи, Полша, САЩ, Литва…). От 2008 г. е външнополитически колумнист в Ouest-France, към бюрото на вестника в Париж. Като част от ръководния редакционния екип отговаря за международните редакционни партньорства (по-специално с германската пресгрупа Funke), както и за обучението по европейски въпроси на журналистите от групата.

<strong><strong>Мария Касимова-Моасе</strong></strong>

Мария Касимова-Моасе

Писателка (България)

Мария Хиндова Касимова-Моасе е родена на 5 октомври 1969г в София. Завършила е българска филология в Софийския университет и магистърска програма “Изкуството – начин на мислене” в НБУ. Кариерата си на журналистка започва след спечелване на конкурс за водещи на младежкото предаване “Формула 5” в БНТ. След дипломирането си работи в културните отдели на вестниците “Стандарт”, “24 часа”, “Демокрация”, списание и вестник “Сега”. Била е отговорен редактор на лайф стайл списание “Едно”, заместник главен редактор на списание ELLE в България, главен редактор на списание Капитал LIGHT и основател и главен редактор на списание HEЯR. От 2010г е журналистка на свободна практика. Завършила е обучения по етикет и протокол в Лондон и Брюксел. Първата й книга “Близки срещи със смесени чувства” излиза през 2017 г. През 2018 година е публикуван и първият й роман “Балканска рапсодия”, преведен и на френски. Автор е на комедийните аудоисериали към аудиоплатформата “Сторител” “Записки от Шато Лакрот” и “Записки от Шато Лакрот: Резидензия Злокучане”, излезли и като книжни издания. През 2022г излиза и книгата й “Монолози”. Зад всичките й книги стои издателство “Колибри”. 
От някоко години Мария представям пред публика и свои сторителинг спектакли – “Свободно падащи истории” и “Червена звезда, Бл.28”. Тя е социално активен гражданин, който подкрепя различни каузи, свързани с домашното насилие, феминизма и равните граждански права. Омъжена е, има две дъщери.

<strong>Мари Врина-Николов</strong>

Мари Врина-Николов

Професор (Франция / България)

Мари Врина-Николов, възпитаничка на Националното училище в Севър (ENS), завършила класическа филология, професор по български език и литература и теория на литературния превод в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO), съръководител на магистърска програма по литературен превод в INALCO, съ-главен редактор на сп. „Слово“, е автор на учебници по български език, както и на множество статии и трудове по история на българската литература, история на превода в България и философия на художествения превод. Превела е на френски много български писатели и поети, класически и съвременни, като Йордан Йовков, Иван Вазов, Алеко Константинов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Виктор Пасков, Константин Павлов, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Алек Попов, Теодора Димова, Рене Карабаш (близо петдесет книги), и поддържа сайт за съвременна българска литература: http://litbg.eu/.

<strong>МАТИАС ЕНАР</strong>

МАТИАС ЕНАР

Писател (Франция)

Френският писател Матиас Енар е автор на голям брой романи, радушно посрещнати от критиката и публиката. Полиглот, той е и преводач на френски от арабски, персийски и испански езици. През 2003 г. излиза първата му книга Съвършеният изстрел и на следващата година печели Наградата на петте континента на франкофонията и Награда „Едме дьо Ларошфуко“. Следващите му творби Зона, Говори им за битки, за царе и слонове и Улицата на крадците също са отличени с различни награди. През 2015 г. романът му Компас, изследващ начина, по който Западът гледа на Изтока, му донася наградата „Гонкур“. Последният му роман, Дезертиране (2023), чието действие се развива по време на Втората световна война, поставя въпроса за отношението ни към насилието и историята. Книгите му са преведени на над двадесет езика. Носител на Ордена за изкуство и литература, степен офицер (2016).



French writer Mathias Enard is the author of numerous novels that have been acclaimed by critics and the general public alike. A polyglot, he also translates into French from Arabic, Persian and Spanish. His first book, La perfection du tir, was published in 2003, and the following year won the Prize of the Five Continents of the Francophonie and the Edmée-de-La-Rochefoucauld Prize. His subsequent works Zone, as well as Tell Them of Battles, Kings, and Elephants and Street of Thieves also won various awards. In 2015, his novel Compass, which explores the West’s view of the East, won the Goncourt Prize. His latest novel, Déserter (2023), set during the Second World War, questions our relationship with violence and history. His books have been translated into over twenty languages. He is an officer of the French Order of Arts and Letters (2016).

Максимилиан дюран

Максимилиан дюран

Директор на отдела за византийско и източнохристиянско изкуство в Лувъра (France)

Максимилиан Дюран е научен директор на неправителствената организация „Наследство без граници“ от 2007 до 2008г.. От 2008г. работи в Музея на декоративните изкуства в Париж като ръководител на отдел „Консервация и реставрация“, а от 2011 до 2017г. е директор на Музея на тъканите и декоративните изкуства в Лион. От 2018 до 2019г. е директор по консервацията в Christian Dior Couture, а от януари 2021г. е заместник-директор за колекциите и научните изследвания в Музеите на Париж, наред със задълженията си като уредник на Парижките катакомби.
Максимилиан Дюран е професор в “Екол дьо Лувр” и автор на многобройни публикации. Организирал е над двадесет и пет изложби, сред които Antinoopolis: отвъд живота, отвъд модата. Сенки на елегантност в пустинята в Музея на тъканите и декоративните изкуства в Лион през 2013-2014г. Бил е вицепрезидент на Международния център за изследване на текстила (CIETA) и президент на Международната асоциация за изследване на текстила по Пътя на коприната (Association Internationale pour l’Étude des Textiles de la Route de la Soie). Ръководил е и международни проекти за опазване, възстановяване и подобряване на културното наследство на източноправославните общности, особено в регионите, включени в географския периметър на бъдещия отдел: Албания, Косово, Македония, Сърбия, Беларус и Русия. Реализирал е също така научно изследване на текстилни византийски и коптски колекции във фондация „Котсен“ в Лос Анджелис.
Като директор на отдела Максимилиан Дюран отговаря за определянето на научния и културния проект, предлага оформлението и представянето му и контролира изпълнението му в сътрудничество с екип от архитекти (избрани чрез международен архитектурен и музеографски конкурс). Той ръководи екип от осемнадесет експерти, които отговарят за колекция от над двадесет хиляди предмета.

<strong>Мишел Фуше</strong>

Мишел Фуше

Географ (Франция)

Мишел Фуше е географ, дипломат и есеист. Бил е посланик на Франция в Латвия, съветник на министъра на външните работи, директор на Центъра за анализи и прогнози, професор във Висшия институт за национална отбрана. Преподавал е и в Колежа на Европа в Натолин (Полша). Член е на съвета за насоки към Цикъла за висши европейски науки. Последни издадени произведения: Украйна – Русия, мисловна карта на двубоя, изд. Gallimard (май 2022); Украйна, една колониална война в Европа,изд. Еditions de l’Aube (септември 2022); Да вървиш по света, мемоари на един политически географ, изд. Robert Laffont, 2021.

<strong>Милана Чергич</strong>

Милана Чергич

Антрополог, постдокторант в университет „Йоханес Гутенберг“ Майнц (Босна и Херцеговина)

Милана Чергич има докторска степен по антропология и е специалист по икономическите и социалистически трансформации на Балканите, по-специално в Босна и Херцеговина и Черна гора. Защитава дисертация за босненска компания от супермаркети през 2022 г. в Института за социална антропология „Макс Планк“ в Германия, в рамките на съвместна програма с Висшето училище за социални науки в Париж (EHESS). Постдокторант в университета в Майнц, в момента провежда теренни етнографски проучвания в Черна гора, където анализира как цифровите инструменти изграждат представите за преразпределението.

<strong><strong><strong><strong><strong><strong><strong><strong>Радосвета Кръстанова</strong></strong></strong></strong></strong></strong></strong></strong>

Радосвета Кръстанова

Директор на Франкофонския център в Нов български университет (България)

Радосвета Кръстанова е директор на Франкофонския център в Нов български университет, където е и преподавател в департамента по икономика. Доктор по политически науки, тя е специалист по история на екологичните движения в България, устойчивите градове и кръговата икономика.

Румяна Прешленова

Румяна Прешленова

Директор на Института по балканистика с Център по тракология при БАН (България)

Румяна Прешленова е директор на Института по балканистика с Център по тракология при БАН. Историк и специалист в областта на отношенията между Австро-Унгария и Балканите в края на 19-ти и началото на 20-ти век, тя защитава докторска дисертация по история в Института по балканистика; има магистърска степен по история и теория на културата, както и магистърска степен по немски език. През март 2023 г. получава почетното звание доктор хонорис кауза на Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини (Гърция), с което е отличена за приноса й към балканистиката и българо-гръцкото научно сътрудничество.

<strong><strong>Силви Кофман</strong></strong>

Силви Кофман

Журналист от в. Монд (Франция)

Силви Кофман е колумнист и редакционен директор във вестник Le Monde, където води седмична рубрика по международни въпроси. Редовно пише в страниците „Мнение“ на в. Financial Times и е работила за в. New York Times. Била е редакционен директор на Le Monde през 2010-2011 г. Присъединява се към вестника през 1987 г. като кореспондент в Москва, където дотогава работи за Агенция Франс-Прес, а след това, до 1993 г., отразява Централна и Източна Европа. По-късно е кореспондент в Съединените щати и в Югоизточна Азия. Завършила е право и е следвала в Института за политически изследвания в Екс-ан-Прованс, в Университет Деусто (Билбао, Испания) и в Центъра за обучение на журналисти в Париж. Силви Кофман е автор на „Заслепените. Как Париж и Берлин освободиха пътя за Русия“ (2023, изд. Stock)

<strong>Томаш Рожицки</strong>

Томаш Рожицки

Поет и писател (Полша)

Томаш Рожицки, роден през 1970 г., поет, писател, преводач, живее в Ополе, Полша. Носител е на наградите „Косциелски“, „Йосиф Бродски“, „Вацлав Буриан“, „Самуел Линде“, „Вислава Шимборска“ и „Grand Continent 2023“. Работил е в Университета в Ополе и като гост-изследовател в Клеърмонт Маккена Колидж, Калифорния, САЩ, Университета Виктория, Британска Колумбия, Канада, и Университета Хумболт в Берлин, избран е за участник в творческата резиденция на Berliner Kunstlerprogramm des DAAD 2018-19. Публикувал е 12 поетични книги, 2 епични поеми, 2 романа и 2 книги с есета в Полша, 2 преводни книги и др. Негови произведения са преведени и публикувани на много езици (на френски, Колонии, 2006, Бестиарий, 2018).

<strong>Тони Николов</strong>

Тони Николов

Философ и журналист (България)

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. „Култура“. Специализирал е в в Училището за висши социални науки (ЕHESS, Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI Bulgarie). Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, Ален Безансон, Жорж Бернанос, Рене Жирар, Жюлиен Грийн. Автор на книгите: „Пропуканата България“ (2015), „Българската дилема“ (2017), „Спомнена София“ (2021, отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ (2022), „Има такава държава“ (2023), „Незабравена София“ (2023).

Уна Бергманe

Уна Бергманe

Политолог и историк (Латвия)

Уна Бергмане  от Латвия е изследовател в Университета в Хелзинки. Тя е автор на книгата Политика на несигурност: Съединените щати, балтийският въпрос и разпадането на Съветския съюз, публикувана от Oxford University Press през 2023 г. Преди да се присъедини към Университета в Хелзинки, е била изследовател постдокторант в Университета Корнел и преподавател в Лондонското училище по икономика. Защитава докторската си дисертация в Sciences Po Париж през 2016 г.

ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА

ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА

Заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (България)

Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море.

От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на Министерство на външните работи на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Била е главен редактор на списание „Foreign Policy Bulgaria“ от неговото създаване през 2005 г. От 2000 до 2003 г. Чернева работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, САЩ.

Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Назад