Изложба на Фредерик дьо Ла Мюр – Страни и хора, 1982-2025, Галерия-книжарница „София Прес“

Посолството на Франция, Френският институт в България и галерия-книжарница „София Прес“, в партньорство с БНП Париба С. А. –клон София, представят изложбата на френския фотограф Фредерик дьо Ла Мюр „Страни и хора, 1982-2025“, от 16 юни до 14 юли 2026 г., ул. „Славянска“ 29.

Излобата е част от програмата на Двестагодишнината на фотографията, организирана от Министерството на културата на Франция и 17-ия Европейски месец на Фотографията в България 2026.

Откриване: вторник, 16 юни 2026 г., 18:30 ч. в присъствието на артиста.

Куратор: Олимпия Даниел, директор на Галерия-книжарница „София Прес“

Фредерик дьо Ла Мюр: ЗА СТРАНИТЕ И ХОРАТА 1982 – 2025

В продължение на четири десетилетия, от 1982 до 2025 г., Фредерик дьо Ла Мюр разширява границите на традиционната фотография, утвърждавайки се като пътуващ хроникьор на човешки съдби за френското Министерство на външните работи. За неговата изложба в галерия-книжарница „София Прес“ избрахме 93 кадъра, които функционират като социални сеизмографи, улавящи пулса на планетата в епоха на динамични геополитически промени. Вместо да се ограничава в рамките на строгия дипломатически протокол, авторът превръща всяко отклонение от маршрута в безкомпромисен поглед към света отвъд стените на официалните зали.

Експозицията е съзнателно структурирана около няколко ключови теми, организиращи този визуален архив в смислено цяло. Тя започва с парадоксален автопортрет, в който самият фотограф отсъства – метафора за позицията му на невидим свидетел, чието присъствие се усеща единствено чрез погледа му към другите. Оттук повествованието се разгръща към темата за войната и нейните белези. Емблематичен е кадърът от Мостар (2019 г.), показващ жена, която пресича улица покрай надупчена от куршуми стена с надпис: „Всички живеем под едно и също небе“. Тук авторът документира не прекия сблъсък, а заглъхващото ехо на болката и начина, по който миналото продължава да обитава настоящето.

В контраст с разрушението е темата за любовта и живота в неговата най-сурова и автентична форма. Тези кадри улавят моменти на нежност и всекидневна устойчивост, оцеляващи въпреки политическите катаклизми. В този контекст се открояват портретите на деца с тревожни погледи. В очите им е уловена преждевременна сериозност; те не са просто пасивни обекти, а носители на тежкия опит на века, сякаш осмислили сложността на света по-добре от възрастните.

Паралелните реалности се срещат и в центровете на върховната власт, където документалистиката се докосва до сюрреалистична естетика. Черно-бял кадър от Версай представя момент от подготовката на среща на върха: служител в делнично работно облекло почиства картини сред купчина бюстове на исторически личности. В тези зали времето се утаява в злато и прах, а човекът с парцал в ръка е единственият жив елемент сред статичния декор. Той е невидимият посредник, подготвящ сцената за гостите, докато мраморните владетели и генерали чакат търпеливо реда си в инвентара на историята. Контрастът е пронизващ – живият човек изглежда по-устойчив от каменните лица, над които се труди, напомняйки, че величието често е въпрос на перспектива и поддръжка.

В крайна сметка изложбата на Фредерик дьо Ла Мюр не предлага просто хроника на събитията. Тя функционира като дълбок анализ на глобалния механизъм, в който малките лични истории, като тази на жената в Мостар или на чистача от Версай , са единствената автентична материя, от която се гради голямата история на човечеството.

Олимпия Николова-Даниел, куратор

Kато официален фотограф на френското Министерство на Европа и външните работи, в продължение на близо 40 години, Фредерик дьо Ла Мюр улавя най-актуалните международни дипломатически събития и разнообразни аспекти от френското присъствие в чужбина. Творчеството му включва 4 книги, множество изложби и участия в събития в четирите краища на света. Носител е на отличията „Кавалер на Националния орден за заслуги на Република Франция“ и на „Кавалер на Почетния легион“.

„В продължение на 39 години бях официален фотограф на Министерството на външните работи. Основната ми мисия беше да отразявам събитията от френската дипломация – както в Париж, така и в четирите краища на света.

Освен това винаги съм се стремял да показвам и онова, което остава встрани от тези международни срещи, случващото се извън официалните сгради: от едната страна силните на деня, от другата – обикновените хора. Това са две лица на една и съща история: онова, което се договаря в дворците, влияе върху съдбата на хората, които срещаш веднага щом излезеш от тях.

Винаги съм отказвал да пътувам като куфар. Обичам да се потапям в непознатото, воден от случайността: извървявам километър надясно или наляво, качвам се на която и да е линия на градския транспорт до крайната ѝ спирка и наблюдавам. Приключението винаги е зад ъгъла.

След напускането ми на Министерството на външните работи през 2019 г. продължавам да работя в същия дух, насочвайки погледа си към съвременна Европа.

Снимките ми никога не се кадрират повторно; те остават в точните граници на погледа, през който съм ги уловил. Не бива да си даваш „втори шанс“, за мен това е нещо изкуствено.