В рамките на Форума „Архитектура и политика през ХХ-ти век“, Френският институт в България има удоволствието да ви покани на поредица от филми, които поставят на преден план архитектурата от този период. Началото ще отбележи филмът „Метрополис“ на Фриц Ланг, шедьовър оставил значима следа в историята на киното, а на 15 юни – „Урбекс“ вечер, посветена на „НЛО-то на Балканите“, с експерименталния късометражен филм « A mountain oddity » и серията „Урбекс червено“ на Арте.
Вход с билет (стандартна цена 7 лв. / намалена цена 4 лв.) или с абонаментна карта.
Пенсионерите и абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите.
2018, документален, 79 мин., България, Германия, Румъния, 2018
Филм на Борис Мисирков и Георги Богданов
Дворците на народа разказва историите на пет от най-представителните сгради на социализма – емблематични за епохата и свидетели на историческите превратности в Източна Европа във втората половина на XX век.
Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София, Дворецът на народа в Букурещ. Уникални архитектурни творения, направени с много кураж и сериозна доза лудост, за да напомнят за великата власт и светлото бъдеще на народа. Всяка една от тези сгради е замислена и осъществена така, че да бъде уникална по нещо – най-високата, най-голямата, да има най-големия часовник на света или най-напредналите технологии за времето си. Тези сгради-мастодонти са най-грандиозните строежи на времената, в които „общото благо” е водеща държавна идеология.
Днес, след края на социализма, авторите на филма се отправят на пътешествие из кулоарите на някогашните „дворци”, за да потърсят скритите им тайни. Архитектурните чудеса на епохата са видени през очите на хората, свързани с тях – създатели и строители, бивши и настоящи директори, служители и обитатели.
Субтитри на български и английски език.
1927, реставрирана версия , 153’, Научна фантастика, Трилър
Режисьор: Фриц Ланг
В ролите: Бригита Хелм, Алфред Абел, Рудолф Клайн-Роге
2026 г. Филмът представлява градска антиутопия, в която синът на богатия кмет на града и млада жена на име Мария се опитват да превъзмогнат голямата пропаст разделяща класите в града.
Реставрираната версия става първият филм, правен някога, в Световното документално наследство на ЮНЕСКО.
Оригинална версия със субтитри на френски и български език.
Експериментален филм за паметника на връх Бузлужда от Матьо и Самюел Бернер с екип : Валентина Траянова (перформанс), Рейние Лериколе (музика), Веселин Зографов (звукозапис), Марин Кафеджийски (оператор дрон), Стефан Ларат (аудио миксиране).
Серия от осем документални филма, режисирани от Ан-Лиз Карло
На 9-ти ноември 1989 пада Берлинската стена. В източна Европа, големите комунистически здания биват изоставени, разграбени и забравени. Днес състоянието на развалините, на тези внушителни, но и злокобни декори са останали сковани във времето. От тайния санаториум на Сталин в Грузия, до летящата чиния на Бузлуджа в България, градски изследвания по стъпките на носталгични „съветски фенове“ и налудничави туристи, привърженици на червения брутализъм.
Субтитри на английски език.
Две съботи месечно филми и анимации за деца на френски език се прожектират в медиатеката.
Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!
За записване: mediatheque@institutfrancais.bg
тел : 02 9 37 79 35
Следваща прожекция:
Събота, 4 юни от 10:30 часа
Малкият Никола, 2010, 1ч. 30 мин., комедия
Резюме: Никола си живее спокойно, има родители, които го обичат, група страхотни приятели, с които чудесно се забавлява и изобщо няма желание това да се промени…
Но един ден подслушва разговора на родителите си и решава, че майка му е бременна. Тогава се паникьосва и си представя най-лошото: скоро ще дойде едно малко братче, родителите му няма да се грижат вече за него, а може даже и да го изоставят в гората като Палечко…
Френският институт в България, в сътрудничество с Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България (APFB), обявява конкурс за 5 стипендии за двуседмични обучения в CAVILAM, във Виши. Обученията са предназначени за преподаватели по френски език в българските учебни заведения. Те ще се състоят от 5 до 16 декемри 2022 г. под името „Да преподаваме френски език днес: култура, общество и нови тенденции“.
Условия за кандидатстване и формуляр.
Календар:
Френският институт в България и Световен театър в София 2022 имат удоволствието да ви представят световноизвестният спектакъл МАY B (МОЖЕ БИ) на Маги Марен на 7 юни от 19:30 ч. в Сатиричен театър – София. Събитието е част от културната програма на френското Председателство на Съвета на Европейския съюз.
Маги Марен е надарена с невероятна фантазия и с усет към абсурда. В пиесите на Самюъл Бекет тя открива идеална отправна точка за размисъл върху абсурдите на живота. Подобно на Бекет, тя работи с архетипни персонажи – неговите, всъщност – и използвайки универсални символи, създава красноречив образ на човешкото състояние. Ана Киселгоф, в-к „Ню Йорк Таймс“, 1986 г.
Вдъхновен от творчеството на Самюъл Бекет, спектакълът интерпретира неговия абсурден свят със средствата на танцовия театър и чрез въздействащи образи. Самото заглавие разкрива влечението на автора към думата „може би“ и напомня за склонността му да играе с думите и значенията. Танцът като символ на мистерията на живота.
Хореография Маги Марен
Оригинална музика Франц Шуберт, песни от карнавала Бенш (Белгия), Гавин Брайърс
Осветление Александър Бенето
Костюми Луиз Марен
Участват Каи Чоиби, Лазаре Хюе, Лоуиз Мариот, Лиса Мартинес, Лизе Месина, Изабел Мисал, Кати Поло, Роландо Рока, Енио Самарко, Марсело Сепулведа
Продукция Компания „Маги Марен“ и Дом на изкуствата и културата в Кретей
Времетраене 90 мин.
Родена в Тулуза, Маги Марен изучава класически балет. По-късно става част от балетната трупа в Страсбург, а след това присъединява към школата „Мудра“ на хореографа Морис Бежар в Брюксел. Няколко години тя е солист в знаменитата му трупа „Балетът на XX век“. През 1970-те започва да работи самостоятелно и става част от френската нова вълна в танца. През 1984 г. основава собствена компания, с която създава повече от 50 представления. Носител е на наградата на Американския танцов фестивал през 2003 г. и е отличена от Венецианското биенале за танц със наградата „Златен лъв“ за цялостен принос през 2016 г.
От 12 юни, 19:00 ч. до 13 юни, 19:00 ч. на viafest.org гледайте безплатно на стрийминг специален филм за спектакъла May B (Може би) с режисьор Давид Мумбаш.
Гостуването се осъществява с подкрепата на Френското Посолство и Френския институт в България.
Със съдействието на програма „Театроскоп“, инициирана от Френското министерство за Европа и външните работи, Френското министерство на културата и Френския институт в Париж.
Компания „Маги Марен“ е субсидирана от Регионалната дирекция за култура Оверн-Рон-Алпи, регион Оверн-Рон-Алпи, град Лион.
Билети: 25, 20, 18 лв./ 16 лв. за учащи и пенсионери
Билети на касата на Сатиричния театър и онлайн на satirata.bg/tickets.
Световен театър в София е част от културния каледар на Столична община за 2022 г.
Френско председателство на Съвета на Европейския съюз
В рамките на Специалния план за Украйна на AUF, и по-конкретно с цел реинтеграция, ESFAM (Специализиран институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт) в София предлага 50 места за украински бежанци в университетска програма.
Планът предлага :
Записвания до 31 май 2022 г.
За повече информация и записвания
По повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Френският институт в България ще бъде затворен за публика на 24 май 2022 г.
Френският институт в България заедно със своите партньори организира на 9 и 10 юни 2022 г. международния форум „Архитектура и политика през XX век – от изобретение до културно наследство -„. Събитието се организира в рамките на българската програма на Френското председателство на Съвета на ЕС.
Архитектурата, сред всички останали изкуства, най-пряко въплъщава политиката на нациите, както в градски мащаб, така и в мащаба на отделни сгради. Същевременно, малко исторически епохи извън XX-ти век са виждали толкова значителни сътресения да се съчетаят едновременно в областта на архитектурата и в тази на политиката.
Без претенция да съставя някаква невъзможна цялостна картография, настоящият форум си поставя за цел да се изправи лице в лице с някои от най-значимите експерименти, провели се в Европа между края на Първата световна война и края на Студената война, като подчертае сложните връзки между дискурсите и политическите стратегии, но също така и промените в изразния и строителния речник, за които свидетелстват, измежду други явления, монументалните сгради, обичайно свързвани с тоталитаризма.
Ще бъдат показани както линиите на приемственост, така и разломите, разпознаваеми между 1920-те и 1980-те години. Ще бъде разгледан и начинът, по който много от най-забележителните архитектурни творби се превърнаха в обекти на наследството, понякога след ожесточена полемика, тъй като така може да бъде измерена съпричастността на гражданите към работата на архитектите и към стойностите, които въпросните творби видимо олицетворяват.
Официални езици на форума: френски, български, английски.
Осигурен симултанен превод на трите езика.
Вход свободен.
Брошура на български език (PDF, 1.34 MB)
Брошура на английски език ( PDF, 1.31 MB)
Форумът се организира в партньорство с : Народно събрание на Република България, Министерство на културата, Столична община, СУ „Св. Климент Охридски“, Дом на науките за човека и обществото, София, УАСГ, Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Камара на архитектите в България, ИКОМОС България, Гьоте институт – София, Институт Сервантес – София, Италиански културен институт – София, Румънски културен институт, Френски институт в Париж, Френски институт в Сърбия, Френски институт в Румъния и Посолството на Франция в Албания.
09:00 ч.
Откриване
H. Пр. Флоранс Робин, посланик на Франция в България, г-н Атанас Атанасов, министър на културата, г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община
09:20 ч.
„Новият европейски Баухаус“ – силата на един проект, сто години по-късно: видеоконференция
Лориан Бертран, член на кабинета на еврокомисар Мария Габриел, отговаряща за културата и Новия европейски Баухаус
09:30 ч. Встъпителна конференция – Управление на пространството или политическото измерение на архитектурата
проф. арх. Жан-Луи Коен
10:15 ч. Сесия 1 – Национализъм и модернизъм, 1918-1939 г.
Периодът между двете войни е белязан от физическите, социални и духовни травми на първия световен конфликт. Чувството за сигурност и стабилност от предходните години е затънало в калта на страданието и на крайностите. Отхвърлянето на старото в името на едно радикално обновление се явява силен интелектуален импулс през 1920-те години. В такъв момент универсализмът в езика на авангарда влиза в плодороден диалог с местните и национални ценности, които получават нов прочит, с много различни перспективи.
Каква е връзката между радикалните архитектурни гледища от това време и реформистките и тоталитарни политически стратегии? Как си съжителства речта на модернизма с еклектизма и патриотичния монументализъм? По какъв начин напрежението между утопични социални виждания, технократски визии и управленски очаквания моделира пейзажа в градовете на една вече тревожна Европа?
Добрият блок и Лошият блок
проф. д-р Ангелика Шнел, Институт за изкуство и архитектура, Виена
1919-1940 г. : Зад фасадите на архитектурния модернизъм в Румъния арх. д-р Раду Тудор Понта, Университет по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“, Букурещ
Архитектура и политика в Италия през годините на фашизма
проф. Марида Таламона, Университет Рома Тре, Рим
Украинското национално културно наследство от времето на комунизма, изправено пред руската заплаха
Арх. Евгения Губкина, съосновател на НПО Urban Forms Center, Харкив
12:30-13:30 ч. Дебат по Сесия 1
15:00 ч. Сесия 2 – Социалистически реализъм и съветска хегемония, 1945-1955 г.
След Втората световна война, фашизмът и нацизмът биват пометени, докато СССР на Сталин разширява своя периметър на влияние и осъществява износ на монументалните теми на т.нар. „социалистически“ реализъм. Какви са специфичните изразни средства на тази архитектура, наложила се, макар и интензивно, през сравнително кратък период от време и как възприема или отхвърля тя формите на модернизма отпреди войната? Как предписанията, изковани в СССР, се влияят от местните архитектурни култури, останали отчасти пропускливи за западни влияния? Как тази модернизация в историцистки одежди може да бъде съпоставена с тази, случила се в Западна Европа по същото време?
Тирана или срещата между градоустройството на Мусолини и съветската естетика. Формата следва идеологията…
проф. д-р Арманд Вокши и доц. Денада Вейзай, Политехнически университет Тирана
Социалистическият реализъм (де)колониален ли е? Дворецът на културата и науките във Варшава, 1952-2022 г.
д-р Михал Муравски, Лондонски университетски колеж
За социалистическия реализъм в Румъния. Успехи и провали
арх. Ирина Тулбуре, Университет по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“, Букурещ
Хавър не е Сталинград сюр Мер. Монументалният теоретичен проект на Огюст Пере
арх. д-р Ана бела де Араухо, Архитектурно висше училище, Марсилия
Не-синхронността между политика и градоустройство: Комплексът „Ларго“ в София
д-р Елица Станоева, Център за академични изследвания, София
17:30 – 18:30 ч. Дебат по сесия 2
09:00 ч. Сесия 3 – Преоткритата модерност, 1956-1991 г.
С намаляването на напрежението през 1960-те години и продължаването на Студената война в тих режим през 1970-те и 1980-те години, европейската архитектура продължава да бъде водена от държавните политики, а на Изток предишното подчиняване на естетиката пред правилата на Държавата-партия постепенно отслабва. Копнежът за повече социално добруване и относителната еманципация съвпадат с амбициозни икономически, културни и градоустройствени проекти.
По време на тази фаза не липсват паралели между двете Европи, от стремежа към индустриализация на жилищното строителство, до търсенето на експресивни форми, захранвано от творчеството на Льо Корбюзие, Алвар Аалто или Оскар Нимайер.
Архитектурата в Световния социализъм
проф. д-р Лукащ Станек, Манчестърски университет
Социалистически модернизъм.Архитектурата в ГДР 1950 – 1990 г.
д-р Томас Флиерл, архитект и изкуствовед, Берлин
В търсене на модерността по брега
проф. Тодор Кръстев, архитект, София
Случаят с централната част на „Нови Белград“
арх. докторант Йелика Йованович, Белград
Оскар Нимайер и монументите на културата във Франция
проф. д-р Ришар Клен, Лил
11:45 – 12:45 ч. Дебат сесия 3
14:00 ч. Сесия 4 – Опазването на едно полемично наследство
Две десетилетия след края на XX-ти век, преизграждането на европейския политически пейзаж се съчетава с появата на различно за всяка държава съзнаване на наследството. Сгради, както и някои градски ансамбли, сътворени от майсторите на модерната архитектура, вече фигурират в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО.
Едновременно с това, обектите и големите комплекси, създадени от тоталитарните режими, са се превърнали в носители на памет – толкова силна е тяхната връзка със строителството на т.нар. „реален“ социализъм. Те въплъщават неговите програмни задания и така предизвикват, според случаите, ретроспективен ужас или неопределима носталгия.
Успоредно с преупотребата им – някои от предназначенията не са се променяли – или с тяхното преобразуване, не престава да бъде задаван и въпросът за значението на тяхната форма. Сами по себе си, тези сгради представляват исторически документи, също както сградите, построени по технократски задания в Западна Европа. Заедно, всички те образуват нашето европейско наследство в множествено число.
Оспорвано наследство: контекстуализиране на трудното минало
арх. д-р Анета Василева и арх. д-р Емилия Кълева, Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София
Превръщане на историята в стока: архитектура и наследство в Унгария от 2010-те насам
Оршоя Шудар, докторантка от Будапеща
Колективното авторство. От Двореца на Чаушеску до Дома на Народа
Кълин Дан, директор на Националния музей за съвременно изкуство, Букурещ
Нова Хута, соц-реалистката близначка на Краков – една история с продължение
д-р Дорота Йедрух, Институт за История на изкуството на Ягелонски университет, Краков
Сталиналее и Хансафиртел – концептуални противопоставяния и наследствено допълване в Берлин–
проф. д-р Габи Долф-Бонекемпер, Берлин
16:45-17:45 ч. Дебат по Сесия 4
17:45-18:00 ч. Заключения
Модератори
Андрей Църнеа, дипломат, бивш генерален директор на мозъчния тръст Аспен Румъния
Жан-Луи Коен, историк по архитектурата на ХХ в., научен съветник на Форума
Георги Ангелов, журналист, телевизионен водещ и продуцент (БНТ), преводач
Ришар Клен, архитект, историк, председател на Докомомо Франция
Френско председателство на Съвета на Европейския съюз
Ревност, клевета или нежност, тази поредица от 8 филма предлага букет от емоции, които ще поставят под въпрос вашето разбиране за любовта.
Може ли една жена да обича еднакво двама мъже? Можем ли все още да полудеем от любов? – тези два въпроса ще бъдат зададени през първия уикенд на „големите класики“ и ще продължат с уикенд посветен на Катрин Корсини, режисьорка с кауза, която често представя под светлината на прожекторите двояки отношения като приятелство и любов.
Всички филми са със субтитри на български език.
Вход с билет (стандартна цена 7 лв. / намалена цена 4 лв.) или с абонаментна карта.
Пенсионерите и абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите.
В рамките на тази поредица от филми, билет за прожекция за влюбени двойки – намалена цена 4 лв.
Програма:
2019, 110 мин., Драма
Режисьор: Седрик Клапиш
В ролите: Ана Жирардо, Пиер Нине, Камий Котен, Франсоа Сивил
Реми и Мелани са на тридесет години и живеят в един квартал в Париж. Тя умножава пропуснатите срещи в социалните мрежи, докато той се мъчи да си уреди среща. И двамата са жертви на тази самота на големите градове, във време, когато смятаме, че срещата трябва да е по-лесна… Двама души, два пътя. Без да знаят, те поемат по два пътя, които ще ги отведат в една и съща посока… тази на любовна история?
2020, 110′, Трилър
Режисьор: Марк Фитуси
В ролите: Карин Виар, Лукас Енгландер, Летисиа Дош, Бенямин Биолай
Ева и Анри са между немногобройните истински щастливи двойки сред френската общност във Виена. Перфектно изглеждащата отстрани картина обаче се пропуква когато Ева разбира, че Анри я мами. Първата й реакция е да си отмъсти, като прекарва една нощ с младия австриец Йонас, но това е само началото на опасна спирала, от която няма връщане назад…
1965, 112’, Фикция, Криминален, Екшън
Режисьор : Жан-Люк Годар
В ролите: Анна Карина, Жан-Пол Белмондо
Фердинанд тръгва на път с Мариан, студентка, която някога е обичал. Но любовното пътешествие бързо се превръща в преследване. Банда гангстери, с която изглежда Мариан е замесена, ги преследва безспир… С криминален сценарии, Годар сякаш преосмися киното. Синьо-червена поема, в която морето отново става митично, а човешките същества – богове.
1961, 105′, Драматична комедия
Режисьор: Франсоа Трюфо
В ролите: Жан Моро, Анри Сер, Оскар Вернер
Жул и Жим са двама студенти бохеми в Париж през периода Бел епок. Те споделят всичко – артистични вкусове, житейски гледни точки, завоевания. Един ден попадат на Катрин, млада жена, почти толкова независима, колкото всеки от тях.
2019, 95’, Драма
Режисьор: Одре Диуан
В ролите: Пио Мармай, Селин Салет, Карол Франк
Роман обича Камий толкова, колкото и двете си дъщери, но крие от всички тях сериозните си проблеми с пристрастяването към наркотиците, което може да застраши най-близките му. Има ли надежда за любовта, когато доверието е нарушено?
2021, Драма, Романс, 112’
Режисьорка : Карин Тардиьо /Réalisatrice : Carine Tardieu
В ролите : Мелвил Пупо, Фани Ардан
Шона, 70 годишна, свободна и независима, се е откъснала от любовния си живот. Но ето че е развълнувана от присъствието на Пиер, 45 годишен мъж, с когото само се е запознала години по-рано.
Противно на всякакви очаквания, Пиер не вижда в нея само „жена на известна възраст“, а жена, привличаща желанието му, която не се бои да обича.
Странни диалози, ръце, които се преплитат, деликатна, силна и вълнуваща любовна драма, която не се плаши от времето.
2015, 105’, Драматична комедия
Режисьор: Картин Корсини
В ролите: Сесил дьо Франс, Изия Егелен, Ноеми Лвовски
1971 г. Делфин, момиче от село, се мести в Париж, за да се освободи от семейната примка и добие финансова независимост. Карол е парижанка. Живее с приятеля си Манюел и участва активно в зараждащото се феминистко движение. Когато Делфин и Карол се запознават, любовната връзка преобръща техните съдби.
2018, 135’, Драма
Режисьор: Катрин Корсини
В ролите: Виржини Ефира, Нилс Шнайдер, Джени Бет, Естел Лескюр, Корали Рюсие, Илиана Забет
Шатору през 50-те години на ХХ в.. Рашел, скромна секретарка, се запознава с Филип, брилянтен млад мъж, произхождащ от буржоазно семейство. От пламенната им, но краткотрайна връзка, се ражда малко момиченце – Шантал. Филип отказва да сключи брак с жена извън неговата социална класа. Ще се наложи Рашел да отгледа дъщеря си сама. Това за нея е без значение, защото Шантал е голямото й щастие, но тя повежда борба, при положение че Филип не участва в отглеждането на детето, поне да му даде името си. Битка продължила повече от 10 години, която съсипва както нейния, така и живота на дъщеря й…адаптация по романа на Кристин Ангот.
Френският институт в България и Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България организират съвместно форумът „Предизвикателствата пред езиковото разнообразие в Европа в дигиталната ера и мястото на френския език в България“, в гимназия „Екзарх Йосиф I“ в град Ловеч. Той ще се проведе на 10 и 11 юни 2022г. и ще обедини участниците в преподаването по и на френски език.
Темата се вписва в приоритетите на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз, в сферата на образованието.
Конференции, кръгла маса и педагогически ателиета за преподавателите по френски език и предмети, преподавани на френски език, ще разгледат проблемите на езиковото многообразие в Европа и френския език в България, в контекста на дигиталните предизвикателства.
Програма (PDF, 814 KB)
Формуляр за регистрация: Прочетете внимателно предварително посочените във формуляра условия за участие.
NB: Крайният срок за записване е сряда, 1 юни 2022 г.
Контакти за записване: kalina.mindova@institutfrancais.bg; romain.descroix@institutfrancais.bg
За всяка друга информация, свързана с настаняването и придвижването до Ловеч за членовете на Асоциацията на преподавателите по и на френски език, председател: lyubenova.v@apfb-bg.org
Френско председателство на Съвета на Европейския съюз
На 13 май 2022 г. под почетното председателство на Деметра Дулева, жури, съставено от представители на осем гимназии и университети, присъди „Изборът на Награда Гонкур в България 2022“ на Мохамед Мбугар Сар за последния му роман „Най-тайният спомен на хората“ (Съвместно издание Philippe Rey/Jimsaan, 2021 г.).
„Постоянно иновативният „Най-тайният спомен на хората“ е главозамайващ роман, над който властва необходимостта да се избира между писането и живота или дори между желанието да се стигне отвъд въпроса за срещата лице в лице между Африка и Запада. Това е преди всичко любовна песен, посветена на литературата и нейната вечна сила.“
Мохамед Мбугар Сар, 31 г., сенегалски писател пишещ на френски език. Автор на четири романа, през 2021 г. става един от най-младите носители на наградата „Гонкур“ за последния си роман. За него „литературата е истинската гледна точка към света“.
Българската писателка и дипломат Деметра Дулева, магистър по италианска филология и английски език от СУ „Св. Климент Охридски”, със специализация по сравнително езикознание в Рим. Национален кореспондент за Франкофонията към българското Министерство на външните работи, тя е публикувала два романа „Странстващият албатрос“ (2019) и „Преобърнати съзвездия“ (2021).
Организиран от Френския институт в България, в партньорство с „Академия Гонкур“, „Изборът на Награда Гонкур в България 2022“ има за цел да популяризира франкофонската литература в страната.
За това пето издание на „Изборът на Награда Гонкур в България 2022“, 47 ученици и студенти, разделени в 7 отбора избраха любимия си роман от третата официална селекция на наградата „Гонкур“ 2021 г., те го защитиха със страст пред журито: френският лицей „Виктор Юго“ в София, 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, 12-то средно училище „Цар Иван Асен II“, 133-то средно училище „Александър С. Пушкин“, 4-та езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна, 5-та гимназия „Йоан Екзарх“ във Варна, СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет.
Наред с обсъжданията „Изборът на Награда Гонкур в България 2022“ , жури, председателствано от Клодия Калво, заместник-съветник по сътрудничеството и културната дейност, аташе по образователното сътрудничество във Френския институт в България и съставено от Атанас Сугарев, преводач, издателство „Колибри” и Еманюел Самсон, ръководител на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа на Бюрото на МОФ за Централна и Източна Европа (CREFECO), връчи на Яница Русинова и Анастасия Маринова от екипа от СУ „Св. Климент Охридски”, ръководен от Владимир Сунгарски, наградата за творческо писане.
„Изборът на Награда Гонкур в България 2022“ продължава на 18 май 2022 г. от 17:00 ч. във Франкофонския център на Софийския университет с литературна среща около творчеството на Деметра Дулева.
Очакваме Ви!
