x

Архитектура и политика през XX век – от изобретение до културно наследство –

Френският институт в България заедно със своите партньори организира на 9 и 10 юни 2022 г. международния форум „Архитектура и политика през XX век – от изобретение до културно наследство -„. Събитието се организира в рамките на българската програма на Френското председателство на Съвета на ЕС.

Архитектурата, сред всички останали изкуства, най-пряко въплъщава политиката на нациите, както в градски мащаб, така и в мащаба на отделни сгради. Същевременно, малко исторически епохи извън XX-ти век са виждали толкова значителни сътресения да се съчетаят едновременно в областта на архитектурата и в тази на политиката.

Без претенция да съставя някаква невъзможна цялостна картография, настоящият форум си поставя за цел да се изправи лице в лице с някои от най-значимите експерименти, провели се в Европа между края на Първата световна война и края на Студената война, като подчертае сложните връзки между дискурсите и политическите стратегии, но също така и промените в изразния и строителния речник, за които свидетелстват, измежду други явления, монументалните сгради, обичайно свързвани с тоталитаризма.

Ще бъдат показани както линиите на приемственост, така и разломите, разпознаваеми между 1920-те и 1980-те години. Ще бъде разгледан и начинът, по който много от най-забележителните архитектурни творби се превърнаха в обекти на наследството, понякога след ожесточена полемика, тъй като така може да бъде измерена съпричастността на гражданите към работата на архитектите и към стойностите, които въпросните творби видимо олицетворяват.

Официални езици на форума: френски, български, английски.
Осигурен симултанен превод на трите езика.
Вход свободен.

Събитие във Facebook

Брошура на български език (PDF, 1.34 MB)

Брошура на английски език ( PDF, 1.31 MB)

Форумът се организира в партньорство с : Народно събрание на Република България, Министерство на културата, Столична община, СУ „Св. Климент Охридски“, Дом на науките за човека и обществото, София, УАСГ, Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Камара на архитектите в България, ИКОМОС България, Гьоте институт – София, Институт Сервантес – София, Италиански културен институт – София, Румънски културен институт, Френски институт в Париж, Френски институт в Сърбия, Френски институт в Хърватия и Посолството на Франция в Албания.

ЧЕТВЪРТЪК 9 ЮНИ в НДК – Национален Дворец на Културата (арх. Баров), зала 8, вход А4

09:00 ч.
Откриване
H. Пр. Флоранс Робин, посланик на Франция в България, г-н Атанас Атанасов, министър на културата, г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община

09:20 ч.
„Новият европейски Баухаус“ – силата на един проект, сто години по-късно: видеоконференция
Лориан Бертран, член на кабинета на еврокомисар Мария Габриел, отговаряща за културата и Новия европейски Баухаус

09:30 ч. Встъпителна конференция – Управление на пространството или политическото измерение на архитектурата
проф. арх. Жан-Луи Коен

10:15 ч. Сесия 1Национализъм и модернизъм, 1918-1939 г.

Периодът между двете войни е белязан от физическите, социални и духовни травми на първия световен конфликт. Чувството за сигурност и стабилност от предходните години е затънало в калта на страданието и на крайностите. Отхвърлянето на старото в името на едно радикално обновление се явява силен интелектуален импулс през 1920-те години. В такъв момент универсализмът в езика на авангарда влиза в плодороден диалог с местните и национални ценности, които получават нов прочит, с много различни перспективи.
Каква е връзката между радикалните архитектурни гледища от това време и реформистките и тоталитарни политически стратегии? Как си съжителства речта на модернизма с еклектизма и патриотичния монументализъм? По какъв начин напрежението между утопични социални виждания, технократски визии и управленски очаквания моделира пейзажа в градовете на една вече тревожна Европа?

Добрият блок и Лошият блок
проф. д-р Ангелика Шнел, Институт за изкуство и архитектура, Виена

1919-1940 г. : Зад фасадите на архитектурния модернизъм в Румъния арх. д-р Раду Тудор Понта, Университет по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“, Букурещ

Архитектура и политика в Италия през годините на фашизма
проф. Марида Таламона, Университет Рома Тре, Рим

Украинското национално културно наследство от времето на комунизма, изправено пред руската заплаха
Арх. Евгения Губкина, съосновател на НПО Urban Forms Center, Харкив

12:30-13:30 ч. Дебат по Сесия 1

15:00 ч. Сесия 2Социалистически реализъм и съветска хегемония, 1945-1955 г.

След Втората световна война, фашизмът и нацизмът биват пометени, докато СССР на Сталин разширява своя периметър на влияние и осъществява износ на монументалните теми на т.нар. „социалистически“ реализъм. Какви са специфичните изразни средства на тази архитектура, наложила се, макар и интензивно, през сравнително кратък период от време и как възприема или отхвърля тя формите на модернизма отпреди войната? Как предписанията, изковани в СССР, се влияят от местните архитектурни култури, останали отчасти пропускливи за западни влияния? Как тази модернизация в историцистки одежди може да бъде съпоставена с тази, случила се в Западна Европа по същото време?

Тирана или срещата между градоустройството на Мусолини и съветската естетика. Формата следва идеологията…
проф. д-р Арманд Вокши и доц. Денада Вейзай, Политехнически университет Тирана

Социалистическият реализъм (де)колониален ли е? Дворецът на културата и науките във Варшава, 1952-2022 г.
д-р Михал Муравски, Лондонски университетски колеж

За социалистическия реализъм в Румъния. Успехи и провали
арх. Ирина Тулбуре, Университет по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“, Букурещ

Хавър не е Сталинград сюр Мер. Монументалният теоретичен проект на Огюст Пере
арх. д-р Ана бела де Араухо, Архитектурно висше училище, Марсилия

Не-синхронността между политика и градоустройство: Комплексът „Ларго“ в София
д-р Елица Станоева, Център за академични изследвания, София

17:30 – 18:30 ч. Дебат по сесия 2

ПЕТЪК 10 ЮНИ, сграда на Агенция БТА (арх. Зидаров)

09:00 ч. Сесия 3 – Преоткритата модерност, 1956-1991 г.

С намаляването на напрежението през 1960-те години и продължаването на Студената война в тих режим през 1970-те и 1980-те години, европейската архитектура продължава да бъде водена от държавните политики, а на Изток предишното подчиняване на естетиката пред правилата на Държавата-партия постепенно отслабва. Копнежът за повече социално добруване и относителната еманципация съвпадат с амбициозни икономически, културни и градоустройствени проекти.

По време на тази фаза не липсват паралели между двете Европи, от стремежа към индустриализация на жилищното строителство, до търсенето на експресивни форми, захранвано от творчеството на Льо Корбюзие, Алвар Аалто или Оскар Нимайер.

Архитектурата в Световния социализъм
проф. д-р Лукащ Станек, Манчестърски университет

Социалистически модернизъм.Архитектурата в ГДР 1950 – 1990 г.
д-р Томас Флиерл, архитект и изкуствовед, Берлин

В търсене на модерността по брега
проф. Тодор Кръстев, архитект, София

Случаят с централната част на „Нови Белград“
арх. докторант Йелика Йованович, Белград

Оскар Нимайер и монументите на културата във Франция
проф. д-р Ришар Клен, Лил

11:45 – 12:45 ч. Дебат сесия 3

14:00 ч. Сесия 4 – Опазването на едно полемично наследство

Две десетилетия след края на XX-ти век, преизграждането на европейския политически пейзаж се съчетава с появата на различно за всяка държава съзнаване на наследството. Сгради, както и някои градски ансамбли, сътворени от майсторите на модерната архитектура, вече фигурират в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО.
Едновременно с това, обектите и големите комплекси, създадени от тоталитарните режими, са се превърнали в носители на памет – толкова силна е тяхната връзка със строителството на т.нар. „реален“ социализъм. Те въплъщават неговите програмни задания и така предизвикват, според случаите, ретроспективен ужас или неопределима носталгия.
Успоредно с преупотребата им – някои от предназначенията не са се променяли – или с тяхното преобразуване, не престава да бъде задаван и въпросът за значението на тяхната форма. Сами по себе си, тези сгради представляват исторически документи, също както сградите, построени по технократски задания в Западна Европа. Заедно, всички те образуват нашето европейско наследство в множествено число.

Оспорвано наследство: контекстуализиране на трудното минало
арх. д-р Анета Василева и арх. д-р Емилия Кълева, Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София

Превръщане на историята в стока: архитектура и наследство в Унгария от 2010-те насам
Оршоя Шудар, докторантка от Будапеща

Колективното авторство. От Двореца на Чаушеску до Дома на Народа
Кълин Дан, директор на Националния музей за съвременно изкуство, Букурещ

Нова Хута, соц-реалистката близначка на Краков – една история с продължение
д-р Дорота Йедрух, Институт за История на изкуството на Ягелонски университет, Краков

Сталиналее и Хансафиртел – концептуални противопоставяния и наследствено допълване в Берлин
проф. д-р Габи Долф-Бонекемпер, Берлин

16:45-17:45 ч. Дебат по Сесия 4

17:45-18:00 ч. Заключения

Модератори
Андрей Църнеа, дипломат, бивш генерален директор на мозъчния тръст Аспен Румъния
Жан-Луи Коен, историк по архитектурата на ХХ в., научен съветник на Форума
Георги Ангелов, журналист, телевизионен водещ и продуцент (БНТ), преводач
Ришар Клен, архитект, историк, председател на Докомомо Франция

Назад