ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
16/12/2022 – 19/03/2023, Двореца, пл. „Княз Александър І“ № 1

Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 в България и умира през 1972 във Ванс, Франция. За 78 години той извървява дълъг път от Ямбол до големите европейски столици. Живее в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, където се установява през 1924. Според издадения през 1982 в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Безкрайната фантазия му отрежда пътешествия в различни стилови направления и в разнообразни зони на съзнанието. Колкото и да е трудно да се категоризира само в едно течение, със сигурност Жорж Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на ХХ век.

Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.

Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).

Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.

Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.

Мария Василева е автор на богат каталог (на български, френски и английски език), в който са включени непознати произведения и неизвестни факти за творчеството на Жорж Папазов. Изследването поставя художника в контекста на най-актуалните течения в световното изкуство от първата половина на ХХ век и проследява активното му участие в тях, както и ролята, която има за утвърждаването им. Националната галерия издава каталог (на български и английски език) с произведения на Жорж Папазов от нейния фонд. В книжарниците на Двореца и Квадрат 500 ще се продава и преведената автобиография „Жорж Папазов. По стъпките на художника“(с оригиналното заглавие: „Sur les pas du peintre. Suivi de documents et témoignages“, Galerie de Seine, Paris, 1971).

Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.

Реализацията на проекта е подпомогната от почетен комитет в състав:
Георги Василев, колекционер и филантроп
Георги Господинов, писател
Ирина Петреску, аташе по културното сътрудничество – Френски институт в България
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА
Марина Лудеман, директор на Гьоте-институт София
Н.Пр. Раймунд Фурер, посланик на Швейцария в България

Този уикенд, по повод финала на Световното първенство по футбол 2022 в Катар, Френският институт в България в партньорство със Столична община, Мари Бризар и Каменица Ви канят да изживеем заедно в зала „Славейков“ финалния мач, който ще изправи един срещу друг отборите на Франция и Аржентина тази неделя!

Те го направиха! Сините се класираха за финала срещу отбора на Мароко тази сряда, 14-ти декември! Двата отбора ни предложиха страхотно спортно зрелище и сега е големият финал, на който ще може да видим френския отбор : тази неделя, 18 декември 2022 г., от 17:00 ч. (местно време), да ги насърчим и може би да ги видим да получат третата си звезда! Това специално събитие е възможност за нас да ви поканим да споделите един вълнуващ спортен момент и може би дори победа!

Елате и се насладете на голям екран и атмосфера, достойна за финал на световно първенство! Институтът ще отвори врати в 16:30 ч., за да могат всички да се настанят спокойно и да си поговорят.

Като част от това събитие ще имаме удоволствието да предложим бира и вино на присъстващите фенове, благодарение на нашите партньори Каменица и Мари Бризар. Не забравяйте знамената си!

Очакваме ви в неделя от 16:30 ч. в зала „Славейков“, в сърцето на Френския институт в България, пл. „Славейков“ 3, София.

Френският институт в България отваря врати за Нощта на четенето на 20 януари 2023 г. от 18:00 часа до полунощ, посветена на страха в литературата.

От приказки до фантастични истории, от дистопична научна фантастика до полицейски разследвания, та чак до съвременни есета и разкази, които разкриват нашите вътрешни страхове от кризите, които преживяваме, темата за страха присъства в литературата и ни кани да изживеем всички форми на разказ, всички видове четене… особено нощем!

Това литературно събитие кани малки и големи читатели цялата вечер на 20 януари от 18:00 ч., да участват в различни събития:

Четене на книги на тема страх на френски и български език

18:30 часа Георги Господинов чете откъси от „Физика на тъгата“, „Невидимите кризи“ и „Спасеният език“ на Елиас Канети

19:30 часа Теодора Димова чете „Поразените“

Ученици от 18 и 33 училище четат откъс от „НЕО“ на Мишел Бюси

Четене на произведения от Верлен, Мопасан, Бодлер, Венюс Кури-Гата, Доминик Елвиран, Цветан Тодоров

Жоел Дикер – „Истината за случая Хари Куебърт“

Амели Нотомб – „Хигиена на убиеца“, на български език

Виктор Юго – „Последния ден на осъдения на смърт„

Мария Македонска – „Те, вятърът” и „Меч и Мух“

Жан Люк Емери – „ Да преодолеем страховете си“

ЗАЛА КОНКОРД – ЧЕТЕНЕ НА ДЕТСКИ КНИГИ 18:00 – 20:00 часа

Ерик-Еманюел Шмит – „Котето, което се страхуваше от всичко“

Еманюел Пике – „Вече не се страхувам от страха“

Семпе и Госини – „Малкия Никола – дори не ме е страх“

Жерар Франкен – „От децата ми излизат пъпки“

Ирена Първанова – „Приказка за долната земя“

Слави Панайотов – „50 най-интересни места в България“

Ученици от френския лицей „ Виктор Юго“ четат откъси от гръцката митология, „ Фантастични новели“, „Чудовища и призраци“

Рецитал на Вера Николова, мецосопрано и Маргарита Илиева, пиано

„Диаболичните“, 1954, Драма, Трилър, Филм на ужасите, 117’
Режисьор : Анри-Жорж Клузо
В ролите : Симон Синьоре, Пол Мьорис, Вера Слузо и Шарл Ванел

В институция за превъзпитание на млади момчета, Кристин и Никол – съответно съпруга и любовница на директора Мишел Деласал, се свързват с цел да убият човека, към когото изпитват вече нетърпима омраза. Но няколко дни след злодеянието, тялото на Мишел изчезва. Адаптация, илюстрираща черната природа на киното на Клузо.

Ще сме благодарни на всички, които желаят да участват в събитието като четци-доброволци и да четат на глас откъс от книга на български и/или френски език /от 10 до 15 минути максимум/, да се свържат с нас най-късно до 10 януари, както и да посочат удобно за тях време между 18:00 ч. и полунощ. Медиатеката може да ви предостави подбрани текстове и книги.

Създадени през 2017 г. от Министерството на културата на Франция, за да обединят издатели и читатели и за да се отпразнува удоволствието от четенето, Нощите на четенето, от 2022 г. се организират от Националния център на книгата. През 2023 г., за първи път, Френският институт в България инициира събитието в София.

Обичате електронните игри? Обичате футбола?

Запишете се още сега за участие в нашия турнир ФИФА 2023 и елате да играем в медиатеката!

На 17 декември от 11 часа в медиатеката на Френския институт ще изберем нашия световен шампион!

Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!

Френският институт в България организира поредица от конференции-дискуии, посветени на един от основните екологични проблеми на нашите градове – отпадъците. Отношението към тях, използването и рециклирането им, но също и способността ни да ограничаваме отпадъците или да ги разглеждаме като ресурс и богатство, поставят под въпрос способността ни да живеем в общност. Изправени пред целите, поставени от Европейския съюз и екологичната криза, ще успеем ли да се справим с тези предизвикателства ?

Иновациите съществуват, но те твърде често остават неразбрани. Френският институт в България дава глас на изследователи, неправителствени организации и местни експерти, за да се обнови перспективата и да се даде отговор на предизвикателствата като се представят иновативни подходи в тази област.

Осигурен превод на френски и български език

На 13-ти декември, вторник, от 12:00 до 13:00 ч., в зала „Славейков” на Френския институт в България: „Отпадъци: дали вече не съществуват решения?

Тази дискусия ще се фокусира върху новите перспективи за рециклиране на отпадъците, благодарение на научните изследвания и технологичните иновации. Отпадъчното електрическо и електронно оборудване съдържа много подлежащи на рециклиране материали. В съвременния контекст на изчерпване на природните ресурси, използването на тези отпадъци, които съдържат много пластмаса и редки метали, е от съществено значение за развитието на кръгова икономика, която позволява опазването на околната среда и здравето на хората.

Венсан Семетей, научен ръководител в Националния научно-изследователски център, ръководител на катедра ParisTech Mines Urbaines (ecosystem).

Дебатът ще бъде модериран от Мартин БОЖИНОВ, зам.-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София, отговорник за научните изследвания.

На 29-ти ноември, вторник, от 12:00 до 14:00 ч., в зала „Славейков” на Френския институт в Българияя: „От управление на отпадъците до управление на ресурсите”

Тази дискусия ще разгледа темата за политическите избори, необходими за излизането от разточителната икономика и преминаването към кръгова икономика. Въпросите ще се съсредоточат върху управлението на отпадъците в градовете: Как да ограничим отпадъците? Как да ги събираме разделно и рециклираме? Как тези действия могат или трябва да променят начина, по който управляваме публичните политики и нашите решения?

Фабрицио Макалия (Университет-град Тур), доцент по география, експерт местни политики за управление на отпадъците.

Радосвета Кръстанова, доктор по политически науки, Департамент „Икономика“, Нов български университет, специалист в областта на история на екологичните движения в България, устойчивите градове и кръговата икономика.

Ася Добруджалиева е председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и успоредно с това от 2010 г. насам е ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”. Започнала е професионалния си път в община Кърджали, където в продължение на 18 години е ръководила отдел „Опазване на околната среда”. Била е и изпълнителен директор на Регионалното сдружение на общините за управление на отпадъците „За чисти Родопи“. Притежава над 20 години опит в прилагане на екологичното законодателство, управление на околната среда и разработване и изпълнение на проекти на местно и национално ниво.

Презентациите от конференцията можете да свалите от посочените линкове:

На 10-ти ноември, четвъртък, от 12:00 до 14:00 ч., онлайн конференция: „Кръговатата икономика: илюзия или необходимост? »

Често възприемани като проблем и разход, отпадъците са източник на решения за кръговата икономика в бъдеще. Решенията не се ли предлагат винаги от хората ? Дискусията ще се съсредоточи върху ролята на участниците, неангажирани пряко в политическия процес: какво могат да направят компаниите, НПО и гражданите, за да преминат към икономика на рециклиране, оползотворяване и кръгова икономика?

На тази среща ще бъде направен преглед на постигнатото от няколко европейски държави с примери от Франция, България, Полша и Румъния.

Елен Мишо, доцент по управление на околната среда във Висшето училище „АgroParisTech“. Тя ще представи темата за отговорността на производителите във веригата на кръговата икономика.

Виржини Литъл ще представи ползите от кръговата икономика с примери от Полша. Виржини е консултант по устойчиво развитие, тя е сред основателите на първото изложение за нулеви отпадъци в Полша, което се се провежда за 8 път, и организира множество обучения за възрастни и деца по теми, свързани с опазването на околната среда.

Дамиен Тиери ще представи иновативни дейности за възстановяване и повторна употреба на компютри, в сътрудничество с НПО и компании. Той е изпълнителен директор на Ateliere Fara Frontiere. Работил е в частния сектор във Франция, Обединеното кралство и Румъния, като е придобил опит в областта на корпоративните финанси, оптимизацията на производството и човешките ресурси. Дамиен се присъединява към Ateliere Fără Frontiere, за да разработи трите работилници за кръгова икономика на организацията, в която хората в неравностойно положение получават индивидуалната подкрепа, от която се нуждаят, за да възвърнат контрола върху живота си и да се включат в пазара на труда.

Евгения Ташева е координатор „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“. Тя ще говори за предизвикателствата и предимствата на управлението на отпадъците в България.

Линк за участие в първото онлайн събитие: НАТИСНЕТЕ ТУК ЗА УЧАСТИЕ В СЪБИТИЕТО в платформата ZOOM, на 10 ноември от 12:00 до 14:00 ч. (местно време)

Френският институт в България и издателство Лист ви канят на премиера на книгата „Годините“ от Ани Ерно

13 декември, вторник, от 18:30 часа в Медиатека на Френския институт, пл. „Славейков“ №3

Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни.

Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече.

Ани Ерно (1940 г.) прекарва детството и младостта си в Ивто – град в Нормандия, Северна Франция. В работническата му част родителите ѝ Бланш и Алфонс Дюшен държат кафене и бакалия. През 1960 г. заминава за Лондон, където се издържа като домашна помощница. След завръщането си във Франция учи в университетите в Руан и Бордо, получава квалификация за учителка, след това завършва висше образование по съвременна литература. През 1974 г. дебютира като писател с Les Armoires vides. За „Годините”, смятан за най-добрия ѝ роман, получава приза „Стрега” и номинация за „Букър”

През 2022 г. е удостоена с Нобелова награда за литература за „куража и клиничната прецизност, с които разкрива корените, отчуждението и колективните ограничения на личната памет“.

Френският институт стартира нова сесия на Програмата за помощ на книгоиздаването (PAP).

Програмата за помощ на книгоиздаването (PAP) подкрепя дейността и инициативността на чуждестранни издатели, следващи политика на издаване на преводни заглавия от френски език, с която осигуряват достъп на читатели не владеещи френски език до съвременната френска литература и научна мисъл.

За настоящата сесия, кандидатури се приемат до 10 януари 2023 г.

Издател, желаещ да представи своята кандидатура, следва предварително да се свърже с притежателя на правата, за да подготви договор за отстъпване на авторските права, предвиждащ отлагане на изплащането им до датата на решението на комисията. Не е възможно да се кандидатства със заглавие, чиито права вече са били заплатени на френския издател.

Комисията е съставена от експерти в областта на книгоиздаването във Франция и от един представител на френското Министерство на Европа и външните работи. Тя ще се състои на 14 февруари 2023 г.

Решението за всяка отделна кандидатура се основава на аргументираното мнение на културните институти от мрежата, както и на следните критерии:

Помощта, предоставена от Френския институт, се изплаща директно на френския издател. Френският институт уведомява писмено френските издатели за одобрените заглавия и суми и изплаща след получаване изготвената от тях глобална фактура.

В замяна на получената помощ, чуждестранният (българският) издател се задължава:

Календар на сесиите през 2023 г.:

2-ра сесия: документи се приемат от 13 март до 21 април, комисия на 6 юни 2023 г.

3-та сесия: документи се приемат от 19 юни до 21 юли, комисия на 5-ти септември 2023 г.

Вълкът, който искаше да бъде Дядо Коледа, 1ч30 мин

Резюме: Няма друг вълк като Вълка! Наближава Коледа и долината е пометена от снежна буря. Вълкът и Вълчицата разбират, че в тази виелица Дядо Коледа няма никога да успее да стигне до тях. Но Вълкът не се предава: тази година той ще бъде Дядо Коледа и ще раздаде подаръците на всичките си приятели! С помощта на Вълчицата той изработва и опакова подаръците навереме и се приготвя за настъпващата нощ…

Прожекциите са предназначени само за децата. През това време родителите могат да изчакат в медиатеката.

Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!

Сирачето Пил живее на улицата в града Рок ан Брюм. Придружена от 3 опитомени белки, тя преживява като краде храна от замъка на ужасния владетел Тристен, който е узурпирал трона. Един ден, за да избяга от охраната, Пил се преоблича като принцеса. И ето я въвлечена в лудо приключение, опитвайки се да спаси Ролан, наследника на трона, който лоша магия е превърнала в коткошка – наполовина котка, наполовина кокошка. Приключение, което ще промени всичко и Пил ще научи, че благородството може да се крие у всеки от нас.

Филмът е подходящ за деца над 7 годишна възраст

Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!

Френският карикатурист Плантю в София или как да говорим свободно за Европа чрез изложба на негови карикатури и дискусия (сряда, 7 декември 2022 г. от 17:30 ч. – Френски институт в България – пл. „Славейков“)

През тази особено трудна година, в която пандемията продължава и в която отново се разгоря война на европейския континент, Френският институт в България продължава да организира събития, които поставят въпроси пред обществото ни и се обръщат към нас чрез изложбата „Нашата Европа, свободна, демократична, устойчива“. Ще има отворен дебат за широката публика „Европа с лице към демоните си“, организирани около работата на Плантю.

Плантю, световноизвестният френски карикатурист, ще представи изложба, поставена пред Института, на площад „Славейков“, от 7 до 14 декември 2022 г. Българската публика ще има възможност да се разходи там, но и да изрази мнението си благодарение на два бели панела, приканващи посетителите да се изразят.

Плантю става известен през 1972 г., като публикува първата си рисунка във вестник „Монд“. Оттогава неговите карикатури за политически, социални, екологични, икономически, международни и национални новини винаги са публикувани на първа страница на митичния френски вестник в продължение на 50 години, до април 2021 г., когато той напуска „Монд“. Абсолютен рекорд.

Плантю, също и редактор, но ценен от велики политици по света, както и от обществеността. Дори днес той остава важен в своята област и активен в своя блог.

Той е дискретно влиятелна личност, внимателен към света и ангажиран с каузи. Основава през 2006 г. с Кофи Анан, генерален секретар на ООН, „Карикатури за мир“, международна неправителствена организация, която защитава свободата на изразяване и на карикатуристите в пресата от всички националности.

Уникална възможност за софиянци да видят неговите карикатури, но и да разговарят лично със световна „звезда“ на карикатурите в пресата.

Изложбата ще бъде открита в 17:30 часа на площад „Славейков“. Тя ще бъде последвана от дискусия на тема „Европа с лице към демоните си” с Плантю, Светослав Иванов – bTV, Христо Комарницки – карикатурист, Тео Ушев – режисьор и Димитър Ганев – политолог.

Вход свободен. Осигурен симултанен превод.