Представителството Campus France България е създадено през 1998 г. в рамките на политиката за популяризиране на френското висше образование, провеждана с постоянство години наред от Френския институт в България. Дейността му е разнообразна и насочена към всички, заинтересовани от обучение на френски език във Франция или във франкофонските програми в България.
Представителството Campus France оказва персонализирана помощ при изграждане на проектa за обучение във Франция и неговото изпълнение. За целта предоставя необходимата информация, съдейства за анализ на проекта и ориентация към дадена специалност и учебни заведения, разяснява процедурите за кандидатстване, оказва помощ при подготовка на досието за кандидатстване и проследяването му до получаване на окончателен отговор от учебното заведение. Campus France България информира също така за възможностите за финансиране на престоя за обучение във Франция и за необходимата подготовка преди заминаване.
Campus France България организира през цялата година различни прояви, свързани с френското висше образование : срещи с ученици и студенти в София и други градове в страната, през ноември « Виртуален форум за образование и професионална реализация » – първи етап на Балканското турне, провежда тематични ателиета онлайн.
Една важна част от дейността на представителството е свързана с организацията по предоставяне на стипендиите на френското правителство както и с подготовка и проследяване на досиетата на стипендиантите.
Campus France България е посредник при изграждането на контакти за сътрудничество между френски и български университети. Организиране на презентации на университетски програми пред български студенти е част от приоритетите му.
Дейността на Espace Campus France не се ограничава единствено в областта на популяризи-рането на френското висше образование. Друга основна насока е подобряване качеството на приема на български студенти във френските висши учебни заведения.
Франция е 6та страна в света по прием на чуждестранни студенти и 6та по прием на български студенти.
Тел : +359 2 937 79 64
campusfrance@institutfrancais.bg
Високо ниво на научните изследвания
2-ро място в света по броя на медали Филдс в областта на математиката, 4-то място в света по броя на Нобелови награди.
Богат избор на перспективни специалности
60 държавни университети, 270 висши инженерни училища, 300 висши училища по търговия и мениджмънт, 22 училища по архитектура, 100 висши училища по изкуства, 3000 други висши специализирани училища в специфични области.
Осигуряване на качествено образование
Богатството и разнообразието на френското висше образование предоставя възможност за избор на подходяща специалност на всички образователни нива и за всякакви нужди.
Предлагат се програми на английски език
Повече от 1500 програми изцяло или частично на английски език, които се предлагат в каталога Taught in English.
Възможност за дистанционно обучение
Каталогът Ma formation à distance предлага дипломантски програми, които са 100% дистанционно обучение както и хибридни програми(дистанционно и присъствено).
Достъпни такси за записване в държавните висши учебни заведения
Държавата поема една голяма част от действителната цена за обучение на всеки студент.
Организацията на френското висше образование е в съответствие с общата европейска схема : Licence, Master, Doctorat (LMD), при която за получаване на дипломата се вземат предвид семестрите от началото на постъпване във висшето образование и съответстващите им кредити ECTS (European Credits Transfert System) :
Licence (L) = 6 семестъра = 180 ECTS
Master (M) = 4 семестъра = 120 ECTS
Doctorat (D) = 3 години след степен магистър (не са изразени в ECTS)
Кредитите представляват обем часове (посещение на лекции, упражнения, семинари, самостоятелна подготовка), необходими на студента за усвояването на съответния учебен предмет. Те позволяват също така признаване на стаж или период на обучение в друг университет. Кредитите могат да се трансферират между специалности и учебни заведения. Те могат да се натрупват, което означава, че са окончателно придобити.
Системата ECTS улеснява мобилността на студентите в рамките на ЕС през периода на тяхното обучение.
Университети:
Grandes écoles:
Висши специализирани училища и институти:
Френският институт в Париж, Френският институт в България и техните партньори представят видео обобщение на всички кръгли маси, които се проведоха в рамките на „Европейските диалози – Изправени пред войната“ от 13 до 15 юни 2024 г. в София и Пловдив.
„Европейските диалози“ са поредица от кръгли маси, които събраха интелектуалци, хора на изкуството и писатели на тема „От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории“.
Каква европейска история споделяме? Какви са културните характеристики и политическите разкази, които оформят и поддържат проекта за обединена Европа в София и Париж, в Киев и във Варшава; в Рига и в Будапеща, в Белград, в Сараево и Кишинев и във всички останали европейски столици? Тези въпроси изискват неотложен отговор след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
За да се намери отговор на тези въпроси, Френският институт в Париж през есента на 2023 г. постави началото на поредица от публични дискусии в Европа, озаглавени „Изправени пред войната – европейски диалози“. Програмата започна в Прага в Карловия университет, като част от ежегодния форум на Европейската среща на високо равнище в Прага и продължи във Вилнюс, Варшава и Амстердам, преди да се пренесе в София и Пловдив в България.
КРЪГЛИ МАСИ ПО ВРЕМЕ НА ФОРУМА: ВИДЕА
Кръгла маса: Европа, изправена пред войната, 13 юни, София
Встъпителна реч / Водещ лектор: Ахмет Инсел, политолог и университетски преподавател (Турция)
Кръгла маса: Балканите и представите за границите
Встъпителна реч / Водещ лектор: Мишел Фуше, географ, дипломат, писател (Франция)
Кръгла маса: Югоизточна Европа и интеграцията в Европейския съюз
Разговор между писатели за наследството, идентичностите и териториите: истории и фикция в европейското въображение (1-ва част)
Разговор между писатели за наследството, идентичностите и териториите: истории и фикция в европейското въображение (2-ра част)
Презентация на тема „Създаване на отдел за византийско и източнохристиянско изкуство в Лувъра и неговите предизвикателства в съвременния свят“
Представяне на проекта „Музей на 90-те“ в Белград
Уважаеми художници, куратори и собственици на галерии
Архивите подхранват колективната ни памет, но не го правят сами.
Като част от „Дигитален ноември“ 2024 и 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България, Френският институт в България ще създаде своя виртуална галерия с подкрепата на Ianua.art’. Тази платформа ще даде възможност на настоящите и бъдещите поколения да получат достъп до център с ресурси, визуализиращ проекти за сътрудничество в областта на визуалните изкуства между Франция и България. Идеята е също така да се даде възможност за издаване на каталог.
Ако сте художник, куратор, художествен критик или собственик на галерия и разполагате с фотографски архиви и текстове, свързани със съвместни изложби, които бихте искали да предоставите на Френския институт в България, ние ще се радваме да ги съберем, за да можем заедно да изградим изложба и илюстрована библиография и да пресъздадем паметта за нашите партньорства.
Тези изложби или потенциални публикации няма да бъдат с цел печалба и няма да бъдат продавани; ето защо молим за безвъзмездно участие от страна на техните автори и за разрешение да публикуваме и разпространяваме предоставените ни изображения.
Контакт: edouard.mornaud@institutfrancais.bg
Първото истинско олимпийско село е построено за игрите в Лос Анджелис през 1932 г. Спортисти (само мъже) от 37 различни държави спят, хранят се и тренират заедно. За пръв път е помислено за включването на услуги, характерни за един град: болница, пожарна, поща и т.н. Първоначално жените спортисти не живеят в олимпийското село, а отсядат в хотели. Едва по време на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. олимпийското село става смесено.
#Paris2024
В партньорство с общините София, Варна и Бургас и с Алианс Франсез във Варна и Бургас, Френският институт в България, предложи на стотици зрители в тези три града специална вечер по случай откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. в петък, 26 юли 2024 г., с подкрепата на Министерството на младежта и спорта и с подкрепата на БНТ и Legrand.
Във Варна събитието беше организирано в рамките на фестивала „Варна-Морето“ от Алианс Франсез и община Варна. Духовата музика и спортните демонстрации допринесоха за празненствата благодарение на участието на оркестъра на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ и спортните клубове на Варна. Кметът на Варна, г-н Благомир Коцев, и директорката на Алианс Франсез, г-жа Милена Ангелова, произнесоха поздравителни речи по повод прожекцията на открито пред насъбралата многобройна публика.
В Бургас вечерта бе открита от заместник-кмета по въпросите на спорта, младежта и туризма г-н Манол Тодоров и съветника по политическите въпроси и пресата на френското посолство г-н Жером Кел. Общината и Алианс франсез организираха шоу с участието на спортните клубове в града на площада пред кметството, след което на огромен екран бяха показани първите кадри от официалната церемония пред многобройната публика.
В София събитието се проведе в Центъра за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ в присъствието на много български олимпийски спортисти и шампиони. Вечерта започна в 18:00 ч., заедно с волейболен клуб „Левски“ и Националната федерация по ръгби, които поканиха публиката да се присъедини към тях за няколко игри по плажен волейбол и ръгби 7 на поляната в Южния парк. След това впечатляващи демонстрации пред публиката в Топлоцентрала направиха Националният отбор по ушу, новият олимпийски спорт на Младежките олимпийски игри в Дакар през 2026 г., и Националният отбор по таекуондо, представен на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. от българската състезателка Кимия Ализаде.
В речта си френският посланик в България подчерта оригиналността и авангардността на Игрите в Париж през 2024 г., представящи нова визия за организирането на големи спортни събития, в основата на чийто замисъл са опазването на околната среда и на културното наследство. Заместник-кметът на София Иван Василев и председателят на Националната олимпийска академия Лозан Митев също се изказаха, като подчертаха значението на спорта и силата на неговите ценности за нашето индивидуално и колективно благополучие. Присъстваше и г-н Илия Лалов, председател на Българската паралимпийска федерация, г-жа Илиана Раева, президент на Българската федерация по художествена гимнастика, изпрати специално послание към присъстващите, което беше прочетено от г-жа Соня Костадинова от Министерството на младежта и спорта. В 21:24 ч. няколкостотин зрители присъстваха на терасата на Топлоцентралата за началото на официалната церемония по откриването, която премина под знака на многообразието и другостта.
Френският институт изказва специални благодарности на Министерството на младежта и спорта, на българските спортисти и шампиони, на общините София, Варна и Бургас, както и на националните федерации по волейбол, ръгби, ушу и таекуондо, на волейболен клуб „Левски“ и на спортните клубове във Варна и Бургас за участието им в тази празнична вечер. Благодарим и на Топлоцентрала за партньорството при организирането на това събитие и на нашия спонсор Legrand.
С участието си в игрите спортистите се задължават да се подложат на допинг тестове. По време на олимпийските игри тестовете се провеждат под ръководството на МОК и неговата медицинска комисия. Тестовете могат да се провеждат преди или по време на игрите. При индивидуалните спортове всеки спортист, класирал се на първите пет места във всяко състезание, плюс двама други спортисти (в предварителните състезания или на финала) се избират на случаен принцип. За отборните спортове или други спортове, в които отборите получават награди, тестовете се провеждат през целия период на Олимпийските игри.
#Париж2024
Националната галерия
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство
представя
БОРЯНА ПЕТКОВА
Без Кръвни връзки
25/07 – 15/09/2024
Откриване: 25 юли, четвъртък, 18.30 часа
САМСИ, бул. “Черни връх” 2
Куратор : Ирина Баткова
В последните години артистичната практика на Боряна Петкова беше фокусирана върху пърформативната рисунка, представяща енергията на творческия акт като жест на осмисляне на контекста, в който се случва творбата. Движенията на ръката на художничката очертаваха с молив върху различни повърхности стремежа за достигане и овладяване на физическите територии на субективното лично пространство. Изследването на границите – тези, които си поставяме сами, и тези, които са ни наложени отвън – като част от артистичната ѝ философия олицетворява естествения човешки порив в търсене на скритата ни същност. Естествено продължение на тази практика са последните пърформанси на Петкова, в които тялото ѝ вече не е само инструмент за изразяване на идеи, но и обект на анализ, а преодоляването на ограниченията се случва посредством потъване в дълбоките пластове на личната история. Двата пърформанса, които са в основата на изложбата за пространството на САМСИ, чертаят линиите на субективната география, която тръгва от детството и формира настоящето.
В Без Кръвни връзки Боряна Петкова представя без компромиси скрита част от своя вътрешен свят, тази, която обикновено потискаме и не показваме пред другите. Така тя поставя практиката си в центъра на дебата за ролята и смисъла на изкуството като инструмент за търсене на истината и цената, която артистът е готов да плати.
С подкрепата на Посолството на Република Франция / Френски институт в България, Арт Проджект Депо, МК Продъкшън и медийното патрньорство на БТА
Национална галерия
16 юли – 20 октомври 2024
Куратор: Яна Братанова
Откриване на 16 юли, вторник, 18.00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски”, ул. „19-ти февруари” №1
Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.
Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите ѝ композиции – Полет на птици (1964), емблематичната серия Прозорци (Блокиран прозорец, Изгорял прозорец, Бял прозорец) и Болни столове от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.
Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и др., с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми.
В Националната галерия пристигат знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Дарителския фонд Enseigne des Oudin в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация След (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Двадесетте скулптурни форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата, за което пише в текста Синята планета.
Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 15 септември 1946 баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като ѝ е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види скулптурите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.
От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.
През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна художествена група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции. Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC), Париж (Франция), фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария), Националната галерия, София (България), Дарителски фонд „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция), галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария), колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония), колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и др.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт в България и УниКредит Булбанк АД.
Благодарности към: Ален Оден, Бистра Льошевалие, Йоахим Глием, Ярослава Бубнова, Министерство на културата на Република България – Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ – Екатерина Джумалиева и Юлияна Градинарска, Програма „Култура“ на Столична община, Уникредит Булбанк АД, Френски институт България, галерия STRUCTURA, д-р Мария Василева, Елена Панайотова, Алианц България, Баухаус, Баустрой груп ЕООД, Лорд Транс Сървис ООД,.Студио: Ленц и Ко.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
По време на първите издания на Олимпийските игри спортистите не са били настанявани в селище. Някои са намирали стаи в хотели или къщи за гости. Други избирали по-евтини места за настаняване в училища или казарми. Трети пък спели на лодките, които са ги транспортирали до града домакин. Такъв е бил случаят на Олимпиадата в Амстердам през 1928 г., когато американците, италианците и финландците са пътували до стадиона от пристанището!
Днешното олимпийско село е истински град, за предпочитане разположен в близост до спортните съоръжения. Изграждането му се приема много сериозно в периода на подготовката на игрите. През 2012 г. в Лондон например селото е дом на над 17 000 спортисти и официални лица! Жителите на селото се ползват от всички предимства. Те могат да се хранят в ресторанта 24 часа в денонощието, да се подстригват, да ходят на дискотека или да посещават концерти вечер.
#Париж2024
