Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции.

Елиза Узунова е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на хидробиологията, ихтиологията и аквакултурите. Изследва ефектите от въздействието на фактори като разрушаване на местообитанията, поява на чужди инвазивни видове и климатични промени върху биоразнообразието на рибите в различни типове екосистеми. Ръководител е на повече от 30 национални и международни проекти, главно в областта на консервационната биология и опазването на силно застрашени и редки видове риби. Участник в три проекта свързани с изследване на Антарктида. Член на 32-рата Национална антарктическа експедиция. Автор на два учебника, монографии и над 100 статии.

Райна Христова е доцент, д-р по Океанология, Науки за Земята в Секция „Морска геология и археология” на Института по океанология към Българската академия на науките. През 2023-2024 г. участва в 31-вата и 32-рата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън. От 2016 г. – до момента, Райна е член на Научно-експертната комисия по полярни науки към Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания. Тя е и хоноруван преподавател по морска геология и кватернерна геология в Софийския университет „Св.Кл.Охридски“. Научните й интереси са в областта на морската геология и кватернерната стратиграфия на Черно море; литология и биостратиграфия на морски седименти, флуктуации на морското ниво, изменение на климата, трансгресивно-регресивни цикли.

Ян Ропер-Кудер е френски изследовател в областта на морската екология, специализиран в изучаването на морските хищници на полюсите. Директор е на изследователската програма в Центъра за биологични изследвания в Шизе (CEBC) към Националния център за научни изследвания (CNRS) и университета в Ла Рошел. Работата му е насочена към изучаването на морските хищници, като птици и морски бозайници, изполвайки ги като еко-индикатори на промените в околната среда в полярните региони. Ян Ропер-Кудер получава докторска степен от Националния институт за полярни изследвания в Япония през 2001 г. Преди да се присъедини към Националния център за научни изследвания (CNRS), той работи като учен в Япония до 2007 г. През 2015 г. се присъединява към Центъра за биологични изследвания в Шизе (CEBC), където в момента ръководи изследвания в областта на биологията на морските хищници. Участва и в работата на редица международни институции, като « Bio-logging society» и Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR), и е член на френската делегация в системата на Антарктическия договор. През юни 2022 г. е назначен за директор на Френския полярен институт „Пол-Емил Виктор“ (IPEV), където продължава да поощрява развитието на полярните изследвания и опазването на морските екосистеми.

Олег Василев е участвал в седем кампании към български и международни проекти в Антарктика. В българската антарктическа програма има 5 участия с два научни проекта. По време на 30-та юбилейна кампания, е съвместявал длъжност командир на база и участие в мониторинг на Антарктически пингвини.
Основната насока на работата му в Антарктика е свързана с картографиране и отдалечен мониторинг на критични релефни форми (ледници и свлачища), както и внимателно наблюдение на деликатни обекти като пингвини по време на гнездови период.
Олег Василев има магистратура по теоретична физика от Софийския университет.
Негови снимки, направени по време на мисиите му в Антарктика са част от фотографската изложба в зала „Славейков“ във Френския институт в България.