Историята на Френския институт в България започва в началото на ХХ век.
През 1904 г. е основан първият Алианс Франсез в България, чиято цел е да разпространява френския език, литература и култура, а също и да стимулира културния обмен между България и Франция. Много скоро след това се оформя местна франкофонска общност и Алианс Франсез отваря свои представителства в други български градове: Варна (1907), Велико Търново (1910), Бургас (1920) и Русе (1926).
Скоро след основаването на първия Алианс Франсез в София е открита кампания за набиране на средства за строежа на нова сграда. Благодарение на ентусиазма и щедростта на българската франкофонска общност, на 14 юли 1924 г. е положен първият камък на новата срада. Началото на строежа е отразено в тогавашния национален ежедневник, вестник „Зора“.
Новата сграда се намира на площад „Славейков“ 3, а проектът е дело на арх. Станчо Белковски. Завършил висшето си образование в Германия през 10-те години на ХХ век, той се завръща в България след края на Първата Световна война и модернизира архитектурата в София и останалата част на страната. Признат днес за един от знаковите архитекти на миналия век, Станчо Белковски проектира редица обществени сгради, които днес са част от българското архитектурно наследство. Специален акцент в новата сграда е поставен върху зала „Славейков“, която се превръща в предпочитано място за меломаните заради своята акустика, още преди изграждането на реномираната зала „България“.
Сградата на площад „Славейков“ е завършена на 14 юли 1925 г., точно една година след началото на строежа. За откриването е организирана тържествена церемония в присъствието на министър-председателя на България, редица български министри, пълномощни министри на други държави и чуждестранни легации. Церемонията е открита от президента на Алианс Франсез Марсел Шарло и пълномощния министър на Франция в България Емил Дар. В следващите десетилетия, Алианс Франсез се превръща в любимо място за желаещите да изучават френски език и за интелектуалната и културната общност на българската столица.
През 1948 г., когато комунистическият режим вече е на власт в България, Министерството на вътрешните работи забранява Алианс Франсез под претекст, че чрез него се извършва шпионаж. През 1957 г., в сградата е настанен Центърът за изучване на чужди езици.
През 70-те години, с декрет публикуван в Държавен вестник, сградата е включена в списъка на недвижимото културно наследство на България.
С падането на Берлинската стена започва нова епоха за българо-френската връзка, четиридесет и една години след забраната на Алианс Франсез. През 1991 г. е основан Френският институт в България, чиято цел е да изгради мостове между двете държави в областите на институционалното сътрдничество, културата, езика, преподаването, образованието и науката. В продължение на години той се помещава в сградата на улица „Дякон Игнатий“ 2, съвсем близо до сградата на първия Алианс Франсез.
През януари 2014 г., след няколко години на реконструкция и след намесата на редица личности, привързани към Франция, сградата е реституирана за ползване на Франция и Френският институт в България се завръща окончателно в своя дом на площад „Славейков“ 3.
