Публична кръгла маса „Изкуствен интелект и политическа пропаганда: инструменти, мрежи и влияние
21 април 2026 г., 18:00 ч., зала „Славейков“
Език на събитието: английски
Вход: свободен
Регистрация: https://forms.gle/LPQBjRr5HQb6Fnnp9
Посолството на Франция, Френският институт в България и Посолството на Федерална република Германия ви канят на кръгла маса, посветена на използването на изкуствения интелект в съвременните практики за политическа пропаганда.
В момент, когато краткото съдържание, логиката за преувеличение и стратегиите за влияние променят медийната среда и правят информационното пространство все по-пренаситено, нестабилно и податливо на манипулации, тази среща ще постави няколко ключови въпроса: как изкуственият интелект променя формите и употребата на политическата пропаганда? Как това съдържание се разпространява чрез мрежи и платформи? И какви са ефектите му върху обществения дебат?
В дискусията ще участват д-р Йоханес Хилйе, консултант по политическа комуникация, Никола Тулечки, експерт по данни и Мая Димитрова, разследваща журналистка. Модератор на събитието ще бъде Мими Шишкова-Петрова.
За начало на вечерта и за разширяване на гледните точки, новият документален филм на Мая Димитрова ще постави въпроси относно нарастващата роля на изкуствения интелект в някои съвременни форми на политическа комуникация и влияние в България. Росен Босев и Изабел Вирт от Агенция Франс-Прес ще представят инструменти и техники за проверка на факти. Събитието, отворено за широката публика, е част от регионалния проект „Укрепване на демократичните медии в Черноморския регион“, подкрепен от Министерството на Европа и външните работи на Франция и реализиран в партньорство с Агенция Франс-Прес (AFP), с подкрепата на Българо-румънската обсерватория за цифрови медии (BROD).
Д-р Йоханес Хилйе
Д-р Йоханес Хилйе е независим консултант по политическа комуникация, базиран в Берлин и Брюксел. Той консултира министерства, партии, политици, компании и организации в областта на стратегическата комуникация. Редовен коментатор на германския политически живот в медиите, автор е на няколко книги за популизма и политическата комуникация. Притежава докторска степен по политически науки и магистърска степен по политика и комуникации от Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE).
Никола Тулечки
Никола Тулечки е експерт по данни и лингвист, притежаващ докторска степен по автоматична обработка на езика от Университет Тулуза 2. Той е съосновател на сдружението „Данни за добро“, чрез което подпомага организации от гражданското общество и медии в анализа и визуализацията на изборни и политически данни. Работил е като консултант по данни за платформата за проверка на факти Factcheck.bg и се интересува от координирано неавтентично поведение, както и от организирани мрежи за влияние и дезинформация в българското публично пространство. От 2017 г. е инженер по знания в Ontotext/Graphwise, а също така преподава семантични технологии в Нов български университет.
Мая Димитрова
Мая Димитрова е разследващ журналист, водеща и фактчекър. Тя е част от екипа за проверка на факти на Българската национална телевизия (БНТ), създаден в рамките на проекта BROD. Журналист в БНТ от 2000 г., тя е била водеща на разследващото предаване „Частен случай“ от 2001 до 2014 г.
През 2023 г. участва в програмата Digital Sherlocks на Digital Forensic Research Lab (DFRLab) към Atlantic Council.
Журналистическата ѝ работа е отличена с множество награди, включително Голямата награда на Българския европейски медиен фестивал (2014), наградата „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика (2019) и Голямата награда в категория „Технологии и иновации“ на конкурса Web Report 2024 на DIR.BG за нейното разследване върху черния пазар на политическа реклама. Тя е автор на документалния филм „Архитекти на хаоса“, посветен на мрежите за дезинформация, за който през 2025 г. получава наградата „Валя Крушкина“ в категория „Електронни медии“ и наградата „Red Line“ в категория „Върховенство на закона“, присъдена от Антикорупционния фонд.
Мими Шишкова-Петрова (модератор)
Мими Шишкова-Петрова е завършила право и публична администрация. Тя е изучавала право в Хайделбергския университет и е прекарала около десет години в Германия, където е работила в институции като Хайделбергския университет, Академията на науките и колеж „Марсилиус“ (Marsilius-Kolleg), като същевременно е била управител на компания за информационни технологии и уеб услуги за местни търговци. След завръщането си в България, заедно със своя съпруг и съдружник, основават издателство, известно със сатиричната игра за възрастни „Карти срещу българщината“, базирана на социален и политически коментар в игрив и достъпен стил. През последните две години тя е създала общност в TikTok и Instagram чрез видеа, които съчетават хумор и критичен поглед, за да коментират българския политически живот и да обясняват гражданските процеси. Тя е активно ангажирана в борбата срещу дезинформацията и работи за това демократичните теми да бъдат достъпни за възможно най-широка аудитория.
Росен Босев
Росен Босев е част от европейския екип за дигитални разследвания и проверка на факти на Агенция Франс-Прес (AFP), където работи от 2021 г., а от 2025 г. е кореспондент на агенцията за България. Преди да се присъедини към AFP, той работи 15 години като разследващ журналист в седмичника „Капитал“, където отразява теми, свързани със съдебната система, правоприлагащите институции и правата на човека. Участва в международното разследване „Grand Theft Europe“ на германския медиен колектив CORRECTIV (2019). Лауреат е на наградите „Златен ключ“ (2008, 2010), „Човек на годината – журналист“ (2012) и „Валя Крушкина – печатни медии“ (2015). Член е на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България (2017–2022) и на Антикорупционния фонд (2018–2022). Преподава дигитални разследвания в бакалавърски и магистърски програми във Висшето училище по журналистика в Ница, Франция (2023/24 и 2024/25). Съавтор е на първото ръководство за проверка на факти в българската дигитална среда (2020) и на разследването „Държавата КТБ“ (2017).
Изабел Вирт
Журналист в Агенция Франс-Прес от 25 години. Изабел е работила във фотоотдела, в редакционното ръководство и през последните три години участва в европейски проекти за борба с дезинформацията, като Българо-румънската обсерватория за цифрови медии BROD и проекта „Укрепване на демократичните медии в Черноморския регион“, съвместно с френските институти в България и Румъния. В момента е член на управителния съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), от която BROD е част. Също така е доброволец във френската асоциация за медийна грамотност „Entre les lignes“.
Тази пролет, Френският институт в България има удоволствието да ви покани на втория концерт на струнен квартет „Тонъ“ основан през 2025 г. от музикантите Виктор Тренев (цигулка), Магдалина Вутова (цигулка), Илина Илиева (виола) и Момчил Пандев (виолончело).
Връзка в контраст: Пипков & Франк – на 22 април 2026 г., от 19:00 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт (пл. „Славейков“ №3)
Техният дебютен проект „Връзка в контраст“ е процес на изучаване и тълкуване на физическите и духовни връзки между различните композитори. По време на събитията, публиката има възможност да се запознае с творците и техните житейски пътища – елемент, който съставът вярва, че неизменно допринася към по-дълбокото изживяване на музиката им.
След концерта, гостите ще имат възможността да се насладят на прекрасна след-концертна атмосфера и чаша освежаващо вино.
Билети можете да намерите на платформата URBO или на място преди концерта на стандартна цена 15 евро / намалена тарифа 10 евро (ученици, студенти и пенсионери).
Цезар Франк – Струнен квартет в Ре мажор
Любомир Пипков – Струнен квартет №1 в Ми минор
Виктор Тренев е цигулар с активна кариера като солист и камерен музикант. Лауреат е на множество международни конкурси и е солист на най-големите български оркестри, сред които Софийска филхармония, Държавна опера Пловдив, Симфониета Враца. Член е на престижния камерен ансамбъл „Софийски солисти“.
Магдалина Вутова е цигулар и камерен музикант с изявен интерес към педагогика. Придобива висше образование в Лондон, където активно се занимава с изпълнителска дейност. Свирила е на престижните сцени на Wigmore Hall, BBC Proms at Royal Albert Hall, Royal Festival Hall, Cadogan Hall и други.
Илина Илиева е изявен виолист, оркестрант и камерен музикант. Свири с най-големите състави в България и е водач на престижния European Union Youth Orchestra. Изнасяла е солови рецитали в България, Чехия и Гърция. В момента е част от състава на Симфоничния оркестър към БНР.
Момчил Пандев е челист с множество награди от национални и международни конкурси. Изява се като солист и камерен музикант и е свирил с оркестрите на БНР, АСО и Симфониета Видин. Двукратен стипендиант е на фестивала Музика Мунди в Белгия, където изнася концерти с различни камерни състави.
По покана на Френския институт в България френската писателка Жан Бенамьор беше председател на обсъжданията на „Избора на Награда Гонкур в България 2026“.
На 16 април 2026 г. във Френския институт в България 10 отбора, от 74 ученици и студенти, избраха своя любим роман измежду третата селекция на наградата „Гонкур“ 2025, която включваше следните произведения: „Празната къща“ (La maison vide) от Лоран Мовиние, „Нощта в сърцето“ (La nuit au cœur) от Наташа Апана, „Колхоз“ (Kolkhoze) от Еманюел Карер и „Красивият непознат“ (Le bel obscur) от Каролин Ламарш.
Те определиха Лоран Мовиние за носител на „Избора на Награда Гонкур в България“ 2026 за неговия роман „Празната къща“.
Паралелно с обсъжданията на „Избора на Наградата Гонкур в България 2026“ жури, председателствано от Ромен Декроа (директор на отдел „Езикови курсове“ във Френския институт в България) и съставено от Атанас Сугарев (преводач, издателство „Колибри“) и Зорница Китинска (представител на CREFECO – OIF), присъди и Награда за творческо писане.
Първата награда беше присъдена на Станислава Ковачева Христова, студентка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а почетно отличие получиха Георги Ганчев и Йоанна Гаралийска, студенти в Нов български университет.
Днес, 17 април от 18:30 ч., отново във Френския институт, ще се проведе литературна среща с писателката Жан Бенамьор. Ще бъде осигурен превод. Входът е свободен.
Разговорът с Жан Бенамьор ще бъде модериран от Люк Леви, съветник по сътрудничество и културна дейност и директор на Френския институт в България.
За Жан Бенамюр
Родена в Айн Млила, Алжир, Жан Бенамьор черпи вдъхновение от богатата култура, която наследява, белязана от тунизийските корени на баща ѝ и италианските корени на майка ѝ. Петгодишна, се премества във Франция заедно със семейството си, бягайки от насилието на войната в Алжир. Откърмена с арабски и френски език, от ранна детска възраст тя изгражда поетичен и белетристичен свят под влиянието на двата езика.
От най-ранна възраст Жан Бенамьор има изразена страст към писането, съчинявайки приказки, стихове и театрални пиеси. След като завършва филология, философия и история на изкуството в Поатие, както и курс по драматично изкуство и пеене в консерваторията, започва работа като преподавател по литература. От 2000 г. се посвещава изцяло на писателската си дейност, като първоначално публикува поезия, а впоследствие романи за възрастни и за младежи.
Творчеството ѝ, високо ценено от критиката, е удостоено с множество награди, сред които наградата на УНИЦЕФ за „Les Demeurées“ (2001 г.), голямата награда на RTL-Lire за „Profanes“ (2013 г.) и, наскоро, наградата Роман на France Télévisions 2022 за „La Patience des traces“ (2022 г.). В повествованията си, Жан Бенамьор изследва отношенията с другия, вътрешната трансформация и устойчивостта – теми, близки до личната ѝ и професионална кариера.
Социално ангажирана, тя редовно води работилници по писане, включително и в затворите – среда, която има особено силен отклик върху семейната ѝ история. Баща ѝ, бивш директор на затвор, е оказал значително влияние върху отношението ѝ към лишаването от свобода и изкуплението.
Член на журито на наградата „Фемина“ (2023–2025), Жан Бенамьор продължава да обогатява френската литературна сцена със своето взискателно перо, на пресечна точка между културите и поколенията. Нейната амбиция? Да промени читателя, както тя самата се променя чрез писането, преоткривайки непрестанно нови хоризонти за размишления и емоции.
За „Избора на Награда Гонкур в България 2026“
Организиран за девета поредна година от Френския институт в България в партньорство с Академия „Гонкур“, „Изборът на Награда Гонкур в България“ има за цел да популяризира френския език и съвременната франкофонска литература в страната.
Участaстващи учебни заведения в тазгодишното издание са: 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ (София), 133 СУ „Александър С. Пушкин“ (София), Френски лицей „Виктор Юго“ (София), ПМГ „Людмил Стоянов“ (Благоевград), Хуманитарна гимназия „Иван Вазов“ (Пловдив), ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ (Варна), Международен френски лицей „Шарл Перо“ (Варна), Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Франция участва активно, от самото му създаване през 2023 г., в ежегодното провеждане на Архитектурния форум, организиран от фондация „Проект Бузлуджа“ по повод Световния ден на културното наследство (18 април).
Тази година, форумът събира професионалисти около темата „Дигитализация и иновации за културното наследство“ и ще се проведе на 16 и 17 април 2026 г. в зала БИАД на ФНТС (ул. „Г.С.Раковски“ 108, София). Гост на Френския институт в България е Мари-Вероник Лероа, отговорник за дигитализирането на архитектурното наследство в Министерството на културата в Париж, която ще изнесе доклад на 17 април от 15:40 ч., на тема „Дигитални културни политики на Франция – стандарти, инфраструктура, резултати“.
Участието е безплатно, но с предварителна регистрация.
Работните езици на форума ще бъдат български и английски, като ще бъде осигурен симултанен превод.
Скъпи любители на игрите и френския език,
Френският институт ви кани на приятна вечер, посветена на настолните игри – изцяло на френски език!
Присъединете се към нас в петък, 24 април, от 18:00 до 20:00 ч. в медиатеката, за да споделим едно забавно преживяване и да упражните френския си език в непринудена атмосфера.
🎲 С аниматори: Юго Сен-Жам и Александър Виденов
📍 Вход свободен с предварителна регистрация – събитието е предназначено за участници над 16 години.
Ниво на владеене на френски език – минимум B1
👉 Моля, попълнете ФОРМУЛЯРА
Каним ви да се присъедините към читателския клуб на медиатеката! Веднъж месечно се събираме, за да споделим книгите, които четем и да чуем препоръките на другите участници. Срещите се провеждат на френски език.
Срещите са на френски език и са отворени за всички над 16 години.
Следваща среща: 23 април, четвъртък, от 18 часа в медиатеката. Тема – пътешествия!
Вход свободен с предварително записване
E-mail : mediatheque@institutfrancais.bg
Tél : 02 937 79 35
В понеделник, 22 юни, Френският институт организира конференция на тема „Промените във влиянието на воюваща Русия: участници, практики, наративи“.
Участници:
Максим Одине, младши преподавател и титуляр на катедра „Стратегии за влияние“ в INALCO, анализира информационните механизми, използвани от Русия в контекста на продължително противопоставяне със Запада.
Росица Джекова, ръководител на група „Щит на демокрацията“ в Центъра за изследване на демокрацията (София), чиито изследвания са насочени към чуждестранните информационни манипулации, поляризацията и европейските политически отговори.
Модератор: Люк Леви, съветник по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.
На 4 юни 2026 г. се състоя конференция-дискусия с бившите посланици Мишел Дюкло и Стефан Тафров. Институтът имаше честта да посрещне двамата участници, а модератор беше Ирина Недева — подпредседател на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ-International) и член на управителния съвет на AEJ-България.
В този променящ се пейзаж, докато американският съюзник едностранно предефинира правилата, Русия продължава своята агресивна война, а нова политическа география се оформя около големите нововъзникващи сили, „свързаните авторитарни режими“ и все още неформална коалиция от средни сили, възниква един основен въпрос: обречена ли е Европа да преживява себе си като губещата страна в това пренареждане?
Мишел Дюкло и Стефан Тафров, които по време на кариерите си са били свидетели на големите преломни моменти в многостранната дипломация през последните тридесет години, донесоха в този диалог дълбочината на дългогодишния си опит и свободата на погледа, който той позволи.
В петък, 15 май, Френският институт посрещна Мюриел Доменах и Весела Чернева за диалог за войната и Атлантическия алианс.
Разговорът изследва няколко въпроса:
– Какво означава днес „да се защитаваме“ като европейци?
– На кои алианси да разчитаме, с кои партньори и на каква цена?
– Как да съчетаем стратегическите изисквания с верността към ценностите, които са в основата на европейския проект?
– И колко отговорност са готови да поемат държавите-членки, както на Запад, така и на Изток, за да остане Европа действащ политически субект, а не просто сцена на новия международен ред?
Тази среща предложи стратегическа перспектива върху големите въпроси на европейската сигурност, като срещна френската и българскта гледни точки от два привилегировани наблюдателни пункта.
Модератор: Мария Симеонова, директор на Офиса на Европейския съвет за външна политика (EСВП) в София.
На 21 април 2026 г. в зала „Славейков“ се състоя публична кръгла маса на тема „Изкуственият интелект и политическата пропаганда: инструменти, мрежи и влияние “.
В дискусията взеха участие консултантът по политическа комуникация д-р Йоханес Хилйе, специалистът по данни Никола Тулечки и разследващата журналистка Мая Димитрова, а модератор беше Мими Шишкова-Петрова.
Как изкуственият интелект променя формите и използването на политическата пропаганда? Как се разпространяват тези съдържания през мрежите и платформите? И какво въздействие оказват те върху обществения дебат?
Представянето на новия документален филм на Мая Димитрова даде възможност да се разгледа нарастващата роля на изкуствения интелект в някои съвременни форми на политическа комуникация и влияние в България. Росен Босев и Изабел Вирт от „Агенция Франс Прес“ представиха инструменти и техники за проверка на фактите.
Събитието е част от регионалния проект „Укрепване на демократичните медии в Черноморския регион“, подкрепен от френското Министерство на Европа и външните работи и осъществен в партньорство с Агенция Франс прес (AFP), с подкрепата на Българо-румънския център за наблюдение на цифровите медии BROD.
На 16 април 2026 г. се състоя лекция на Жан-Марк Овас, професор по френска литература в Сорбоната в зала „Славейков“.
Лекцията на Жан-Марк Овас ни припомни масовите кланета от 1876 г., извършени в България от турските окупационни войски. Той ни потопи отново в тези мрачни времена, като същевременно ни показа как доброто може да се роди от злото чрез пламенния призив, отправен от Виктор Юго във френската и английската преса в края на август 1876 г. Озаглавен „За Сърбия“, този призив подробно описва кланетата в Батак и цели да предпази Сърбия от съдбата на България.
В сряда, 1 април 2026 г., Фрренският институт в България организира изключителна среща между два големи гласа на мисълта и литературата: Аниес Дезарт и Филип Сандс.
Модератор: Люк Леви, съветник по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.
В свят, разтърсван от войни, масово насилие и нарастващи предизвикателства към международното право, този разговор се съсредоточи върху съществения въпрос: каква е силата на думите пред безнаказаността?
Юрист, ангажиран със защитата на международното право и автор на значими трудове за европейската памет и международното правосъдие, Филип Сандс води диалог с Агнес Дезарт, чието литературно творчество изследва с изключителна чувствителност темите за езика, изгнанието и предаването на паметта.
Тази среща предложи рядък диалог между право, литература и памет:
– Как се разказва за насилието в историята?
– Как се предадем това, което се губи?
– И каква е силата на думите днес?
На 17 март 2026 г. Френският институт в България в партньорство с Европейския съвет за външните работи организира конференция-дискусия на Селия Белин на тема „Тръмпизъм: политическа аномалия или нова Америка? И какво е положението с Европа?“
Селия Белeн е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и директор на неговия офис в Париж. Специалист по САЩ и трансатлантическите отношения, тя анализира американската политическа динамика, вътрешната поляризация и последиците за Европа и международния ред.
Конференцията-дискусия беше водена от Люк Леви, съветник по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.
На 26 февруари 2026 г. Френският институт в България в партньорство с филмовия фестивал Master of Art организира прожекцията-дискусия „Зеленски“.
Събитието беше продължение на културния сезон, посветен на Украйна във Франция и изразява нашата ангажираност и солидарност с Украйна.
Дискусията събра Татяна Ваксберг, главен редактор на бюрото на Радио „Свободна Европа“ в София, Ариан Шьомен, специален пратеник и репортер на терен на вестник „Монд“ и Ив Жьолан, режисьор, и двамата автори на филма, както и изтъкнатата изследователка Анна Колен Лебедев, специалист по Украйна – в разговор, обединяващ журналистически анализ, документален поглед и академична експертиза.
Дискусията беше водена от Люк Леваи, съветник по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.
Откриващи думи:
Н.Пр.. Мари Дюмулен, посланик на Франция в България
Н.Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна в България
Френското посолство и Френският институт в България организираха на 17 февруари 2026 г. вечер с прожекции и дискусии, в които бяха представение механизмите на манипулиране на информацията.
Как се създава фалшива ангажираност в социалните мрежи? Как се отклоняват лични сметки, за финансиране на кампании за манипулация? И какви са ефектите на тези техники върху нашите общества?
Участници:
Мая Димитрова, разследващ журналист, водещ и фактчекър
Александър Леви, независим журналист, специалист по въпросите на бившия Съветски съюз и Балканите
Събитието е част от регионалния проект „Укрепване на демократичните медии в Черноморския регион“, подкрепен от френското Министерство на Европа и външните работи и осъществен в партньорство с Агенция Франс прес (AFP), с подкрепата на Българо-румънския център за наблюдение на цифровите медии BROD.
17 април от 18:30 ч. в зала “Славейков“, Френски институт в България
Модератор : Люк Леви, съветник по сътрудничеството и културната дейност, директор на Френския инситут в България
Вход свободен с предварителна РЕГИСТРАЦИЯ
Осигурен е консекутивен превод на български език
Разговорът ще бъде посветен на някои от най-значимите произведения на писателката, като „Les Demeurées“ (2001), „Profanes“ (2013), „La Patience des traces“ (2022), както и най-новата ѝ книга „Vivre tout bas“ (2025).
Родена в Айн Млила, Алжир, Жан Бенамьор черпи вдъхновение от богатата култура, която наследява, белязана от тунизийските корени на баща ѝ и италианските корени на майка ѝ. Петгодишна, се премества във Франция заедно със семейството си, бягайки от насилието на войната в Алжир. Откърмена с арабски и френски език, от ранна детска възраст тя изгражда поетичен и белетристичен свят под влиянието на двата езика.
От най-ранна възраст Жан Бенамьор има изразена страст към писането, съчинявайки приказки, стихове и театрални пиеси. След като завършва филология, философия и история на изкуството в Поатие, както и курс по драматично изкуство и пеене в консерваторията, започва работа като преподавател по литература. От 2000 г. се посвещава изцяло на писателската си дейност, като първоначално публикува поезия, а впоследствие романи за възрастни и за младежи.
Творчеството ѝ, високо ценено от критиката, е удостоено с множество награди, сред които наградата на УНИЦЕФ за „Les Demeurées“ (2001 г.), голямата награда на RTL-Lire за „Profanes“ (2013 г.) и, наскоро, наградата Роман на France Télévisions 2022 за „La Patience des traces“ (2022 г.). В повествованията си, Жан Бенамьор изследва отношенията с другия, вътрешната трансформация и устойчивостта – теми, близки до личната ѝ и професионална кариера.
Социално ангажирана, тя редовно води работилници по писане, включително и в затворите – среда, която има особено силен отклик върху семейната ѝ история. Баща ѝ, бивш директор на затвор, е оказал значително влияние върху отношението ѝ към лишаването от свобода и изкуплението.
Член на журито на наградата „Фемина“ (2023–2025), Жан Бенамьор продължава да обогатява френската литературна сцена със своето взискателно перо, на пресечна точка между културите и поколенията. Нейната амбиция? Да промени читателя, както тя самата се променя чрез писането, преоткривайки непрестанно нови хоризонти за размишления и емоции.
Лекция на Жан-Марк Овас, 16 април 2026 г., 18:30 ч., София, зала „Славейков“
Вход свободен. Консекутивен превод. С предварителна РЕГИСТРАЦИЯ
Преди 150 години, през пролетта на 1876 г., турските окупационни войски извършват ужасни кланета в България, особено в Батак и околностите му: десетки изгорени села, стотици пленници, около тридесет хиляди жертви. Въстанието в България е потушено, но кризата се разраства в целия Балкански регион и на свой ред Сърбия обявява война на Османската империя. Именно затова пламенният призив, отправен от Виктор Юго във френската и английската преса в края на август 1876 г., който подробно разказва за кланетата в Батак, носи заглавието „За Сърбия“: той иска да предпази Сърбия от съдбата на България. В неговото съзнание няма никакво объркване: останалата част от творчеството му достатъчно доказва, че той не смесва държавите и че, както винаги, се стреми към максимална ефективност.
Този призив от 1876 г. далеч надхвърля оправданата емоция на момента. Без да омаловажава ужасите на клането, Виктор Юго се противопоставя както на пасивността на европейските правителства, така и на Турция:
„диваците, които извършват тези престъпления, са ужасяващи, а […] цивилизованите, които ги оставят да се извършват, са чудовищни“.
За разлика от повечето си съвременници, които вече изпадат в противопоставянето на цивилизации (християни срещу мюсюлмани), той държи ясно да подчертае разликата между война за национална независимост и религиозна война. За да защити правото на народите да се самоопределят, във Франция, която по онова време е отслабена на международната сцена, той накрая призовава към „Съединени европейски щати“:
„Това, което [т]ези жестокости […] поставят извън всякакво съмнение, е, че Европа се нуждае от европейска националност, от единно управление, от огромен братски арбитраж, от демокрация в мир със самата себе си […].“
Последното изречение от неговия призив, показващо как доброто може да се роди от злото, остава в паметта със своята внушителна сила и красота, напомняща ориенталски фриз: „Бъдещето е бог, теглен от тигри.“
На 31 август 1876 г., „от името на група деца от нещастна България“, които учат в Монпелие, Любомир Д. Золотович подписва писмо, публикувано в пресата, което е първата официална реакция на този призив. В него могат да се прочетат именно следните два абзаца:
„Франция, тази възвишена страна, в която щедростта е основата на характера, сякаш ни беше забравила. Но не! Любимият глас на един велик човек се чу: това е Виктор Юго, който проговори за нас. Той, който е страдал толкова много, трябваше да разбере страданията на този народ, осъден на смърт от дипломацията. Той отправи призив към цивилизована Европа в името на човечеството. Дано неговият глас отекне до дълбините на съвестта на виновните и събуди угризенията на онези, които ни изоставиха на ужасите на смъртта!
Що се отнася до нас, младите българи, които дойдохме във Франция, за да почерпим от идеите за свобода и братство, наш дълг е да благодарим от цялото си сърце на човека, който пое нашата защита пред лицето на Европа. Сърцата ни възвърнаха смелостта си при прочитането на манифеста, който заклеймява гузното безразличие на дипломатите, и ние се почувствахме горди, че сме защитени от гласа на един Виктор Юго: нашият народ ще помни.“
През 2026 г. той си спомня чрез гласа на Френския институт в България.
Жан-Марк Овас e професор по френска литература в катедрата по френска поезия от XIX-ти век в Университет Сорбона. Той пише биографията на Виктор Юго (изд. Fayard), на коят подготвя третия и последен том. Той именно преиздава, сам или в сътрудничество с Ги Роза , трите най-политически творби на Виктор Юго : „Наказания“ (Les Châtiments) (изд. GF), „Наполеон Малкият“ (Napoléon le Petit) ( изд. Actes Sud) и „История на едно престъпление“ (Histoire d’un crime) (изд. La Fabrique).
Поредица „Франкофония“ – Забележителни филми, които ще ви отведат на пътешествие до всички краища на света, без да ставате от стола си.
От Канада до Ливан, през Швейцария, Мароко, Австрия, Албания, Северна Македония, Белгия, Армения и Молдова – открийте филми, които създават диалог между културите, езиците и различните чувствителности.
Гледни точки, силни истории и споделени емоции, които няма да ви оставят безразлични.
От 16 март до 8 април 2026 г. В 18:30 ч. Всички филми са със субтитри на български език.
Поемете на пътешествие с франкофонското кино… към света.
понеделник 16 март, 18:30 ч.
Колония
Канада (Квебек), 2019, Драма, 102’
Режисьор : Женвивев Дулуд дьо Сел
В ролите : Емили Биер, Ирланд Коте, Джейкоб Уайтдък-Лавоа
Филм на френски език със субтитри на български
Краят на лятото в провинцията. 12-годишната Милия трябва да се раздели с малката си сестра Камий, за да започне учебната година в гимназията. Търсейки мястото си в тази нова, объркваща среда, тя среща Жасинт, която я въвежда в ритуалите на тийнейджърството, както и Джими, млад и див местен от съседен резерват с когото тайно се сприятелява. Чрез тях тя ще очертае контурите на един нов живот. Това е възрастта на първите пъти.
Вход свободен с регистрация : https://forms.gle/Fmzkg2Nr4pAcQhxc7
четвъртък 19 март, 18:30
Здравей, Швейцария!
Швейцария, 2023, Комедия, 88’
Режисьор: Петер Луизи
С участието на: Беат Шлатер, Венсан Кюшол, Силвия Йост
Филм на немски (швейцарско наречие) със субтитри на български език и английски език
Гражданите на Швейцария – страна с четири национални езика – са гласували на референдум да имат само един официален език… френски ! В немскоговорещата част настъпва смут. На полицая Валтер Егли е поставена отговорната задача да следи за гладкото преминаване към едноезичност. Самият той едва говори френски, но е изпратен в Кантон Тичино (където пък основният език е италиански!) заедно с колега от френскоговорещата част на Швейцария. Там те ще се борят с група яростни противници на новоприетия закон. Изпълнената с пъстри обрати история е вдъхновена от културното многообразие на страната… Здравей, Швейцария!
Вход свободен с регистрация : https://forms.gle/rYoER9kWPnhW5EZq8
вторник 24 март, 18:30 ч.
Всички обичат Туда
Мароко-Франция-Белгия-Дания-Нидерландия-Норвегия, 2024, 102’, Драма
Режисьор : Набил Айуш
В ролите : Нисрин Еради, Жуд Шамихи, Джалила Талемси
Филм на арабски език със субтитри на български
Впечатляващата Туда мечтае само за едно: да бъде шейха – уважавана традиционна мароканска изпълнителка, вдъхновена от пламенните поетеси преди нея – със своите песни за съпротива, любов и еманципация. Пее всяка вечер в провинциални барове под похотливите погледи на мъжете, но копнее да напусне селото и да заживее като истински артист в Казабланка, за да осигури бъдеще на себе си и сина си.
Фестивал в Кан 2024 – Официална селекция
Вход с билети : Стандартен 6 EUR / С намаление 5 EUR – https://embed.urboapp.com/ssanX4sznh6kI0HL3EWW7iPyE1kg0pXX/#forward
четъвртък 26 март, 18:30
Мечтатели
Оригинално заглавие : Die Geträumten
Автрия, 2016, Документален, Драма, 89’
Режисьор : Рут Бекерман
В ролите : Аня Плашг, Лоранс Руп
Филм на немски език със субтитри на български
В уютната интимност на студио „Funkhaus” във Виена двама млади актьори, мъж и жена, възкресяват литературната среда и атмосферата на непосредствено следвоенния период чрез четенето/интерпретацията на кореспонденцията на поета Паул Целан, роден през 1920 г. в еврейско семейство от региона Буковина тогава част от Румъния, и на австрийската поетеса Ингеборг Бахман, дъщеря на активист от бившата националсоциалистическа партия.
Вход свободен с регистрация : https://forms.gle/SU85sM8vWhN6X6sg8
понеделник 30 март, 18:30
Албанската девица
Албания-Белгия-Германия, 2021, Драма, 115’
Режисьор : Буяр Алимани
в ролите : Мимоза Аземи, FФатлуме Бунджаку, Касем Ходжа
Филм на албански език със субтитри на български и английски
Албания, 1958 г. Момче и момиче израстват заедно в едно и също село като най-добри приятели. Луана е дъщеря на уважаван човек, а Агим – син на родители, обявени за предатели, достъпът до града на които е забранен от комунистите. Въпреки тези обстоятелства двамата запазват приятелството си в продължение на повече от 10 години. Като млада жена Луана все повече усеща, че в социалната среда, в която живее, да си жена е проклятие и предприема необичайни действия, за да сложи край на положението си на жертва, като извоюва правото си да взема важните решения самостоятелно.
Вход свободен с регистрация : https://forms.gle/3dAtwvytDNq9qFPL6
четъвртък 2 април, 18:30 ч.
Майка Тереза
Белгия-Северна Македония-Швеция-Дания-Индия-Босна и Херцеговина, 2025, Биографичен, Драма, Исторически, 104’
Режисьор : Теона Митевска, Северна Македония
В ролите : Нуми Рапаче, Силвия Хокс, Никола Ристановски
Филм на английски език със субтитри на български
Калкута, 1948 г. Майка Тереза се готви да напусне манастира, за да основе ордена „Мисионери на милосърдието“. В седем решаващи дни, между вяра, състрадание и съмнение, тя взема решението, което завинаги ще бележи нейната съдба – и тази на хиляди животи.
Пълнометражният филм е представен предпремиерно на филмовия фестивал във Венеция през 2025 г.
Вход с билети : Стандартен 6 EUR / Намален 5 EUR – https://embed.urboapp.com/ssanX4sznh6kI0HL3EWW7iPyE1kg0pXX/#forward
петък 3 април, 18:30 ч.
Въпрос на принцип
Франция-Белгия, 2024, Драма, 95’
Режисьор : Антоан Рембо
В ролите : Були Ланерс, Tома ВДБ, Селест Брюнкел
Филм на аглийски и френски език със субтитри на български
Брюксел, 2012 г. Когато комисарят по здравеопазването е уволнен изненадващо и при пълна липса на прозрачност, евродепутатът Жозе Бове и неговите парламентарни асистенти решават да разследват случая. Те откриват истински заговор, който заплашва да дестабилизира европейските институции, включително и на най-високо равнище. Вдъхновен от на реални събития.
Вход свободен с регистрация: https://forms.gle/5WyrTrZ3yEfAoefQ6
понеделник 6 април, 18:30 ч.
Есенно слънце
СССР, 1977, Драма, 81’
Режисьор : Баграт Оханесян
Сценарий : Хрант Матевосян, по едноименния му роман
В ролите : Анаит Гукасян, Карен Джанибекян, Ж. Товмасян
Филм на арменски език със субтитри на български
Филмът разказва за съдбата на една селянка с противоречив и сложен характер, която преодолява трудностите на живота, своето обкръжение, сложните си отношения със своите семейството и деца.
Вход свободен с регистрация: https://forms.gle/bm2kmoFUMvUjSvXw7
вторник 7 април, 18:30 ч.
Сибир в кости
Молдова, 2019, 86, Драма
Режисьор : Леонтина Ватаману
В ролите : Елена Курикеру-Ватаману, Йон Раду, Гаврил Боян, Маргарета Спъну-Чемъртан, Зинаида Болеа
Филм на румънски език със субтитри на български
Излязъл по повод 70-годишнината от депортирането на молдовците от Бесарабия през 1949 г., филмът разказва за изгнанието им в Сибир по времето на Сталин. Той събира свидетелствата на четири жертви на депортацията, чиито разкази, макар и различни, показват драмата и ужасите, преживени от хиляди молдовци. Всички събития, разказани във филма, са се случили наистина.
Вход свободен с регистрация : https://forms.gle/NKXwFwrpbGAzFLu8A
сряда 8 април, 18:30
Под слънцето на Алис
Франция, 2020, Драматична комедия, 90’
Режисьор : Клое Мазло
В ролите: Алба Рорвахер, Уажди Муауад
Филм на френскк и арабски език, със субтитри на български
В края на 50-те години младата Алис напуска Швейцария и заминава за Ливан, слънчева и пъстра страна. Там тя се влюбва от пръв поглед в Жозеф, остроумен астрофизик, който мечтае да изпрати първия ливанец в космоса.
Алис бързо намира мястото си в неговото семейство. Но след няколко години dolce vita гражданската война се промъква в техния рай…
Вход свободен с регистрация: https://forms.gle/E5jqc6WprQ1QNifFA
