В рамките на Годината на документалния филм, Френският институт в България има удоволствието да повери, в продължение на пет последователни дни, прожекциите в зала „Славейков“ на писателката режисьор от български произход Елица Георгиева.
Уводни слова на Елица Георгиева
Изключително се радвам за предоставения от Френския институт картбланш, позволяващ ми да споделя филми с траен отпечатък върху филмовия пейзаж на Франция, но не показвани никога или само по изключение в България. Поредицата оказва заслужена почит на съвременния творчески документален филм, заснет в различна форма, формат, продължителност и специфичен подход. Авторски документални филм, в които колективната памет се обогатява от непосредствения опит на твореца. Събрах творби, които смятам за вдъхновяващи за всеки кинотворец, част от разноцветната палитра на днешните жанрове. Различни по начин на заснемане и сюжет, те са обвързани в общ естетически стремеж и споделят уникален и въплътен поглед към света.
Серията се открива с бележитата за 60-те години Хроника на едно лято на Жан Руш и Едгар Морен, която според мен въвежда нова ера в мизансцената на реалността. Това е и момент на технически прогрес, позволяващ за пръв път синхронизация между звук и картина и откриващ ново поле за изява на режисьорите. Свободното разгръщане на творческия жест е в сърцевината на този филм.
Поредицата продължава с много съвременни и разнообразни по форма филми. Международен туризъм на Мари Воание ни въвлича в екстравагантно посещение на Северна Корея, водено от безличен и асинхронен глас, звучащ между картините. Същата вечер ще гледаме и Работа в гората на Лола Пеуч, който поема по пътя на игралното кино, за да покаже документи и архиви от Булонския лес, разказани от няколко секс труженички, избрали там място за упражняване на професията си.
Със Средната земя на Жулиет Гуинар се потапяме в нетипично за Франция стопанство, където жена упорито се стреми да постигне сама мечтаното биологично и екологично земеделие. В Невидимите на Себастиен Лифшиц ще се срещнем с гей двойки от третата възраст, които споделят спомени за премеждията от времето, когато хомосексуалността още се е смятала за престъпление.
Поредицата завършва с изключително красивия Изобщо не помисляйте, че крещя на Франк Бове – същинска кино феерия, сглобена от фрагменти на редки игрални филми – кадри, зад които звучи гласът на режисьора – изтънчен поетичен и интимен разказ за любовната раздяла.
Надявам се да ви видя многобройни по време на тази пет дневна филмова одисея.
Прожекциите ще се състоят в присъствието на Елица Георгиева и ще бъдат последвани от дискусия.
Всички филми са със субтитри на български език.
Вход с билет (стандартна цена 8 лв. / намалена цена 5 лв.) или с абонаментна карта.
Пенсионерите и абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите.
Само сега! Промоционална цена за пет прожекции: 30 лв.
1960, Франция, 90’, Документален, Драма
Режисьори: Жан Руш и Едгар Морен
В ролите: Режис Дьобре, Марселин Лоридан-Ивенс, Марилу Паролини
През лятото на 1960 г., Жан Руш и Едгар Морен предприемат филмов експеримент. Провеждат анкета сред парижаните във връзка с ежедневния им живот. „Щастлив ли си?“, „Как живееш?“ е въпросът, който задават на млади хора по улиците, опитвайки да разберат какво е възприятието им за щастие. Различните събеседници – от работника до студента, минавайки през двойка служители, открито изразяват отношението си, без да се смущават от камерата. Този филм, без сценарии и професионални актьори, се опитва да дефинира границите на филмовата истина. Есе от „синема верите“, преживяно едновременно от авторите и изпълнителите – мъже и жени на различна възраст, вникващо в същината на щастието: неразгадаемото вплитане на поезия и тривиалност в нашето битие…
2014, Франция, Документален, 48’
Режисьор: Мари Воание
Как една диктатура се представя пред своите туристи? Какъв дискурс, какви актьори, какъв мизансцен използва за целта? Международен туризъм е заснет като спектакъл на територията на една държава, Северна Корея. Музеи, художествени ателиета, киностудиа и химически заводи ни се представят от севернокорейски екскурзоводи, чийто глас така и няма да чуем. При монтажа, филмът е изцяло преозвучен и очистен от официалните речи: околните звуци, шумоленето на туристите и жестикулацията на екскурзоводите са запазени, с изключение на гласовете. Екскурзоводите говорят, но не ги чуваме, а заглушаването парадоксално позволява да се открои по ярко, като отпечатък върху матрицата, насилието, което режимът налага върху средата и хората.
2022, Франция, Документален, 45 мин.
Режисьор: Лола Пеуч
От сцената на театър под открито небе в Булонския лес, проститутките Хеден, Клаудия и Саманта, разказват за гората като за тяхно работно място. На фона на пейзажите от парижкия парк, куиър говорителка разказва истории. Тръгвайки от създаването му по време на Втората френска империя, по време на разцвета на колониалните завоевания, и стигайки до днешни дни, тя ни дава да разберем, че горският масив е запазено място за висшето френско общество, където и тружениците на секса са извоювали място вече повече от век.
2020, Франция, 57’, Документален
Режисьор: Жулиет Гуинар
Камий е станала селянка, решила е да живее , както се казва, близо до земята. Избрала е долината на река Крьоз, където почвата е сурова и жилава, трудно обработваема и без примеси. Изпитва нарастваща неприязън към земеделските предписания, които я ограничават. Да отгледаш три деца и се грижиш за животните и растенията е далеч по-важно, отколкото да гониш печалбата. Изправени пред правилата, които училището им налага, децата също срещат трудности.
2011, Франция, 100’, Документален
Режисьор: Себастиен Лифшиц
В ролите: Терез Клерк
Мъже и жени родени в периода между двете световни войни; между тях няма нищо общо, освен факта, че признавали открито своята хомосексуалност във време, когато обществото отказвало да ги приеме. Обичали са, воювали са, жадували са, любили са, а днес разказват за живота на хора в сянка, разделени между желанието да се чувстват като всички останали и принудата да извоюват собствена свобода и заживеят в хармония със своята природа.
2019, Франция, Документален, 75 мин.
Режисьор: Франк Бове
Януари 2016 г. Любовната история, която ме докара в елзаското село, където живея сега, приключи преди 6 месеца. На 45 години съм, а съм самотен, без кола, без работа и без реална перспектива за бъдещето, сред изобилна природа, чието обкръжение не стига да облекчи дълбоката безпомощност, в която съм изпаднал. Франция, в шок след атентатите от ноември, е още в извънредно положение.
Чувствам се безпомощен, давя се от сдържаната ярост.
Лутам се, гледам четири-пет филма на ден.
Решавам да обрисувам тази апатия, не с камера, а чрез кадри от многобройните филми, които гледам.
По-малко от 600 дни преди началото на Параолимпийските игри в Париж през 2024 г., организационният комитет представи параолимпийския състезателен календар, който обхваща 549 дисциплини в общо 22 параолимпийски спорта, включени в Игрите.
Програмата включва 22 олимпийски спорта
Състезателният календар, изготвен в тясно сътрудничество с всички международни федерации, Международния параолимпийски комитет (МПК) и Олимпийската служба за излъчване (продуциране на прякото излъчване на Игрите), вече дава точна представа за спортната програма на Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. Параолимпийските състезания ще се провеждат в продължение на 11 дни, в периода от 29 август до 8 септември 2024 г.
Запознайте се със състезателния календар по сесии на Игрите в Париж 2024. Той има предварителен характер и може да претърпи промени до края на Игрите.
Игрите ще са достъпни за възможно най-много хора
Игрите мощно ще стартират още в първия състезателен ден. Предвидено е в деня след церемонията по откриването на площад „Конкорд“ да започнат състезанията в 11 параолимпийски спорта и да се раздадат първите 23 комплекта медали. Множество състезания са програмирани във вечерните часове. Например, финалите по параолимпийско плуване ще се провеждат между 17.30 ч. и 21.30 ч. в „Арена Париж Ла Дефанс“, а част от финалите по параолимпийска лека атлетика ще се състоят между 19.00 ч. и 22.00 ч. на Стад дьо Франс.
Общо 3,4 милиона билета за Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. ще бъдат пуснати в продажба още през есента на 2023 г. Цените им ще бъдат достъпни, за да могат възможно най-много хора да се запознаят с параолимпийските спортове. Най-ниската цена е 15 евро, а 50% от билетите ще са на стойност до 25 евро.
Кликнете тук, за да научите повече за спортовете, включени в Параолимпийските игри.
Снимки и текст: #Paris2024
Като част от поредицата „Конференции-дискусии по обедно време“, Френският институт в България, в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, организира конференция-дискусия на европейска тематика „Биоетичните предизвикателства на изкуствения интелект“,
На 20 април 2023 г. (четвъртък), от 12:00 до 13:30 ч. във Френския институт в България (площад „Славейков“ № 3, София)
Входът е свободен. Осигурен е превод на български и френски език.
Технологиите в изкуствения интелект се развиват непрекъснато и стават все по-достъпни в ежедневието ни – до такава степен, че експертите алармират за риска, свързан с използването им. Той е най-висок, когато е свързан с обработването на личните данни на гражданите, и най-вече при електронните регистри на лични данни, в това число здравния електронен регистър.
Европейският континент в много отношения служи за пример за успешно регулиране на електронните услуги и на защитата на личните данни. Той предлага и пространство за подкрепа и развитие на нови технологии, като се конкурира с американските и китайските световни гиганти.
В този контекст си задаваме много въпроси. Възможно ли е да подкрепяме иновациите и същевременно да гарантираме във висока степен сигурността на гражданите? Имат ли те достатъчно широки права, за да са детайлно информирани за събирането и обработването на личните им данни? Необходимо ли е тяхното информирано съгласие и трябва ли то да им бъде искано за медицинските дейности, извършвани от системи с изкуствен интелект? И още, възможно ли е да бъдат регулирани новите технологии без да се изостава в иновациите и без да сме зависими от технологиите с неизвестен произход?
Тези разсъждения поставят въпроса за етичното измерение и (а)моралността на тези технологии. Могат ли машините да лекуват болести? Ще заменят ли лекарите? Как ще се развиват занапред връзките пациент – лекар, клиент – ИТ компания, гражданин – администрация?
Участниците в дискусията ще споделят своя опит и виждания по темата.
Участници:
Мария Фъртунова-Мишел
Доц. д-р Мария Фъртунова-Mишел е магистър по Право от Университет Пантеон-Асас (Париж 2) (2003). Насочва се към правото на Европейския съюз още по време на бакалавърската си степен от Университет Пантеон-Сорбона (Париц 1) през 2002 г. През 2010 г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз на тема « Доказателството и доказателен процес в Правото на ЕС ». Непосредствено след защитата на докторската си степен печели конкурса за доцент към Националния съвет на университетите (Conseil National des Universités) и Министерството на науката и висшето образование във Франция. От 2011 г. е доцент по Право на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека в Университет Париж-Изток, Кретей, а от 2018 г. в Университет Лотарингия, Нанси и Европейски университетски център, Нанси.
Води лекции и семинари по въпроси на материалното право на ЕС и вътрешен пазар, Защита на основните права в правния ред на ЕC и Европейската конвенция за правата на човека, Пространство на свобода, сигурност и правосъдие, Cистема на съдебен контрол в правото на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека, Биоетика в Правото на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека.
Стоян Ставру
Стоян Ставру е доктор по право (2009 г.) и по философия (2015 г.). От 2021 г. е ръководител на секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология на БАН. Заедно с Центъра за култура и дебат „Червената къща“ е организатор на поредица от дебати за биотехнологиите и биополитиката, наречена „Осмели се да попиташ!“. (2012-2014). Водещ е също, заедно с Ирина Недева, на радиопредаването за популяризиране на науката „Правото в ерата на супертехнологиите“, излъчвано по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (2014-2016 г.).
Основател е на професионалния сайт „Предизвикай правото!“ (2010 г.) и на правната експертна система „Лексебра“ (2022 г.). Води курсове по медицинско право (от 2008 г.) и биоправо (от 2010 г.) в Пловдивския и Софийския университет и е основен организатор на 10 поредни национални конференции по биотехнологии и биополитика (2013-2022 г.). Основните му научни интереси са в областта на вещното и гражданското право, медицинското право, биотехнологиите и биополитиката, етиката и технологиите, както и взаимодействието между концепциите за етика, собственост и климат. Автор е на множество научни студии, статии и монографични изследвания.
Емилян Енев, дигитален предприемач, лектор и инфлуенсър за нови технологии и блокчейн, инициатор на сдружение Startup Factory и съосновател на технологичната компания ReCheck
Емилиян Енев има магистърска степен по Бизнес информатика. Специализирал е в Университета в Бремен (University of Bremen), Германия. В неговата компания ReCheck той развива решения в областта на дигиталния суверенитет и контрол върху данните на потребителите. ReCheck наскоро разработи прототип на версия на дигитален портфейл за идентичност, който отговаря на последните регулаторни инициативи в Европейския Съюз. Емилиян Енев защитава децентрализираните технологии като инструмент за прозрачен и справедлив интернет също и чрез инициативите на сдружение Startup Factory, на което е председател.
Модератор Христо Христев
Христо Христев има докторска степен по право (2012 г.) от Университет Лотарингия и е специалист по право на Европейския съюз. Той е доцент в юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Той е също така член и координатор за България на Европейската академична мрежа по наказателно право, член на Софийската адвокатска колегия и обучител в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ към Висшия адвокатски съвет на Република България. Ръководител е на френскоезичната магистърска програма „Право на Европейския съюз“ в Софийския университет.
Събитието се организира с подкрепата на Френския институт в Париж.
Френският институт в България, в партньорство с Международния филмов фестивал „На брега“ с кауза за околната среда и с Института по Океанология към Българската академия на науките (гр. Варна),
Ви кани на Нощ на идеите 2023: Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?
Поредица от конференции-дискусии и прожекция на филми на 20 април 2023 г. от 18:00 до 21:30 ч. в зала „Славейков“.
Осигурен превод на френски и български език.
Вход свободен.
За осма поредна година, френските институти в целия свят ще посветят една вечер за дискусия на избрана актуална тема, която повдига въпроси за нашето общество. През 2023 г. тя е под надслов „Повече?“. Френският институт в България ще обсъди темата през призмата на проблемите, свързани с околната среда: „Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?“
По време на събитието ще изследваме индивидуалното и колективното ни отношение към природата и ще си поставим въпроса дали средата, в която живеем, ще може да издържи в дългосрочен план на сегашния ни начин на живот. Ще обсъдим моделите на производство и на потребление, а също и по какъв начин работим и прекарваме свободното си време. Моделът на обществото ни изглежда все по-компрометиран. Дали ще бъде възможно да постигнем съгласие за алтернативен модел на поведение?
Събитието се организира от Френския институт в България, в партньорство с Международния филмов фестивал „На брега“ с кауза за околната среда и с Институт по Океанология „проф. Фритьоф Нансен“ към Българската академия на науките (гр. Варна), с подкрепата на Френския институт в Париж.
Програма
18:00 Прожекция на документалния филм „Нашето море от отпадъци“ (2020 г., френски, субтитриран на български)
Автори и режисьори: Морад Азуз и Анка Улеа
Резюме: „Средиземно море е най-замърсеното в Европа. 200 000 тона пластмаса се изсипват ежегодно в него. За да се пребори с тази кризисна ситуация, Европейският съюз предприе мерки за ограничаване на производството на пластмасови изделия за еднократна употреба в страните-членки. Но по време на пандемията от Covid-19 пластмасовите отпадъци се завръщат, този път под формата на опаковки или хирургически маски. Създателите на филма се срещат с различни организации и активисти във Франция, които се опитват да се преборят със замърсяването на морето. Филмът представя екосистемата на активистите, учените и политиците в крайбрежните територии и тяхната битка за спасяване на морето от опасната вълна от отпадъци.“
18:30 – Конференция-дискусия „Нашият начин на живот и на потребление: устойчиви или (не)поносими? “
Непрекъснато сме предупреждавани за това, че начинът ни на живот и на потребление води до свръхексплоатация на природните ресурси. Знаем също, че като общество ние генерираме колосални количества отпадъци, някои от които са постоянни замърсители на природната среда. Но все пак, способни ли сме да измерим вредата от собственото си поведение? Какво можем да променим в отношението си към околната среда, за да осигурим устойчивото й бъдеще? Имат ли реален ефект решенията, които предлагаме?
19:25 – Представяне на игралния филм „Зелената планета“ (1996 г. – на френски, субтитриран на български)
Режисьор: Колин Серо. С участието на Венсан Лендон и Марион Котияр
Целият филм може да гледате на 22 април (събота) от 14 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт в България.
Синопсис: „Някъде там в необятната вселена съществува планета, чиито обитатели са създали развито и щастливо общество и живеят в идеална хармония помежду си и с природата. От време на време, някои от тях посещават други планети. Но странното е, че от двеста години насам никой вече не желае да посети планетата Земя. Един ден млада жена решава доброволно да посети тази планета. И така, земляните я срещат насред Париж“.
19:40 Конференция-дискусия „Обичайните ни практики при излет в природата: устойчиви или (не)поносими?
За да се отърсят от града и умората от ежедневието, гражданите често търсят контакт с природата в свободните часове. С планините, горите и крайбрежието си, България предлага много обичани места – и от българите, и от чуждестранните туристи. Наред с това, повсеместното присъствие на туристите и определени техни практики понякога застрашават природната среда и биоразнообразието. Трябва ли да се забрани или ограничи достъпа до някои места? Съществуват ли начини за осигуряване на всеобщ достъп и същевременно запазване на устойчивото развитие на екосистемите?
20:45 Прожекция на документалния филм „Наука за морето“ (2022 г. – български, субтитриран на френски)
Филмът представя дейностите на Института по океанология към БАН, свързани с оценката на биоразнообразието, състоянието на водите и морските популации в българското крайбрежие на Черно море. Експертната дейност в този национален морски център допринася за изграждането на стратегия за устойчиво управление на екосистемата на Черно море.
Участници:
Любомир Попйорданов, планински водач, председател на сдружение „Планини и хора“, управител на агенция за „зелен“ туризъм, организатор на „Дни на предизвикателствата“.
Роден съм в София. Моите родители, планината и изкуството определят кой съм. Завършил съм право в Софийския университет, но през 1990 г. смених посоката : предпочетох да започна да се занимавам с приключенски и тематичен туризъм. Основах две успешни малки туристически агенции, чрез които успях да позиционирам по различен начин България като дестинация. Предизвиках и администрацията в областта на туризма да работи и дадох възможност на стотици млади хора да намерят своя път и да приемат гражданския активизъм и доброволчеството за кауза. В продължение на тези 33 години, от началото на политическите промени, основах успешно две НПО, фестивала „Дни на предизвикателствата“ (през 2023 г. ще бъде 19-то издание), фестивал „Зелени дни“ , хартата за качество „Зелена къща за гости“, състезанието „Байк и рън за Чепън“. През 2022 г. отказах мандат на депутат в Народното събрание, за да бъда експерт по туризъм в кабинета на министър-председателя Кирил Петков. Председател съм на сдружение „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“. Семеен съм, и съм баща и дядо.
Магдалена Малеева, открояваща се фигура в екологичната кауза: известната тенисистка е основател на няколко екологични асоциации и екоотговорни предприятия.
Магдалена Малеева е бивша тенисистка, достигнала до четвърто място в световната ранглиста. Известна е не само с постиженията си в спорта, но и с дълбоката си ангажираност към околната среда. Тя развива екологичната инициатива „Горичка“, участва в създаването на тенис-клуб „Малееви“, основава и „Wind of Change“, консултантска компания, специализирана в намаляването на въглеродните емисии. Основател и собственик е на „Хармоника“, българската марка за здравословни и екологични хранителни продукти. През 2011 г., Магдалена е избрана на осмо място в класацията „100-те най-влиятелни жени в България“ от вестник Пари, а през 2012 г. бе поставена на 6-о място в същата класация, този път от вестник Капитал.
Флоранс Рюдолф е професор по социология и урбанизъм в Националния институт по приложни науки в Страсбург (INSA).
Флоранс Рюдолф е социолог и урбанист. Тя е заместник-директор на изследователския екип „Архитектура, морфология и градска морфогенеза и проекти“ (AMUP-Insa Strasbourg). Специализира в изучаването на процесите на институционализиране на околната среда, основани на нови социални практики и начини на живот в градовете, както и на новите знания, форми на експертиза или професии, свързани с тези реалности.
Николай Вълчев е изследовател, директор на Института по океанология „Фритьоф Нансен“ към БАН.
Николай Вълчев е директор на Института по океанология към Българската академия на науките, Варна. Той е специалист по динамика на крайбрежната зона: моделиране на вълни и ветрове, въздействие на климатичните промени върху крайбрежието и оценка на крайбрежния риск.
Модератор : Балин Балинов
Балин Балинов е филолог по образование. Преди да се присъедини към „Грийнпийс“, Балин е работил 13 години за различни онлайн медии. Има богат опит в радиото, бил е радиоводещ на ежедневно предаване и е интервюирал стотици известни личности и не толкова известни личности в България и в чужбина. В екипа на Грийнпийс, Балин е координатор кампания „Енергийни решения“, тясно свързана с възобновяващите се източници на енергия. Една от неговите цели е да се промени енергийната система.
Час на приказката в медиатеката – четене на приказки и творчески занимания
Събота, 8 април от 10:30 часа
Аниматор: Мари-Астрид Вилен
Събота сутрин е време за приказки!
Един час приказки, посветен на децата, за да мечтаят, да пораснат и да не престават да се удивляват!
Продължителност: 1 час Подходящо за деца над 6-годишна възраст
Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!
За записване: mediatheque@institutfrancais.bg
тел : 02 9 37 79 35
За две поредни седмици, Френският институт в България ще ви потопи в богатата и ярка филмография на Франсоа Озон. Страстен киноман, той се заема едновременно с режисурата, сценариите и продуцирането на филмите си и без колебание пристъпва към тежки тематики. Започваме на 31-ви март с паметния филм „В къщата“, с необуздания Фабрис Лукини, където се разиграват едновременно манипулация, обсебване, страст и воайорство. На 1ви април, филмът „Франц“ – романтична, очарователна, нежна и деликатна драма, заснета в голямата си част в черно-бяло и на немски език, в която всеки отделен персонаж се оказва по някакъв начин жертва на голямата История. На 7-ми април, психоаналитичният трилър „Другият любовник“, където, както често при този режисьор, се осветява пътят на една уязвима жена, загубила посоката сред „лабиринт от огледала“. И накрая, на 8-ми април, съвсем наскоро представеният на откриващата церемония на Берлинале 2022 – „Петер фон Кант“, адаптация на театралната пиеса „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ на Райнер Вернер Фасбиндер, адаптирана още през 1972 година за големия екран.
Позволете си да изпаднете в плен на очарованието от творчеството на Франсоа Озон и заповядайте в зала Славейков!
Всички филми са със субтитри на български език.
Филмите „Франц“ и „Петер фон Кант“ са на немски и френски език с български субтитри.
Вход с билет (стандартна цена 8 лв. / намалена цена 5 лв.) или с абонаментна карта
Пенсионерите и абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите.
Франция, Белгия, 2017, Трилър, Драма, Еротичен, 107’
Режисьор: Франсоа Озон
В ролите: Жереми Рение, Марин Вакт, Жаклин Бисе
Клои е красива млада дама, която се намира в труден момент от живота си. Тя тръгва на сеанси при привлекателния и мистериозен психолог Пол. Платените им разговори водят до неизбежна връзка и няколко месеца по-късно Клое е влюбена и живее с новия си партньор. Въпреки че стабилният живот ѝ носи отдавна забравеното щастие, тя все повече започва да се съмнява, че любимият ѝ не е точно мъжът, за когото тя го мисли.
Не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст
Франция, Белгия, 2022, Драма, 85 мин.
Режисьор: Франсоа Озон
В ролите: Изабел Аджани, Дени Меноше, Хана Шигула, Халил Бен Гарбия, Стефан Крепон
По пиесата и филма „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ на Райнер Вернер Фасбиндер
„Петер фон Кант“ е свободна интерпретация на шедьовъра „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ (1972) на Райнер Фасбиндер. В ръцете на Озон тази история акумулира мощна енергия от любов и ревност, хумор и съблазън – всичко, което прави живота и изкуството така неразривно свързани. Превръщайки героинята Петра фон Кант в мъж, при това кинорежисьор, изигран превъзходно от Дени Меноше според признанието на международната критика, Франсоа Озон отдава почит не само на оригиналния филм, но и на самия Фасбиндер.
Филмът е на немски и френски език с български субтитри.
Франция, 2012, Трилър
Режисьор: Франсоа Озон
Участват: Фабрис Лукини, Кристин Скот-Томас, Еманюел Сение
Разочарован от учениците си, учителят Жермен изпитва благоволение само към ученика от последния чин Клод, който ярко се откроява сред останалите. Момчето се отличава със силна наблюдателност и се заема да напише разказ за семейството на свой съученик, когото има възможност внимателно да следи.
Франция-Германия, 2016, Драма, 113’
Режисьор: Франсоа Озон
В ролите: Пиер Нине, Паула Беер, Ернст Стьоцнер
След Първата световна война в едно малко немско градче младата Ана всеки ден скърби над гроба на своя покоен годеник Франц. Той е убит на фронта във Франция. Но един ден, малко след поражението на Германия, на същия този гроб цветя оставя и младият французин Адриан.
Филмът е на немски и френски език с български субтитри.
„Арена Марсово поле“ посрещна първите си състезатели по джудо. Някои от олимпийците имаха възможността да се запознаят с олимпийското съоръжение, където ще се проведат състезанията по джудо по време на ОИ „Париж 2024“.
Всички джудисти, които участваха в „Голям шлем по джудо 2023“ в Париж, се надяваха да спечелят точки за олимпийската квалификация и по този начин да се доближат до участие в Игрите в Париж през 2024 г. Сред тях някои вече бяха имали честта да посетят съоръжението, където ще се състоят състезанията по джудо по време на предстоящите Олимпийски игри.
На 6 февруари 2023 г. 15 атлети посетиха „Арена Марсово поле“ по покана на Международната федерация по джудо и Европейския съюз по джудо. В посещението участваха олимпийски медалисти като французите Теди Ринер и Роман Дико, украинката Дария Билодид, грузинеца Лаша Шавдатуашвили или бразилката Рафаела Силва. Те бяха впечатлени от съоръжението, разположено на Марсово поле, в подножието на Айфеловата кула.
„Смятам, че е истинска привилегия да се състезаваш пред тази забележителност. Вече мога да усетя атмосферата на това олимпийско съоръжение“, каза Роман Дико на сайта на Международната федерация по джудо.
„Много харесвам това място, въпреки че е все още празно. Ще бъде истинско преживяване“, добави Теди Ринер за Европейския съюз по джудо.
„Арена Марсово поле“ разполага с капацитет от 8 356 места
На 6 февруари 2023 г. бяха само 15 души, но в периода от 27 юли до 3 август 2024 г. общо 372 джудисти ще се състезават на тепиха в „Арена Марсово поле“.
Състезанията по джудо са предвидени в първата седмица от програмата на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. във въпросното съоръжение, в което след това ще се проведе надпреварата по борба. Залата, разположена в 7-ми район, в самото сърце на Париж, ще може да посрещне 8 356 зрители в рамките на всяка сесия.
В момента „Арена Марсово поле“ е известна под наименованието „Временен Гран Пале“. Става дума за временна постройка с площ от 10 000 кв. м, която е изградена с цел да замести „Гран пале“, друг олимпийски обект в рамките на ОИ „Париж 2024“, който понастоящем е в ремонт. В нея се организират събития, свързани с изкуството, модата и спорта.
Временният „Гран Пале“ е проектиран от архитекта Жан-Мишел Вилмот и изграден през 2021 г. от устойчиви материали, като съоръжението е съобразено с общата композиция на еспланадата.
Тект и снимка: #Paris2024
Френският институт в България и Народен театър „Иван Вазов“ представят спектакъла „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“
Театрално произведение без думи, което силно ще ви омагьоса и стимулира въображението ви чрез своята визуална сила
5 и 6 април 2023 г.
19:00 ч., Голяма сцена, Народен театър „Иван Вазов“
Представлението на 5-ти април ще бъде последвано от разговор с публиката с драматурга Орелиен Бори. Тя ще бъде водена от Мира Тодорова, главен драматург на Народен театър „Иван Вазов“. Консекутивен превод френски/български
Намалена цена на билетите за абонати на Френския институт в България. Повече информация на касата на Театъра.
Създаден през 2019 г., Театър „Гарон“ – Тулуза
Времетраене: 1 час и 15 минути
Участват: Орелиен Бори, Харис ‘Хака’ Решич, Йелена Чович, Микаел Годбил
Дизайн, сценография, режисура: Орелиен Бори, Младен Материч
Композитор: Жоан Камбон
Дизайн на осветлението: Арно Вейрат
Техническа концепция на декора: Пиер Декуивр
Костюми: Мануела Агнесини
Технически директор и ръководител на осветлението: Томас Дюпейрон
Оператор-звук: Стефан Лей
Сценичен ръководител: Микаел Годбил, Ярол Щубер-Понсо
Продукция: Компания 111 – Орелиен Бори
Копродукция Театър „Гарон“, Европейска сцена – Тулуза, Театър „Гарон“ – CDN Тулуза – Окситания, Театър „Сенар“, Национална сцена, Комеди Колмар – Национален център за драматичен театър „Гранд Ест Елзас“, CIRCa – Национален цирков център „Аух Жерс“ Окситания с подкрепата на FONDOC, Театър „Тату“.
Компанията 111 – Орелиен Бори се финансира по споразумение с Регионалната дирекция по културните въпроси на Окситания / Френско министерство на културата, Регион Окситания и Градския съвет на Тулуза. Подкрепена е от Съвета на департамента Горна Гарона и Френски институт.
Турнето се организира с подкрепата на Френския институт в Париж – IF Export, Френския институт в България и Театроскоп.
Каним ви да се присъедините към читателския клуб на медиатеката! Веднъж месечно се събираме, за да споделим книгите, които четем и да чуем препоръките на другите участници. Срещите се провеждат на френски език и са водени от Жереми Бюлдо, преподавател във френския лицей „Виктор Юго“.
Следващата среща ще се състои на 24 март, петък от 18 часа в медиатеката
Вход свободен с предварително записване
За записване : mediatheque@institutfrancais.bg
Tél. 02 937 79 35
Благодарим на всички, които участваха! Спечелилите след теглене на жребии са:
Jia Lin Yu печели едногодишен абонамент за нашата медиатека
Анита Симеонова получава книгата „Жажда“ от Амели Нотомб
Тереза Колева получава книгата „Né d’aucune femme“ от Франк Буис
По случай месеца на франкофонията ви каним да вземете участие в нашата игра-конкурс „Познавате ли франкофонската литература?“. Отговорете на въпросите до 31 март включително и можете да спечелите безплатен абонамент за нашата медиатека и две книги от френски автори.
Печелившите ще бъдат определени чрез жребий на 4 април 2023.
За участие: https://forms.gle/CGC8shffBdmgnKnB9
