Novembre numérique 2025

Кога: 26 ноември, 18:30 ч.
Къде: Френски институт, пл. Славейков № 3

Лансиране на обучителната програма Playing narratives с лекция на Мони Дочев (съосновател на Imperia Online) на тема „Бъдещето на видеоигрите в ерата на AI“

За първи път в България, Playing Narratives стартира пътешествие за следващото поколение творци в гейминга. Програмата е кауза на инициативата Гудгейм и събира млади таланти, които ще учат, създават и представят идеите си за игри пред водещи професионалисти от индустрията.

В следващите седем месеца участниците ще преминат през серия от лекции, практически уъркшопи, менторски сесии, срещи с разработчици и издатели, и ще развият уменията си за екипна работа в разработката на концепции. Проектът има за цел да изгради среда, в която младите творци да направят своите първи кариерни стъпки в една от най-големите индустрии в света – с практически знания, подкрепа и връзки с бъдещи партньори и работодатели.

Проектът се реализира в рамките на годишната програма „Дигитален ноември“, с подкрепата на Френския институт в Париж.

Кога: 28 и 29 ноември
Къде: на живо онлайн в Twitch канала на TDB Play – twitch.tv/tdb_play

Games Made in France представя най-новото и най-интересното от френската гейминг сцена – селекция от игри, създадени от установени компании и независими студиа. Събитието, организирано от TDB Play по инициатива на Френския институт, София, дава възможност да играем, обсъждаме и анализираме тези игри заедно с авторите им – в реално време. Програмата изследва различни жанрове, визуални стилове и творчески философии, които оформят френския подход към интерактивното изкуство.

В петъчния ден български професионалисти ще се срещнат със свои френски колеги, за да играят и обсъждат игрите, а в събота популярни български създатели на съдържание ще преживеят и коментират творенията им от първо лице.

Френският институт в България и издателство ВАКОН имат удоволствието да ви поканят на литературна среща с прочутите пътешественици и писатели Соня и Александър Пусен, посветена на тяхната книга „Да обиколиш Мадагаскар : от Тулеар до Таматаве“.

Сряда, 3 декември от 18:30 ч.
Зала „Славейков“ на Френския институт в България

Модератор: Константин Вълков
Осигурен консекутивен превод на български
Вход свободен

Книгата е продължение на невероятното пътешествие на семейство Пусен на остров Мадагаскар. След епичното си спускане от планините и по западното крайбрежие, Соня и Александър Пусен и техните деца – Филае (9 г.) и Улес (6 г.), достигат входа на Големия юг на Мадагаскар и неговите диви пустини. Там те срещат народа махафали, известен със своите гробници и погребални тотеми, воините от Андрой, докато изминават километри през девствени диви пейзажи с баобаби, кактуси, костенурки и лемури. Във Форт-Дофен те откриват пищната, влажна страна на острова, борейки се с дъжда и калта, прекосявайки най-дългия плаж в света, брулен от гнева на Индийския океан и спокойствието на канала Пангалан. Точно преди Таматаф и края на това епично пътешествие, те навлизат в гората Вохибола, последната девствена гора на източното крайбрежие – застрашено съкровище, което те решават да защитят, като разкажат за него на целия свят. С близо 3000 километра изпитания и дълги преходи зад гърба си, това е приключение, изпълнено с воля, себеотрицание и много любов. Цялото пътешествие им отнема близо четири години, през които изминават 5000 километра.

Потопете се в едно необикновено приключение в Мадагаскар, разказано от двама автори, движени от страст, които ще споделят преживяванията, емоциите и задкулисните моменти от това невероятно пътешествие.

Вторник, 2 декември 2025 г., от 18:00 ч.
Френски институт в България, София

В епоха на непрекъснато развиващи се информационни манипулации — от усъвършенствани дийпфейкове до координирани кампании за дезинформация — как медиите, институциите и гражданите могат да си сътрудничат, за да защитят демократичната дискусия? Тази кръгла маса ще разгледа предизвикателствата пред журналистиката и проверката на фактите в България и региона на Черно море, като фокусът ще бъде върху операции за влияние, интегрирането на практики за факт-чек във водещите медии и ролята на медийната грамотност за изграждането на устойчиви общности. Панелистите ще споделят практическа експертиза, анализи, основани на данни, и иновативни подходи към един от най-наболелите проблеми на нашето време.

Панелисти:

Руслан Трад е Non-Resident Fellow, Global Security в Digital Forensic Research Lab (DFRLab) на Atlantic Council и журналист и редактор, специализиран в отбраната в Капитал. Той е работил като анализатор на риска, консултант и журналист на свободна практика. През последните години работата му е фокусирана върху разследвания с отворени източници (OSINT) и задълбочени журналистически разследвания.Той е член на Асоциацията на европейските журналисти – България и съосновател на De Re Militari, българско онлайн издание за анализ на конфликти. За десет години журналистическа практика той е отразявал събития като военен кореспондент от Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан, Саудитска Арабия, Тунис и Тайланд. През 2014 г. Българският хелзинкски комитет му присъди наградата „Активист на годината“ за отразяването на войната в Сирия.Негови статии са публикувани в издания като Bellingcat, BBC, Carnegie Middle East Center, New Lines Magazine, Die Presse, European Eye on Radicalization, Bild, Al Jazeera, Der Standard и Internazionale.Той е автор на Убийството на една революция (2017), книга за гражданската война в Сирия, и съавтор на Conflict Reporting in the Smartphone Era (2016) и Руските невидими армии (2020), посветена на руските наемници и новата руска външна политика.

Мая Димитрова е разследващ журналист, телевизионна водеща и фактчекър. Тя е част от екипа за проверка на факти на Българската национална телевизия (БНТ), създаден в рамките на проекта BROD. Журналист в БНТ от 2000 г., тя е водила предаването за разследваща журналистика Частен случай от 2001 до 2014 г.Тя е автор на документалния филм Архитекти на хаоса, посветен на мрежите за дезинформация. Журналистическата ѝ работа е удостоена с множество награди, включително голямата награда на Българския европейски медиен фестивал (2014), наградата „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика (2019) и Голямата награда в категория „Технологии и иновации“ на конкурса Web Report 2024 на DIR.BG за нейното разследване на черния пазар на политическата реклама.Тя е участвала в програмата Digital Sherlocks на Digital Forensic Research Lab (DFRLab) на Atlantic Council през 2023 г.

Росен Босев е част от европейския екип за онлайн разследвания и проверка на факти на Агенция Франс-Прес (Agence France-Presse), където работи от 2021 г., а от 2025 г. е и кореспондент на агенцията за България.

Преди да се присъедини към АФП, той е работил петнадесет години като разследващ журналист в седмичника „Капитал“, където е отразявал теми, свързани с правосъдието, правоохранителните институции и правата на човека.

Участва в международното разследване Grand Theft Europe, на германския медиен колектив CORRECTIV (2019).

Носител е на наградите „Златен ключ“ (2008, 2010), „Човек на годината“ (журналист, 2012), „Валя Крушкина“ (печатни медии, 2015).

Член е на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България (2017–2022) и на Антикорупционен фонд (2018–2022).

Лектор по дигитални разследвания в бакалавърски и магистърски програми в Училището по журналистика в Ница, Франция (2023/24 и 2024/25).

Съавтор на първия наръчник за проверка на фактите в българската дигитална среда (2020) и разследването „Държавата КТБ“ (2017).

Презентация „Cultural Foundations of Media Literacy“

Иглика Иванова е медиен изследовател, докторант и хоноруван преподавател в Софийския университет, където води лекции в дисциплините „Европейски подход към медийната грамотност“, „Информационна политика на Европейския съюз“ и „Политически и граждански култури онлайн“. Възпитаничка е на катедра „Европеистика“ в Софийския университет (магистратура „Е-Европа“) и на музикалната академия „Панчо Владигеров“ (2003, ИФ, пиано). Професионалният ѝ опит обхваща различни сектори от значение за осъществяването на медийна политика – медии, висше образование, публичен сектор и гражданско общество. Член е на управителния съвет на Коалицията за медийна грамотност и участва или консултира осъществяването на голяма част от проектите на сдружението – от създаването на съдържание, инструменти и образователни ресурси, през проучвания и анализи, до разработването и провеждането на обучения (e.g. „С Уикипедия в класната стая“). През 2022 г. става член на основания от проф. Рене Хобс Media Education Lab и участва в организирането и провеждането на последните три издания на конференцията MediaEd Forum. От 2024 г. членува в Асоциацията на европейските журналисти, а от 2025 г. – в сдружението за защита на цифровите права „Цифрова република“. През втората половина на 2025 г. се присъединява към Института GATE, където работи като младши изследовател и наред с другото участва в изпълнението на проекта BROD (Българо-румънската обсерватория за дигитални медии). Уикимедианец и активист за отворено знание, отворени данни и отворена наука.

Ирина Недева е зам.-председател на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ-International) и член на управителния съвет на АЕЖ-България, на която е била председател от 2016 до 2024 г. От 2018 до 2022 г. тя е била специален представител на AEJ -International за противодействие на дезинформацията и фалшивите новини.

Журналист и режисьор на документални филми, тя е работила в Българската национална телевизия (БНТ) от 2000 г. до 2007 г. като водеща и режисьор на документални филми, включително за политическото предаване на живо Екип 4. От 2007 г. тя е главен редактор и водеща на сутрешното предаване на живо „Хоризонт“ в Българското национално радио (БНР). Предаването ѝ разглежда политически, социални, културни, екологични въпроси и международни дела.

Дълбоко ангажирана с насърчаването на критичното мислене и откритата обществена дискусия, тя е активна от 2000 г. в Центъра за култура и дебати „Червената къща“ (The Red House), първият независим център от този тип в България, където води и координира дебати, събиращи политици, анализатори и представители на гражданското общество.

Тя е завършила философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е учила журналистика в Университета на Мериленд (2011-2012), с фокус върху новите медии и новите социални движения.

Събитието се организира в рамките на регионалния проект „Укрепване на демократичните медии в региона на Черно море“, подкрепен от Министерството на Европа и външните работи на Франция и реализиран в партньорство с Agence France-Presse (AFP). То е отворено за всички — журналисти, студенти, изследователи, представители на гражданското общество и граждани. Присъединете се към нас за вечер на обмен и диалог относно защитата на демократичния дебат в дигиталната епоха.

Език на събитието: български / френски, осигурен симултанен превод
Вход: свободен
Регистрация: линк

По повод 120-годишнината от приемането на френския закон за разделяне на църквата и държавата, приет на 9 декември 1905 г., Френският институт в България организира кръгла маса, посветена на отношенията между религиите и държавните власти във Франция и България. Срещата, в която ще участват френски и български експерти предлага дискусия относно историческия произход, правните рамки и съвременните промени за мястото на религиите в нашите общества. Целта е да се предложат полезни насоки за изясняване на предизвикателствата и дебатите, които разтърсват нашите общества днес.

Понеделник 8 декември: 18:30 – 20:00, зала „Славейков“

Вход свободен. Симултанен превод френски/български

Участници:

Анаел ШОКТО е парламентарен сътрудник в Европейския парламент, отговаря за финансите на Vigie de la laïcité и е бивш обучител по светскост. Тя е работила за консултантска фирма с разнообразна клиентела (министерства, студенти, частни компании), за да предложи правни решения, адаптирани към техните специфични нужди. С образование по политически науки (в Collège d’Europe и Сорбоната) и религиозни науки (в EPHE), тя се специализира в Централна и Източна Европа, като е живяла в Унгария и Полша. Посветила е дипломната си работа на украинските православни църкви, което е задълбочило познанията ѝ за регионалния религиозен контекст. Нейната експертиза обхваща светскостта, религиите и международните отношения, със задълбочен поглед върху съвременните предизвикателства в Източна Европа.

Даниела КАЛКАНДЖИЕВА е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализира в Оксфордския университет и защитава дисертация в Историческия департамент на Централния Европейски университет. Централно място в нейните изследвания заемат отношенията на Православните църкви с държава и общество през модерната епоха. От 2022 г. чете лекции по нова и най-нова история на Руската и на Балканските православните църкви в Папския Източен Институт на Грегорианския университет в Рим. Автор е на монографиите „Българската православна църква и държавата, 1944–1953“ (Албатрос, 1997) и „The Russian Orthodox Church, 1917–1948: From Decline to Resurrection“ (Routledge, 2015). Последните ѝ студии включват: “Prospects for Covenantal Pluralism in Bulgaria”, The Review of Faith & International Affairs, 2025, 23 (1); “Autocephaly Reconsidered: Civil Authorities as Autocephaly-Making Factors.” 2024, Religions 15 (12); “Religion and COVID-19 in Bulgaria”. In Religion, Law, and COVID-19 in Europe: A Comparative Analysis (Helsinki University Press, 2024); “The Political Theology of the Bulgarian Orthodox Church Between Ecclesiology, Nationalism and Modernity (1870–1922)” in Orthodoxy in the Agora: Orthodox Christian Political Theologies Across History (Vandenhoeck & Ruprech, 2024), “Caesar and God in the Public Sphere: Religious and Secular Discourse in Post-Atheist Bulgaria” in Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and Eastern Europe (Brill, 2022), etc.

Доц. д-р Атанас СЛАВОВ е юрист-конституционалист, доктор по право на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“.

Автор е на монографиите „Право, православие, демокрация. Конституционни и политико-теологични проблеми“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2024), „Гражданското участие в конституционната демокрация. Публичноправни перспективи“ (Сиела, 2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2010).

Автор е и на десетки статии и студии в областта на конституционното право и теория, реформите на съдебната власт и антикорупционното законодателство, пряката демокрация и гражданското участие, правото и религията, политическата теология.

Бивш министър на правосъдието (2023–2024), а от 2021 г. до сега е народен представител в шест парламента, като в момента е заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Бил е също така председател на Комисията по конституционни въпроси, заместник-председател и член на Комисията по конституционни и правни въпроси, член на Комисията по отбрана, член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014–2015), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016). Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Член на Българската асоциация по политически науки и на други професионални и граждански организации.

събота, 29 ноември от 11:00
Вход свободен / Без предварително записване

Френският институт в България и издателство Точица ви канят на Литературна закуска за деца (7–13 г.) на тема „Идеален ден за нищоправене“ с водещ Зорница Христова. Ще се разходим из света на книгата на Беатриче Алеманя – ода за природата, въображението и умението „да не правиш нищо“, за да си отворен към всичко.

Донесете малки природни съкровища – кестен, листо, мъх. Ние ще подготвим „сетивни кутии“ за децата и идеи за разходки за родителите.

CNRS и БАН: шест десетилетия научно партньорство: История на двете водещи научноизследователски институции в България и Франция и перспективи за бъдещо сътрудничество

По повод шестдесетата годишнина от подписването през 1965 г. на първото рамково споразумение между CNRS и Българската академия на науките, Френският институт в България и Българската академия на науките организират събитие, посветено на историята и актуалното сътрудничество между двете научни институции. Две лекции ще представят развитието на CNRS и на Академията на науките, изнесени съответно от Дени Гютлебен и проф. Илиана Марчева. След това ще бъде представен подробен обзор на настоящите форми на сътрудничество и инструментите, които ги подпомагат – от двустранната програма „Рила“ до европейските механизми като „Хоризонт Европа“. Събитието подчертава дългогодишните, устойчиви и активни научни връзки между двете институции.

Сграда на Българската академия на науките, зала „Проф. Марин Дринов“
ул. „15 ноември“ № 1, София

Вход свободен. Симултанен превод френски/български

Лектори

Проф. д-р Илияна Марчева е дългогодишен изследовател на историята на България по време на Студената война като част от Източния блок в нея. Ръководител на секция „История на България след Втората световна война“ в Института за исторически изследвания – БАН от 2012 досега. Автор е на монографиите „Тодор Живков – пътят към властта. Политика и икономика в България 1953 -1964 г.“(2000), „Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война“( 2016), .както и над 140 студии и статии, включително и на няколко колективни монографии като „История на българите. От освобождението (1878) до края на Студената война(1989)“ (2009) и „История на Отечествения съюз/фронт“, т. 1.(2012), „История на Българската академия на науките, част ІІ, 1947-2014 (2017), „В темелите на българската наука. Дарителство и благодетели на БАН 1869-2019“( 2019).

Дени ГУТЛЕБЕН е историк, специалист в областта на историята на политиките и институциите за научни изследвания във Франция от XIX век до наши дни. Автор е на няколко книги, сред които „История на CNRS от 1939 г. до наши дни. Национална амбиция за науката“ (Armand Colin, 2009) и „Невероятната история на изобретенията, от овладяването на огъня до безсмъртието“ (Dunod, 2018). Бил е заместник-директор на Комитета за история на CNRS и главен редактор на списанието „История на съвременните научни изследвания“ до август 2025 г. На 1 септември 2025 г. е назначен за директор на Музея „Кюри“ в Париж от CNRS и Института „Кюри“.

Каним ви да се присъедините към читателския клуб на медиатеката! Веднъж месечно се събираме, за да споделим книгите, които четем и да чуем препоръките на другите участници. Срещите се провеждат на френски език.

Срещите са на френски език и са отворени за всички над 16 години.

Следваща среща: 26 ноември, сряда от 18 часа в медиатеката.

Френската програма се включва с нашата годишна инициатива „Novembre numérique“, която се реализира с подкрепата на Френския институт в Париж.

Алгоритъм, който превръща най-новите медийни заглавия в художествени концепции.

В епохата на хиперсвързаността перверзните последици от медийните ехокамери стават все по-очевидни. Те оказват силно влияние върху начините на мислене, създавайки все по-хомогенни представи в групи от хора, които споделят едни и същи идеи.

Predictive Art Bot осмива предсказуемостта на художествените концепции, повлияни от медиите, като автоматизира и заобикаля човешкия творчески процес. Отвъд самата автоматизация, той цели да стимулира необуздани, контра-интуитивни и дори обезпокоителни асоциации на идеи.

Predictive Art Bot осмива предсказуемостта на художествените концепции, повлияни от медиите, като автоматизира и заобикаля човешкия творчески процес. За да постигне това, той непрекъснато следи нововъзникващите тенденции сред най-влиятелните източници на информация в толкова разнородни области като политика, околна среда, иновации, културата, активизма или здравеопазването… Софтуерът идентифицира и комбинира ключови думи, за да генерира изцяло автоматизирани концепции за произведения на изкуството, вариращи от неразумни до пророчески, минавайки през абсурдни. Всяка прогноза се превръща в мисловен експеримент, който чака да бъде инкубиран, отклонен или присвоен от човешки домакин.

За да постигне това, алгоритъмът непрекъснато следи нововъзникващи тенденции сред най-влиятелните новинарски източници в толкова различни области като политика, околна среда, иновации, култура, активизъм или здраве. На тази основа той идентифицира и комбинира ключови думи, за да генерира концепции за произведения на изкуството по напълно автоматизиран начин – вариращи от неразумни до пророчески, през абсурдни. Всяка прогноза се превръща в мисловен експеримент, чакащ да бъде инкубиран, изопачен или присвоен от човешки „домакин“.

Концепция: DISNOVATION.ORG
Програмиране: Жером Сен-клер
обработка на естествен език, уебсайт, инсталация
прототип | 2015–2018

Пърформънс и изложба МЕМБРАНИ от 22 au 25 октомври във Френския инстут в България, пл. Славейков 3

Концепция : Никола Л. Хайн & укас Трунигер (Германия, Франция)

от 22 до 25 октомври 2025 от 11:00 до 18:00 ч. – Изложба

22 октомври 2025 в 19:00 ч. : пърформънс и среща с артистите

25 октомври 2025 – от 17:00 до 18:00 ч. : пърформънс и финисаж

MЕМБРАНИ
Изследвайки границите, в които се припокриват музиката и езикът, Никола Л. Хайн и Лукас Трунигер използват хибридни инструменти, конструирани от кожи за барабани и електронни компоненти, като устройства за превръщане на текстове в светлинни импулси и звуци от ударни инструменти. С появата на всеки машинен превод мрежата от инструменти започва да споделя текстовете, превръщайки писмения материал във визуални и звукови модели, с които изпълнителите могат да взаимодействат по-нататък. Екстраполирайки от примера на западноафриканския говорещ барабан, „Мембрани“ изгражда съвсем нов вид език на тоновете, който постоянно се променя и адаптира пред очите на зрителите и изпълнителите.

Никола Л. Хайн е звуков артист, китарист, композитор, изследовател в областта на музикалната естетика и кибернетиката и професор по звуково изкуство и творчески музикални технологии в Музикалния университет в Любек. Той използва физически и електронни разширения на синтезатори и електрическа китара, звукови инсталации с мотори/видеопрожекции/светлина, кибернетично взаимодействие между човек и машина с интерактивни музикални системи с изкуствен интелект, добавена реалност, телематично изкуство в реално време, амбивалентна звукова проекция, изработване на инструменти и концептуални композиции. Неговите интермедийни творби включват работа с видео изкуство, танц, литература и други форми на изкуство.

Лукас Трунигер е визуален артист и електронен музикант, който работи с генеративни медии. Той създава необикновени преживявания, предизвикващи модалностите на възприятието, възползвайки се от миметичната природа на технологиите и разкривайки материалността на нашите цифрови общества. Работата му насочва вниманието към невидимите връзки на естествената, културната и изкуствената система, като допълнително размива предполагаемото им разделение чрез възникващи хореографии и системни разкази, които могат да приемат формата на мултимедийни инсталации.

À l’occasion de la Journée internationale des professeurs de français, participez au quiz en ligne „À PLEIN TUBE !“ sur la chanson francophone !

Testez vos connaissances au rythme des artistes francophones… et tentez de gagner des cadeaux !

На 19 и 20 ноември 2025 г. Френският институт в България ще отпразнува Международния ден на преподавателя по френски език (JIPF) заедно с цялата общност от преподаватели по френски език в България. Тази година празникът е на тема „Да пеем, да играем, да преподаваме: франкофонията в музика“!

На 19 ноември от 15:30 до 17:30 г. г-жа Емануела Чичова ще проведе кръгла маса във Франкофонския център на Нов български университет, с преподаватели на дисциплини на френски език, на тема „Обърната класна и изучаване на френски език в университетска среда“.

На 20 ноември от 15:30 до 17:30 г. г-жа Магали Желeва ще посрещне преподавателите по френски език в Френския институт за ателие на тема „Преподаване чрез песен“ – как да се интегрира песента в педагогическите практики в часовете по предмети, преподавани на френски език. Ателието ще се проведе във Френския институт, както и онлайн за всички, които няма да могат да дойдат в София. Внимание, местата са ограничени! Регистрирайте се ТУК.

На 20 ноември заповядайте да пеете и танцувате с нас на франкофонското караоке, водено от Николай Любенов! Срещаме се в 18:00 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт.

Очакваме ви с нетърпение, за да отпразнуваме този ден в ритъма на френския език!