4 юни 2026 г., 18:30 ч., зала „Славейков“
Вход свободен. Със задължителна регистрация. ЗАПИШЕТЕ СЕ
Осигурен симултанен превод френски/български
Поредицата „Европа: ориентири и ценности в безредието на света“, организирана в София от Посолство на Франция в България и Френския институт в България, вече посрещна редица френски гласове в диалог с изтъкнати български събеседници. Именно в този контекст Френският институт в България има честта да посрещне бившите посланици Мишел Дюкло и Стефан Тафров.
От речта на Джей Ди Ванс в Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2025 г. до „Liberation Day“ през април същата година; от резките американски обрати по отношение на Украйна до двете войни, водени срещу Иран без съгласуване с Европа; от повтарящите се двусмислия спрямо Пекин до очертанията на „Съвет за мира“, представен в Давос 2026 като конкурент на Организация на обединените нации — трансатлантическото разцепление не спира да се задълбочава, а с него и едно дълбоко преразпределение на съотношението между световните сили. По-специално иранската криза може да ускори появата на нова структура на международния ред.
В този променящ се пейзаж, докато американският съюзник едностранно предефинира правилата, Русия продължава своята агресивна война, а нова политическа география се оформя около големите нововъзникващи сили, „свързаните авторитарни режими“ и все още неформална коалиция от средни сили, възниква един основен въпрос: обречена ли е Европа да преживява себе си като губещата страна в това пренареждане?
Или, напротив, тя разполага с все още силно подценявани предимства — икономическа и нормативна мощ, вътрешен пазар, дипломатически капацитет, географско положение на кръстопътя на основните линии на напрежение — които биха ѝ позволили да изгради собствена роля в безредиоето на света? Ще успее ли Старият континент да превърне кризисния момент в момент на ново основаване? И какво място ще заемат Централна и Източна Европа, Франция и България в този пренареден пейзаж?
Като свидетели, в своя професионален път, на големите разломи, белязали многостранната дипломация през последните тридесет години, Мишел Дюкло и Стефан Тафров ще внесат в този диалог дълбочината на дългогодишния си опит и свободата на погледа, която той позволява.
Бивш посланик и експерт в Института Монтен, Мишел Дюкло е бил посланик в Политическия комитет по сигурността на Европейския съюз, заместник-постоянен представител на Франция в ООН, посланик в Сирия, дипломатически съветник на министъра на вътрешните работи. Той е автор на книгите La Longue Nuit syrienne („Дългата сирийска нощ“) (2019) и La France dans le bouleversement du monde („Франция в разтърсващия се свят“) (2021) и е ръководил трудовете Le Monde des nouveaux autoritaires („Светът на новите авторитарни режими“) (2019) и Guerre en Ukraine et nouvel ordre du monde („Войната в Украйна и новият световен ред“) (2023), издадени съвместно от Института Монтен и издателство „L’Observatoire“.
Стефан Тафров е дипломат, политик, журналист, литературен критик и преводач. От 1989 до 1991 г. ръководи международния отдел на ежедневника „Демокрация“ и отдела за международни отношения на Съюза на демократичните сили. Главен дипломатически съветник на Президента Желев (1990–1991), го придружава при срещи с Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, Джордж Буш и Вацлав Хавел.
Първи заместник-министър на външните работи в правителствата на Филип Димитров (1991–1992) и Иван Костов (1997–1998), той е посланик в Италия (1992–1994), в Обединеното кралство и Ирландия (1995–1997), във Франция и при ЮНЕСКО (1998–2001). Постоянен представител на България в ООН (2001–2006 и 2012–2016), той председателства Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.
Като признат преводач, той запознава българската публика с произведенията на Франсоа Мориак, Андре Жид, Жан-Пол Сартр, Клод Симон и Умберто Еко.
Продължава да бъде политически активен в рамките на „Демократична България“.
Ирина Недева е зам.-председател на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ-International) и член на управителния съвет на АЕЖ-България, на която е била председател от 2016 до 2024 г. От 2018 до 2022 г. тя е била специален представител на AEJ -International за противодействие на дезинформацията и фалшивите новини.
Журналист и режисьор на документални филми, тя е работила в Българската национална телевизия (БНТ) от 2000 г. до 2007 г. От 2007 г. тя е главен редактор и водеща на сутрешното предаване на живо „Хоризонт“ в Българското национално радио (БНР). Предаването ѝ разглежда политически, социални, културни, екологични въпроси и международни дела.
Дълбоко ангажирана с насърчаването на критичното мислене и откритата обществена дискусия, тя е активна от 2000 г. в Центъра за култура и дебати „Червената къща“ (The Red House), първият независим център от този тип в България, където води и координира дебати, събиращи политици, анализатори и представители на гражданското общество.
По случай 15-то издание на София Прайд Филм Фест, Френският институт в България има удоволствието да бъде партньор на фестивала и да съдейства за участието на два френски филма в програмата.
София Прайд Филм Фест e единственият международен ЛГБТИK+ филмов фестивал в България и ще се проведе от 2 до 12 юни 2026 г. в Дом на киното и във Френския институт в България.
Под мотото „Героят си ти!“, фестивалът отново събира зрители, артисти и активисти, за да представи селекция от силни и вдъхновяващи филми, отличени на престижни международни фестивали.
В рамките на фестивала, Френският институт в България има удоволствието да ви покани на прожекциите на филмите „Малката сестра / The Little Sister“ и „Доказателства за любов / Love Letters “.
Двата филма са на френски език със субтитри на български и английски.
На 8 юни от 18:30 ч. в зала „Славейков“
* МАЛКАТА СЕСТРА / THE LITTLE SISTER
Франция, Германия 2025 г., драма, 108 мин.
Адаптация по автобиографичния роман „Малката сестра“ („La Petite Dernière“) на Фатима Даас, публикуван през 2020 г.
Режисьор : Хавсия Херзи
С участието на Надя Мелити, Парк Джи-Мин
Фестивали и награди :
Фестивала в Кан 2025 г.: официална селекция в конкурсната програма, номинация за Queer Palm и награда за най-добра женска роля за Надя Мелити.
Международен филмов фестивал в Локарно 2025 г. : официална селекция
Международен филмов фестивал в Торонто 2025 г. : официална селекция
Фатима, на 17, най-малката от три дъщери, предпазливо търси своя път, като се разкъсва между новопоявилите се копнежи и страсти, привличането си към жени и верността си към грижовното ѝ френско-алжирско семейство. Докато следва в Париж, тя ходи по срещи, създава приятелства и открива един нов свят, измъчвана от вечната дилема: как да остане вярна на себе си, когато помирението между различните страни на идентичността ѝ изглежда невъзможно.
10 юни от 18:30 ч. в зала „Славейков“
* ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЛЮБОВ / LOVE LETTERS
Франция, 2025 г., драматична комедия, 96 мин.
Режисьор : Алис Дуар
С участието на : Ела Румф, Моня Чокри, Ноеми Лвовски
Фестивали и награди :
Фестивала в Кан 2025 г.: „Седмица на критиката“ (специална прожекция), номинация за „Златна камера“ и Queer Palm.
Филмов фестивал в Цюрих 2025 г. : специално отличие на журито (конкурс за пълнометражни филми).
На Селин ѝ предстои да се сдобие с първото си дете, но всъщност бременна е не тя, а съпругата ѝ Надя. Тъй като няма биологична връзка с детето, Селин трябва да извоюва статуса си на родител. По време на битката тя се изправя пред въпроса какво значи майчинството за нея и се опитва да намери пътя към своята собствена майка.
Заглуши шума. Нека гласът ти се чуе! Гласът на младите за медийната грамотност и критичното мислене
На 5 юни 2026 г. Френският институт в България и Британският съвет ще съберат младежи, както и придружаващите ги учители и партньори от гражданското общество, на събитие, посветено на медийната грамотност, критичното мислене и борбата срещу дезинформацията в интернет.
Инициативата ще предложи подкрепяща и творческа среда, в която младежите ще представят проекти, кампании и творчески разработки, създадени в рамките на училищни, обществени и международни инициативи, свързани с дигиталното гражданство и информираното участие. Програмата ще включва презентации на младежи и кръгла маса, модерирана от и за младежи, посветена на това как те се ориентират в онлайн информацията и допринасят за изграждането на по-устойчиви и солидарни общности.
Събитието ще се проведе на български език. Вход свободен. С регистрация
📍 Френски институт в България, зала „Славейков“
📅 Петък, 5 юни 2026 г.
🕒 15:00-17:00 ч.
В края на събитието ще има следобеден коктейл в неформална обстановка.
Границата на нашите мечти. Ретроспектива на кинорежисьора Георги Балабанов
По повод на приближаващия 75-и рожден ден на българския кинорежисьор Георги Балабанов, живеещ във Франция, Cineaste Maudit production със съдействието на Програма „Култура“ на Столична община, Френският институт в България и Българската национална филмотека организират ретроспектива на кинотворчеството му, която ще се проведе от 20 до 30 май 2026 г. във Френския институт.
Осем от неговите емблематични творби ще бъдат прожектирани в рамките на седем дни и ще предоставят на публиката възможност да открие или преоткрие филмите на Георги Балабанов, чиято кариера, макар и малко позната в България, е оставила отпечатък на международната сцена.
Ретроспективата се организира по инициатива и в сътрудничество със Светлослав Драганов, български документалист, режисьор и продуцент, който ще присъства на всяка прожекция, ще споделя своето виждане за кинематографичното наследство на своя сънародник и ще отправи съвременен поглед върху неговото творчество.
Георги Балабанов, една от водещите фигури в документалистиката, изгражда кариерата си между България, Франция и Бразилия, преодолявайки географските и художествените граници. След трудно начало в родината си, той напуска България в края на 1986 г., за да се установи в Париж – заминаване, което определя като „най-решаващия акт в живота ми“. Този избор бележи началото на международна кариера, по време на която непрестанно изследва нови физически и естетически територии.
Творчеството му, високо ценено от личности като Жан Руш – френски режисьор и антрополог, считан за един от основателите на „синема веритé“ във Франция – се отличава с научна строгост, съчетана с уникална артистична чувствителност. В него, Балабанов изобразява реалността с прецизността на „хирург“, разкривайки онова, което често остава невидимо или неизразимо. Филмите му, като „Соло за английски рог“ (1984), „Сянката на ловеца“ (1991) или „Границата на нашите мечти“ (1996) свидетелстват за постоянното търсене на диалог между миналото и настоящето, между колективната памет и съвременната реалност. По-скорошните филми „Досието Петров“ и „И балът продължава“ (2015) обрисуват безпристрастен портрет на посткомунистическа България.
По повод ретроспективата, Френският институт има удоволствието да приветства две личности, много близки до Г. Балабанов – Пиер-Анри Дело, известен като основател на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак и Лоран Пеле, бивш асистент и сътрудник на Жан Руш, артистичен и програмен директор на Международния фестивал „Жан Руш“ в Париж.
Ретроспективата е повод да отдадем почит на режисьор, който, въпреки „избраното си отсъствие“, никога не престава да се завръща към родната си земя като същевременно остава отворен към света. Прожекциите ще бъдат съпътствани от срещи и дискусии с автора, Светлослав Драганов, проф. д.н. Александър Донев и гостите.
Дългогодишен генерален директор на FIPA – фестивала за аудиовизуални програми в Биариц, и основател през 1969 г. на „Петнайсетдневката на Режисьорите“ в Кан и неин генерален директор до 1999 г. (открил таланти като Вернер Херцог, Райнер Вернер Фасбиндер, Джордж Лукас, Мартин Скорсезе, Кен Лоуч и Михаел Ханеке), Пиер-Анри Дело е генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак от създаването му през 1990 г. Той е изразa на паметта на киното от последните петдесет години.
Жан Руш (31 май 1917 – 18 февруари 2004) – френски режисьор и антрополог.
Той се счита за един от основателите на „кино на истината“ („cinéma vérité“) във Франция. Творчеството на Руш като режисьор, продължило повече от 60 години в Африка, се характеризира с идеята за „споделена антропология“. [ 1 ] [ 2 ] Повлиян от откритието си на сюрреализма в началото на 20-те си години, много от филмите му размиват границата между фикция и документалистика, създавайки нов стил: етнофикцията . Кинорежисьорите от френската Нова вълна определят Руш като един от тях.
Посвещава се на Жан Руш.
ПОМЕН, 1980
Режисьори: Георги Балабанов и Райна Томова; Сценарий: Георги Балабанов и Райна Томова; Оператор: Красимир Костов; Продукция: СТФ Екран при БНТ; Времетраене: 25 мин., Език : български; Субтитри : френски
Останала сама, една възрастна жена трябва да напусне дома си и родното село. Преди децата ѝ да я отведат със себе си в града, тя прави помен на починалия си съпруг. Поменът е не само ритуал. Той е прощаване с корените и с един живот, който си е отишъл завинаги. “Всичко е пепел, всичко е сянка” Този филм е и прощаване с детството на режисьора Георги Балабанов, който е израснал в това село. Възрастната жена е неговата баба Силистра.
Отличия:
СОЛО ЗА АНГЛИЙСКИ РОГ, 1983
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Красимир Костов; Продукция: СТФ Екран при БНТ, Времетраене: 25 мин.; Език : български; Субтитри : френски
Филм портрет на 7О годишния диригент на ритуалния оркестър в Централния софийски гробищен парк, Сава Панев Жеков. Ежедневието му на пенсионер, който се мъчи да свърже двата края, преминава между работата с оркестъра в гробищата и тихия домашен уют, споделян със съпругата му. Зад всичко това надничат сянката на смъртта и призраците на неосъществените мечти.
Отличия: Специална награда – Festival International Jean Rouch, Париж 1984
ПОД КУПОЛА, 1987
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператори: Красимир Костов и Пламен Гелинов; Продукция: СТФ Екран при БНТ, Времетраене: 27 мин.; Език : български; Субтитри : френски
Историята на един пътуващ български цирк преди рухването на “развития социализъм“ в Народна република България. Портрет ‚ “без маска и без грим“ на една трупа и на едно време – зад кулисите и под светлината на прожекторите.
ДВОРЕЦЪТ НА СМЕХА, O palacio do riso, 1989
Режисьори: Георги Балабанов и Ваня Перацо Барбоса; Сценарий: Георги Балабанов и Ваня Перацо Барбоса; Оператор: Маркос Вилар; Продукция: UFPB Бразилия и Ваня Перацо Барбоса, Времетраене: 27 мин.; Език : португалски; Субтитри : български и френски
Филмът разказва за един малък цирк от фавелите на град Жоао Песоа – столица на щата Параиба в Североизточна Бразилия. Историята на неговите „артисти“, които работят каквото намерят през деня, а вечер превръщат нищетата в изкуство. Публиката е възторжен съучастник на тази „илюзия“.
Отличия: Награда за най – добър документален филм – Prêmio Paulo Emílio Sales Gomes, Festival de Brasília do Cinema Brasileiro 1995
Посвещава се на Тиери Гарел
„На първо място трябва да благодаря на Георги Балабанов, че ми посвети
тази прожекция от ретроспективата си. За мен беше привилегия да работя с него като копродуцент, преди тридесет години за Arte,на първите му три пълнометражни документални филма, в годините след пристигането му във Франция.
Творчеството на Георги, един истински автор, е единствено по рода си – пет пълнометражни и четири късометражни филма! – които са изключително ценни.
Със своя проницателен, но и изпълнен с емпатия поглед, неговите филми, дълбоко екзистенциални и движени от някаква неясна тревога, изваждат на сцената хора, които станали техни герои, ни рисуват портрета на българското общество, в продължение на повече от 40 години. Общество еднакво белязано, както от комунистическия режим, така и от влизането му в Европа и пазарната икономика.
Те се питат – и ни питат – за границата между индивидуалното и колективното, за личните и общите ни мечти.
Филмът тази вечер, заснет между Ню Йорк, София и едно българско село, ще ни отведе в Берлин, трагичното сърце на Европа и на XX век. Той е на точно 30 години… но въобще не е остарял.
(не се казва „стар Рембранд“, пишеше Жан-Люк Годар!).“
Тиери ГАРЕЛ
Тиери Гарел работи 40 години за обществената телевизия. Като директор на документалните програми на La Sept и Arte France от 1987 до 2008 г., той разработва амбициозна продуцентска политика, посветена на откриването и подкрепата на кариерата на нови автори, като същевременно работи с големите имена на световното документално кино (от Крис Маркър до Агнес Варда, Йохан ван дер Кейкен, Фредерик Уайзман и Ален Кавалие).
ГРАНИЦА НА НАШИТЕ МЕЧТИ, 1996
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Радослав Спасов; Продукция: BIPA production, Lа Sept Arte, Нестор филм, БНТ; С подкрепата на CNC France, НФЦ и Евроимаж. Времетраене: 72 мин.; Език : български; Субтитри : френски
Двамата братя Анани и Христо Явашеви живеят разделени от желязната завеса в продължение на 26 години. Затворен в комунистическа България, Анани остава скромен актьор. Избягал от страната през 1956, Христо/Кристо става един от най-известните в света съвременни артисти. Две съдби, които илюстрират надеждите и илюзиите на два различни свята. Заснет предимно през погледа на по-големия брат Анани, „Границата на нашите мечти“ изгражда фин двоен портрет, в който идеята за „интерфейс“ определя цялата режисура. Животът на двамата братя, противопоставени във всяко отношение по успех и признание, напомнят стена, изписана от двете ѝ страни. Истинската тема на „Границата на нашите мечти“ е идеологията като съдба на индивидите.
Отличия: Номинация за най -добър документален филм на годината – SCAM, Париж 1997
СЯНКАТА НА ЛОВЕЦА, L’ombre du chasseur, 1991
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Красимир Костов; Продукция: BIPA production, Lа Sept Arte, С поддръжката на СNC France. Времетраене: 50 мин.; Език : български; Субтитри : френски
Историята на едно семейство и една страна, белязани от 45 години тоталитарен социализъм, са в центъра на този филм Утопичните социалистически мечти на дядото, ловец на слонове в Африка в началото на ХХ век, се сблъскват с резигнацията на неговия син, смазан от престоите си в лагерите за политически затворници, и циничният прагматизъм на внука, шофьор на тир, въвлечен в съмнителните сделки на българските тежкотоварни превози. Съдбите на тези трима мъже придобиват пълния си смисъл в годината на падането на комунистическия режим, когато е заснет този филм.
Отличия: Награда за най – добър филм – Nestor Almendros Award, Festival International Human Rights Watch, Ню Йорк 1992
Посвещава се на Жан – Клод Кариер
ДОСИЕТО ПЕТРОВ, 2015
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Жан-Клод Кариер и Георги Балабанов; Оператор: Стефан Иванов; В ролите: Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Малин Кръстев; Продукция: Камера, Ostlicht filmproduktion, Arsam; с подкрепата на НФЦ, MDM и Евроимаж; Времетраене: 90 мин.; Език : български; Субтитри : френски
През последните години на комунизма Александър Петров, театрален актьор, по непонятни за него причини получава забрана да играе в театъра. Когато след падането на тоталитарния режим може да се върне отново на сцената, открива, че е бил предаден от човека, на когото се е възхищавал, от своя учител и близък приятел, професор Богомилов. Минути преди да произнесе прощалното си слово на неговото погребение, Александър Петров получава папка с доносите на своя кумир. Отвратен от всичко, актьорът решава да напусне завинаги театъра. Негов стар приятел и виден бизнесмен на име Марков му дава шанс да се справи с трудната ситуация. В този период на хищническо първоначално натрупване, на брутално насилие и войни между групировки, на кредитни милионери и банкови фалити, Марков предлага на Александър Петров да застане начело на нова политическа партия, която ще спаси страната…
Отличия: Награда за най – добър режисьор – Winner of best Director, Montreal World Film Festival, Монреал 2015
И БАЛЪТ ПРОДЪЛЖАВА, Et le bal continue, 2015
Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Стефан Иванов; Продукция: Ladybirds films, ARTE France и Аудио – Видео Орфей; Времетраене: 90 мин.; Език : български; Субтитри : френски
Всичко трябва да се промени, за да не се смени нищо“. Тази реплика от „Гепардът“, сякаш се носи над филма „И балът продължава“.
Проследявайки ежедневието на звезда-журналист, на бивш бодигард, станал депутат, на пенсиониран офицер от тайните служби и на един антикомунистически дисидент, филмът ни потапя в бруталната и шокираща реалност на днешна България. Под деликатния, но безкомпромисен поглед на Георги Балабанов, този трагикомичен бал на новия, капиталистически елит, с който започва и завършва филмът, ни разкрива маскарада, в който живее съвременна България. Преминала, от съветската епоха към Европейския съюз, устремена към американската мечта, България днес е страна без посока. Нейният нов елит, е всъщност старата комунистическа номенклатура, преоблечена в демократичен костюм. Филмът рисува портрета на една страна в криза, а на втори план – и на съвременния свят, разтърсен от съмнения и края на утопиите.
Отличия: Награда на публиката – Prix du Public, Festival International du Film d’Histoire, Песак 2016
Рецензия от Шарлот Гарсон, архив на фестивал Синема дю реел (Cinema du Reel)
“Как оценявате икономическата ситуация през последните шест месеца?“; „Доверявате ли се на политиците?“: въпросите, които задава на минувачите Елена Ацарова, – социолог, предизвикват само раздразнение, тъй като истината е очевидна: „Народът умира“, обобщава един от интервюираните, на което получава отговор: „Благодаря и приятен ден! “. Като истинска „Хроника на едно лято“ на Изтока от 2010-те години, „И балът продължава“ се интересува от щастието на всеки, или по-скоро от нещастието на всички. След пролог в стил Ернст Лубич, където милионери валсират сред деликатеси, Балабанов предлага напречен разрез на българското общество, толкова тревожен, колкото и смешен, на една разпищолена „Мителеуропа“. От щангиста, станал депутат националист, до ромската гей поп – фолк звезда, портретите се преплитат с елегантност, но тяхното разнообразие само подчертава дълбоката икономическа, политическа и дори духовна катастрофа. Както казва един стар активист, „ситуацията изисква революция“… Която така и не идва: от съветската епоха насам етикетите са се променили, но не и властовите отношения. Сблъсъкът между дисидента и агента, служител на старата репресивна машина, допринася за един смущаващ и разтърсващ финал: тези бивши противници – държавният „шпионин“ и политическият затворник – със забравените си различия и абсурдното си приятелство, олицетворяват двамата заедно, дълбоката дезориентация на двадесет и седмия член на ЕС.
Френският институт ви кани на приятна вечер, посветена на настолните игри – изцяло на френски език!
Присъединете се към нас в петък, 29 май, от 18:00 до 20:00 ч. в медиатеката, за да споделим едно забавно преживяване и да упражните френския си език в непринудена атмосфера.
🎲 С аниматори: Юго Сен-Жам и Александър Виденов
📍 Вход свободен с предварителна регистрация – събитието е предназначено за участници над 16 години.
Ниво на владеене на френски език – минимум B1
👉 Моля, попълнете ФОРМУЛЯРА
Новият конкурс за кандидатстване e отворен. Крайната дата за подаване на кандидатурите е 7 юли 2026 г. за финансиране на проекти през 2027-2028 година
Рила е френско-българското партньорство по програмата Юбер Кюриен (PHC). Тя се изпълнява в България от Министерството на образованието и науката, чрез Фонд Научни изследвания, а във Франция от Министерството на европейските и външните работи (МАЕЕ) и Министерството на висшето образование и научните изследвания (MESR).
Целта на тази програма е да развие научен и технологичен обмен на високи постижения между изследователските лаборатории на двете страни, чрез насърчаване на нови сътрудничества и участието на млади изследователи и докторанти.
Финансират се проекти във всички научни области, включително хуманитарните и социалните науки.
Конкурсът ще се обявява ежегодно и ще финансира мобилността на изследователите от двете страни за следващите две години.
За допълнителна информация ръководителите на проекти могат да се свържат с екипа на Campus France на следния ,мейл адрес: extranet@campusfrance.org или с Отдела за университетско и научно сътрудничество на Френския институт в България на следните имейл адреси: arnaud.bauberot@institutfrancais.bg и nadia.malinova@institutfrancais.bg
Подробна информация можете да намерите на следните страници:
https://bnsf.bg/wps/portal/fond-izsledvaniq/press-center/news/bg-france-2026
https://www.campusfrance.org/fr/rila
Четене на приказка, последвано от творческа работилница за деца
Събота, 16 май от 10:30 ч.
Аниматор: Ариел Рандриамиарана
В медиатеката на Френския институт в България
Събота сутрин е време за приказки !
Подарете на децата си вълшебен момент с история, която ги отвежда в света на въображението, последвана от забавни занимания за развиване на креативността.
👧 За деца над 5 години
🕒 Продължителност: 1 час
🎟️ Вход свободен – задължителнозаписване(ограниченбройместа)
👉 Кликнете тук, за да се запишете
Четем поезия и празнуваме езиковото многообразие
13 май, сряда, от 18:00 часа в медиатеката на Френския институт в България
Водещи: гл. ас. д-р Радосвета Кръстанова, НБУ, Магдалена Божкова, НБУ, Евгения Гарабийска, НБУ
Студенти, преподаватели и любители на поезията ще представят и прочетат стихове на любими поети.
Условие – всеки четящ представя творба на език, който не му е роден.
Вход свободен
Организирана от Френския институт в България, „Европейска нощ на музеите“ ще озари София на 23 май 2026 г. Специална вечер, по време на която градът оживява в над 70 изключителни обекта, за да отпразнува изкуството, културата и историческото наследство във всичките им проявления.
Нощ на открития, споделяне и очарование.
Музеи, галерии и културни пространства отварят широко вратите си с богата, приветлива и разнообразна програма, която ще ви предложи необикновено преживяване с безплатни открития за цялото семейство: срещи, разговори, работилници, нестандартни посещения, артистични прояви и тематични обиколки, достъпни за всички.
Не пропускайте: специална вечер във Френския институт.
Френският институт в България ви кани на ретроспектива на творчеството на българския кинорежисьор Георги Балабанов, в негово присъствие. В програмата: прожекция на документалния му филм „Границата на нашите мечти“, който разказва историята на световноизвестния български художник Кристо и на неговия брат Анани. Вечерта ще се проведе в присъствието и на Пиер-Анри Дело, известен като основател на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак. Начало в 18:30 ч. ВХОД С БИЛЕТИ, закупувани само онлайн.
Благодарение на партньорството с Обществото за циркулярна икономика „Нощта на музеите“ се простира до Варна и други градове в България.
Събитието се организира от Френския институт в партньорство с Министерство на културата, Столична община и с подкрепата на TotalEnergies, Naos (Bioderma, Esthederm, État Pûr), Schneider Electric България и БНП Париба С. А.–клон София.
Подробна програма и повече информация на сайта на инициативата в България: https://museumnight.bg/
