Среща с френския писател Жан-Кристоф Рюфен и представяне на книгата „Адам отпреди грехопадението“

Френският институт в България и издателство „Колибри“ ви канят на представяне на книгата „Адам отпреди грехопадението“ от Жан-Кристоф Рюфен.

Журналистът и философ Тони Николов, главен редактор на портал и списание „Култура“ ще модерира диалога между Жан-Кристоф Рюфен и френско-българската писателка и режисьор Елица Георгиева, председател на журито на Избора на Наградата Гонкур в България 2023.

Жан-Кристоф Рюфен (р. 1952 г.) е френски лекар, пътешественик, дипломат, хуманитарен активист, общественик, преподавател по политически науки, член на Френската академия… Автор е на над 20 романа, удостоени е с 9 награди, сред които 2 награди „Гонкур“.

На името на Жан-Кристоф Рюфен е кръстена една медиатека в гр. Санс и едно начално училище в гр. Виню по желание на учениците, за които писателят олицетворява вкуса към думите, солидарността и мира. Многобройните интереси на този ренесансов homo sapiens включват и екологията и по-точно нейната тъмна страна, т. нар. „дълбока екология“, насочена към защитата на природата от хищническия човешки вид. Защита, която не подбира средства.

В търсене на изгубения рай, в който е живял Адам преди грехопадението, в желанието си да възстановят унищожената хармония, радикалните еколози от САЩ, Европа, Южна Америка ще се опитат да намалят свръхнаселеността на планетата с чудовищните средства на биотероризма. Срещу тях ще се изправи частната агенция „Провидънс“ и по-специално Пол и Кери, двама бивши тайни агенти на ЦРУ, подпомогнати от екипа на агенцията. Животът на милиони човешки същества ще зависи от техния опит, интелигентност и изобретателност.

Модератор на събитието ще бъде философът и журналист, главен редактор на Портал Култура и сп. „Култура“ Тони Николов. В дискусията ще вземе участие френско-българската писателка и режисьорка Елица Георгиева, президент на журито за избор на награда „Гонкур“ в България.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Каним ви да се присъедините към читателския клуб на медиатеката! Веднъж месечно се събираме, за да споделим книгите, които четем и да чуем препоръките на другите участници. Срещите се провеждат на френски език и са водени от Жереми Бюлдо, преподавател във френския лицей „Виктор Юго“.

Следващата среща ще се състои на 21 април, петък от 18 часа в медиатеката

Клод Брумашон е френски танцьор и хореограф на съвременен танц. През 1992 г. той основава, заедно с Бенжамен Ламарш, Националния хореографски център в Нант, Център, който те ръководят до 2016 г.

Творенията на Брумашон са вдъхновени от живота и взаимоотношенията между хората. Стилът на неговия танц е много фигуративен, изразителен, понякога брутален и винаги страстен. Всеки ден, постоянно вслушвайки се в различията, бдителни и будни във всеки един момент, Клод Брумашон и Бенжамен Ламарш търсят поетични и енергични движения. Те създават танц, който е последователно фигуративен и главозамайващ, лиричен и страстен, извисен и романтичен, едновременно с това земен и изпълнен със смисъл.

Много от творенията на Клод Брумашон обединяват танцьори от Националния хореографски център в Нант и такива от посетените страни или места на пребиваване като Чили, Нигерия, Филипините (Национален балет), Финландия (Балет Раатико), Чешката република и Аржентина. Клод Брюмашон и Бенжамен Ламарш са създали също така множество хореографски пиеси с деца, както и с деца или юноши с увреждания.

През 2016 г. те създават компанията „Су ла по“, за да създават и разпространяват своите творения.

В Държавна опера – Стара Загора Клод Брумашон пресъздава две хореографии: това са „Неопитомените“ и „Пиедесталът на девиците“.

„Неопитомените“ е пламенен дует, изпълнен с жизнена енергия.
От създаването си тя е била представяна на около тридесет балета във Франция и в Европа, в Чили и в Австралия, от 120 изпълнители. През 2023 г. ще бъде представена в Старозагорската опера (България), в Балет До Доуро (Португалия) и Роберто Боле/Артеданза в Милано (Италия).

„Пиедесталът на девиците“ е произведение – танц на изисканата любов от Средновековието и което изтъква дълбоко уважение към влюбения любовник, нечувствителен към физическата болка.

Представянето на двете хореографии се реализира с подкрепата на Държавна опера-Стара Загора и Френски институт в България.

28 и 29 април 2023 от 19:00 ч. в Държавна Опера – Стара Загора

Създател на този грандиозен проект е французинът Пиер дьо Кубертен. Други преди него са се опитвали, но напразно. Вдъхновен от Олимпийските игри в Древността, Кубертен решава да създаде съвременните олимпийски игри. За тази цел той основава Международния олимпийски комитет (МОК) в Париж през 1894 г. Новият комитет си поставя за цел да организира Първите олимпийски игри в модерната епоха. Датата на тези първи игри,1896 г., бележи началото на едно изключително приключение, което продължава вече повече от век.

Събота, 13-ти май 2023. Вход свободен във всички партньорски музеи и галерии

Повече от 50 музея и галерии ще предложат богата програма от изложби, концерти, работилници, филми, организирани турове с гид. Нощта на музеите е отворена за всички. Заповядайте да споделите тези моменти на откривателство и щастие около изкуството, заедно с вашите семейства и приятели.

По повод събитието, Френският институт в България отваря също своите врати. Медиатеката ще ви представи подбрани преживявания във виртуална реалност.

Потопете се в Париж, като разгледате виртуално Сена, Айфеловата кула, Кметството, музея Орсе, църквата Свети Юсташ, Операта Гарние и полетете в космоса с Тома Песке!

от 16:00 до 21:00 ч. в медиатеката на Френския институт

„Европейска нощ на музеите – София 2023“ се организира с подкрепата на BNP Paribas.

Програма

„Стаята“, художник Карина Добрева, куратор Стефан Андреев

бул. Цар Освободител 10, ет. 5 (звънец Swimming Pool) 18:00-22:00 ч.

18:00 – 19:00 ч.
„Реч/на София“, събитие във Facebook
Разговор с Димитър Кенаров (в рамките на Европейска нощ на музеите)

Когато споменаваме София, почти никога не си представяме река. Реките, свикнали сме да мислим, са могъщи и широки, и преминават през други европейски градове: Париж, Лондон, Прага, Виена, Белград, Киев. Всъщност София изобилства от реки, макар по тях да не плават кораби и лодки. Какво е да тръгнеш по течението нагоре (или надолу) по една от тези реки? Какво ни казват реките на София и останала ли е разбираема реч в бъртвежите им? На тези и други въпроси Димитър Кенаров ще опита да отговори по време на разговора „Реч/на София“.

Димитър Кенаров е писател, преводач и журналист на свободна практика. Завършил е Мидълбъри Колидж, Върмонт и Университета Бъркли, Калифорния. Автор на българските стихосбирки „Пътуване към кухнята“ и „Апокрифни животни“. Публикува на английски език в престижни американски издания като The New Yorker, Esquire, The Atlantic, The Nation, Foreign Policy, The New York Times и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“, а през 2022 Audible/Amazon създава подкаст сериала “Radioman” по негов литературно-журналистически материал.

бул. Янко Сакъзов 17 19:30 ч. начало на тура, капацитет около 30 човека

„Лисича опашка” самостоятелна изложба на Мария Налбантова; Тур с Мaрия Налбантова и Димитър Кенаров в рамките на изложбата. Авторката и кураторът ще разкажат за творческия процес, коцепцията, влиянията, както и социалният и исторически контекст около произведенията в изложбата

Алберт ХАДЖИГАНЕВ в България. Изложба живопис до 26.05.2023

Картини, които ще участват в предстоящия аукцион на Аукционната къща четвъртък 25-ти май от 19:00 ч.

75 години специалност „Плакат и визуална комуникация“. Изложбата включва работи на бакалаври и магистри от последните пет години на специалност „Плакат и визуална комуникация“ и представя както плакати, така и творби в областта на визуалната комуникация, визуалната фантазия, шрифта и калиграфията. В изложбата е застъпена интерактивна част с резултатите на студентите в областта на екранната графика и уебдизайна.

7. Галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ

бул. Янко Сакъзов 15 (на гърба на парк „Ген. Вл. Заимов”) 18:00 – 23:30 ч.

18:30 ч. Среща разговор на тема „Страх и любов“ с участието на Галина Димитрова, Стефан Иванов и Николай Колев 20:00 ч. – Гайд – Тур с куратора и художници на изложбата „Страх и любов“

Изложба на Атанас Хранов – живопис и скулптура

Изложба на Йоханес Мундингер / Куратор: Атанас Леваков

ул. 11-ти Август 7 13:30 – 23:30, капацитет: 20 – 30 човека

МАЛКАТА ШУШУЛКА – изложба на Васил Ангелов – графики, изпълнени чрез класическата техника мецотинто, създадена през XVII в.

17:00 – 21:00 ч. – Среща с художника Васил Ангелов

Място за вино и изкуство! Всеки посетител ще има възможност да опита от вината на Ая Естейт

arosita.info, FB: Галерия Аросита / Arosita gallery – gallery for contemporary art, IG: arosita_gallery

14. Галерия на открито на Столична община / Градина „Кристал“

15. Галерия на открито на Столична община / Градска градина

00:00 – 00:00 Промени картинката, изложба на в-к „Стандарт“

16. Галерия на открито на Столична община / Мост на влюбените

00:00 – 00:00 Приносът на евреите в индустриалния и културно-обществения живот на третата българска държава

17. Галерия на открито на Столична община / НДК – кино Кабана

sbh.bg, FB: Съюз на българските художници СБХ / Union of Bulgarian Artists UBA Съюз на българските художници

Първата изложба от дългосрочен проект, насочен към колекциите на галериите в България. Представя галериите в Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Сливен през водещи образи от постоянните им експозиции.

10:30 – 22:30 ч. Изложба на Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу. Те са сред големите имена в световната фотография, а работа им е показвана на места като МоМА в Ню Йорк и Барбикан в Лондон. Двамата британски фотографи споделят личния и професионалния си живот повече от 30 години, а изложбата показва паралелно проекти на всеки от тях, заснети в различни страни.

15:00 ч.: Тур в изложбата с Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу, по време, на който лично ще разкажат за работата си

Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена

Куратор: Грегор Янсен; Участници: Аарон Рот, Александра Чаушова, Димитър Солаков, Кирил Прашков, колектив: Красимира Буцева, Джулиан Шехериян и Лилия Топузова, Красимир Терзиев, Леда Екимова, Людмила Миланова, Мартина Вачева, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, ninavale, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, София Гранчарова, Стефан Николаев

23. Галерия-музей „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ

dug.sghg.bg, FB: Галерия музей Дечко Узунов, IG: sofiacityartgallery

24. Държавен културен институт Къща музей „Панчо Владигеров“

Еспозиционната зала на музея, където ще бъде и концерта, е с ограничен капацитет – 35 места. По време на концерта от 19:30 ч., влизането и излизането на посетители ще бъдат ограничени

19:30 ч.: „Четири епохи на четири ръце“ Концерт на клавирно дуо „Атмосфери“ – Александра Дичева и Мила Михова. В програмата: Бах, Моцарт, Пуленк, Равел, Любомир Пипков, Юлия Ценова, Александър Йосифов

archives.government.bg, FB: BulgarianArchives, IG: archives_state_agency_bulgaria

ул. Московска 5, 18:00 – 23:00 ч. капацитет: максимум 30 човека

Документална изложба „Велики дни – сломени дни. 110 години от Балканските войни 1912 – 1913 г.“ Ще бъдат изложени и оригиналните мирни договори.

26. Институт за съвременно изкуство – София

бул. Васил Левски 134 (вход от ул. Екзарх Йосиф), 15:00 – 22:00 ч.

Градско бленуване, изложба на Лъчезар Бояджиев

ул. Цар Самуил 43 19:00 – 23:00 ч. Посетителите ще се допускат по групи от 10 човека;

Постоянната експозиция на Музея „Борис Христов“ – „Борис Христов – реликви от оперната сцена“. Изложба „Рисунката-майстори и поколения“ включва творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков, Иван Ненов, Любен Зидаров, Иван Кирков, Иван Милев, Зиятин Нуриев, Иван Вукадинов, Ясен Гюзелев, Явора Петров и Ясен Гюзелев. 20:00 ч. – Китарни нюанси – концерт на Ангел Жеравински – китара, Васил Игнатов – китара и Марио Йоцов – пиано. В програмата: Хоакин Родриго, Мануел Понс, Вила Лобос, Андрей Стоянов, Росен Балкански, Ангел Жеравински, Марио Йоцов.

28. Музей на Нов български университет

НБУ, ж.к. Овча купел, ул. Монтевидео 21, 11:00 – 17:00 ч.

„Десетилетията на НБУ – идеи и личности“ – експозиция посветена на историята на Нов български университет, която проследява различни аспекти от пътя на университета чрез видеа и материални свидетелства, фокусирайки се върху ролята на личностите

29. Национален Mузей “Земята и хората”

Временни изложби: „Умни минерали за умни телефони“; „Кехлибарът – изящната капсула на времето“ и „Каменната история на древните морета и гори“

18:00 – 20:00 ч. – Концерт на тръбен орган в изпълнение на Христо Карагьозов, Георги Бойкин, Благовеста Ангелова, Михаела Лулчева, Мила Наумова и Росен Драганов

30. Национален антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките

„Между двата свят“, автор гл. ас. д-р Росен Гацин

Биоимпеданс – измерване; Ателие по грънчарство;

„Биоматериали в човешкото тяло“, доц. Кольовска; „Древната ДНК: разгадани тайни, уроци от миналото и ключ към бъдещето“, проф. Александрова;

31. Национален археологически институт с музей при БАН

пл. Атанас Буров 1 18:00 – 00:00 ч.(последен вход в 23:30 ч.)

Постоянна експозиция: зала „Праистория“, зала „Трезор“, Централна зала, зала „Средновековие“; Специално събитие: Шестнадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2022“ (Зала „Временни изложби“)

32. Национален военноисторически музей

18:00 – 23:00 ч. Вход свободен за постоянната хронологична експозиция

пл. Княз Александър І 1 19:00 – 24:00 ч. (последен вход в 23:30 ч.)

Етаж 2, зала 11 – Дантелата в съвременността – връзка между два континента

Бояна, ул. Витошко лале 16, 18:00 – 24:00 (последен вход в 23:00 ч.)

Изложба „Духът на Паисиевата история“; Изложба „Разказ за войната“ 18:30 – 22:00 ч.: Музеят в танц, изпълнение на Каскада Ен Вол 10:30 – 21:00 ч.: Платени ателиета в Музеен образователен център

10:00 – 18:00 ч.: Детска игра за събиране на стикери

35. Национален литературен музей, къща музей „Иван Вазов“

36. Национален литературен музей, къща музей „Никола Й. Вапцаров“

19:00 и 21:00 ч. – Прожекции на филма „Фани Попова-Мутафова“ от поредицата „Непознатите“. Сценаристи и режисьори Дора Ангелова и Христо Йоцов

37. Национален литературен музей, къща музей „Пейо К. Яворов“

38. Национален литературен музей, къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“

17:00 – 23:00 ч. (последен вход в 22:30 ч.) Гостуваща изложба: „Уреди и апарати по физика“, Национален музей на образованието, гр. Габрово – временна изложба: „Пътуване във времето с Лаурин и Клемент и Шкода“ – история в рисунки, създадени от Стефан Иванов, откриване от 18:00 ч.

17:00 – 19:00 ч. – „Рисувай в музея“ – уъркшоп за деца

17:00 -21:30 ч. – Музикално-артистична програма (флашмоб), ревю с тоалети от рециклирани материали; 3D мапинг и видеопрожекция

19:00 ч. – среща-разговор с писателката Катерина Хапсали 18:30 и 20:30 ч. – забавни демонстрации по физика – с платен вход

40. Национален природонаучен музей при БАН

Постоянната експозиция на Националния природонаучен музей при БАН представя биологичното и минералогично разнообразие на Земята, както и единствените у нас проби от Луната и метеоритни находки от Марс.

#Виж невижданото: Зората на човечеството разказва за една нова хипотеза, според която първите си стъпки човечеството прави на Балканите

пл. Княз Александър I 1, 19:00 – 24:00 ч. (последен вход в 23:30 ч.)

пл. Св. Ал. Невски, ул. 19-ти февруари 1, 19:00 – 24:00 ч.

Изповедта на Апостола – мултимедийна експозиция (вход от бул. Васил Левски 95)

20:00 ч. – Тематични турове в постоянната експозиция

43. Национална галерия / Музей за християнско изкуство

пл. „Св. Александър Невски“, крипта на храм-паметника „Св. Александър Невски“,

44. Национална галерия / Музей на изкуството от периода на социализма

45. Национална галерия / Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство

46. Общински културен институт Дом на културата „Красно село“

Изложба в Зала 3 на младежко изобразително изкуство; Уъркшоп с ученици от профилирана паралелка по изобразително изкуство от 51-во СУ „Елисавета Багряна“

Станка Желева – „Истории от пътуващия скицник“ живопис и рисунки; Картини и рисунки от различни пътешествия

FB: Работилничка за приложни изкуства, IG: rabotilnichkata.za.izkustva

Южен парк, ул. Химитлийски проход 3, Жълтата къща, ет. 1, 13:00 – 20:00 ч.

Ателиета по керамика за деца и възрастни от 13:00 до 14:00 ч., от 14:30 до 15:30 ч., от 16:00 до 17:00 ч., от 17:30 до 18:30 ч., от 19:00 до 20:00 ч.

Включването в групите става само с предварително записване до 12.05. на 0898 583 267

49. Регионален исторически музей – София

пл. Бански 1 12:00 – 22:00 ч. (последен вход в 22:00 ч.)

„Сватбата“ – изложбата представя традиционната сватба от софийско с характерни детайли, градската сватба от кр. на ХIХ до ср. на ХХ в. и как се е променила в периода на социализма;

„Феерии от кожа“ – изложба, посветена на 120 години от рождението на Васка Попова-Баларева;

Откриване на Девета годишна изложба „Археология на София и Софийско“ – ежегодна инициатива на Регионалния исторически музей, която представя резултатите от проучванията на отделни екипи, извършени на територията на столицата и нейните околности през изминалия археологически сезон

22:30 ч. – Фестивал на светлините (LUNAR Festival of Lights)

50. Регионален исторически музей – София, филиал „Триъгълна кула на Сердика“

бул. Княгиня Мария Луиза 16 12:00 – 22:00 ч. (последен вход в 22:00 ч.)

„Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ и БЕЗСМЪРТИЕ“ – изложба посветена на 150-годишнината от обесването на Апостола на свободата. Идейно и тематично акцентира върху дейността на Васил Левски по изграждането и укрепването на мрежата от революционни комитети на територията на София и близките околности

51. Регионален исторически музей – София, филиал Комплекс Антична Сердика

бул. Княгиня Мария Луиза 2 (музейна част), 12:00 – 22:00 ч. (последен вход в 22:00 ч.)

Археологическа експозиция „Антична Сердика“

16:00 ч.: Изгубената кесийка на Калист – детска игра с беседа 17:00 – 21:00 ч.: лекции и демонстрации, организирани от Школа за историческа фехтовка МОТУС и Сдружение за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“

пл. Независимост 1 (подкуполно пространство)

12:00 – 13:00 ч.: концерт на оркестър Симфониета „София“ и Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“, организиран от ОКИ „Надежда“ 21:00 – 00:00 ч.: Фестивал на светлините (Lunar Festival of Lights)

ул. Ген.Гурко 1, вход откъм ул. Княз Ал. Батенберг, 13:30 – 23:30 ч.

„Документ. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20 -ти век“;

„Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност“

19:00 ч.: Концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, диригент Константин Добройков

16:00-21:00 ч. – Медиатека: Визити на френски забележителности във виртуална реалност

19:00 ч. – Зала „Славейков“: Кинопрожекция на филма „Стависки“ на Ален Ресне (1974)

54. Премиера на семейния пътеводител „Още един ден в музея“

Събитието включва:
Викторина с представители на НИМ, НАИМ-София, Националния природонаучен музей, Националния военноисторически музей и Национална галерия „Квадрат 500“
„Направи си сам музей“ – изложба с експонати от домашни колекции
Детска игра с търсене на съкровище

Събитието се осъществява с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община и програма „Възстановяване и развитие на частни организации в областта на културата“ към НФК.

Изложбата „Творческо безсилие“ е резултат от десетдневен пленер през зимата в крайморското село Варвара на Димитър Шопов, Алина Папазова, Александра Ласкова и Вълко Чобанов. По време на престоя си там четиримата художници измислят съвместно и бордова игра с многозначителното име „От „Кристал“ до documenta“. Със своя иронично-саркастичен подход играта показва пътя на съвременния, локален артист през познати градски паркове, галерии, институции и общуването със съвсем реални хора в името на едно успешно творческо CV. Тя може да бъде играна от всеки посетител на галерията през целия ден, а в 18:00 ч. ще има демонстрация.

56. POSTA SPACE
бул. Дондуков 34
FB / IG : postaspace
Au Anagrama, самостоятелна изложба на Рада Букова, куратор Вера Млечевска

57. PUNTA GALLERY
ул. Дунав 13, 15:00-22:00 ч.
FB / IG : puntagallery
Au Anagrama, самостоятелна изложба на Рада Букова, куратор Вера Млечевска

58. Столична община / Нощ на отворените врати на СО

Специална селекция със 160 фотографии на „Етюдите на София“, представящи забележителностите на столицата, както и посетителите ще могат да се запознаят с историята на сградата на Общината, да надникнат в кабинетите, залата на Столичния общински съвет и Контактния център на Столичната община.

ул. Петър Парчевич 49А – сутерен жълта къща, 14:00 – 22:00 ч.

FB: dom177m2; IG: dom_concept_space
Изложба – векторни графики / автор – Камен Старчев

60. Музейна сбирка за история на радиото в България „проф. Веселин Димитров“

ул. „Московска“ 49, ет. 4, Сграда на ФЖМК
19:00 – 22:00 ч.
Вход свободен

61. Музей по палеонтология и исторична геология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

бул. „Цар Освободител“ 15, ет. 5, Северно крило
19:00 – 22:00 ч.
Вход от вътрешния двор на Ректората, свободен. Музеят ще е част от обиколките на Ректората от Централното фоайе на всеки 40 минути

62. Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“

бул. „Цар Освободител“ 15, в двора на Ректората
18:00 – 22:00 ч. Вход свободен

63. Музей на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

бул. „Цар Освободител“ 15
19:00 – 23:00 ч.
На всеки 40 минути – разходка из централната част на Ректората с беседа и разходка из Музеите на СУ. Вход свободен от вътрешния двор на Ректората.

64. Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

бул. „Цар Освободител“ 15, ет. 5, Южно крило
19:00 – 22:00 ч.
Вход свободен от вътрешния двор на Ректората

В рамките на Годината на документалния филм, Френският институт в България има удоволствието да повери, в продължение на пет последователни дни, прожекциите в зала „Славейков“ на писателката режисьор от български произход Елица Георгиева.

Прожекциите ще се състоят в присъствието на Елица Георгиева и ще бъдат последвани от дискусия.

ПРОГРАМА:

събота 22 април, 19:00 ч.

Хроника на едно лято

1960, Франция, 90’, Документален, Драма
Режисьори: Жан Руш и Едгар Морен
В ролите: Режис Дьобре, Марселин Лоридан-Ивенс, Марилу Паролини

През лятото на 1960 г., Жан Руш и Едгар Морен предприемат филмов експеримент. Провеждат анкета сред парижаните във връзка с ежедневния им живот. „Щастлив ли си?“, „Как живееш?“ е въпросът, който задават на млади хора по улиците, опитвайки да разберат какво е възприятието им за щастие. Различните събеседници – от работника до студента, минавайки през двойка служители, открито изразяват отношението си, без да се смущават от камерата. Този филм, без сценарии и професионални актьори, се опитва да дефинира границите на филмовата истина. Есе от „синема верите“, преживяно едновременно от авторите и изпълнителите – мъже и жени на различна възраст, вникващо в същината на щастието: неразгадаемото вплитане на поезия и тривиалност в нашето битие…

неделя, 23 април, 18:30 ч.

Международен туризъм

2014, Франция, Документален, 48’
Режисьор: Мари Воание

Как една диктатура се представя пред своите туристи? Какъв дискурс, какви актьори, какъв мизансцен използва за целта? Международен туризъм е заснет като спектакъл на територията на една държава, Северна Корея. Музеи, художествени ателиета, киностудиа и химически заводи ни се представят от севернокорейски екскурзоводи, чийто глас така и няма да чуем. При монтажа, филмът е изцяло преозвучен и очистен от официалните речи: околните звуци, шумоленето на туристите и жестикулацията на екскурзоводите са запазени, с изключение на гласовете. Екскурзоводите говорят, но не ги чуваме, а заглушаването парадоксално позволява да се открои по ярко, като отпечатък върху матрицата, насилието, което режимът налага върху средата и хората.

Работа в гората

2022, Франция, Документален, 45 мин.
Режисьор: Лола Пеуч

От сцената на театър под открито небе в Булонския лес, проститутките Хеден, Клаудия и Саманта, разказват за гората като за тяхно работно място. На фона на пейзажите от парижкия парк, куиър говорителка разказва истории. Тръгвайки от създаването му по време на Втората френска империя, по време на разцвета на колониалните завоевания, и стигайки до днешни дни, тя ни дава да разберем, че горският масив е запазено място за висшето френско общество, където и тружениците на секса са извоювали място вече повече от век.

понеделник, 24 април, 18:30 ч.

Средната земя

2020, Франция, 57’, Документален
Режисьор: Жулиет Гуинар

Камий е станала селянка, решила е да живее , както се казва, близо до земята. Избрала е долината на река Крьоз, където почвата е сурова и жилава, трудно обработваема и без примеси. Изпитва нарастваща неприязън към земеделските предписания, които я ограничават. Да отгледаш три деца и се грижиш за животните и растенията е далеч по-важно, отколкото да гониш печалбата. Изправени пред правилата, които училището им налага, децата също срещат трудности.

вторник, 25 април, 18:30 ч.

Невидимите

2011, Франция, 100’, Документален
Режисьор: Себастиен Лифшиц
В ролите: Терез Клерк

Мъже и жени родени в периода между двете световни войни; между тях няма нищо общо, освен факта, че признавали открито своята хомосексуалност във време, когато обществото отказвало да ги приеме. Обичали са, воювали са, жадували са, любили са, а днес разказват за живота на хора в сянка, разделени между желанието да се чувстват като всички останали и принудата да извоюват собствена свобода и заживеят в хармония със своята природа.

сряда, 26 април, 18:30 ч.

Изобщо не помисляйте, че крещя

2019, Франция, Документален, 75 мин.
Режисьор: Франк Бове

Януари 2016 г. Любовната история, която ме докара в елзаското село, където живея сега, приключи преди 6 месеца. На 45 години съм, а съм самотен, без кола, без работа и без реална перспектива за бъдещето, сред изобилна природа, чието обкръжение не стига да облекчи дълбоката безпомощност, в която съм изпаднал. Франция, в шок след атентатите от ноември, е още в извънредно положение.
Чувствам се безпомощен, давя се от сдържаната ярост.
Лутам се, гледам четири-пет филма на ден.
Решавам да обрисувам тази апатия, не с камера, а чрез кадри от многобройните филми, които гледам.

По-малко от 600 дни преди началото на Параолимпийските игри в Париж през 2024 г., организационният комитет представи параолимпийския състезателен календар, който обхваща 549 дисциплини в общо 22 параолимпийски спорта, включени в Игрите.

Състезателният календар, изготвен в тясно сътрудничество с всички международни федерации, Международния параолимпийски комитет (МПК) и Олимпийската служба за излъчване (продуциране на прякото излъчване на Игрите), вече дава точна представа за спортната програма на Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. Параолимпийските състезания ще се провеждат в продължение на 11 дни, в периода от 29 август до 8 септември 2024 г.

Запознайте се със състезателния календар по сесии на Игрите в Париж 2024. Той има предварителен характер и може да претърпи промени до края на Игрите.

Игрите ще са достъпни за възможно най-много хора

Игрите мощно ще стартират още в първия състезателен ден. Предвидено е в деня след церемонията по откриването на площад „Конкорд“ да започнат състезанията в 11 параолимпийски спорта и да се раздадат първите 23 комплекта медали. Множество състезания са програмирани във вечерните часове. Например, финалите по параолимпийско плуване ще се провеждат между 17.30 ч. и 21.30 ч. в „Арена Париж Ла Дефанс“, а част от финалите по параолимпийска лека атлетика ще се състоят между 19.00 ч. и 22.00 ч. на Стад дьо Франс.

Общо 3,4 милиона билета за Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. ще бъдат пуснати в продажба още през есента на 2023 г. Цените им ще бъдат достъпни, за да могат възможно най-много хора да се запознаят с параолимпийските спортове. Най-ниската цена е 15 евро, а 50% от билетите ще са на стойност до 25 евро.

Кликнете тук, за да научите повече за спортовете, включени в Параолимпийските игри.

На 20 април 2023 г. (четвъртък), от 12:00 до 13:30 ч. във Френския институт в България (площад „Славейков“ № 3, София)

Входът е свободен. Осигурен е превод на български и френски език.

Технологиите в изкуствения интелект се развиват непрекъснато и стават все по-достъпни в ежедневието ни – до такава степен, че експертите алармират за риска, свързан с използването им. Той е най-висок, когато е свързан с обработването на личните данни на гражданите, и най-вече при електронните регистри на лични данни, в това число здравния електронен регистър.

Европейският континент в много отношения служи за пример за успешно регулиране на електронните услуги и на защитата на личните данни. Той предлага и пространство за подкрепа и развитие на нови технологии, като се конкурира с американските и китайските световни гиганти.

В този контекст си задаваме много въпроси. Възможно ли е да подкрепяме иновациите и същевременно да гарантираме във висока степен сигурността на гражданите? Имат ли те достатъчно широки права, за да са детайлно информирани за събирането и обработването на личните им данни? Необходимо ли е тяхното информирано съгласие и трябва ли то да им бъде искано за медицинските дейности, извършвани от системи с изкуствен интелект? И още, възможно ли е да бъдат регулирани новите технологии без да се изостава в иновациите и без да сме зависими от технологиите с неизвестен произход?

Тези разсъждения поставят въпроса за етичното измерение и (а)моралността на тези технологии. Могат ли машините да лекуват болести? Ще заменят ли лекарите? Как ще се развиват занапред връзките пациент – лекар, клиент – ИТ компания, гражданин – администрация?

Участниците в дискусията ще споделят своя опит и виждания по темата.

Доц. д-р Мария Фъртунова-Mишел е магистър по Право от Университет Пантеон-Асас (Париж 2) (2003). Насочва се към правото на Европейския съюз още по време на бакалавърската си степен от Университет Пантеон-Сорбона (Париц 1) през 2002 г. През 2010 г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз на тема « Доказателството и доказателен процес в Правото на ЕС ». Непосредствено след защитата на докторската си степен печели конкурса за доцент към Националния съвет на университетите (Conseil National des Universités) и Министерството на науката и висшето образование във Франция. От 2011 г. е доцент по Право на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека в Университет Париж-Изток, Кретей, а от 2018 г. в Университет Лотарингия, Нанси и Европейски университетски център, Нанси.

Води лекции и семинари по въпроси на материалното право на ЕС и вътрешен пазар, Защита на основните права в правния ред на ЕC и Европейската конвенция за правата на човека, Пространство на свобода, сигурност и правосъдие, Cистема на съдебен контрол в правото на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека, Биоетика в Правото на ЕС и Европейска конвенция за правата на човека.

Стоян Ставру е доктор по право (2009 г.) и по философия (2015 г.). От 2021 г. е ръководител на секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология на БАН. Заедно с Центъра за култура и дебат „Червената къща“ е организатор на поредица от дебати за биотехнологиите и биополитиката, наречена „Осмели се да попиташ!“. (2012-2014). Водещ е също, заедно с Ирина Недева, на радиопредаването за популяризиране на науката „Правото в ерата на супертехнологиите“, излъчвано по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (2014-2016 г.).

Основател е на професионалния сайт „Предизвикай правото!“ (2010 г.) и на правната експертна система „Лексебра“ (2022 г.). Води курсове по медицинско право (от 2008 г.) и биоправо (от 2010 г.) в Пловдивския и Софийския университет и е основен организатор на 10 поредни национални конференции по биотехнологии и биополитика (2013-2022 г.). Основните му научни интереси са в областта на вещното и гражданското право, медицинското право, биотехнологиите и биополитиката, етиката и технологиите, както и взаимодействието между концепциите за етика, собственост и климат. Автор е на множество научни студии, статии и монографични изследвания.

Емилян Енев, дигитален предприемач, лектор и инфлуенсър за нови технологии и блокчейн, инициатор на сдружение Startup Factory и съосновател на технологичната компания ReCheck

Емилиян Енев има магистърска степен по Бизнес информатика. Специализирал е в Университета в Бремен (University of Bremen), Германия. В неговата компания ReCheck той развива решения в областта на дигиталния суверенитет и контрол върху данните на потребителите. ReCheck наскоро разработи прототип на версия на дигитален портфейл за идентичност, който отговаря на последните регулаторни инициативи в Европейския Съюз. Емилиян Енев защитава децентрализираните технологии като инструмент за прозрачен и справедлив интернет също и чрез инициативите на сдружение Startup Factory, на което е председател.

Христо Христев има докторска степен по право (2012 г.) от Университет Лотарингия и е специалист по право на Европейския съюз. Той е доцент в юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Той е също така член и координатор за България на Европейската академична мрежа по наказателно право, член на Софийската адвокатска колегия и обучител в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ към Висшия адвокатски съвет на Република България. Ръководител е на френскоезичната магистърска програма „Право на Европейския съюз“ в Софийския университет.

Ви кани на Нощ на идеите 2023: Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?

Поредица от конференции-дискусии и прожекция на филми на 20 април 2023 г. от 18:00 до 21:30 ч. в зала „Славейков“.

Осигурен превод на френски и български език.
Вход свободен.

За осма поредна година, френските институти в целия свят ще посветят една вечер за дискусия на избрана актуална тема, която повдига въпроси за нашето общество. През 2023 г. тя е под надслов „Повече?“. Френският институт в България ще обсъди темата през призмата на проблемите, свързани с околната среда: „Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?“

По време на събитието ще изследваме индивидуалното и колективното ни отношение към природата и ще си поставим въпроса дали средата, в която живеем, ще може да издържи в дългосрочен план на сегашния ни начин на живот. Ще обсъдим моделите на производство и на потребление, а също и по какъв начин работим и прекарваме свободното си време. Моделът на обществото ни изглежда все по-компрометиран. Дали ще бъде възможно да постигнем съгласие за алтернативен модел на поведение?

Събитието се организира от Френския институт в България, в партньорство с Международния филмов фестивал „На брега“ с кауза за околната среда и с Институт по Океанология „проф. Фритьоф Нансен“ към Българската академия на науките (гр. Варна), с подкрепата на Френския институт в Париж.

18:00 Прожекция на документалния филм „Нашето море от отпадъци“ (2020 г., френски, субтитриран на български)

Автори и режисьори: Морад Азуз и Анка Улеа

Резюме: „Средиземно море е най-замърсеното в Европа. 200 000 тона пластмаса се изсипват ежегодно в него. За да се пребори с тази кризисна ситуация, Европейският съюз предприе мерки за ограничаване на производството на пластмасови изделия за еднократна употреба в страните-членки. Но по време на пандемията от Covid-19 пластмасовите отпадъци се завръщат, този път под формата на опаковки или хирургически маски. Създателите на филма се срещат с различни организации и активисти във Франция, които се опитват да се преборят със замърсяването на морето. Филмът представя екосистемата на активистите, учените и политиците в крайбрежните територии и тяхната битка за спасяване на морето от опасната вълна от отпадъци.“

18:30 – Конференция-дискусия „Нашият начин на живот и на потребление: устойчиви или (не)поносими? “

Непрекъснато сме предупреждавани за това, че начинът ни на живот и на потребление води до свръхексплоатация на природните ресурси. Знаем също, че като общество ние генерираме колосални количества отпадъци, някои от които са постоянни замърсители на природната среда. Но все пак, способни ли сме да измерим вредата от собственото си поведение? Какво можем да променим в отношението си към околната среда, за да осигурим устойчивото й бъдеще? Имат ли реален ефект решенията, които предлагаме?

19:25 – Представяне на игралния филм „Зелената планета“ (1996 г. – на френски, субтитриран на български)

Режисьор: Колин Серо. С участието на Венсан Лендон и Марион Котияр

Целият филм може да гледате на 22 април (събота) от 14 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт в България.

Синопсис: „Някъде там в необятната вселена съществува планета, чиито обитатели са създали развито и щастливо общество и живеят в идеална хармония помежду си и с природата. От време на време, някои от тях посещават други планети. Но странното е, че от двеста години насам никой вече не желае да посети планетата Земя. Един ден млада жена решава доброволно да посети тази планета. И така, земляните я срещат насред Париж“.

19:40 Конференция-дискусия „Обичайните ни практики при излет в природата: устойчиви или (не)поносими?

За да се отърсят от града и умората от ежедневието, гражданите често търсят контакт с природата в свободните часове. С планините, горите и крайбрежието си, България предлага много обичани места – и от българите, и от чуждестранните туристи. Наред с това, повсеместното присъствие на туристите и определени техни практики понякога застрашават природната среда и биоразнообразието. Трябва ли да се забрани или ограничи достъпа до някои места? Съществуват ли начини за осигуряване на всеобщ достъп и същевременно запазване на устойчивото развитие на екосистемите?

20:45 Прожекция на документалния филм „Наука за морето“ (2022 г. – български, субтитриран на френски)

Филмът представя дейностите на Института по океанология към БАН, свързани с оценката на биоразнообразието, състоянието на водите и морските популации в българското крайбрежие на Черно море. Експертната дейност в този национален морски център допринася за изграждането на стратегия за устойчиво управление на екосистемата на Черно море.

Любомир Попйорданов, планински водач, председател на сдружение „Планини и хора“, управител на агенция за „зелен“ туризъм, организатор на „Дни на предизвикателствата“.

Роден съм в София. Моите родители, планината и изкуството определят кой съм. Завършил съм право в Софийския университет, но през 1990 г. смених посоката : предпочетох да започна да се занимавам с приключенски и тематичен туризъм. Основах две успешни малки туристически агенции, чрез които успях да позиционирам по различен начин България като дестинация. Предизвиках и администрацията в областта на туризма да работи и дадох възможност на стотици млади хора да намерят своя път и да приемат гражданския активизъм и доброволчеството за кауза. В продължение на тези 33 години, от началото на политическите промени, основах успешно две НПО, фестивала „Дни на предизвикателствата“ (през 2023 г. ще бъде 19-то издание), фестивал „Зелени дни“ , хартата за качество „Зелена къща за гости“, състезанието „Байк и рън за Чепън“. През 2022 г. отказах мандат на депутат в Народното събрание, за да бъда експерт по туризъм в кабинета на министър-председателя Кирил Петков. Председател съм на сдружение „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“. Семеен съм, и съм баща и дядо.

Магдалена Малеева, открояваща се фигура в екологичната кауза: известната тенисистка е основател на няколко екологични асоциации и екоотговорни предприятия.

Магдалена Малеева е бивша тенисистка, достигнала до четвърто място в световната ранглиста. Известна е не само с постиженията си в спорта, но и с дълбоката си ангажираност към околната среда. Тя развива екологичната инициатива „Горичка“, участва в създаването на тенис-клуб „Малееви“, основава и „Wind of Change“, консултантска компания, специализирана в намаляването на въглеродните емисии. Основател и собственик е на „Хармоника“, българската марка за здравословни и екологични хранителни продукти. През 2011 г., Магдалена е избрана на осмо място в класацията „100-те най-влиятелни жени в България“ от вестник Пари, а през 2012 г. бе поставена на 6-о място в същата класация, този път от вестник Капитал.

Флоранс Рюдолф е професор по социология и урбанизъм в Националния институт по приложни науки в Страсбург (INSA).

Флоранс Рюдолф е социолог и урбанист. Тя е заместник-директор на изследователския екип „Архитектура, морфология и градска морфогенеза и проекти“ (AMUP-Insa Strasbourg). Специализира в изучаването на процесите на институционализиране на околната среда, основани на нови социални практики и начини на живот в градовете, както и на новите знания, форми на експертиза или професии, свързани с тези реалности.

Николай Вълчев е изследовател, директор на Института по океанология „Фритьоф Нансен“ към БАН.

Николай Вълчев е директор на Института по океанология към Българската академия на науките, Варна. Той е специалист по динамика на крайбрежната зона: моделиране на вълни и ветрове, въздействие на климатичните промени върху крайбрежието и оценка на крайбрежния риск.

Балин Балинов е филолог по образование. Преди да се присъедини към „Грийнпийс“, Балин е работил 13 години за различни онлайн медии. Има богат опит в радиото, бил е радиоводещ на ежедневно предаване и е интервюирал стотици известни личности и не толкова известни личности в България и в чужбина. В екипа на Грийнпийс, Балин е координатор кампания „Енергийни решения“, тясно свързана с възобновяващите се източници на енергия. Една от неговите цели е да се промени енергийната система.

Час на приказката в медиатеката – четене на приказки и творчески занимания

Един час приказки, посветен на децата, за да мечтаят, да пораснат и да не престават да се удивляват!

Продължителност: 1 час Подходящо за деца над 6-годишна възраст

Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!