x

Топлоцентрала с подкрепата на Френския институт в България представя за първи път в България френския спектакъл Думи мої.

8 септември в 19:00 ч. и в 21:00 ч. в Топлоцентрала, голямата зала

Танцов първофманс – соло

Продължителност: 35 мин.

Спектакълът се препоръчва за лица над 15 години

„Мечтая тoзи етюд като лек. Лек от ритуалите на западния театър, неговата фронталност, строгата му временност, отношението му към властта. Затов играем в затворено пространство, без крила или декори. Близо един до друг. Ограничен брой. Всички на едно ниво, без щрангове, без четвърта стена.Възползваме се от тази интимност, от тази близост, от това заграждение, за да се насладим на спектър от скандални действия. Може да наподобява theyyam танците в Малабар, където танцьорите в чудни, монументални костюми се преобразяват в богове и също така се доближават до мъжете и жените, събрани да ги гледат и да ги молят.

Воден от омагьосващите ритми на украинска, филипинска или сефарадска музика, си представям този многоезичен рецитал, уловен в скулптура на костюм от Ромен Брo, като криволичеща смесица от танци, песни… и алкохолни напитки.“

Франсоа Шеньо

Mandorle productions се субсидира от Министерството на културата (DRAC Auvergne-Rhône-Alpes) и региона Auvergne-Rhône-Alpes. François Chaignaud е художник, свързан с Bonlieu Scène nationale Annecy, с Chaillot – Théâtre national de la Danse и с Maison de la danse и Biennale de la danse de Lyon.

Копродуценти

Festival Montpellier Danse 2013, Festival d’Automne à Paris, Centre de Développement Chorégraphique Toulouse / Midi-Pyrénées, Gessnerallee Zürich, deSingel Internationale Kunstcampus (Anvers), Ménagerie de Verre (като част от Studiolab).

Премиера: фестивал Montpellier Danse 2013

Специални благодарности

Виктор Рубан, Сесилия Бенголеа, Кристел Ано, Филип Лабуал, Филип Блан, Паскал Кено

След края на ваканционния сезон, между 8-ми септември и 6-ти октомври, Френският институт в България представя кинопрограма посветена на днешните реалности. Тези дръзки и своеобразни творби отправят реалистичен и нелицеприятен поглед върху заобикалящия ни свят (политически комбинации, икономическа нестабилност, международни заговори, насилие, природни бедствия, изчезване на животински видове), като едновременно ни подканват да вникнем в интимните реалности: скритите дълбоко в нас пороци – ревност, скъперничество, обсебване, пристрастяване… Дълбоко проникване в емоциите, което няма как да не ви разтърси!  

Програмата включва и две специални прожекции, на 16-ти септември, по повод Европейските дни на наследството с „Нотр дам“ гори на Жан-Жак Ано и, на 23-ти септември, филма Атлантик бар на Фани Молинс, избран в сътрудничество с Фестивала Sofia Documental за документално кино с фокус върху човешките права, чието четвърто издание ще се състои между 18-ти и 25-ти септември.

Всички филми са със субтитри на български език.
Вход с билет (стандартна цена 8 лв. / намалена цена 5 лв.) или с абонаментна карта.
Пенсионерите и абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите.

ПРОГРАМА

петък 6 октомври, 18:30 ч.

Любовите на Анаис

2021, Комедия, Романс, 98’
Режисьор : Шарлин Буржоа-Таке
В ролите : Анаис Демустие, Валерия Брюни Тедеши и Дени Подалидес

Aнаис е тридесетгодишна, а парите не стигат.  Има си приятел, но не е сигурна дали го обича. Среща Даниел, който веднага я харесва. Но Даниел живее с Емили…която също се харесва на Анаис. Това е историята на млада жена, която не може да си намери мястото. Но също е прозорлива и, напук но всичко, никога не се отказва от своите желания. Дяволски изкусителен сюжет.

петък 8 септември, 18:30 ч.

Компромат

Франция, 2022 г., 127 мин., Трилър
Режисьор: Жером Сал
С участието на: Жил Лелуш, Джоана Кулиг, Михаил Горевой

Матьо, общителен и всеотдаен дипломат, приема служба в Иркутск. Надява се, че промяната ще се отрази добре на семейството му и трудния брак. Матьо организира културни събития в подкрепа на творческото изразяване, но така се озовава в противоречие с местните власти. Обвинен в ужасно престъпление, скоро разбира, че някой е изфабрикувал дело с Федералната служба за сигурност на Русия. Арестуван, затворен и изолиран, Матьо няма към кого да се обърне: да се защити е невъзможно, а френските власти са безпомощни… изглежда няма друг избор, освен да бяга…

събота 9 септември, 19:00 ч.

Обещания

Франция, 2021, Драма, 98’
Режисьор: Томас Круитхоф
В ролите: Изабел Юпер, Реда Катеб, Наидра Аяди

Кметица на градче от предградията на Париж, Клеманс води, заедно с шефа на кабинета си Язид, ожесточена битка, за спасяването на квартал Бернарден, затънал в мръсотия и завладян от „продавачи на сън“- незаконни наемодатели на необитаеми жилища. Това е последната й битка преди да предаде щафетата на следващите избори. Но отправената към Клеманс покана да заеме министерски пост поставя под въпрос всичките й планове. Ще успее ли да се раздели с града, да напусне близките си и да удържи на обещанията си?

петък 15 септември, 18:30 ч.

Брат и сестра

2022, 108’, Драма
Режисьор : Арно Деплешен
В ролите : Марион Котияр, Голшифте Фарахани, Мелвил Пупо

Брат и сестра прекрачили петдесетгодишна възраст. Алис е актриса, Луи е поет, бивш преподавател. Алис е намразила брат си преди повече от двадесет години. Когато Луи я среща случайно на улицата, тя не го поздравява и се отвръща от него. Братът и сестрата по принуда се виждат след смъртта на родителите им.
„Брат и сестра“ е история на една братоубийствена война, добила митични измерения, в които семейството играе роля на приемник на всички потиснати огорчения. Ненавистта, която Луи и Алис изпитват един към друг, е и споделено чувство, което ги „обвързва“, стимулира и води включително до самоунищожение.

събота 16 септември – Две специални прожекции по случай Европейските дни на наследството – от 16:30 и от 19:00 ч.

„Нотр Дам“ гори

2022, Франция, 110’, Биографична драма, Трилър,
Режисьор: Жан-Жак Ано
В ролите: Самюел Лабарт, Жан-Пол Бордес, Микаел Чиринян

Зрелищен разказ за пожара в катедралата „Нотр Дам“ в Париж през април 2019 година. Жан-Жак Ано разчита на най-новите технологии – Imax и Atmos, за да илюстрира страховитото събитие по един изключително въздействащ начин.
„Нотр Дам гори“ възпроизвежда детайлно чудовищния пожар, най-големия в историята на катедралата досега, проследявайки героичните действия на мъже и жени пожарникари, които залагат живота си на карта по време на една всяваща ужас и страхопочитание спасителна акция. Резултатът е върхово кинематографично постижение, запечатало 24 часа от живота на Париж, в които съответните институции са изправени пред огромно предизвикателство поради закъснение при подаването на сигнала за тревога… В края на тази опасна битка опитът и смелостта побеждават.

събота 23 септември, 19:00 ч.

Атлантик бар

Прожекция в рамките на Фестивала Sofia Documental

Франция, 2022, документален, 77 мин.
Режисьор : Фани Молинс

В бар Атлантик, шефката Натали е центъра на вниманието. Тук хората пеят, танцуват, подават си ръка… След като собственикът пуска обекта за продажба, Натали и редовните посетители са изправени пред гибелта на техния свят и на потенциално пагубно, но жизнено необходимо за тях място.

петък 29 септември, 18:30 ч.

Снежната пантера

2021, Франция, документален, 92 мин.
Режисьори: Мари Амиге и Венсан Мюние
В ролите: Силвен Тесон, Венсан Мюние

В сърцето на високите тибетски плата, фотографът Венсен Мюние въвлича писателя Силвен Тесон в издирване на снежната пантера. Инициира го в изящното изкуство на причакването, в разгадаването на следите и търпението, необходимо за да се зърне животното. Прекосявайки обитаваните от невидимо присъствие върхове, двамата мъже водят диалог за мястото на човека сред живите създания и ознаменуват красотата на света.

събота 30 септември, 19:00 ч.

В нощта на 12-ти

2022, Франция-Белгия, 114’, Трилър, Полицейски
Режисьор: Доминик Мол
Участват: Бастиен Буйон, Були Ланерс, Тео Шолби

Сред следователите от криминалната полиция се говори, че всеки има престъпление, което го преследва. В някакъв момент полицаите се натъкват на случай, който ги наранява повече от останалите, без винаги да знаят защо.
Младият и амбициозен Вивес току-що е назначен за ръководител на криминалния отдел в Гренобъл, когато на бюрото му попада случаят с убийството на Клара. Вивес и екипът му разследват сложния живот и отношения на Клара, но това, което започва като професионално и методично потапяне в живота на жертвата, скоро се превръща в натрапчива мания.

13-тото издание на Фестивала на френския филм, което посвещаваме на нашия партньор и приятел Владимир Трифонов, който ни напусна на 3 октомври, ще се състои от 18 до 30 ноември 2023 г. в арткината на София, Пловдив и Варна.

По традиция, акцент в програмата ще бъде премиерата в България на 9-те най-успешни френски филма от изминалата година, а и 2 филма на всички времена, посветени на двама бележити актьори на френското кино по случай техните юбилеи – 80 годишнина за Катрин Деньов и 75 годишнина за Жерар Депардийо.

Фестивалът на Френския филм се организира от Посолството на Франция / Френски институт в България, Фондация „Имам идея“, НДК и Киномания с подкрепата на Legrand и BNP Paribas. Партньори на откриването на фестивала : Bononia Estate и La Chouette Bulgarie.

Трейлър

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БИЛЕТИТЕ

Цени на билети СофияПловдивВарна
Стандартна 12 BGN10 BGN10 BGN
Намалена*10 BGN8 BGN8 BGN
Класики Стандартна 10 BGN9 BGN9 BGN
Класики Намалена*8 BGN7 BGN7 BGN
*Намаление за ученици, студенти и пенсионери

Откриване на фестивала

18/11/2023

НДК, Зала 1 

16 BGN (Стандартна) / 14 BGN (Намалена*)

Специално събитие

20/11/2023

Люмиер

Концерт на филхармония „Пионер” и прожекция на филма „Дивертименто“

15 BGN (Стандартна) / 10 BGN (Намалена*)

Работно време на касата на Френския институт в периода 18-30/11
понеделник – петък 17:00 – 19:30
събота – неделя 16:00 – 19:30

За прожекциите в зала „Славейков“ и НДК, можете да закупите билети онлайн на сайтовете institutfrancais.bg и kinomania.bg. Абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите в зала „Славейков“.

ЗАЛА СЛАВЕЙКОВ – БИЛЕТИ ОНЛАЙН

ПРОГРАМА

Жан дю Бари : Фаворитката на краля

2023, Исторически, Драма, 110 мин.

Режисьор: Майуен Льо Беско

В ролите: Джони Деп, Майуен Льо Беско, Бенжамен Лаверн, Пиер Ришар, Мелвил Пупо, Ноеми Лвовски, Паскал Грегори, Индия Хеър

Жан Воберние, произлязла от простолюдието, страстно жадува да се домогне до върховете на обществото и се възползва от прелестите си, за да изплува от дъното. Любовникът ѝ, граф дю Бари, печели не по-малко от доходоносните й занимания и се надява да я представи на самия крал. Организира среща с посредничеството на влиятелния херцог дьо Ришельо. Резултатът надхвърля очакванията: между Луи ХV и Жана пламва любов от пръв поглед… В компанията на куртизанката, кралят преоткрива радостта от живота – до такава степен, че вече не може без нея и решава да я превърне в официална фаворитка. Избухва скандал: никой не желае момиче от улицата да влезе в кралския двор.

Същинско кинематографско бижу, позволяващо ни да надникнем в тънките сплетни, прикрити зад завладяващия декор на двореца Версай, богатствата и екстравагантните празненства, ритуали и костюми… Любвеобилен и нежен Джони Деп, свободомислеща, свежа и прелъстителна Майуен – модерна, далеч изпреварила своето време.

Откриваща церемония на Фестивала на френския филм

18 ноември от 19:00 ч. в зала 1 на Националния дворец на културата

30 ноември от 19:00 ч., Френски институт в България

Анатомия на едно падане

2023, Драма, 150’

Режисьор: Жюстин Трие

В ролите: Сандра Хюлер, Самуел Тайс, Суан Арло, Джени Бет

Сандра, Самюел и 11 годишният им син Даниел, страдащ от увредено зрение, живеят вече година далеч от света, в планината.

Един ден, Самюел е открит мъртъв пред къщата. Започва разследване за смърт при съмнителни обстоятелства. Сандра прибързано е привлечена под отговорност, въпреки че не се знае дали това е убийство или самоубийство.

Година по-късно Даниел присъства на делото срещу майка му – същинска аутопсия на семейните взаимоотношения.

Режисьорката представя изумителен портрет на жена, обвинена за смъртта на съпруга си. Сандра Хюлер брилянтно изиграва тази трудна и неблагодарна роля.

Последна Златна палма на Фестивала в Кан, филмът препраща към Анатомия на едно убийство на Ото Премингер, през 1959 г.

„Падане“ причинило смъртта на мъжа, но детайлният анализ на съда разкрива и тотално „падение“ във взаимоотношенията между съпрузите, загърбили надеждата за щастливо бъдеще и попаднали в плен на депресията и насилието. А също свидетелство за „пропадането“ на една силна жена, разголена и оскърбена от всепроникващото следствие.

Дом на киното, 18.11, 20:00

Френски институт, 19.11, 17:00

Одеон, 22.11, 19:30

Люмиер, 23.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 25.11, 18:00

Евросинема, 26.11, 15:00

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 26.11, 18:00

Френски институт, 27.11, 19:00

Влайкова, 28.11, 19:30

Дивертименто

2023, Драма, Биографичен, 110’

Режисьор: Мари-Кастий Ментон Шаар

В ролите: Улая Амамра, Лина Ел Араби, Нилс Ареструп

Седемнадесетгодишната Захия Зиуани мечтае да стане диригент на оркестър. Сестра й близначка Фетума, иска да израсне като професионална виолончелистка. Закърмени от ранно детство с класическа симфонична музика, те се стремят да дадат достъп до нея на всички хора по света.

Но как да сбъднеш тези мечти през 1995 г., когато си жена от алжирско потекло и живееш в предградието Сен Дени? С упорство, страст, кураж и най-вече с невероятния проект за създаване на собствен оркестър: Divertimento.

Разказ, който съдържа прекрасен урок за кураж и постоянство, базиран на реални факти.

За любителите на класическа музика, филмът ще бъде представен по време на кино концерт в зала Люмиер, предшестван от изпълнения на Младежкия филхармоничен оркестър „Пионер“, създаден през 1952 г. В програмата:

Балада из Сюита „Карелия” на Ян Сибелиус

Симфонична картина „Нощ на голия връх” на Модест Мусоргски

Люмиер, 20.11, 19:00

Втори тур

2023, Комедия, 97’

Режисьор: Албер Дюпонтел

В ролите: Сесил дьо Франс, Албер Дюпонтел, Никола Марие

Политическа журналистка в немилост, отпратена към рубриката „Спорт“, госпожица Пове е наета да отразява текущата президентска кампания. Фаворит е петдесетгодишен наследник на мощна френска фамилия, новак в политиката. Смутена от този кандидат, неин отдавнашен и не толкова бляскав познат, г-ца Пове се впуска в разследване, което води към любопитни и смехотворни открития.

Албер Дюпонтел се отдава на предумишлена политическа сатира. Разбулва обратната страна на декора на президентската надпревара, в която интригата е прецизно заплетена, а дълбоката същност навежда на основни въпроси като околната среда, класовото презрение, различията, идентичността.

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1) , 18.11, 17:00

Влайкова, 19.11, 15:30

Френски институт, 21.11, 19:00

Евросинема, 23.11, 19:45

Лъки синема Пловдив, 23.11, 20:30

Френски институт, 24.11, 19:00

G8, 25.11, 16:00

Люмиер, 27.11, 20:15

Одеон, 29.11, 20:15

Тримата мускетари: Д’Артанян

2023, Приключенски, Литературна адаптация, 121’

Режисьор: Мартин Бурбулон

В ролите: Франсоа Сивил, Венсан Касел, Ромен Дюри, Пио Мармай, Ева Грийн, Луи Гарел, Вики Крипс, Лина Кудри, Джейкоб Форчун-Ллойд, Ерик Руф

От Лувъра до Бъкингамския дворец, от парижките вертепи до обсадата на Ла Рошел…

В едно кралство, раздвоено от религиозните войни и заплашено от набезите на англичаните, шепа мъже и жени ще кръстосат шпаги и ще обвържат съдбата си с бъдещето на Франция.

Макар различни по дух и характер, тримата мускетари са превъплътени по изключително правдоподобен начин от талантливи актьори. Единият – самотен доайен, другият – сприхав бонвиван, третият – чаровник, нелишен от вътрешни противоречия.

Смятан дълго време за най-подходящ за визуално превъплъщение от всички френски романи, Тримата мускетари, публикуван първоначално като подлистник във вестник Льо Сиекл през 1844 г., бива пресъздаден в петдесетина филма, във Франция, както и в Холивуд.

И тук, както в сполучливия Влюбеният Айфел, режисьорът Мартин Бурбулон се обръща към митичен първообраз. Нова продукция с феноменален бюджет в две „глави“: Тримата мускетари: Д’Артанян и Тримата мускетари: Милейди.

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 17.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 18.11, 18:30

Влайкова, 19.11, 19:30

Френски институт, 22.11, 19:00

Одеон, 25.11, 17:30

Дом на киното, 30.11, 19:00

Люмиер, 3.12, 19:30

Въпрос на чест

2023, Драма, Исторически, 100’

Режисьор: Венсан Перез

В ролите: Рошдѝ Зем, Дориа Тилие, Гийом Галиен, Дамиен Бонар, Венсан Перез

Париж 1887. По това време, човек може да защити честта си единствено чрез дуел.

Клеман Лаказ, обаятелен учител по бойни изкуства, се заплита в умопомрачителна спирала от насилие. Среща се с Мари-Роз Астие, феминистка изпреварила времето си, и решава да я обучи в сложното изкуство на дуела. Те ще се сблъскат с провокациите и ще се съюзят, за да защитят честта си.

Завладяващ филм, позволяващ ни да надникнем в свят, където човешката чест имала висока стойност и заслужавала да се защити с цената на живота.

Мари-Роз Астие Валсер действително е съществувала и е една от първите фигури на феминизма във Франция през ХІХ век, известна между другото с борбата й за отмяна на закона, забраняващ на жените да носят панталон. Роля по мярка за Дора Тилие.

G8, 21.11, 18:45

Фестивален конгресен център – Варна (Зала Европа), 22.11, 20:00

Френски институт, 23.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 24.11, 18:30

Дом на киното, 24.11, 19:00

Влайкова, 25.11, 17:30

Одеон, 27.11, 18:00

Люмиер, 1.12, 20:00

Китовете, пазители на планетата

2023, Документален, Семеен, 82’

Режисьор: Жан-Албер Лиевр

С гласа на: Жан Дюжарден

Гърбат кит е изплувал на самотен бряг. Докато група мъже и жени организират спасяването му, нека проследим невероятната история на тези животни, обитатели на световния океан, изиграли основна роля за поддържане на екосистемата на нашата планета, от над 50 милиона години насам.

Каква поезия! Документалният филм с гласа на Жан Дюжарден е нежна одисея, разбулваща тайната на тези загадъчни и ласкави морски създания, а също и своеобразен повик за опазване на нашата екосистема.

Възможност за прекрасни изживявания пред големия екран за цялото семейство.

Одеон, 19.11, 15:00

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 19.11, 16:00

Лъки синема Пловдив, 19.11, 16:15

Евросинема, 22.11, 19:45

Френски институт, 25.11, 17:00

Влайкова, 26.11, 15:30

G8, 28.11, 19:00

Люмиер, 3.12, 15:15

Жената на президента

2023, Биографичен, Драматична комедия, 92’

Режисьор: Леа Доменак

В ролите: Катрин Деньов, Дени Подалидез, Мишел Вуйермоз

При настаняването си в Елисейския дворец, Бернадет Ширак очаква най-сетне да заеме мястото, което заслужава, след като непрекъснато е действала в сянката на съпруга си, до избирането му за президент на Франция. Оставена извън светлината на прожекторите заради старомодния си маниер, Бернадет решава да си отмъсти, като се превърне в неоспорима медийна фигура.

Пикантна комедия и пръв пълнометражен филм на Леа Доменак, позволяващ да се насладим на умелото съчетание на фикция с архивни кадри. Катрин Деньов се превъплъщава в Бернадет, или Костенурката (както я наричал съпругът й), с чувство за финес, хумор и задушевност.

Люмиер, 21.11, 20:15

Френски институт, 26.11, 17:00всички билети са продадени

Лъки синема Пловдив, 27.11, 20:30

Пиер Бонар, художник

2023, Биографичен, Романтика, 123’

Режисьор: Мартин Прово

В ролите: Сесил Де Франс, Венсан Макен, Стейси Мартин, Анук Гринберг, Андре Маркон

Пиер Бонар нямаше да е художникът, когото всички познаваме, ако не бе загадъчната Марта, заемаща кажи-речи една трета от творчеството му…

Увлекателна биография, в която разказът за известния френски художник и неговата спътница описва едновременно комедията на любовта и изневярата, живота на артиста и идеала, който той успява да вдъхнови, отношението към света, красотата и живота.

Те са неразделни, подхранват се взаимно един друг. Пиер се вдъхновява от движенията на тялото й, от жизнеността, загадъчността и странностите й, за да подхранва своето изкуство. Марта се нуждае от влюбения му поглед, който й вдъхва живот, отбелязва Сесил Де Франс.

Дом на киното, 19.11, 16:00

Лъки синема Пловдив, 19.11, 18:30

G8, 20.11, 18:45

Влайкова, 24.11, 19:30

Одеон, 25.11, 20:00

Люмиер, 26.11, 19:30

Френски институт, 28.11, 19:00

Последното метро

1980, Драма, 128’

Режисьор: Франсоа Трюфо

В ролите: Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Жан Поаре

Париж, септември 1942 г., Лука Щайнер, директор на театър „Монмартр“, е принуден да забегне в чужбина, защото е евреин. Съпругата му Марион Щайнер ръководи театъра и избира Бернар Гранже, преселник от комедийния театър на ужасите „Гран Гиньол“, за свой партньор в пиесата „Изчезналата“, постановка на Жан-Луи Котен. До вечерта на генералната репетиция, трупата е предмет на настървени атаки във фашисткия вестник „Жьо сюи парту“, от страна на критика Даксия, чиято амбиция е да оглави Комеди франсез. Как ще се развият събитията, ако Лука Щайнер, от любов към съпругата си, се е престорил, че напуска Франция, а всъщност по време на цялата война се крие в избата на своя театър…

За Трюфо, Последното метро е повод да се преклони пред театралните трупи, които по време на окупацията продължили да поставят спектакли, въпреки недоимъка и германската цензура. При липса на каквато и да е толерантност, театралите успели да оцелеят и вдъхнат на своята публика чувство на надежда, временно убежище от реалността и дори любов.

В Последното метро откриваме всички качества, характерни за киното на Франсоа Трюфо: стриктен мизансцен, перфектен монтаж и диалог, в който всяка дума е премерена.

Люмиер, 19.11, 15:00

Френски институт, 20.11, 19:00

Одеон, 26.11, 18:15

Френски институт, 29.11, 19:00

Дом на киното, 3.12, 16:30

Сирано дьо Бержерак

1990, Драматична комедия, Исторически, Романтичен, 135’

Режисьор: Жан-Пол Рапно

В ролитe: Жерар Депардийо, Жак Вебер, Ан Броше, Венсан Перез

От дете Сирано е влюбен в братовчедка си Роксана, но никога не е посмял да ѝ го признае. Той се смята за обезобразен от дългия си нос и мисли, че грозното му лице му забранява веднъж завинаги да бъде обичан от жена. Вярно е, че Роксана, от своя страна, мечтае да се влюби в мъж, съчетаващ физическа красота и богата душевност. Смята, че го е намерила, в деня, когато среща Кристиан. Но последният, за жалост, смята себе си за недостоен: не умее да говори с жените. Сирано му се притичва на помощ. Подсказва му думите, диктува му писмата и така двамата мъже ще се превърнат – единият в сянка на другия – в покорители на сърцето на Роксана. Но Кристиан не ще търпи дълго тази ситуация…

Тази прелестна илюстрация на пиесата на Е. Ростан печели 10 награди Сезар през 1991 г., наградата за мъжка роля (на Жерар Депардийо) на фестивала в Кан през 1990 г., Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм през 1991 г. и Оскар за най-добри костюми (за Франка Скарсипиано) през 1991 г.

Единствена прожекция в рамките на Фестивала от 35 мм копие във Филмотечно кино „Одеон“.

Одеон, 23.11, 19:30

Олимпийските и параолимпийските талисмани представляват фригийски шапки, символизиращи свободата във френската история. Те представляват общи символ за французите: в изкуството (като алегория на свободата) и във френските институции (като символ на Републиката в кметствата – краси бюта на Мариана). Използва се дори в предмети от бита, като марки и монети.

Тя е и символ на свободата, носен от освободените роби в Древен Рим и присъстващ на много емблеми в Северна и Южна Америка.

Известна още като шапка на свободата, фригийската шапка се е превърнала в хода на историята в един от символите на Френската република.

#Париж2024

Снимки от престоя на Стела, ученичка в 133 СУ „Александър Пушкин“ в София, избрана да представлява България в рамките на програмата „Génération LabelFrancEducation“, която се проведе от 15 до 30 юли 2023 г. във Виши, с подкрепата на френското Министерство на Европа и външните работи и на Френския институт в България.

Стела, заедно с 37 млади хора от целия свят, от езикови гимназии, отличени със знака LabelFrancEducation, бяха в Центъра за съвременни подходи към езиците и медиите CAVILAM – Alliance française de Vichy, за да участват в богата езикова и кутурна програма. Те се включиха в многобройни активности, сред които посещения на Париж, Лион, Клермон-Феран и Виши.

10 милиона билета, 10 500 спортисти, 32 олимпийски и 22 параолимпийски спортове, 20 024 участници в „Маратон за всички“, 39 спортни локации. През 2024 г., Париж ще бъде за трети път в своята история домакин на Олимпийските игри.

Точно след една година, Париж ще бъде световната столица на спорта, посрещайки Олимпийските игри от 26 юли до 11 август и Параолимпийските игри от 28 август до 8 септември 2024 г. Това събитие, най-голямото някога организирано във Франция, ще постави откриващата церемония и спортните състезания в сърцето на града, за да предостави широк достъп и за да предложи изключително преживяване на спортистите и зрителите.

Организаорите на Олимписйките игри в Париж през 2024 г. засвидетелстват своята ангажианост чрез многобройни  иновации в следните области: равенство между мъжете и жените, екология и достъпност.  Френският институт в България Ви кани да отпразнуваме спорта в Париж и на олимпийските обекти в цяла Франция от 26 юли 2024 г.

С цел насърчаването на практикуването на спорт, популяризирането на спорта за хора с увреждания и олимпийските ценности на многообразие и приобщаване, Френският институт в България и Национална спортна академия „Васил Левски“ (НСА) пожелаха да отбележат тази символична дата чрез подписването на споразумение за сътрудничество и партньорство. То беше подписано от Пиер Колио, съветник по сътрудничеството и културната дейност и директор на Френския институт в България и проф. Николай Изов, ректор на Националната спортна академия.

„Това споразумение е свидетелство за значимостта, която Посолството на Франция и Френският институт в България отдават на спортните дейности като средство за дилог, приобщаване и социално равенство“, заяви Пиер Колио. В своето изказване ректор Николай Изов потвърди „ангажимента на Академията да реализира това споразумение и да работи  за развтието на сътрудничеството между България и Франция в областта на спорта.“

Честванията на Олимпийските игри ще започнат с откриващата церемония, с дължина от 6 км, по протежението на река Сена, преобразувана в подиум за спортистите и с възможност за публика  до 600 000 зрители. Церемонията, чийто режисьор е французинът Тома Жоли, ще вплете изкуството и спорта и ще подчертае исторческото и аритектурно наследство на столицата. Парадът ще завърши на здрачаване с тържествена церемония в подножието на Айфеловата кула.

Организирнето на състезанията в сърцето на Париж (триатлон на Торкадеро, плажен волейбол под Айфеловата кула…) е уникална възможност за подчертаване на културното наследство на столицата. Както изтъкна Тони Естанге, председател на Организационния комитет на Олимпийските и Параолимпийските игри, Културните олимпиади се вписват именно в този дух:

„Става дума за отбелязване на връзката между спорта и културата чрез Културна олимпиада, която искахме да бъде много амбициозна. Вече са акредитирани повече от 1600 проекта,показващи огромния ентусиазъм в цялата страна“. 

Достъпността до олимпийските обекти е в основата на амбициозните инициативи за приобщаване: всички (100%) състезателни локации ще бъдат достъпни за хора с увреждания. Технологичните иновации са приоритет и включват флота на автономни електромобили „UrbanLoop“, свързващи олимпийските обекти в западната част на Париж.

Олимпийските игри в Париж през 2024 г. също са възможност да се потвърди общият ангажимент за енергийна ефективност в областта на спорта. С оглед на това Игрите ще бъдат организирани по „компактен“ модел, като състезанията ще бъдат концентрирани около олимпийското село, за да се сведат до минимум придвижванията. Освен това събитията ще се провеждат на места, които са 95% вече построени или са временни. Селото на спортистите е проектирано като пешеходна и озеленена зона, която ще бъде оставена на жителите на Париж след приключване на събитията, за да може наследството на Игрите да продължи да съществува.

Както напомня официалното лого на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., Организационният комитет е превърнал насърчаването на равенството между половете в спорта в приоритет за Игрите. Тези олимпийски игри ще бъдат първите, които се отличават с равенство по отношение на броя на спортистите: 5250 жени и 5250 мъже.

Продажбата на билети за Игрите е изключително успешна, досега са продадени 6,8 милиона места. Третият етап на продажби започна на 5 юли на официалната платформа за продажба на билети, която ще остане отворена до началото на Игрите. Местата ще бъдат редовно запълвани и продавани директно без предварително теглене, така че бъдете бдителни!

Научете повече за всички активности и  инициативи на Френския институт в България във връзка с Игрите в Париж 2024 на нашия уебсайт: www.institutfrancais.bg

Снимки: НСА / #Париж2024

Какво четете през ваканцията? Изпратете ни снимки на вашите летни четива до 31 август включително на имейл mediatheque@institutfrancais.bg и можете да спечелите безплатен абонамент за нашата медиатека или книга от френски автор!

Можете да ги публикувате и във фейсбук групата ни:

Ако все още не сте член, каним Ви да се присъедините към нас!

https://www.facebook.com/groups/371165094081138

Печелившите ще бъдат избрани чрез жребий на 7 септември.

Весело лято и не забравяйте да сложите няколко книги в куфарите!

В програмата в Атина през 1896 г. са включени девет спорта: лека атлетика, колоездене, фехтовка, гимнастика, вдигане на тежести, борба, плуване, тенис и стрелба. Оттогава досега олимпийската програма е претърпяла значително развитие: някои спортове са изчезнали (напр. поло, бейзбол); други са отпаднали, а след това са били въведени отново (напр. стрелба с лък, тенис), като едновременно с това са включвани и нови спортове (напр. триатлон, таекуондо). На Летните игри спортистите участват в голямо разнообразие от състезания на писта, на път, на трева, във вода, на открито и в спортни зали; общо 28 спорта.

#Париж2024

Част от поредицата „Конференции – дискусии по обедно време“, организирана от Френският институт в България, в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Вторник, 11 юли 2023, от 13:00 до 14:30 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт. Вход свободен. Осигурен е симултанен превод на френски и на български език.

Участници:

Проф. Жан-Дени Мутон е почетен професор по публично право и бивш директор на Европейския университетски център на Университета на Лотарингия в Нанси. Той е сред най-изявените френски специалисти в областта на правото на ЕС. Преподава в Университета на Лотарингия, в Университета в Люксембург, в Европейския институт за публична администрация в Маастрихт, в Института за политически изследвания в Париж, в Белградския университет. Бивш Директор на Департамента по юридически и политически науки на Европейския университетски център и на Къщата на страните от Централна и Източна Европа в Нанси.

Почетен доктор на Софийския университет и кавалер на Ордена на почетния легион на Франция.

Автор на множество публикации в областта на правото на ЕС и  международното право.

Проф. Жан-Дени Мутон има решаваща роля за установяването и развитието на пълноценно френско-българско сътрудничество в областта на правото на ЕС. Личната му ангажираност е в основата създадената през 2008 г. първа по рода си магистърска програма по право на ЕС, която осъществяват в партньорство Софийският университет, Университетите в Нанси и Страсбург.

Проф. Янаки Стоилов е конституционен съдия, известен български юрист и политик. Бивш Ръководител на катедрата „Теория и история на държавата и правото“ в Юридическия факултет на Софийския университет. Почетен професор на Шанхайския университет. Член е на редколегията на списание „Юридически свят”.

Избиран е за народен представител в няколко парламента, включително в VІІ-то Велико народно събрание (1990-1991г.), в което е Секретар на Комисията за изработване на проект за нова конституция. Заема редица отговорни позиции в парламента: Председател на Комисията по правни въпроси, Председател на Комисията по външна политика (2014-2017), Заместник-председател на Народното събрание. Член е на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – 2009-2017 година.

Снимка: Илияна Кирилова

Бойко Василев е популярен български журналист, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия (БНТ). Експерт по балканската тематика, той отразява за БНТ актуалните събития в Сърбия, Хърватия и Република Македония, войната в Босна и Херцеговина (1994 и 1995), конфликтът в Косово (1998), ударите на НАТО в Белград (1999), протестите срещу Слободан Милошевич (2000). В рамките на предаването води своя авторска коментарна рубрика по международни въпроси. Успоредно с основната си работа, снима репортажи и документални филми – и от 2010 г. до 2016 г. продуцира документалната поредица по международна тема „Светът на живо“. Отразява войните в Сирия (2012) и Ирак (2015), а през юни 2001 г. организира специално издание на „Панорама“ от Скопие, във връзка с конфликта в Македония. Бойко Василев е вицепрезидент на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и член на Борда на Института за регионални и международни изследвания.

Модератор: Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България.

Каним ви да се присъедините към читателския клуб на медиатеката! Веднъж месечно се събираме, за да споделим книгите, които четем и да чуем препоръките на другите участници. Срещите се провеждат на френски език и са водени от Жереми Бюлдо, преподавател във френския лицей „Виктор Юго“.

Следващата среща ще се състои на 30 юни, петък от 18 часа в медиатеката

Вход свободен с предварително записване

За записване : mediatheque@institutfrancais.bg

Tél. 02 937 79 35