Novembre Numérique 2024: Месец на дигиталните култури

Изложбата „Над облаците небето винаги е синьо“ претворява мечтите и недовършените истории на един живот, превръщайки се в интимно пътуване към вечното търсене на изгубеното време.

„През живота си срещаме хиляди хора. Обичам да мисля, че всеки път, когато срещаме някого, съзнателно или не, оставяме частица от себе си в него и в замяна вземаме частица от това, което е той, за да го споделим с другите. И така, без да знаем, мислите и емоциите ни бродят сред множество други хора, които вероятно никога няма да срещнем. Чрез моите картини ви предлагам частица от себе си и ако желаете да споделите вашите емоции, ще ми направите ценния и уникален подарък да нося частица от вас в себе си.“

Работи дълги години в Париж в областта на рекламата и модата. През 2015 г. се премества в България.

Вдъхновен от поезията, литературата, музиката и киното, творбите му отразяват визията му за един минал, настоящ, реален или въображаем свят.

„Над облаците небето винаги е синьо“ е първата му изложба.

Посолството на Франция и Френският институт в България, в партньорство с Френския полярен институт « Пол-Емил Виктор », Българския антарктически институт, Софийски университет « Св. Климент Охридски » и Българската национална телевизия представят събитието „Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции.“

Съществува територия, чиято заобикаляща среда може да бъде изключително враждебна, а същевременно да предлага спиращи дъха пейзажи. Заснежените планини се спускат към леденото море, а дивата природа процъфтява там, където човек не може да оцелее без помощта на огромно количество оборудване. В тези региони присъствието на хора е рядкост, но тук можем да открием дългата история на нашата планета, както и бъдещето на климатичното и екологично равновесие.

На този континент, по-голям от Европа, всяка година пристигат 10 000 души, за да прекарат лятото при по-меки температури – между 0° и -20°. Но когато настъпи зимата и температурата падне до -40° и -70°, остават само 2000 души, които продължават своите изследвания. Защото тези авантюристи на 21-ви век са и учени, чиято работа ни помага да разберем по-добре света, в който живеем.

Заповядайте да се срещнете с тях, да чуете какво имат да ни кажат и да поговорите с тях.

Можете също така да се насладите на снимки от българските полярни експедиции и да гледате документалния филм „Едно ледено лято“ посветен на работата на екипа, ръководен от известния професор Пимпирев.

Зала „Славейков“, Френски институт в България, пл. „Славейков“ №3, София

Участници :

Елиза Узунова е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на хидробиологията, ихтиологията и аквакултурите. Изследва ефектите от въздействието на фактори като разрушаване на местообитанията, поява на чужди инвазивни видове и климатични промени върху биоразнообразието на рибите в различни типове екосистеми. Ръководител е на повече от 30 национални и международни проекти, главно в областта на консервационната биология и опазването на силно застрашени и редки видове риби. Участник в три проекта свързани с изследване на Антарктида. Член на 32-рата Национална антарктическа експедиция. Автор на два учебника, монографии и над 100 статии.

Доц. Д-р Иван Богданов завършва медицина в Медицински университет – София през 2006 г. От 2022 г. заема академичната длъжност “Доцент” по специалност “Дерматология и венерология” към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Специализирал е в Университетска болница „Сейнт Луи” – Париж, Франция и в London Clinic, Великобритания. Стипендиант е на European Academy of Dermatology and Venereology, International Society of Dermatology, American Academy of Dermatology, Agence Universitaire de Francophonie. Председател е на фондация “Псориазис“ България, член е на бодра на представителите на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), управителния съвет на Българското дерматологично дружество и редакционната колегия на списание „Дерматология и Венерология“. Член на Българския антарктически институт (БАИ) и Association of Polar Early Career Scientists (APECS). Участник в 28-та и 31-та Български антарктически експедиции с проекти свързани с изследване на физиологията на кожата в екстремни климатични условия.

Райна Христова е доцент, д-р по Океанология, Науки за Земята в Секция „Морска геология и археология” на Института по океанология към Българската академия на науките. През 2023-2024 г. участва в 31-вата и 32-рата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън. От 2016 г. – до момента, Райна е член на Научно-експертната комисия по полярни науки към Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания. Тя е и хоноруван преподавател по морска геология и кватернерна геология в Софийския университет „Св.Кл.Охридски“. Научните й интереси са в областта на морската геология и кватернерната стратиграфия на Черно море; литология и биостратиграфия на морски седименти, флуктуации на морското ниво, изменение на климата, трансгресивно-регресивни цикли.

Проф. дгн. Христо Пимпирев е ръководител на 32 успешни български антарктически експедиции. От 2017 г. е доктор на геоложките науки. Проф. Пимпирев е председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт от 1993 г., директор на Националния център за полярни изследвания към СУ от 2006 г., ръководител и координатор на всички дейности на Република България в Антарктика от 1987 г., член и ръководител на българската делегация на Консултативните срещи по Договора за Антарктика (АТСМ) от 1995 г., български представител в Съвета на мениджърите на националните антарктически програми (COMNAP) от 1995 г. Заместник-председател на COMNAP от 2010 – 2013 г. и представител в Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1995 г.

Олег Василев е участвал в седем кампании към български и международни проекти в Антарктика. В българската антарктическа програма има 5 участия с два научни проекта. По време на 30-та юбилейна кампания, е съвместявал длъжност командир на база и участие в мониторинг на Антарктически пингвини.
Основната насока на работата му в Антарктика е свързана с картографиране и отдалечен мониторинг на критични релефни форми (ледници и свлачища), както и внимателно наблюдение на деликатни обекти като пингвини по време на гнездови период.
Олег Василев има магистратура по теоретична физика от Софийския университет.
Негови снимки, направени по време на мисиите му в Антарктика са част от фотографската изложба в зала „Славейков“ във Френския институт в България.

Ян Ропер-Кудер е френски изследовател в областта на морската екология, специализиран в изучаването на морските хищници на полюсите. Директор е на изследователската програма в Центъра за биологични изследвания в Шизе (CEBC) към Националния център за научни изследвания (CNRS) и университета в Ла Рошел. Работата му е насочена към изучаването на морските хищници, като птици и морски бозайници, изполвайки ги като еко-индикатори на промените в околната среда в полярните региони. Ян Ропер-Кудер получава докторска степен от Националния институт за полярни изследвания в Япония през 2001 г. Преди да се присъедини към Националния център за научни изследвания (CNRS), той работи като учен в Япония до 2007 г. През 2015 г. се присъединява към Центъра за биологични изследвания в Шизе (CEBC), където в момента ръководи изследвания в областта на биологията на морските хищници. Участва и в работата на редица международни институции, като « Bio-logging society» и Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR), и е член на френската делегация в системата на Антарктическия договор. През юни 2022 г. е назначен за директор на Френския полярен институт „Пол-Емил Виктор“ (IPEV), където продължава да поощрява развитието на полярните изследвания и опазването на морските екосистеми.

Филм

Кадри дрон: Мария Чернева, Олег Василев, Мерсе Марти

Фестивален и конгресен център, зала КОСМОС, гр. Варна, 27 октомври, 13:00 – 14:30 часа

В Черно море и в Световния океан автоматичните профилиращи буйове следят както бързите, така и бавните промени в морската среда.

Чували ли сте някога за Арго мрежата от автоматични профилиращи буйове ? Те се носят по течението, потъват после изплуват на повърхността на морето, за да предават чрез сателит ценните данни, които събират постоянно. По този начин се измерват температурата, солеността, кислородът, киселинността, хлорофилът и други показатели за състоянието на морската среда в целият воден стълб: по целия свят, а в Черно море – вече две десетилетия. Защо това е така? Вероятно сте чували че изменението на климата и състоянието на нашите морета се нуждаят от постоянно наблюдение, тъй като в морската среда протичат бързи или устойчиви процеси.

Повече за системата Арго ще научим от Ян-Ерве Де Рок, от Euro-Argo ERIC – институцията, която координира плаващите устройства на Argo в Европа и Виолета Слабакова от Института по океанология, Българска академия на науките.

Презентацията ще е на френски с превод на български език.

Събитията от фестивала са съпътствани от училищна програма, в която са включени и прожекции на:

13:00 – 14:00 часа Изследване на Космоса в ерата на космическите телескопи запис

Вторник, 15 октомври 2024 г. от 10:00 ч. до 13:30 ч. във Френския институт в България

Имаме удоволствието да ви поканим на семинар посветен на енергията и емисиите. Ще обсъдим как общините да намалят емисиите си и ще дискутираме възобновяемата енергия, топлоизолационните материали и геотермалната енергия.

10:30 ч. Презентация на Микаел Дамиати, основател на зелена консултантска агенция, кмет на град Крон и заместник-председател на общинската асоциация от 177 003 жители в региона на Париж.

11:30 ч. Представяне на добри енергийни практики от български общини.

12:15 ч. Презентация на Георги Стефанов, енергиен експерт и бивш началник на кабинета на Борислав Сандов, за предизвикателствата и възможностите пред енергийния преход ва българските общини.

Вход безплатен със задължителна регистрация тук

Час на приказката в медиатеката – четене на приказки и творчески занимания

Събота сутрин е време за приказки! Един час приказки, посветен на децата, за да мечтаят, да пораснат и да не престават да се удивляват!

Продължителност: 1 час Подходящо за деца над 5-годишна възраст

Вход свободен
Предварително записване, местата са ограничени!

Повече от четиридесет години Пловдив грижовно приютява в красивите си възрожденски къщи и старинни галерии изкуството на фотографията. Фестивалът в Пловдив е международно събитие за съвременно изкуство, фокусирано върху анализа на фотографската култура и художественото представяне. Темата за 2024 година “Colour, Reality, Imagination” е една конкретна концепция на идеи и практики за създаване на художествени изображения, които продължават да трансформират лексиката на съвременното изкуство през 21 век.

Как се промени мисленето за фотографията през това динамично социално-политическо време, в дигиталната среда на ежедневното общуване?

В рамките на тазгодишното издание на Международните срещи на фотографията, Посолството на Франция/Френският институт в България партнират в представянето на двама творци.

Валерий Пощаров с неговата най-нова изложба „Баща и син“.

ОТКРИВАНЕ / 12 ОКТОМВРИ, СЪБОТА / 11:00 – 13:00 Ч.
ГХГ „Временни изложби“ | ул. „Княз Александър I“ 15 , ет. 1

СРЕЩА С АВТОРИТЕ / 12 ОКТОМВРИ, СЪБОТА / 17:00 – 18:30 Ч.
Балабанова къща | ул. „Константин Стоилов“ 57, Пловдив – Старият град

Работата на Валерий Пощаров ще ви заблуди със своята простота. Композициите включват само две фигури. Позициите на субектите са сходни навсякъде. Заглавието е само три кратки думи,„Баща и син“. И въпреки това цял живот на сложност се съдържа в тези портрети; емоциите под повърхността са всичко друго, но не и прости.

Кортни Рой с нейните три поредици „Туристът“, „Съжалявам, няма свободно място“ и „Идеална жена“.

Градска художествена галерия „Капана“, ет. 1, uул. Райко Даскалов 29

СРЕЩА С АВТОРИТЕ / 12 ОКТОМВРИ, СЪБОТА / 17:00 – 18:30 Ч.

Балабанова къща | ул. „Константин Стоилов“ 57, Пловдив – Старият град

Обучението по фотография в Университета за изкуство и дизайн „Емили Кар“ във Ванкувър и по-късно във висшето „Национално училище за изящни изкуства“ в Париж я вдъхновява да развива у Кортни Рой деликатна естетика, която се поддава еднакво добре както за фотография, така и за кино.

„Туристът“ съдържа всички отличителни черти на Рой: автопортрет, филмов подход, нейната характерна цветова палитра, както и напрежение между остроумното и зловещото, конвенционалното и неортодоксалното, блясъка и помията.

В поредицата си „Съжалявам, няма свободно място“ Кортни си представя паралелна вселена, обитавана от героите, които самата тя изобразява. Тук се разиграва необичайна драма: поставена на фона на необятната пустош на Тексас.

В серията „Идеална жена“ тя заиграва с женските стереотипи, фантазирани от културната индустрия от 50-те и 60-те години на миналия век: мажоретка, стюардеса или кралица на красотата.

Предлагаме ви забавна вечер с настолни игри на френски!

Заповядайте в петък, 11 октомври от 18:00 часа в медиатеката на Френския институт

За участници над 16 години, курсисти и за всички, които искат да говорят и учат френски в приятна компания

Аниматори: Юго Сен-Жам и Александър Виденов

Участници :

Филм