x

Национална галерия
16 юли – 20 октомври 2024
Куратор: Яна Братанова
Откриване на 16 юли, вторник, 18.00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски”, ул. „19-ти февруари” №1

Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.

Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите ѝ композиции – Полет на птици (1964), емблематичната серия Прозорци (Блокиран прозорец, Изгорял прозорец, Бял прозорец) и Болни столове от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.

Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и др., с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми.

В Националната галерия пристигат знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Дарителския фонд Enseigne des Oudin в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация След (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Двадесетте скулптурни форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата, за което пише в текста Синята планета.

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 15 септември 1946 баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като ѝ е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види скулптурите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.

От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.

През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна художествена група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.

Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции. Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC), Париж (Франция), фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария), Националната галерия, София (България), Дарителски фонд „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция), галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария), колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония), колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и др.

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт в България и УниКредит Булбанк АД.

Благодарности към: Ален Оден, Бистра Льошевалие, Йоахим Глием, Ярослава Бубнова, Министерство на културата на Република България – Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ – Екатерина Джумалиева и Юлияна Градинарска, Програма „Култура“ на Столична община, Уникредит Булбанк АД, Френски институт България, галерия STRUCTURA, д-р Мария Василева, Елена Панайотова, Алианц България, Баухаус, Баустрой груп ЕООД, Лорд Транс Сървис ООД,.Студио: Ленц и Ко.

Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция

L’ambassade de France en Bulgarie recrute un traducteur-interprète à compter du 1er octobre prochain.

OFFRE D’EMPLOI (pdf, 920 kb)

Les candidatures doivent être transmises au plus tard le 26 juillet à l’adresse suivante : presse.sofia-amba@diplomatie.gouv.fr

Изправени пред войната – Eвропейски диалози: „От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории“- 13 юни 2024 г., София

Скъпи български приятели, скъпи приятели на България,

Каква европейска история споделяме?

Именно по време на престоя ми като френски посланик в Рига осъзнах, както може да свидетелства Люк Леви, до каква степен така наречените източноевропейци и западноевропейци са преживели Втората световна война по различен начин. На Запад ситуацията беше бинарна, както ни напомниха честванията на 6 юни 2024 г. в Нормандия, докато на Изток балтийските страни, поляците и други бяха хванати под кръстосан огън с всички противоречиви последици от това. Това, което баща ми разказа за войната, включително желанието му за помирение, няма нищо общо с разказа на латвийския външен министър, който е роден в съветски лагер в Томск в Сибир, освен страданията. Романистите от другата Европа свидетелстват за това дори по-добре от историците – от Софи Оксанен до Добромир Байчев.

Темата на кръглата маса е изграждането на Европа, т.е. организирането на мирно съжителство между европейските нации, които са готови да правят политически компромиси и да упражняват заедно определени суверенни правомощия. Това е продължение на процеса, започнал през 1950 г.

За трети път в своята история изграждането на Европа трябва да се определя от преобладаващата стратегическа ситуация на континента като цяло: първият път беше доминиран от Студената война през 50-те години на ХХ век; вторият трябваше да запълни вакуума, оставен от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.; а настоящото положение беше предизвикано от руската агресия през февруари 2022 г.

Следователно това, което се случва в източната част на континента, е историческа константа, която надхвърля, без да предопределя, траекторията на създаването на демократична Европа, която от самото начало има своя собствена динамика на сътрудничество.

Но ми се струва, че за пръв път всички ние преживяваме една и съща история, от 24-ти (за 24 февруари 2022 г.), както се изразява украинският писател и войник-доброволец Артьом Чапей в последната си книга „Обикновените хора не носят картечници“.  24-ти, денят на нахлуването на Тъмницата, пише той.

През 1945 г. континентът е разделен – разделение, замразено от Студената война. Проектът за европейско помирение се отнася само до западната част на континента, стимулиран от Съединените щати. Американската дипломация успява да промени френската политика спрямо Германия, като предлага да се премине от стратегия за окупиране на индустриални региони (Рур, Саар) и поддържане на военно присъствие на левия бряг на Рейн към инициатива самите европейци да съучредят наднационални институции. Малко запомнен епизод е изричното насърчение, което американският държавен секретар Дийн Ачесън отправя към френския си колега Робер Шуман: „Вярвам, че нашата политика в Германия и съставянето на германско правителство, което да заеме полагащото му се място в Западна Европа, зависят от това дали вашата страна ще поеме водеща роля в Европа по тези въпроси“. Това писмо, в което са формулирани американската цел за коопериране на Германия – зле възприемана във Франция – и френското намерение да играе водеща роля, е от 30 октомври 1949 г., няколко месеца преди декларацията на Шуман от 9 май 1950 г., която е нейното конкретно приложение.

Първото германско правителство, ръководено от Конрад Аденауер, току-що е сформирано и се стреми да измъкне страната си от статута на парий; поради това то е готово да направи отстъпки, за да се присъедини към икономическия съюз, който му е предложен на равни начала ден преди известната френска декларация от емисар, изпратен в Бон на 8 май 1950 г. Отстъплението, наложено от Версайския договор през 1919 г., е забравено. Конрад Аденауер вижда в съюза с Франция средство за защита на Западна Европа срещу все по-настойчивата във военно отношение Русия. Затова за германския канцлер споделянето на суверенитета върху въглищата и стоманата е от второстепенен интерес. С други думи, основният съответен мащаб не е каролингската зона на разширеното френско-германско пространство, както гласи легендата за европейския проект, а този на континента, който следва да се реорганизира в западната му половина, за да бъде защитен.

През 1991 г. разпадането на Съюза на съветските социалистически републики само по себе си създаде вакуум, който трябваше да бъде бързо запълнен.  Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) беше създадена, за да запълни празнината, по изричното искане на страните, които бяха възвърнали свободата или независимостта си. Санди Бергер, който по това време оглавяваше Съвета за национална сигурност при президента Бил Клинтън (1993-2001 г.), въведе концепцията за разширяване, използвана още от президента Жискар д’Естен. През 1993 г. Общността се превръща в Съюз. В Централна Европа новото образувание, което предстоеше да бъде изградено, беше кръстено Евроатлантическо семейство, за да се означи завръщането в зоната на европейската цивилизация под американския чадър на сигурността. Бяха формулирани т.нар. критерии от Копенхаген – накратко казано, Монтескьо плюс пазарна икономика – за да се адаптира процесът на разширяване към социално-икономическата реалност на бившите сателитни страни кандидатки, наследници на централно планираната икономика и управлението на държава, контролирана от една партия.

„Големият взрив“ на разширяването от 2004 г., завършил през 2007 г. (Румъния и България), беше изключително политическо решение, тъй като индивидуален подход, основан единствено на заслугите, щеше да отреди на Полша място в края на списъка – ситуация, която е неприемлива от гледна точка на политическата география. Но то пропуска Западните Балкани, както и Украйна, Молдова и страните от Кавказ, които в Париж и Берлин все още се възприемат в сянката на Русия: когато си заслепен – ако използваме заглавието на книгата на Силви Кофман – от една фиксирана точка, всичко останало е невидимо.

През февруари 2022 г. военната и информационната агресия на Русия срещу Украйна задейства цяла нова поредица от събития.

Украинската трагедия има парадоксалния ефект да изясни веднъж завинаги, в средносрочен план и при болезнени обстоятелства, въпроса за крайните граници на демократична Европа. Дълго време тази трудна тема за външните граници на Европейския съюз беше оставяна настрана, тъй като не беше консенсусна: тя противопоставяше както политическите партии – сдържаната християндемократическа десница и по-примамливата либерална линия в стил Жан Моне – така и държавите членки помежду им, в зависимост от техния минал опит и географско положение. Единствено американската дипломация успя със забележителна последователност да изложи ясна визия за търсената окончателна конфигурация: да се обединят всички държави – членки на Съвета на Европа, с изключение на Руската федерация и Беларус. Това е в интерес на Съединените щати.

Бъдещите окончателни граници на Европа на Съюза следователно бяха изяснени от руската агресия – случаят с Беларус остава отворен, поради последователността на демократичната алтернатива – но те ще обхванат едно много по-разнородно и следователно делимо цяло, тъй като няколко държави са уязвими от външни влияния. Именно в този момент на изясняване на ситуацията големият американски съюзник по причини, свързани с вътрешната политика и външните приоритети, е структурно по-слабо ангажиран в европейските дела (с изключение на Украйна, засега), сякаш започва да смята, че мисията му за реорганизация на демократична Европа е към своя край.

А на изток Русия на Путин е и ще остане постоянно агресивна, освен ако не се стигне до истинска смяна на режима, която може да настъпи само след военно поражение, както ни учи историята на тази страна. Тази повишена заплаха означава, че решенията в областта на отбраната и сигурността, които Европейският съюз трябва да вземе, трябва да бъдат приети бързо с квалифицирано мнозинство. Изглежда, че няма причина те да не бъдат отделени от външната политика на Съюза, която се отнася до мащаба на отношенията му със света. Според мен това е приоритетът на една „геополитическа“ Европа, която може да възникне само ако е способна да се защитава.

Процесът на разширяване се превръща в геополитически.

Осем държави от ЕС граничат с Русия и Украйна, а пет (или шест с Италия) – със страните кандидатки от Западните Балкани. Това са тринадесет или четиринадесет държави от общо двадесет и седем.

Не бива да се забравя, че процедурата по разширяване се основава на единодушие на всички етапи: предоставяне на статут на кандидат, започване на преговори, затваряне на глави, окончателно решение за присъединяване. Този принцип на консенсус защитава интересите на всяка от държавите-членки на всеки етап от процеса и намалява риска от задънена улица в края на пътя, както при решението на Съвета, така и при националната ратификация. Преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство би довело до риск от отслабване на консенсуса. Това означава, че всяка от двадесет и седемте държави членки има равен глас по въпроса въз основа на националните си интереси, дори и да не се пренебрегва общоевропейският интерес, и че споровете, които не са маловажни (малцинства и език, връзка с историята и сухопътни и морски граници, право на глас и двойно гражданство), могат да бъдат разгледани нагоре по веригата.

Граничните държави членки ще се включат в дебатите на следващия Европейски съвет през юни 2024 г., като гласуват с „да, но“ в полза на Украйна. Това ще бъде първият път, в който бъдещата външна граница на Европа на Съюза съвпада с фронтова линия. Трябва да предвидим последиците и мерките, които ще бъдат предприети. В допълнение към гаранциите за сигурност е необходимо спешно да се въведат двустранни договорености за сигурност между Украйна и няколко държави-членки. Франция иска да ускори движението в полза на Украйна преди унгарското председателство на Европейския съвет и институционалния преход след установяването на нов законодателен орган.

Сложните реалности на Западните Балкани не са благоприятни за членство в регионален блок. Централната държава не функционира в Босна и Херцеговина, чиято жизнеспособност е крайно несигурна; Косово остава нестабилно и не е признато нито от пет държави – членки на ЕС, нито от Сърбия, доколкото между Белград и Прищина не е договорена незначителна корекция на границата, въпреки че основата за споразумение е известна. Изисква се предпазливост и е ясно, че конкретните условия за уреждане на споровете и напрежението са предпоставка за какъвто и да е напредък.

Подкрепям създаването на (временен) кръг от държави, свързани с определени политики, извън полезните неформални срещи на Европейската политическа общност. Подобна формула за постепенна интеграция е в съответствие с новата методология за преговорите за присъединяване, въведена през 2020 г.: отваряне на достъп до определени политики на ЕС за държавите кандидатки, преди те да станат пълноправни членове, което подкрепя стимулиращия характер на процеса („повече за повече“). Време е да се отдалечим от бинарния избор „всичко или нищо“, за да отговорим на стремежите на воюващите украинци и на балканските общества, които се стремят към отворен и мирен живот.

Това несъмнено ще бъде начин да се насърчи европеизацията на Балканите, както казва друг албански писател, Исмаил Кадаре, преди двадесет и пет години (Le Monde, 16 април 1999 г.). Това беше в разгара на войната в Косово. Той осъди дългия период на забрава от Ялта насам и най-вече нашето непознаване на историята и предразсъдъците ни. Посочи също, че след 1945 г. Германия е извършила колективен екзорсизъм, докато нищо подобно не се е наблюдавало и не се наблюдава сред руските елити, които са закрили Мемориала два месеца преди „24“ и са пренаписали учебниците по история под ревизионистичната диктовка на главния историк, според Никола Верт. Трябваше да се случи украинската трагедия, за да излезе от сенките този закъснял участник в политическата карта на Европа. От нас зависи да гарантираме, че тя няма да попадне отново в сенките, стига да поемем отговорност за една трагична, но най-сетне споделена история.

Отвъд драмите, какви са общите ценности на европейския модел? Цветан Тодоров, роден в София през 1939 г. и станал френски гражданин през 1973 г., историк, ангажиран с разбирането на „нас“ и „другите“, и проникнат от философията на Просвещението ни дава отговор: рационалност, справедливост, демокрация, индивидуална свобода, светски дух, толерантност. Към това се прибавя и значението на критичното мислене и съмнението – философска добродетел, която прави европейците, за разлика от американците, винаги недоволни от начина, по който стоят нещата. Идентичността на Европейския съюз е променлива и конструирана; тя се обновява през последните три десетилетия в посока на много по-голямо разнообразие: нови народи, нови езици, различни спомени и минало. Затова предизвикателството е да бъдем отворени към другите. Не може да има смислена европейска интеграция без познаване на историята и културата на другите в една многоцветна Европа. Тодоров се позовава на една забележка на английския философ Дейвид Хюм, който се чуди с какво може да се обясни културният разцвет и отбелязва, че множеството държави, съставляващи европейското пространство, очевидно е благоприятен фактор: „Нищо не благоприятства повече развитието на учтивостта и знанието от редица съседни и независими държави, които са свързани помежду си с търговски и политически отношения. Подражанието, което естествено възниква между съседните държави, е очевиден източник на подобрение“. 

За философа множествеността създава пространство на свобода, насърчавайки критичния дух, който е задушен от единството. И Хюм противопоставя европейското многообразие на единството на Китай, който той описва с тогавашните знания като „огромна империя, говореща един език, управлявана от един закон, обединена в един и същи морал“, но също и с християнството, чието еднообразно („католическо“) господство е „довело до дегенерация на всеки вид знание“, докато след Реформацията и признаването на няколко форми на християнството в изкуствата и науките е настъпил нов обрат. Разнообразието е в основата на нашите култури.

Нека завършим днес с думите на ангажирания европейски писател Ери де Лука: „Колко е часът? Рано сутринта Европа тръгва на училище. Тя носи със себе си домашната си работа: да се бори срещу тласъка и притеглянето на миналото със стремеж към по-тесен съюз. Домашната работа ще бъде свършена от най-добрите ученици, тези от ядрото на основателите. Какво ще правят останалите? Те ще следват, донякъде неохотно, пътя на учениците“. 

През последните две години и половина учениците от групата на основателите трябваше да слушат внимателно страните от Източния фронт, за да придобият истинско разбиране за своя велик неоимперски съсед. Да се върви напред в обединена Европа означава да се вземе предвид разнообразието от траектории, болезнено минало и легитимни стремежи и да се приемат търканията. Що се отнася до споменатите ученици, дали те все още са най-добрите, ако се съди по резултатите от европейските избори на 9 юни? Те ще трябва да преосмислят плановете си под зоркия поглед на Парламента, който е достатъчно стабилен, за да напомня и да играе полезната роля на учител.

Повече информация за Европейските диалози: Изправени пред войната – Eвропейски диалози: „От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории“- 13 до 15 юни 2024 г. в София и Пловдив (institutfrancais.bg)

В петък, 26 юли, Френският институт в България в партньосртво с Топлоцентрала и Legrand организира прожекция на открито на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. на терасата на Топлоцентрала. Събитието се организира с медийната подкрепа на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

От 18:00 ч. можете да се насладите на спортни дейности и бар Топлоцентрала под звуците на плейлистите на DJ Sayulke.
В 20:45 ч. лично френският посланик ще открие Церемонията по повод началото на Олимпийските игри Париж 2024, прожектирана на голям екран.

Свободен достъп за всички.

Ако не сте в София, а на морето, ви каним да посетите паралелните събития в Бургас, от 18:00 ч. на площада пред кметството и във Варна от 17:00 ч. в Морската градина пред Делфинариума.

„Steel grass”, инсталацията на френското студио Aérosculpture, за първи път излиза извън Франция и идва в България в невиждан досега мащаб.

Тази година SOFIA LIGHTS ще представи инсталацията „Steel grass“ (Стоманена трева) на световноизвестното френско студио Aérosculpture, реализирало проекти в десетки държави на три континента. Инсталацията ще бъде представена за първи път извън Франция и то в такъв огромен мащаб, който ще обхваща голяма част от територията на парк „Врана“. Непосредствено след края на SOFIA LIGHTS „Steel grass” отпътува за „Куршевел“.

Подвижната инсталация, висока до 20 метра и танцуваща с вятъра, ще може да бъде изживяна в продължение на 4 дни, на 25, 26, 27 и 28 юли 2024 в парк-музей Врана, в София, по време на четвъртото издание на фестивала за имерсивни артистични инсталации SOFIA LIGHTS. Паркът ще е отворен за посещение от 09:30 часа до 21:00 часа.

За четвърта поредна година посетителите на SOFIA LIGHTS ще могат да се потопят в една необичайна и магическа реалност, но този път през деня.

Крайната цел си остава същата, както и в началото през 2021 година – умореният и стресиран градски човек, умишлено да забави темпото, за да се наслади на света около себе си, да се потопи сред природата, да отдели време за размисъл и да даде простор на съзнанието си.

Събитието се реализира в партньорство със Столична Община и е част от Календара на културните събития на София.

25-28 юли 2024 г.
парк „Врана“
Билети

ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА 8-ТО ИЗДАНИЕ НА ЛЯТНАТА АКДЕМИЯ SUMMER SCRIPTWRITING BASE

19.07.2024

19:00-20:00

Вход свободен след резервация: https://bit.ly/4elBFix

Каним нашите бивши възпитаници, приятели и всички, които искат да научат повече за Summer Scriptwriting Base и нейното издание 8-мо издание на Официалното откриване! Ще се срещнете с участниците и менторите и ще разберете повече за програмата на това завладяващо творческото пътешествие.

Лятната академия Summer Scriptwriting Base Ви кани на едно необикновено преживяване, уникална комбинация от лятно училище, творческо приключение и уединение в провинцията. Академията събира всяко лято в България креативни хора от цял свят. Участниците получават задълбочени познания и опит в съвременни форми и подходи към разказването на истории: интерактивно и имерсивно-сценарно писане, дизайн на игри и преживявания, ролеви игри и изкуствен интелект. 8-то издание на академията е на тема Storytellers of the Future и ще се проведе от 19 до 28 юли 2024 г. в София и Долен.

Работен език: английски

ИСТОРИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН: ЛЕКЦИЯ С КРИСТИАН РОТ

20.07.2024

10:00-13:00

Вход свободен след резервация: https://bit.ly/3RpgTVw

Заповядайте на откриващата сесия от програмата на 8-то издание на лятната академия Summer Scriptwriting Base. Кристиан Рот ще изнесе лекция на тема как да създаваме историите на утрешния ден. Лекцията ще бъде придружена от уъркшоп сесия.

Работата на Кристиан цели положителна промяна чрез имерсивни преживявания, които насърчават експериментирането и смяната на гледната точка. Като медиен психолог той интегрира различни дисциплини и изразни средства, за да ангажира публиката.

Понастоящем той преподава и прави научни изследвания  в Университета по изкуства в Утрехт, Холандия, в областта на интерактивните разкази, приложните игри и смисловия дизайн. Работата му се намира в пресечната точка на научното изследване, изкуството и практическото приложение. Той изследва и оценява импакта на интерактивните разкази и разширените реалности за личностното развитие и трансформиращо обучение.

Работен език: английски

Френският институт стартира нова сесия на Програмата за помощ на книгоиздаването (PAP).

Програмата за помощ на книгоиздаването (PAP) подкрепя дейността и инициативността на чуждестранни издатели, следващи политика на издаване на преводни заглавия от френски език, с която осигуряват достъп на читатели не владеещи френски език до съвременната френска литература и научна мисъл.

Общи условия за кандидатстване

За настоящата сесия кандидатури се приемат до 28 юли 2024 г.

Издател, желаещ да представи своята кандидатура, следва предварително да се свърже с притежателя на правата, за да подготви договор за отстъпване на авторските права, предвиждащ отлагане на изплащането им до датата на решението на комисията. Не е възможно да се кандидатства със заглавие, чиито права вече са били заплатени на френския издател.

Необходими документи за кандидатстване:

Комисията е съставена от експерти в областта на книгоиздаването във Франция и от един представител на френското Министерство на Европа и външните работи. Тя ще се състои на 25 септември 2024 г.

Решението за всяка отделна кандидатура се основава на аргументираното мнение на културните институти от мрежата, както и на следните критерии:

Помощта, предоставена от Френския институт, се изплаща директно на френския издател. Френският институт уведомява писмено френските издатели за одобрените заглавия и суми и изплаща след получаване изготвената от тях глобална фактура.

В замяна на получената помощ, чуждестранният (българският) издател се задължава:

  1. да отпечата на една от първите страници на преведената творба следния текст на френски език: « Cet ouvrage a bénéficié du soutien du Programme d’aide à la publication de l’Institut français », придружен от логото на Френския институт.
  2. Незабавно след издаване на творбата, да изпрати по електронна поща на Френския институт, сканирани във висока резолюция изображения на корицата на изданието и на страницата, върху която е упомената помощта.

Посолството на Франция в България, в сътрудничество с Института по публична администрация (ИПА) предлага всяка година краткосрочни обучения (с продължителност до 2 седмици), на френски и английски език, за държавни служители от централната администрация или от общинските администрации.

Тези краткосрочни международни обучения, разходите за които се поемат от Посолството на Франция в България, се провеждат от Националния институт за обществена услуга (INSP).

От настоящата 2024 г. процедурата за кандидатстване за краткосрочните международни обучения е променена. Можете да намерите подробно описание на процедурата с отразените промени в посочения документ.

Документ за информация за процедурата за кандидатстване

За ваша предварителна информация отбележете, че за да кандидатствате е необходимо да подготвите следните документи:

По-долу ще намерите списък с краткосрочните международни обучения през 2024 г. , за които Френското посолство в България поема разходите.

Кандидатстването за обученията е изцяло онлайн на линковете, посочени по-долу.

Обучения на френски езикЕзикПериодКраен срок за кандидатстванеЛинк за записване
Управление на цифровата трансформация на администрациятаФренскиот 7 до 11 октомври 2024 г.16 септември 2024 г.Линк за записване
Управление на кризи на европейско и международно ниво : находчивост, бързина и адекватност при вземането на решенияФренскиот 21 до 25 октомври 2024 г.30 септември 2024 г.Линк за записване
Жени ръководители : лидерство и равнопоставеност на половете на работното мястоФренскиот 4 до 8 ноември 2024 г.14 октомври 2024 г.Линк за записване
Предизвикателства и проблеми на европейската и международната миграционна политикаФренскиот 18 до 20 ноември   2024 г.9 октомври 2024 г.Линк за записване
Борба с корупциятаФренскиот 25 до 29 ноември 2024 г.4 ноември 2024 г.Линк за записване
Нови практики в дипломатическата професияФренскиот 2 до 6 декември 2024 г.14 ноември 2024 г.Линк за записване
 Обучения на английски език    
Преговори с ЕС и в рамките на ЕС: европейска икономическа дипломацияАнглийски  от 24 до 27 септември 2024 г.3 септември 2024 г.Линк за записване
Лидерство и управление: трансформация на публичната администрацияАнглийски  от 30 септември до  4 октомври 2024 г.  9 септември 2024 г.  Линк за записване
Управление на градовете и устойчиво развитиеАнглийски  от 14 до 18 октомври 2024 г.23 септември 2024 г.  Линк за записване
Организация на парламентарната работаАнглийски  от 4 до 15 ноември 2024 г.14 октомври 2024 г.Линк за записване
Управление на риска и кризите на европейско и международно равнищеАнглийски  от 2 до 6 декември 2024 г.11 ноември 2024 г.Линк за записване

За повече информация можете да разгледате каталога с обученията на Националния институт за обществена услуга.

13-тото издание на Фестивала AtoJazZ ще ви потопи в магията на музиката в четири поредни джаз вечери на 4-5-6 и 7 юли в Южен парк II, София. Дългоочаквано френско участие в третия ден от Фестивала, посветен на новаторите в джаза и импровизационната музика – това на Сирил Еме, на 6 юли от 21:30 ч. на Главната сцена на Фестивала. Млада дама със завидни музикални успехи и репутация на отличен изпълнител. В биографията ѝ може да откриете истории от Самоа-сюр-Сен до Ню Йорк и Ню Орлиънс. Номинация за „Грами“ през 2019-та със сигурност е един от многобройните акценти в нейната кариера.

Посещавайки Ню Орлиънс, тя се влюбва в енергията и разнообразието на града и го превръща в свой дом. Свързвайки се с Ню Йорк, тя си партнира с продуцента/мултиинструменталист Джейк Шърман и заедно създават последния й албум, A Fleur de Peau. Ще бъде издаден от нов лейбъл, базираният в Лондон импринт Whirlwind Recordings.

Съчетавайки дълбочината и изтънчеността на джаза, непосредствеността на попа, неудържимите танцови ритми на Карибите, той е по-интимен и по-достъпен от всичко, което Сирил е правила досега.

Вход свободен!

ПОВЕЧЕ ИНФО

Предлагаме ви забавна вечер с настолни игри на френски!

Заповядайте в петък, 28 юни от 18:00 часа в медиатеката на Френския институт

За участници над 16 години, курсисти и за всички, които искат да говорят и учат френски в приятна компания

Аниматор: Амалрик Изели

Вход свободен с предварително записване!

Формуляр за записване: https://forms.gle/gA2cHskcaQ2anPaj7