Изложба „Ядливи истории“ на Флоран Пусино в галерия „Кредо Бонум“

30.10 – 1.12.2024,

откриване: 29 октомври | 18:00

заедно с
Андреа Попйорданова (България)
Калина Димитрова (България)
Мич Брезунек (България/Франция)
Правдолюб Иванов (България)
Радослав Ангелов (България)
Роузи Ейсор (България)
Севда Семер (България)
Флоран Пусино (Франция)
Юрика Такааши (Япония)

С подкрепата на посолство на Франция в България, Френски Институт и Българо-американска кредитна банка. Партньор програма – Foodbox.

Храната е ежедневна част от живота ни, рутина, без която не можем, но и уникален език, начин да изразим себе си, своите възгледи и разбирания за света. В този ежедневен избор, прозират нагласите ни към социалния и политически живот, отношението ни към климатичните промени, религиозната ни принадлежност, дори моралните и етичните граници, които си поставяме. В изкуството храната много често е обект, но и медия чрез която се разкриват и поставят на дискусия важни аспекти на съвременния свят. Тя е разбираема от всички „вкусна метафора“ на самия живот, защото касае всяко живо същество, на едновременно емоционално, психологическо, но и телесно ниво. Изложбата Ядливи истории е част от цикъл изложби на Фондация Credo Bonum посветени на климатичните промени Не ти трябва синоптик, за да знаеш накъде духа вятъра, но избира да не представя директно или с данни драматичната картина на екологичния дисбаланс, до който води изхранването на все по бързо нарастващото човечество, а да се обърне към гласовете, идващи от нашето ежедневие, където храната е осъзнато решение, позиция и но и диалог, интимност, от която имаме нужда. Там където културата на консумация е оставена на страна, за да се появи разговорът ни със собственото ни тяло, инстинктивно усетило може би преди нас задаващите се катаклизми. Една изложба не би могла да промени драматичната крива в научните данни, както и изборът на обяда ни не би могъл да го направи, но и двете са малко малки стъпки към връщането към смисъла от осъзваното действие. 

В центъра на изложбената зала, френския художник Флоран Пусино изгражда останките на голяма захарна Атлантида. Митичният потънал остров, се появява като образ едновременно на пагубната страст към прекомерната сладост и от друга, метафора за крехкостта на света в който живеем, свят който би могъл да се разтопи и изчезне подобно на бучка захар в чаша вода. За своята захарна скулптура художника казва: Ами ако легендарната история за Атлантида е била древно средство за превенция? Ами ако терминът „Атлантида“ се е превърнал в прилагателно, описващо съвременен град от нашето време, който може да бъде погълнат от вълните на бъдещето? Ние знаем рисковете, знаем историите, но способни ли сме да променим това, което изглежда катастрофално?

В периода на подготовка на изложбата, 5 български съвременни художници се ангажираха да водят хранителни дневници. Това са Севда Семер, Калина Димитрова, Андреа Попйорданова, Правдолюб Иванов, Роузи Ейсор, а японската художничка Юрика Такааши, отскоро живееща в България, с ювелирни захарни бисквитки, разказва за процеса на опознаване на новата за нея култура. За друг френски художник, избрал да живее в България, храната също е метафора. Мич Брезунек с чувство за хумор, решава да покрие кожата на намерени в града горски гъби, с пъстри модни татуировки.
Някак, за да върне разговора в полето на класическото изкуството, младият живописец Радослав Ангелов, създава тежка музейна среда за добре познатите ни буркани с компоти от зимнината на своята баба.

В рамките на изложбата Ядливи истории е предвидена съпътстваща програма.