Нощ на идеите 2023
Френският институт в България, в партньорство с Международния филмов фестивал „На брега“ с кауза за околната среда и с Института по Океанология към Българската академия на науките (гр. Варна),
Ви кани на Нощ на идеите 2023: Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?
Поредица от конференции-дискусии и прожекция на филми на 20 април 2023 г. от 18:00 до 21:30 ч. в зала „Славейков“.
Осигурен превод на френски и български език.
Вход свободен.
За осма поредна година, френските институти в целия свят ще посветят една вечер за дискусия на избрана актуална тема, която повдига въпроси за нашето общество. През 2023 г. тя е под надслов „Повече?“. Френският институт в България ще обсъди темата през призмата на проблемите, свързани с околната среда: „Бъдещето ни: устойчиво или (не)поносимо?“
По време на събитието ще изследваме индивидуалното и колективното ни отношение към природата и ще си поставим въпроса дали средата, в която живеем, ще може да издържи в дългосрочен план на сегашния ни начин на живот. Ще обсъдим моделите на производство и на потребление, а също и по какъв начин работим и прекарваме свободното си време. Моделът на обществото ни изглежда все по-компрометиран. Дали ще бъде възможно да постигнем съгласие за алтернативен модел на поведение?
Събитието се организира от Френския институт в България, в партньорство с Международния филмов фестивал „На брега“ с кауза за околната среда и с Институт по Океанология „проф. Фритьоф Нансен“ към Българската академия на науките (гр. Варна), с подкрепата на Френския институт в Париж.
Програма
18:00 Прожекция на документалния филм „Нашето море от отпадъци“ (2020 г., френски, субтитриран на български)
Автори и режисьори: Морад Азуз и Анка Улеа
Резюме: „Средиземно море е най-замърсеното в Европа. 200 000 тона пластмаса се изсипват ежегодно в него. За да се пребори с тази кризисна ситуация, Европейският съюз предприе мерки за ограничаване на производството на пластмасови изделия за еднократна употреба в страните-членки. Но по време на пандемията от Covid-19 пластмасовите отпадъци се завръщат, този път под формата на опаковки или хирургически маски. Създателите на филма се срещат с различни организации и активисти във Франция, които се опитват да се преборят със замърсяването на морето. Филмът представя екосистемата на активистите, учените и политиците в крайбрежните територии и тяхната битка за спасяване на морето от опасната вълна от отпадъци.“
18:30 – Конференция-дискусия „Нашият начин на живот и на потребление: устойчиви или (не)поносими? “
Непрекъснато сме предупреждавани за това, че начинът ни на живот и на потребление води до свръхексплоатация на природните ресурси. Знаем също, че като общество ние генерираме колосални количества отпадъци, някои от които са постоянни замърсители на природната среда. Но все пак, способни ли сме да измерим вредата от собственото си поведение? Какво можем да променим в отношението си към околната среда, за да осигурим устойчивото й бъдеще? Имат ли реален ефект решенията, които предлагаме?
19:25 – Представяне на игралния филм „Зелената планета“ (1996 г. – на френски, субтитриран на български)
Режисьор: Колин Серо. С участието на Венсан Лендон и Марион Котияр
Целият филм може да гледате на 22 април (събота) от 14 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт в България.
Синопсис: „Някъде там в необятната вселена съществува планета, чиито обитатели са създали развито и щастливо общество и живеят в идеална хармония помежду си и с природата. От време на време, някои от тях посещават други планети. Но странното е, че от двеста години насам никой вече не желае да посети планетата Земя. Един ден млада жена решава доброволно да посети тази планета. И така, земляните я срещат насред Париж“.
19:40 Конференция-дискусия „Обичайните ни практики при излет в природата: устойчиви или (не)поносими?
За да се отърсят от града и умората от ежедневието, гражданите често търсят контакт с природата в свободните часове. С планините, горите и крайбрежието си, България предлага много обичани места – и от българите, и от чуждестранните туристи. Наред с това, повсеместното присъствие на туристите и определени техни практики понякога застрашават природната среда и биоразнообразието. Трябва ли да се забрани или ограничи достъпа до някои места? Съществуват ли начини за осигуряване на всеобщ достъп и същевременно запазване на устойчивото развитие на екосистемите?
20:45 Прожекция на документалния филм „Наука за морето“ (2022 г. – български, субтитриран на френски)
Филмът представя дейностите на Института по океанология към БАН, свързани с оценката на биоразнообразието, състоянието на водите и морските популации в българското крайбрежие на Черно море. Експертната дейност в този национален морски център допринася за изграждането на стратегия за устойчиво управление на екосистемата на Черно море.
Участници:
Любомир Попйорданов, планински водач, председател на сдружение „Планини и хора“, управител на агенция за „зелен“ туризъм, организатор на „Дни на предизвикателствата“.
Роден съм в София. Моите родители, планината и изкуството определят кой съм. Завършил съм право в Софийския университет, но през 1990 г. смених посоката : предпочетох да започна да се занимавам с приключенски и тематичен туризъм. Основах две успешни малки туристически агенции, чрез които успях да позиционирам по различен начин България като дестинация. Предизвиках и администрацията в областта на туризма да работи и дадох възможност на стотици млади хора да намерят своя път и да приемат гражданския активизъм и доброволчеството за кауза. В продължение на тези 33 години, от началото на политическите промени, основах успешно две НПО, фестивала „Дни на предизвикателствата“ (през 2023 г. ще бъде 19-то издание), фестивал „Зелени дни“ , хартата за качество „Зелена къща за гости“, състезанието „Байк и рън за Чепън“. През 2022 г. отказах мандат на депутат в Народното събрание, за да бъда експерт по туризъм в кабинета на министър-председателя Кирил Петков. Председател съм на сдружение „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“. Семеен съм, и съм баща и дядо.
Магдалена Малеева, открояваща се фигура в екологичната кауза: известната тенисистка е основател на няколко екологични асоциации и екоотговорни предприятия.
Магдалена Малеева е бивша тенисистка, достигнала до четвърто място в световната ранглиста. Известна е не само с постиженията си в спорта, но и с дълбоката си ангажираност към околната среда. Тя развива екологичната инициатива „Горичка“, участва в създаването на тенис-клуб „Малееви“, основава и „Wind of Change“, консултантска компания, специализирана в намаляването на въглеродните емисии. Основател и собственик е на „Хармоника“, българската марка за здравословни и екологични хранителни продукти. През 2011 г., Магдалена е избрана на осмо място в класацията „100-те най-влиятелни жени в България“ от вестник Пари, а през 2012 г. бе поставена на 6-о място в същата класация, този път от вестник Капитал.
Флоранс Рюдолф е професор по социология и урбанизъм в Националния институт по приложни науки в Страсбург (INSA).
Флоранс Рюдолф е социолог и урбанист. Тя е заместник-директор на изследователския екип „Архитектура, морфология и градска морфогенеза и проекти“ (AMUP-Insa Strasbourg). Специализира в изучаването на процесите на институционализиране на околната среда, основани на нови социални практики и начини на живот в градовете, както и на новите знания, форми на експертиза или професии, свързани с тези реалности.
Николай Вълчев е изследовател, директор на Института по океанология „Фритьоф Нансен“ към БАН.
Николай Вълчев е директор на Института по океанология към Българската академия на науките, Варна. Той е специалист по динамика на крайбрежната зона: моделиране на вълни и ветрове, въздействие на климатичните промени върху крайбрежието и оценка на крайбрежния риск.
Модератор : Балин Балинов
Балин Балинов е филолог по образование. Преди да се присъедини към „Грийнпийс“, Балин е работил 13 години за различни онлайн медии. Има богат опит в радиото, бил е радиоводещ на ежедневно предаване и е интервюирал стотици известни личности и не толкова известни личности в България и в чужбина. В екипа на Грийнпийс, Балин е координатор кампания „Енергийни решения“, тясно свързана с възобновяващите се източници на енергия. Една от неговите цели е да се промени енергийната система.