Френският институт в България, British Council и фондация Single Step Ви канят на прожекцията на документалния филм „Г-н Никой срещу Путин“ на 24 септември 2026 г., 15:00 ч., зала „Славейков“.
Вход свободен, само за ученици, студенти и техните преподаватели. Необходима е предварителна регистрация на посочения линк: https://forms.gle/TovLRr8GFdit8hoz7
Филмът е на руски език в оригинал с български субтитри. По време на дискусията ще бъде осигурен симултанен превод на български език.
Френският институт в България е домакин на прожекцията на документалния филм „Г-н Никой срещу Путин“, последвана от среща с неговия режисьор Павел Таланкин, който ще бъде в София специално по този повод.
Филмът проследява Павел Таланкин – учител и видеограф в училище в Карабаш, малък миньорски град в Урал. С камера в ръка той заснема ежедневието на своите ученици и документира отвътре начина, по който военната пропаганда навлиза в едно обикновено руско училище. Постепенно той улавя механизмите, чрез които една държава формира нагласите и убежденията на младите хора, започвайки от най-малките.
Високо оценен от международната критика, филмът печели „Оскар“ за най-добър документален филм през 2026 г., както и наградата за най-добър документален филм на BAFTA. Световната му премиера е на фестивала „Sundance“, където получава специалната награда на журито.
След прожекцията ще се проведе дискусия с режисьора, посветена на пропагандата, ролята на училището и учителите и значението на критичното мислене в борбата с дезинформацията. Срещата е замислена като пряк разговор с младите хора и ще бъде модерирана от Мими Шишкова-Петрова.
Събитието е част от иницативата на Френския институт в България в подкрепа на медийната и информационна грамотност. То се организира в партньорство с British Council и фондация Single Step.
За тези, които желаят, филмът ще бъде представен и пред широката публика на 25 септември от 18:30 ч. в Дом на киното, в рамките на фестивала Sofia Documental, в присъствието на Павел Таланкин.
Билети онлайн: https://domnakinoto.com/sofia-documental-g-n-nikoy-sreshtu-putin-movie7035.html
УЧАСТНИК:
Павел Таланкин е учител, видеограф и сърежисьор на филма. Като отговорник за заснемането на училищните събития в училището в Карабаш той събира в продължение на месеци кадри от ежедневието на училището и от все по-силното влияние на държавната пропаганда върху учениците. Той напуска Русия, като изнася със себе си архива от заснетите материали, който впоследствие се превръща във филма, създаден съвместно с документалиста Дейвид Боренщайн.
Mahala Beats: Trust & Truth е съвместен проект на Фондация „За Надежда“, Гьоте-институт България и Френския институт в България, подкрепен от Френско-германския културен фонд, Гьоте-институт и Френския институт в Париж. Проектът съчетава медийна грамотност и музика, за да работи с млади роми от сливенския квартал „Надежда“ по темите за доверието, обществените представи и устойчивостта към дезинформация. Чрез рап, ромски музикални традиции и разказване на истории от общността участниците изследват как се създават, разпространяват и оспорват различни разкази за света около тях. Заедно с артисти и журналисти от България, Германия, Франция и Полша те създават музикални и видеопродукции, които предлагат различни гледни точки към идентичността, общността и чувството за принадлежност. Проектът продължава до 30 ноември 2026 г.
Контекст
Квартал „Надежда“в Сливен е дом на около 10 000 души и е един от най-големите и най-сегрегирани ромски квартали в България. Пространствената изолация, ограниченият достъп до обществени услуги и десетилетията на социално изключване са допринесли за дълбоко недоверие към институциите и традиционните медии. В същото време ромските общности продължават да се сблъскват с устойчиви стереотипи, подхранвани от сензационно медийно отразяване, политическа реторика и език на омразата онлайн.
В подобна среда слухове, конспиративни теории и подвеждаща информация могат да се разпространяват бързо, което все повече затруднява младите хора да разграничават достоверната информация от манипулацията и посланията, които експлоатират страхове, несигурност или натрупани обществени напрежения.
Доверие като основа за работа в общността
Стъпвайки върху дългогодишната работа на Фондация „За Надежда“ в квартала, проектът изследва как културата може да се превърне в инструмент за критично мислене, себеизразяване и активно участие в обществения живот. От 2023 г. организацията работи в квартал „Надежда“ чрез своя мобилен социален център, предоставяйки ежедневна психосоциална подкрепа на деца и семейства и постепенно изграждайки доверие в една силно маргинализирана среда.
Именно върху тази основа от изградено доверие и дългосрочно присъствие в общността Mahala Beats съчетава медийната грамотност с творчески и колективни практики. Вместо да разглежда младите хора като пасивни получатели на информация, проектът ги насърчава да бъдат активни участници в създаването на собствените си истории и гледни точки. Заедно с артисти и обучители те анализират ежедневни послания и обществени представи, разпознават механизмите на манипулация и превръщат своите наблюдения в музика, видео и разкази.
Медийна и информационна грамотност и дигитална безопасност
Проектът започна през май с програма за обучение на обучители в областта на медийната грамотност, водена от д-р Цветелина Соколова, журналист в Mediapool.bg и преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет. Тя проведе две присъствени обучителни сесии, посветени на основите на медийната грамотност, проверката на факти и дигиталната безопасност. Срещите включваха практически инструменти за разпознаване на онлайн манипулации и насоки за безопасно участие в дигитална среда. Участници в обучението бяха екипът на Фондация „За Надежда“, включително социални работници, както и родители и младежи от квартала, които поддържат активна връзка с местната общност.
Надграждайки тази подготовка, обучените членове на екипа ще реализират инициативите „Rumor Diary“ и видео студио за prebunking (предварително противодействие на дезинформацията) заедно с млади хора от квартала. Участниците ще събират и анализират местни слухове, стереотипи и повтарящи се модели на дезинформация, като ги свързват със собствения си опит със стигматизация и погрешно представяне.
В рамките на пет фасилитирани сесии те ще разгледат как действат различни техники за манипулация на практика – например създаване на образ на „виновник“, пренасочване на вниманието към несвързани теми (whataboutism), емоционално въздействие или изваждане на информация от контекст. Работата ще стъпи върху утвърдени методологии за предварително разпознаване и противодействие на дезинформацията (prebunking).
Процесът ще завърши със създаването на кратки видеа, в които участниците размишляват върху дезинформацията, идентичността и ежедневието в квартал „Надежда“. Така техните наблюдения и идеи ще бъдат превърнати в достъпни дигитални истории, предназначени за споделяне в социалните мрежи.
Творческа продукция
Във втората фаза на проекта тези теми и размишления ще бъдат превърнати в музика. Заедно с германския рапър и социален работник Achim “Waseem” Seger, българския рапър Големия AMG и полските музиканти Kuba Daniłowicz и Mateusz Tomasz Węgrzyn участниците ще се включат в творчески работилници за писане на текстове и създаване на музика, които съчетават рап, ромски музикални традиции на лични истории.
Резултатът ще бъде авторска песен, музикален видеоклип и поредица от материали, които проследяват творческия процес зад кулисите.
Публична програма
Проектът ще завърши с поредица от публични събития през октомври в София, които поставят местния опит в по-широк европейски контекст. Пътуващата изложба „Следи“, създадена от Националния музей за история на имиграцията в Париж, разглежда историческото формиране на стереотипите за ромските общности във Франция и Европа.
Паралелно с изложбата, в Гьоте-институт България ще бъдат представени музикалните и видео продукции, създадени в рамките на проекта. Събитието ще отвори пространство за дискусии по темите за дезинформацията, идентичността, представянето и културното участие.
Въздействие
Като свързва медийната грамотност, творческата работа и дългосрочното ангажиране на общността, Mahala Beats не само подпомага младите хора да разпознават и преодоляват дезинформацията, но и насърчава по-широк разговор за начина, по който ромските общности присъстват в публичното пространство.
Проектът създава възможности младите участници сами да разказват своите истории, да формулират собствените си гледни точки и активно да участват в оформянето на обществените представи за своята общност. По този начин той допринася за по-приобщаващо и многообразно разбиране за доверие, истина и принадлежност.
Неправителствени организации, предприятия, институции и изследователски центрове са поканени да кандидатстват по поканата за решения на Форума за мир в Париж, чието девето издание ще се проведе на 11 и 12 ноември 2026 г. в Двореца Шайо.
Всяка година от 2018 г. насам Форумът за мир в Париж отправя покана за решения, която има за цел да открие и подкрепи конкретни инициативи с участието на множество заинтересовани страни в областта на световното управление. Изданието за 2026 г. ще отразява приоритетите на френското председателство на Г-7 и ще бъде структурирано около четири теми:
Между 30 и 50 проекта ще бъдат избрани и представени в Пространството за решения на форума. Техните представители ще имат възможност да се изкажат по време на събитието и да обменят идеи с международни експерти и лица, вземащи решения. Може да бъде предоставена стипендия за мобилност на кандидати, подкрепени от организации, които имат ограничени финансови ресурси. Освен това десет проекта ще бъдат избрани за участие в програмата Scale-up (SCUP) — ускорител за решения в областта на управлението, който предлага една година персонализирана подкрепа от Секретариата на форума.
Краен срок за кандидатстване – 25 май 2026 г.
Важно: ще се проведат две онлайн информационни сесии — на 29 април и на 19 май 2026 г.
Платформа: https://project.parispeaceforum.org/entrant/index.php?language=fr
Контакт със Секретариата: project@parispeaceforum.org
17 март 2026 г., 18:30 ч., зала „Славейков“
Вход свободен – задължителна регистрация. ЗАПИШЕТЕ СЕ
Осигурен симултанен превод френски/български
Модератор: Люк Леви, съветник по сътрудничеството и културната дейност, директор на Френския институт в България
От много години САЩ преминават през дълбока политическа трансформация, чиито последици далеч надхвърлят техните граници. Тръмпизмът вече не изглежда просто като отделен политически епизод: той разкрива трайни разломи, които поставят въпроси за бъдещето на американската демокрация, мястото на Съединените щати в света и устойчивостта на трансатлантическата връзка.
С тази лекция Селия Бьолен ще направи анализ на един основен въпрос: дали сме свидетели на временна криза в американската политика или на по-дълбока и трайна трансформация на Съединените щати?
За Европа залогът е значителен. Защото зад промените в американската политика стои бъдещето на едно партньорство, което повече от седемдесет години определя стратегическия баланс на континента.
Организирана в рамките на поредицата „Европа: ориентири и ценности в безредието на света“, тази среща се вписва в целите на Френския институт: да предоставя пространство за размисъл, дискусии и да разглежда в по-широк контекст значимите съвременни трансформации, за да можем заедно по-добре да разберем промените в света и техните последици за Европа.
Френският институт в България благодари на Софийския офис на Европейски съвет за външна политика (ECFR) за партньорството.
Селия Бьолен е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ECFR) и директор на Парижкия му офис. Като специалист по САЩ и трансатлантическите отношения, тя анализира американската политическа динамика, вътрешната поляризация и последиците от тях за Европа и международния ред. Тя е автор на Jésus est juif en Amérique. Droite évangélique et lobbies chrétiens pro-Israël („Исус е евреин в Америка. Евангелската десница и произраелските християнски лобита“) (Fayard, 2011) и на Des démocrates en Amérique. L’heure des choix face à Trump („Демократи в Америка. Време за избор срещу Тръмп“) (Fayard, 2020).
Вторник, 20 май 2025 г., от 10:00 до 13:30 ч. – Зала „Славейков“
В партньорство с Българската асоциация по водите и Веолия България
Вход свободен. Моля, регистрирайте се до петък, 16 май, на обяд: РЕГИСТРАЦИЯ
Френският институт в България има удоволствието да ви покани на конференция, посветена на едно от най-големите предизвикателства на нашето време: устойчивото управление на водните ресурси. Водата е жизненоважен ресурс за хората, селското стопанство и екосистемите и е под нарастващ натиск, особено в резултат на климатичните промени. Това събитие ще постави акцент върху предизвикателствата, пред които е изправена България, като ще бъдат представени както френски, така и български опит, със специален фокус върху градовете и управлението на водите от страна на местните власти.
Ще се проведат две панелни дискусии, и двете модерирани от климатичния експерт и бивш министър Юлиян Попов.
Панел 1 ще разгледа настоящите предизвикателства, свързани с недостига на вода, като ще се фокусира върху състоянието на водните ресурси, нуждите от инфраструктура и въздействието на променящите се климатични условия. В дискусията ще участват политици, инженери и представители на ВИК оператори.
Панел 2 ще изследва бъдещите решения за устойчиво управление на водите. Ще бъдат обсъдени технологии за предотвратяване на замърсяването, стратегии за осигуряване на достъп до чиста питейна вода и практически примери за повторно използване на водата. както от България, така и от Европа. Експерти от Българската асоциация по водите, Веолия Франция и академичните среди ще споделят своя опит от практиката.
Можете да разгледате програмата в прикачения файл
Събитието ще се проведе на френски и български език, с осигурен симултанен превод, и има за цел да насърчи сътрудничеството и да вдъхнови конкретни бъдещи действия за решаване на проблемите, свързани с водните ресурси.
Поради непредвидени обстоятелства, свъразни с промяна на полети на участниците, събитието се отлага за нова дата през май, която ще ви комуникираме своевременно. Благодарим Ви за разбирането.
Тема на тази конференция-дискусия ще бъде онова, което понякога се нарича „криза на доверието“ или „криза на демокрацията“ при представителните демокрации.
Организирана е от Френския институт в България и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ще се проведе във вторник, 16 април, от 12.00 до 13.30 ч., в зала „Славейков“ на Френския институт.
Условия за достъп : Събитието е достъпно за всички, не е необходимо предварително записване, входът е свободен.
Езици : френски и български (симултанен превод)
Постепенният и непрекъснат спад на избирателната активност в повечето европейски и западни страни води до немалко въпроси за това доколко уместни биха били нови форми на гражданско участие : преки дебати между избраните представители и гражданите, участие в бюджетирането в общините, събрания на граждани, избрани на случаен принцип, референдуми по гражданска инициатива, референдуми за отзоваване на избрани представители и т.н.
Макар да има множество инициативи за допитване до гражданите, без да им се дава правото да вземат решения (анкета, консултативен референдум, консултативна асамблея, граждански дебат, последван от препоръки…), най-радикалният подход предполага да се даде на гражданите властта да предлагат и да вземат решения относно закони и поправки в Конституцията без посредничеството на народни представители или политически партии. Подобен подход е въведен от много години в Швейцария, Съединените американски щати (в двайсетина щата) и моделира процеса на вземане на решения във все повече организации на гражданското общество.
Въпреки това онези, които критикуват пряката демокрация, предупреждават за рисковете, които тя води със себе си, посочват разочароващи примери като Брекзит и припомнят, че авторитарните режими често са си служели с референдуми, за да запазят легитимността си. Те предлагат първо да се задействат други инструменти, според тях задължителни, като например засилване на прозрачността и отчетността, предотвратяване на конфликтите на интереси, механизми за борба с корупцията и гарантиране на свободата на медиите и независимостта на правосъдието.
Конференцията-дискусия ще бъде за различните измерения на пряката демокрация. Участниците ще изведат заключенията си въз основа на научни трудове по темата и ще се запитат какви са ползите и рисковете от нея.
*
Как стоят нещата във Франция?
Референдумите по гражданска инициатива бяха сред основните искания на движението на жълтите жилетки през 2018-2019 г. Властта отвърна, като създаде Голям национален дебат (процедура за участие и консултиране) и Гражданска конвенция за климата и покани 150 избрани на случаен принцип граждани да предложат решения за „намаляване на емисиите на парникови газове“ в „духа на социалната справедливост“. Гражданската конвенция предложи 149 мерки. Президентът на Република Франция одобри 146 от тях, които бяха пренасочени към парламента и правителството и частично влязоха в сила под формата на закон и устави.
От 90-те години насам Франция неведнъж е прибягвала до референдуми :
През 1992 г. гражданите одобриха Договора от Маастрихт, който учредява Европейския съюз на мястото на Европейските общности с 51 % от гласовете (30 % негласували, без праг на избирателна активност, посочените проценти са закръглени до единица).
През 2000 г. мандатът на президента на Републиката бе съкратен от 7 на 5 години със 73 % „за“ (70 % негласували).
През 2005 г. Договорът за създаване на Конституция за Европа е отхвърлен с 55 % от гласовете (69 % гласували). Същата година Нидерландия на свой ред отхвърля договора на референдум, в резултат на което ратификацията му е спряна във всички държави членки. Повечето от разпоредбите в проектодоговора намират място в Договора от Лисабон, подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г. Този път френските и нидерландски граждани не са поканени да гласуват. Единствено Ирландия организира референдум. Ирландците първоначално отхвърлят Лисабонския договор на референдума през 2008 г. с 53 % от гласовете (47 % негласували), впоследствие, през 2009 г., го одобряват с 58 % от гласовете (42 % негласували).
Как стоят нещата в България?
От края на комунистическия режим насам са проведени няколко референдума :
На референдума през 2013 г. гражданите бяха запитани дали да бъде построена нова ядрена централа (62 % от гласувалите казват „да“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото гласувалите са под 60 %). Проектът да се построи ядрена централа в Белене не е задвижен веднага, впоследствие отново е подет с решение на парламента от 2019 г.
Референдумът през 2015 г. за въвеждане на електронно гласуване (73% гласували „за“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото няма достатъчно гласували). Впоследствие този начин на гласуване е въведен с решение на парламента.
Референдумът от 2016 г. относно промените в Изборния кодекс, предлага се депутатите да се избират мажоритарно на два тура (74 % „за“) : резултатите не са приложени заради недостатъчния брой гласували.
В Европейския съюз
На нивото на Европейския съюз не са предвидени инструменти за пряка демокрация, но европейските граждани имат достъп до вътрешни документи на Съюза и могат да внасят петиции в Европейския парламент.
*
Участници:
Март Фатен-Руж Стефанини, научен ръководител по публично право в Университета Екс-Марсилия, специалист по пряката демокрация и демокрацията на участието
Наташа Данелчук-Колодровски, доцент по право в Университета Екс-Марсилия
Мартин Белов, заместник-декан по международни отношения, дигитализация и виртуална среда в Софийския университет
Христо Христев, юрист, адвокат, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Френският институт в България и организация Артерия представят прожекция на филма „ЧОВЕК” на режисьора Ян Артюс-Бертран
На 12 март от 18:00 ч., Френски институт в България, зала „Славейков“,
Времетраене 3ч.08 мин., със субтитри на български език, вход свободен
Филмът „Човек” (2015, Франция) представя колекция от истории и снимки на света, в който живеем. Той е едновременно пътешествие и потапяне в сърцевината на това, какво е да бъдеш човек. Чрез образите, пълни с любов и щастие, както и с омраза и насилие, филмът ни изправя лице в лице с Другия и ни кара да размишляваме за собствения ни живот. От разкази за всекидневието до най-невероятни случки от живота, тези трогателни срещи, споделени с рядко срещана искреност, чертаят големия портрет на съвременния човек – неговата тъмна страна, но и неговото благородство и универсалност. Нашата Земя е показана по един изумителен начин, чрез невиждани досега кадри от въздуха, съпроводени от впечатляваща музика, които ни предоставят мигове, в които можем да дишаме и да се вглъбим в себе си.
Ян Артюс-Бертран е френски фотограф, журналист и еколог. От много ранна възраст се вълнува от въпроси, свързани с околната среда и на 20 годишна възраст става директор на природен парк в централна Франция. На 30 години заминава със съпругата си в Кения. Заедно работят и живеят в резервата Масай Мара, където наблюдават живота на лъвовете. Ян се научава да управлява балон с горещ въздух и за пръв път открива красотата на Земята отвисоко. Книгата му албум „Земята отвисоко“ се разпространява в над 3 милиона екземпляра. А изложбата му е показана в над 120 града от цял свят, включително в София. Следващият му проект „Дом / Home“ е гледан от над 600 милиона души в цял свят. Чрез него Ян изследва пред какви предизвикателства сме изправени, обитавайки нашия дом – Земята.
Филмът „Човек“ е логично продължение. Той съвместява откровените разкази на хора от цял свят със спиращи дъха гледки и уникална съпровождаща музика. В търсене на отговор на въпроса: Какво ни прави хора?
„Аз съм един човек сред седем милиарда други. За последните 40 години снимам нашата планета и нейното човешкото многообразие, но имам чувството, че човечеството не постига напредък. Ние невинаги успяваме да живеем заедно. Защо е така? Аз не търся отговор в статистиката, а в самия човек“, казва Ян Артюс-Бертран по повод филма.
По случай Международния ден на жената 8-ми март, Посолството на Франция в България, Френският институт в България и сдружение „Лекари на света – България“ имат удоволствието да Ви поканят на прожекцията на филма „Гневът на Ани”, която ще се състои на 7 март 2024 г. от 18:30 ч., във Френския институт в България, зала „Славейков“,
Времетраене 119 мин., със субтитри на български език, вход свободен
Действието на филма се развива през февруари 1974 г. Ани, майка на две деца от работническата класа, забременява случайно, поради което се свързва с Движението за свобода на абортите и предпазването от бременност, неприкрито извършващо незаконни аборти. С подкрепата на това единствено по рода си движение, което се гради на конкретна помощ за жените и споделяне на знания, Ани се включва в битката за приемане на закона за абортите и така придава нов смисъл на живота си.
На 6 декември от 12:00 до 13:30 ч., Френски институт в България, зала „Славейков“
Тази дискусия, отворена за широката публика, ще представи най-новите резултати от анализа на планините през погледа на учени и алпинисти.
Планините ни карат да мечтаем и ни вдъхновяват. Те ни приканват към приключение и открити пространства. При все това, някои последици от човешката дейност се усещат най-осезаемо в снежниците : изменението на климата се отразява най-силно върху ледниците и нарушава планинските екосистеми.
Франция разполага с естествено планинско наследство, едновременно богато, но и уязвимо, с многобройни ледници. Колкото до България, има риск до 2045 г. климатичното равновесие на двата най-високи снежника в Пирин да бъде нарушено.
Какви са последиците върху планините от глобалното затопляне? Каква е връзката с човешката дейност? Как да бъдат измерени? Това ще бъдат темите за обсъждане.
Участници :
Давид Шамбр винаги е бил страстен катерач. След като открива катеренето по скалите на Фонтенбло, той тръгва по големите алпийски маршрути на Монблан, докато учи география и климатология в университета Париж-Сорбона. През 80-те години на ХХ век става един от първите професионални катерачи, специализиран в свободното катерене (многобройни солови изкачвания, откриване на маршрути от осма степен), докато пътува по света. След това се премества в Прованс, за да бъде по-близо до скалите, и е автор на книгите „Деветата степен – 150 години свободно катерене“, „Високоспланински алпинизъм, най-великите имена в алпинизма“, „Златни пикели – Оскарите на модерния аплпинизъм“, издадени от издателство Монблан, а през 2023 г. – комикса „Имало едно време катерене“, издаден от Arènes BD.
Емил Гачев е доцент в катедра География, екология и опазване на околната среда към Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Работи и към Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Придобива докторска степен по физическа география (ландшафтна екология)в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Геолого-географски факултет) през 2005 г. Оттогава осъществява активна изследователска дейност в областите на периглациалната и глациалната геоморфология, а по-късно се занимава с проучване на езера и малки ледници. От 2008 г. насам д-р Гачев активно изучава малките ледници (микроледници) и постоянни снежници в планините на Балканския полуостров (в България, Черна гора и Албания). Основните му научни интереси са в областите на геоморфологията, глациологията, планинските изследвания и климатичните промени. От 2008 г. д-р Гачев преподава дисциплини като Хидрология, Геология, Глациология, Океанология, на студенти от специалности География и Екология. Женен с три деца.
Гергана Георгиева е главен асистент в катедра „Метеорология и геофизика” на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. получава докторска степен по сеизмология и вътрешен строеж на земята, изучавайки строежа на земната кората и горната мантия под България. Нейните научни интереси са в областта на изучаването на строежа на Земята, индуцираната сеизмичност и сеизмичността в ледниците (криосеизмология, от 2015 г.), както и движението на ледниците. През 2015 г. като член на 24-та Национална антарктическа експедиция тя успешно инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция. Участвала е в пет български антарктически експедиции (24-та, 26-та, 28-ма, 30-а и 31-ва), с научни проекти за изследването на сеизмичността в района, сеизмичността на ледниците и движението и активността на ледниците в района на Българската антарктическа база. От 2018 г. ръководи проект за геофизични измервания във вискоките планини в България. Гергана Георгиева започва своята кариера и като популяризатор на науката след 24-тата антарктическа експедиция с кратки демонстрации за движението на ледниците по време на Софийския фестивал на науката 2016. От 2004 г. е дипломиран планински водач. Тя има две деца.
Модератор : Балин Балинов
Балин Балинов е филолог по образование. Преди да се присъедини към „Грийнпийс“ – България е работил 13 години в няколко радиостанции. Бил е водещ на ежедневно предаване и е интервюирал редица известни и не толкова известни личности от България и чужбина. В екипа на „Грийнпийс“ Балин е координатор на кампанията „Енергийни решения“, тясно свързана с възобновяемата енергия. Една от основните ѝ цели е да се промени енергийната система така, че все повече хора станат активни участници в нея и да произвеждат енергия за собствени нужди.
Вход свободен, осигурен превод български / френски
Френският институт в България и културна организация Артерия представят прожекция на филма WOMAN на режисьорите Анастасия Микова и Ян Артюс-Бертран
На 7 декември от 18:30 ч., Френски институт в България, зала „Славейков“,
Времетраене 108 мин., със субтитри на български език, вход свободен
Филмът WOMAN е световен проект, който дава глас на 2000 жени от 50 различни държави. Въпреки огромния си мащаб, филмът предлага един интимен портрет на тези, които съставляват половината от човечеството.
Този проект е възможност да се осветлят несправедливостите, на които са подложени жените по света, но целта му е най-вече да подчертае вътрешната им сила и тяхната способност да създават и променят, въпреки всички трудности пред които са изправени. В тази нова ера, в която гласът на жената се чува все повече, филмът няма за цел просто да призовава за права или да се съсредоточава върху проблемите, но да покаже през какви важни въпроси преминава една жена в живота си и как се справя. Засягат се основни теми като майчинство, образование, брак или финансова независимост, но също и менструация, сексуалност.
WOMAN събира стотици свидетелства на много различни жени: от държавни глави до кралици на красотата, от световноизвестни актриси до фермерки от отдалечени райони, за да даде една по-изчерпателна картина и да се опита да отговори на въпроса: Какво означава да бъдеш жена в днешния свят!
Четири години след HUMAN на режисьора и фотограф от Франция – Ян Артюс-Бертран, в който, чрез темите за любовта, за вярата, за страха, за смисъла на живота изследвахме какво общо имаме с вече 8 милиарда други хора, идва ред на WOMAN, в който начело застава родената в Украйна – Анастасия Микова (дългогодишен сътрудник и съмишленик на Бертран).
