Границата на нашите мечти. Ретроспектива на кинорежисьора Георги Балабанов: 20 – 30 май 2026 г., зала „Славейков“

Границата на нашите мечти. Ретроспектива на кинорежисьора Георги Балабанов

По повод на приближаващия 75-и рожден ден на българския кинорежисьор Георги Балабанов, живеещ във Франция, Cineaste Maudit production със съдействието на Програма „Култура“ на Столична община, Френският институт в България и Българската национална филмотека организират ретроспектива на кинотворчеството му, която ще се проведе от 20 до 30 май 2026 г. във Френския институт.

Осем от неговите емблематични творби ще бъдат прожектирани в рамките на седем дни и ще предоставят на публиката възможност да открие или преоткрие филмите на Георги Балабанов, чиято кариера, макар и малко позната в България, е оставила отпечатък на международната сцена.

Ретроспективата се организира по инициатива и в сътрудничество със Светлослав Драганов, български документалист, режисьор и продуцент, който ще присъства на всяка прожекция, ще споделя своето виждане за кинематографичното наследство на своя сънародник и ще отправи съвременен поглед върху неговото творчество.

Георги Балабанов, една от водещите фигури в документалистиката, изгражда кариерата си между България, Франция и Бразилия, преодолявайки географските и художествените граници. След трудно начало в родината си, той напуска България в края на 1986 г., за да се установи в Париж – заминаване, което определя като „най-решаващия акт в живота ми“. Този избор бележи началото на международна кариера, по време на която непрестанно изследва нови физически и естетически територии.

Творчеството му, високо ценено от личности като Жан Руш – френски режисьор и антрополог, считан за един от основателите на „синема веритé“ във Франция – се отличава с научна строгост, съчетана с уникална артистична чувствителност. В него, Балабанов изобразява реалността с прецизността на „хирург“, разкривайки онова, което често остава невидимо или неизразимо. Филмите му, като „Соло за английски рог“ (1984), „Сянката на ловеца“ (1991) или „Границата на нашите мечти“ (1996) свидетелстват за постоянното търсене на диалог между миналото и настоящето, между колективната памет и съвременната реалност. По-скорошните филми „Досието Петров“ и „И балът продължава“ (2015) обрисуват безпристрастен портрет на посткомунистическа България.

По повод ретроспективата, Френският институт има удоволствието да приветства две личности, много близки до Г. Балабанов – Пиер-Анри Дело, известен като основател на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак и Лоран Пеле, бивш асистент и сътрудник на Жан Руш, артистичен и програмен директор на Международния фестивал „Жан Руш“ в Париж.

Ретроспективата е повод да отдадем почит на режисьор, който, въпреки „избраното си отсъствие“, никога не престава да се завръща към родната си земя като същевременно остава отворен към света. Прожекциите ще бъдат съпътствани от срещи и дискусии с автора, Светлослав Драганов, проф. д.н. Александър Донев и гостите.

Дългогодишен генерален директор на FIPA – фестивала за аудиовизуални програми в Биариц, и основател през 1969 г. на „Петнайсетдневката на Режисьорите“ в Кан и неин генерален директор до 1999 г. (открил таланти като Вернер Херцог, Райнер Вернер Фасбиндер, Джордж Лукас, Мартин Скорсезе, Кен Лоуч и Михаел Ханеке), Пиер-Анри Дело е генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак от създаването му през 1990 г. Той е изразa на паметта на киното от последните петдесет години.

Жан Руш (31 май 1917 – 18 февруари 2004) – френски режисьор и антрополог.

Той се счита за един от основателите на „кино на истината“ („cinéma vérité“) във Франция. Творчеството на Руш като режисьор, продължило повече от 60 години в Африка, се характеризира с идеята за „споделена антропология“. [ 1 ] [ 2 ] Повлиян от откритието си на сюрреализма в началото на 20-те си години, много от филмите му размиват границата между фикция и документалистика, създавайки нов стил: етнофикцията . Кинорежисьорите от френската Нова вълна определят Руш като един от тях.

БИЛЕТИ

ПРОГРАМА

Откриване – сряда, 20 май, 19:00
Гост : Пиер Анри-Дело

Посвещава се на Жан Руш.

ПОМЕН, 1980

Режисьори: Георги Балабанов и Райна Томова; Сценарий: Георги Балабанов и Райна Томова; Оператор: Красимир Костов; Продукция: СТФ Екран при БНТ; Времетраене: 25 мин., Език : български; Субтитри : френски

Останала сама, една възрастна жена трябва да напусне дома си и родното село. Преди децата ѝ да я отведат със себе си в града, тя прави помен на починалия си съпруг. Поменът е не само ритуал. Той е прощаване с корените и с един живот, който си е отишъл завинаги. “Всичко е пепел, всичко е сянка” Този филм е и прощаване с детството на режисьора Георги Балабанов, който е израснал в това село. Възрастната жена е неговата баба Силистра.

Отличия:

• Награда за най-добър документален филм – Internationale Kurzfilmtage, Оберхаузен 1981
• Награда за най-добър документален филм – Mostra internazionale d’Arte Cinematografica, Венеция 1985
• Награда за най – добър документален филм – Bazil Wright Аward, RAI Film Festival, Лондон 1986

СОЛО ЗА АНГЛИЙСКИ РОГ, 1983

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Красимир Костов; Продукция: СТФ Екран при БНТ, Времетраене: 25 мин.; Език : български; Субтитри : френски

Филм портрет на 7О годишния диригент на ритуалния оркестър в Централния софийски гробищен парк, Сава Панев Жеков. Ежедневието му на пенсионер, който се мъчи да свърже двата края, преминава между работата с оркестъра в гробищата и тихия домашен уют, споделян със съпругата му. Зад всичко това надничат сянката на смъртта и призраците на неосъществените мечти.

Отличия: Специална награда – Festival International Jean Rouch, Париж 1984

четвъртък, 21 май, 19:00 – Филми за цирка в България и Бразилия
Гост : Пиер Анри-Дело

ПОД КУПОЛА, 1987

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператори: Красимир Костов и Пламен Гелинов; Продукция: СТФ Екран при БНТ, Времетраене: 27 мин.; Език : български; Субтитри : френски

Историята на един пътуващ български цирк преди рухването на “развития социализъм“ в Народна република България. Портрет ‚ “без маска и без грим“ на една трупа и на едно време – зад кулисите и под светлината на прожекторите.

ДВОРЕЦЪТ НА СМЕХА, O palacio do riso, 1989

Режисьори: Георги Балабанов и Ваня Перацо Барбоса; Сценарий: Георги Балабанов и Ваня Перацо Барбоса; Оператор: Маркос Вилар; Продукция: UFPB Бразилия и Ваня Перацо Барбоса, Времетраене: 27 мин.; Език : португалски; Субтитри : български и френски

Филмът разказва за един малък цирк от фавелите на град Жоао Песоа – столица на щата Параиба в Североизточна Бразилия. Историята на неговите „артисти“, които работят каквото намерят през деня, а вечер превръщат нищетата в изкуство. Публиката е възторжен съучастник на тази „илюзия“.

Отличия: Награда за най – добър документален филм – Prêmio Paulo Emílio Sales Gomes, Festival de Brasília do Cinema Brasileiro 1995

петък, 22 май, 18:00 – Среща-дискусия с Пиер-Анри Дело, Георги Балабанов и Александър Донев – Вход свободен с РЕГИСТРАЦИЯ

събота, 23 май, 18:30 – Филм за Анани и Кристо Явашеви – Европейска нощ на музеите
Гост: Пиер-Анри Дело

Посвещава се на Тиери Гарел

„На първо място трябва да благодаря на Георги Балабанов, че ми посвети
тази прожекция от ретроспективата си. За мен беше привилегия да работя с него като копродуцент, преди тридесет години за Arte,на първите му три пълнометражни документални филма, в годините след пристигането му във Франция.
Творчеството на Георги, един истински автор, е единствено по рода си – пет пълнометражни и четири късометражни филма! – които са изключително ценни.
Със своя проницателен, но и изпълнен с емпатия поглед, неговите филми, дълбоко екзистенциални и движени от някаква неясна тревога, изваждат на сцената хора, които станали техни герои, ни рисуват портрета на българското общество, в продължение на повече от 40 години. Общество еднакво белязано, както от комунистическия режим, така и от влизането му в Европа и пазарната икономика.
Те се питат – и ни питат – за границата между индивидуалното и колективното, за личните и общите ни мечти.
Филмът тази вечер, заснет между Ню Йорк, София и едно българско село, ще ни отведе в Берлин, трагичното сърце на Европа и на XX век. Той е на точно 30 години… но въобще не е остарял.
(не се казва „стар Рембранд“, пишеше Жан-Люк Годар!).“
Тиери ГАРЕЛ

Тиери Гарел работи 40 години за обществената телевизия. Като директор на документалните програми на La Sept и Arte France от 1987 до 2008 г., той разработва амбициозна продуцентска политика, посветена на откриването и подкрепата на кариерата на нови автори, като същевременно работи с големите имена на световното документално кино (от Крис Маркър до Агнес Варда, Йохан ван дер Кейкен, Фредерик Уайзман и Ален Кавалие).

ГРАНИЦА НА НАШИТЕ МЕЧТИ, 1996

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Радослав Спасов; Продукция: BIPA production, Lа Sept Arte, Нестор филм, БНТ; С подкрепата на CNC France, НФЦ и Евроимаж. Времетраене: 72 мин.; Език : български; Субтитри : френски

Двамата братя Анани и Христо Явашеви живеят разделени от желязната завеса в продължение на 26 години. Затворен в комунистическа България, Анани  остава скромен актьор. Избягал от страната през 1956, Христо/Кристо става един от най-известните в света съвременни артисти. Две съдби, които илюстрират надеждите и илюзиите на два различни свята. Заснет предимно през погледа на по-големия брат Анани, „Границата на нашите мечти“ изгражда фин двоен портрет, в който идеята за „интерфейс“ определя цялата режисура. Животът на двамата братя, противопоставени във всяко отношение по успех и признание, напомнят стена, изписана от двете ѝ страни. Истинската тема на „Границата на нашите мечти“ е идеологията като съдба на индивидите.

Отличия: Номинация за най -добър документален филм на годината – SCAM, Париж  1997

четвъртък, 28 май, 19:00

СЯНКАТА НА ЛОВЕЦА, L’ombre du chasseur, 1991

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Красимир Костов; Продукция: BIPA production, Lа Sept Arte, С поддръжката на СNC France. Времетраене: 50 мин.; Език : български; Субтитри : френски

Историята на едно семейство и една страна, белязани от 45 години тоталитарен социализъм, са в центъра на този филм Утопичните социалистически мечти на дядото, ловец на слонове в Африка в началото на ХХ век, се сблъскват с резигнацията на неговия син, смазан от престоите си в лагерите за политически затворници, и циничният прагматизъм на внука, шофьор на тир, въвлечен в съмнителните сделки на българските тежкотоварни превози. Съдбите на тези трима мъже придобиват пълния си смисъл в годината на падането на комунистическия режим, когато е заснет този филм.

Отличия: Награда за най – добър филм – Nestor Almendros Award, Festival International Human Rights Watch, Ню Йорк 1992

петък, 29 май, 19:00
Гости: Лоран Пеле

Посвещава се на Жан – Клод Кариер

ДОСИЕТО ПЕТРОВ, 2015

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Жан-Клод Кариер и Георги Балабанов; Оператор: Стефан Иванов; В ролите: Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Малин Кръстев; Продукция: Камера, Ostlicht filmproduktion, Arsam; с подкрепата на НФЦ, MDM и Евроимаж;  Времетраене: 90 мин.; Език : български; Субтитри : френски

През последните години на комунизма Александър Петров, театрален актьор, по непонятни за него причини получава забрана да играе в театъра. Когато след падането на тоталитарния режим може да се върне отново на сцената, открива, че е бил предаден от човека, на когото се е възхищавал, от  своя учител и близък приятел, професор Богомилов. Минути преди да произнесе прощалното си слово на неговото погребение, Александър Петров получава папка с доносите на своя кумир. Отвратен от всичко, актьорът решава да напусне завинаги театъра. Негов стар приятел и виден бизнесмен на име Марков му дава шанс да се справи с трудната ситуация. В този период на хищническо първоначално натрупване, на брутално насилие и войни между групировки, на кредитни милионери и банкови фалити, Марков предлага на Александър Петров да застане начело на нова политическа партия, която ще спаси страната…

Отличия: Награда за най – добър режисьор – Winner of best Director, Montreal World Film Festival, Монреал 2015

Закриване – събота 30 май, 19:00
Гост : Лоран Пеле

И БАЛЪТ ПРОДЪЛЖАВА, Et le bal continue, 2015

Режисьор: Георги Балабанов; Сценарий: Георги Балабанов; Оператор: Стефан Иванов; Продукция: Ladybirds films, ARTE France и Аудио – Видео Орфей; Времетраене: 90 мин.; Език : български; Субтитри : френски

Всичко трябва да се промени, за да не се смени нищо“. Тази реплика от „Гепардът“, сякаш се носи над филма „И балът продължава“.

Проследявайки ежедневието на звезда-журналист, на бивш бодигард, станал депутат, на пенсиониран офицер от тайните служби и на един антикомунистически дисидент, филмът ни потапя в бруталната и шокираща реалност на днешна България. Под деликатния, но безкомпромисен поглед на Георги Балабанов, този трагикомичен бал на новия, капиталистически елит, с който започва и завършва филмът, ни разкрива маскарада, в който живее съвременна България. Преминала,  от съветската епоха към Европейския съюз, устремена към американската мечта, България днес е страна без посока. Нейният нов елит, е всъщност старата комунистическа номенклатура, преоблечена в демократичен костюм. Филмът рисува портрета на една страна в криза, а на втори план – и на съвременния свят, разтърсен от съмнения и края на утопиите.

Отличия: Награда на публиката – Prix du Public, Festival International du Film d’Histoire, Песак 2016

Рецензия от Шарлот Гарсон, архив на фестивал Синема дю реел (Cinema du Reel)                                                                                     

“Как оценявате икономическата ситуация през последните шест месеца?“; „Доверявате ли се на политиците?“: въпросите, които задава на минувачите Елена Ацарова, – социолог,  предизвикват само раздразнение, тъй като истината е очевидна: „Народът умира“,  обобщава един от интервюираните, на което получава отговор: „Благодаря и приятен ден! “. Като истинска „Хроника на едно лято“ на Изтока от 2010-те години, „И балът продължава“ се интересува от щастието на всеки, или по-скоро от нещастието на всички. След пролог в стил Ернст Лубич, където милионери валсират сред  деликатеси, Балабанов предлага напречен разрез на българското общество, толкова тревожен, колкото и смешен, на една разпищолена „Мителеуропа“. От щангиста, станал депутат националист, до ромската гей поп – фолк звезда, портретите се преплитат с елегантност, но тяхното разнообразие само подчертава дълбоката икономическа, политическа и дори духовна катастрофа. Както казва един стар активист, „ситуацията изисква революция“… Която така и не идва: от съветската епоха насам етикетите са се променили, но не и властовите отношения. Сблъсъкът между дисидента и агента, служител на старата репресивна машина,   допринася за един смущаващ и разтърсващ финал: тези  бивши противници  – държавният „шпионин“ и политическият затворник – със забравените си различия и абсурдното си приятелство, олицетворяват двамата заедно, дълбоката дезориентация на двадесет и седмия член на ЕС.