Лекция/Жан-Марк Овас: „Бъдещето е бог, теглен от тигри“: Виктор Юго, Европа и 150-ата годишнина от Баташкото клане, 16 април, 18:30 ч., зала „Славейков“
Лекция на Жан-Марк Овас, 16 април 2026 г., 18:30 ч., София, зала „Славейков“
Вход свободен. Консекутивен превод. С предварителна РЕГИСТРАЦИЯ
Преди 150 години, през пролетта на 1876 г., турските окупационни войски извършват ужасни кланета в България, особено в Батак и околностите му: десетки изгорени села, стотици пленници, около тридесет хиляди жертви. Въстанието в България е потушено, но кризата се разраства в целия Балкански регион и на свой ред Сърбия обявява война на Османската империя. Именно затова пламенният призив, отправен от Виктор Юго във френската и английската преса в края на август 1876 г., който подробно разказва за кланетата в Батак, носи заглавието „За Сърбия“: той иска да предпази Сърбия от съдбата на България. В неговото съзнание няма никакво объркване: останалата част от творчеството му достатъчно доказва, че той не смесва държавите и че, както винаги, се стреми към максимална ефективност.
Този призив от 1876 г. далеч надхвърля оправданата емоция на момента. Без да омаловажава ужасите на клането, Виктор Юго се противопоставя както на пасивността на европейските правителства, така и на Турция:
„диваците, които извършват тези престъпления, са ужасяващи, а […] цивилизованите, които ги оставят да се извършват, са чудовищни“.
За разлика от повечето си съвременници, които вече изпадат в противопоставянето на цивилизации (християни срещу мюсюлмани), той държи ясно да подчертае разликата между война за национална независимост и религиозна война. За да защити правото на народите да се самоопределят, във Франция, която по онова време е отслабена на международната сцена, той накрая призовава към „Съединени европейски щати“:
„Това, което [т]ези жестокости […] поставят извън всякакво съмнение, е, че Европа се нуждае от европейска националност, от единно управление, от огромен братски арбитраж, от демокрация в мир със самата себе си […].“
Последното изречение от неговия призив, показващо как доброто може да се роди от злото, остава в паметта със своята внушителна сила и красота, напомняща ориенталски фриз: „Бъдещето е бог, теглен от тигри.“
На 31 август 1876 г., „от името на група деца от нещастна България“, които учат в Монпелие, Любомир Д. Золотовиц подписва писмо, публикувано в пресата, което е първата официална реакция на този призив. В него могат да се прочетат именно следните два абзаца:
Франция, тази възвишена страна, в която щедростта е основата на характера, сякаш ни беше забравила. Но не! Любимият глас на един велик човек се чу: това е Виктор Юго, който проговори за нас. Той, който е страдал толкова много, трябваше да разбере страданията на този народ, осъден на смърт от дипломацията. Той отправи призив към цивилизована Европа в името на човечеството. Дано неговият глас отекне до дълбините на съвестта на виновните и събуди угризенията на онези, които ни изоставиха на ужасите на смъртта!
Що се отнася до нас, младите българи, които дойдохме във Франция, за да почерпим от идеите за свобода и братство, наш дълг е да благодарим от цялото си сърце на човека, който пое нашата защита пред лицето на Европа. Сърцата ни възвърнаха смелостта си при прочитането на манифеста, който заклеймява гузното безразличие на дипломатите, и ние се почувствахме горди, че сме защитени от гласа на един Виктор Юго: нашият народ ще помни.
През 2026 г. той си спомня чрез гласа на Френския институт в България.
Жан-Марк Овас e професор по френска литература в катедрата по френска поезия от XIX-ти век в Университет Сорбона. Той пише биографията на Виктор Юго (изд. Fayard), на коят подготвя третия и последен том. Той именно преиздава, сам или в сътрудничество с Ги Роза , трите най-политически творби на Виктор Юго : „Наказания“ (Les Châtiments) (изд. GF), „Наполеон Малкият“ (Napoléon le Petit) ( изд. Actes Sud) и „История на едно престъпление“ (Histoire d’un crime) (изд. La Fabrique).