Международен ден в памет на жертвите на Холокоста и за насърчаване на образованието, предаването на паметта и превенцията на престъпленията срещу човечеството – Прожекция на филма „Звезди“

Ден на възпоменание – 27 януари – Международен ден в памет на жертвите на Холокоста и за насърчаване на образованието, предаването на паметта и превенцията на престъпленията срещу човечеството

Френски институт в България

понеделник, 26 януари – 18:30 ч.

Специална прожекция

В навечерието на 27 януари – датата на освобождаването на лагера Аушвиц-Биркенау през 1945 г. и Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – Френският институт в България организира прожекция на филма „Звезди“ (Zvezdi / Sterne) в неговата реставрирана версия.

Режисиран от немския кинорежисьор Конрад Волф по сценарий на Анжел Вагенщайн, „Звезди“ е един от големите европейски филми, посветени на Холокоста, дълго време останал непознат за широката публика.

Синопсис:

Режисьор: Конрад Волф, 92 мин., черно-бял, игрален филм
България; Германска демократична република (ГДР)
Студио DEFA за игрални филми / Студио за игрални филми, София, 1959 г.

С участието на: Саша Крушарска, Юрген Фрорип, Ерик Клайн, Стефан Пейчев, Георги Наумов, Иван Кондов, Елена Хранова, Григор Вачков и други

В малък български град по време на царския режим немски офицер получава задачата да ескортира група гръцки евреи, изпратени за депортация. Той среща Рут – млада еврейка от сефарадски произход. Между тях се заражда връзка, изправена пред безпощадната машина на геноцида.

Чрез тази интимна история филмът разказва трагедията на сефарадските евреи от Гърция и, косвено, за особения съдбовен път на евреите в България – пощадени от депортация, но изолирани и принудени към мълчание. Езиците – изпят идиш, ладино – преминават през филма като ехото на един изчезнал свят.

Представен на Фестивала в Кан през 1959 г., „Звезди“ получава Специалната награда на журито. Критиката тогава приветства сдържаността и моралната сила на творбата, както и способността ѝ с изключителна точност да постави въпроса за личната отговорност пред лицето на държавното насилие. Дълго време маргинализиран по политически и естетически причини, днес филмът е признат за основополагащо произведение на европейското кино на паметта.

Прожекцията на 26 януари се вписва в процеса на преоткриване на това ключово произведение, възможно благодарение на неговата скорошна реставрация и на новото му представяне в Кан – същото място, където е било отличено преди повече от шестдесет години.

Тази творба отеква и като свидетелство за дълбоките връзки между Франция и България. Анжел Вагенщайн, водеща фигура в българското кино и литература, поддържа през целия си живот тясна връзка с Франция, нейната култура и интелектуални ценности, въплъщавайки споделена европейска памет, в която киното заема централно място.

Благодарности:

Френският институт в България изказва най-сърдечни благодарности на Жаклин Вагенщайн за нейния постоянен ангажимент в подкрепа на кинематографичния и литературния обмен между Франция и България и за приноса ѝ към преоткриването на това значимо произведение.

Благодарим също така на фондация DEFA-Stiftung, чиято образцова дейност по съхранение, реставрация и разпространение днес позволява на този филм да възвърне цялата си сила и видимост.