Гледни точки върху отношенията между държавата и религиите във Франция и България: Кръгла маса по повод 120 – годишнината от приемането на френския закон за разделянето на църквата и държавата (9 декември 1905 г.), 8 декември, 18:30 ч., зала „Славейков“

По повод 120-годишнината от приемането на френския закон за разделяне на църквата и държавата, приет на 9 декември 1905 г., Френският институт в България организира кръгла маса, посветена на отношенията между религиите и държавните власти във Франция и България. Срещата, в която ще участват френски и български експерти предлага дискусия относно историческия произход, правните рамки и съвременните промени за мястото на религиите в нашите общества. Целта е да се предложат полезни насоки за изясняване на предизвикателствата и дебатите, които разтърсват нашите общества днес.

Понеделник 8 декември: 18:30 – 20:00, зала „Славейков“

Вход свободен. Симултанен превод френски/български

Участници:

Анаел ШОКТО е парламентарен сътрудник в Европейския парламент, отговаря за финансите на Vigie de la laïcité и е бивш обучител по светскост. Тя е работила за консултантска фирма с разнообразна клиентела (министерства, студенти, частни компании), за да предложи правни решения, адаптирани към техните специфични нужди. С образование по политически науки (в Collège d’Europe и Сорбоната) и религиозни науки (в EPHE), тя се специализира в Централна и Източна Европа, като е живяла в Унгария и Полша. Посветила е дипломната си работа на украинските православни църкви, което е задълбочило познанията ѝ за регионалния религиозен контекст. Нейната експертиза обхваща светскостта, религиите и международните отношения, със задълбочен поглед върху съвременните предизвикателства в Източна Европа.

Даниела КАЛКАНДЖИЕВА е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализира в Оксфордския университет и защитава дисертация в Историческия департамент на Централния Европейски университет. Централно място в нейните изследвания заемат отношенията на Православните църкви с държава и общество през модерната епоха. От 2022 г. чете лекции по нова и най-нова история на Руската и на Балканските православните църкви в Папския Източен Институт на Грегорианския университет в Рим. Автор е на монографиите „Българската православна църква и държавата, 1944–1953“ (Албатрос, 1997) и „The Russian Orthodox Church, 1917–1948: From Decline to Resurrection“ (Routledge, 2015). Последните ѝ студии включват: “Prospects for Covenantal Pluralism in Bulgaria”, The Review of Faith & International Affairs, 2025, 23 (1); “Autocephaly Reconsidered: Civil Authorities as Autocephaly-Making Factors.” 2024, Religions 15 (12); “Religion and COVID-19 in Bulgaria”. In Religion, Law, and COVID-19 in Europe: A Comparative Analysis (Helsinki University Press, 2024); “The Political Theology of the Bulgarian Orthodox Church Between Ecclesiology, Nationalism and Modernity (1870–1922)” in Orthodoxy in the Agora: Orthodox Christian Political Theologies Across History (Vandenhoeck & Ruprech, 2024), “Caesar and God in the Public Sphere: Religious and Secular Discourse in Post-Atheist Bulgaria” in Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and Eastern Europe (Brill, 2022), etc.

Доц. д-р Атанас СЛАВОВ е юрист-конституционалист, доктор по право на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“.

Автор е на монографиите „Право, православие, демокрация. Конституционни и политико-теологични проблеми“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2024), „Гражданското участие в консти­туционната демокрация. Публичноправни перспективи“ (Сиела, 2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2010).

Автор е и на десетки статии и студии в областта на конститу­ционното право и теория, реформите на съдебната власт и ан­тикорупционното законодателство, пряката демокрация и гражданското участие, пра­вото и религията, политическата теология.

Бивш министър на правосъдието (2023–2024), а от 2021 г.  до сега е наро­ден представител в шест парламента, като в момента е заместник-председател на Комисията по правата на човека и ве­роизповеданията. Бил е също така председател на Комисията по конституционни въпроси, заместник-председател и член на Комисията по конституционни и правни въпроси, член на Комисията по отбрана, член на Комисията по правата на човека и ве­роизповеданията. Бил е съветник по конституционни въпроси на вице­премиера и министър на правосъдието (2014–2015), съветник по за­конодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016). Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Член на Българската асоциация по политически науки и на други професионални и граждански организации.