Желю Желев, президентът философ. 10 ноември 2025, зала Славейков: Участници
Жан Мюзители
Роден през 1946 г. в Бордо, Жан Мюзители е почетен член на Държавния съвет на Франция и бивш посланик. Възпитаник на Висшето училище в Сен-Клу и на Националното училище по администрация, носител на френската „агрегация“ по италиански език, той е посветил кариерата си на дипломатическата и културната служба на Франция.
Съветник в посолството на Франция в Рим от 1981 до 1984 г., след това е бил дипломатически съветник от 1984 до 1989 г., а по-късно и говорител (1989–1995) на президента Франсоа Митеран, преди да стане съветник към министрите на външните работи, Ролан Дюма и Юбер Ведрин. Посланик към ЮНЕСКО от 1997 до 2002 г., а след това държавен съветник от 2001 до 2015 г., той е бил и председател на Националния институт за културно наследство (1999–2008) и на Комисията за частно копиране (2015–2021).
Член е на управителния съвет на Института „Франсоа Митеран“ и е автор на двусерийния телевизионен филм „История на френската дипломация“ (2009 г.).
Ив Манвил
Ив Манвил е висш държавен служител и дипломат от кариерата. Той притежава бакалавърска степен по философия и е завършил Института по политически науки. Посветил е повече от четиридесет години на външната политика на Франция. От 2002 г. е кавалер на Ордена за национални заслуги.
Професионалният му път е белязан от различен опит като дипломат и ангажименти в чувствителни региони: в представителството на Франция към ЮНЕСКО, след това в София и Техеран, а по-късно в Сараево, Баня Лука, Душанбе, Бужумбура, Кабул, Ниамей и Исламабад, където е заемал длъжности на първи секретар, политически съветник и заместник-ръководител на дипломатическата мисия.
Той е заемал и редица отговорни позиции в централната администрация на Министерството на Европа и външните работи, включително дирекцията „Континентална Европа“, в дирекция „Азия и Океания“, както и в междуведомствения екип за Афганистан и Пакистан. От февруари 2023 г. е дипломатически съветник към генералния секретар на Междуведомствения комитет за превенция на престъпността и радикализацията.
Йордан Йорданов
Йордан Йорданов е докторант по съвременна история под двойно научно ръководство в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в университета Sorbonne Nouvelle в Париж. Темата на дисертацията му е свързана с българо-френските отношения по време на втория мандат на Франсоа Митеран (1988-1995), както и с ролята на Франция за българския преход към парламентарна демокрация им пазарна икономика. Сред научните му интереси са международните отношения в края на Студената война и обществено-политическото развитие на източноевропейските държави през 90-те години на XX век. Участва в различни научни форуми, посветени на съвременната история.
Михаил Груев
Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София. Завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Докторантската му дисертация по история през 2001 г. е на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.)“. Асистент и старши асистент (2002), главен асистент (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на „възродителния процес“, колективизацията на българското село, комунистическия елит и др.
От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.
Мишел ЕлчаниноФФ
Мишел Елчанинофф е преподавател и доктор по философия, главен редактор на френското месечно списание Philosophie Magazine. Като специалист по съвременни идеологии и история на идеите, той се стреми да разкрива интелектуалните основи на съвременните политически движения и пътя на техните лидери. Той е автор на няколко утвърдени книги, сред които: „В съзнанието на Владимир Путин“ (Actes Sud, 2015, преизд. 2022) – анализ на идеологическите основи на руската власт, „В съзнанието на Марин Льо Пен“ (Actes Sud, 2017) – изследване на интелектуалните източници на френския популизъм, и „Ленин стъпи на Луната“ (Actes Sud, 2022) – проучване върху съветското наследство.
След като се среща с дисиденти от съветския период, както и с настоящи дисиденти в Европа и по света, той публикува „Новите дисиденти“ (Stock, 2016). Учредява асоциация, със същото име, чиято цел е да запознава широката общественост с мирната борба на тези жени и мъже, които защитават основните свободи срещу авторитарните режими.
Райна Карчева
Райна Карчева е родена на 10 ноември 1946 г. в София. Тя е дипломат, франкофон и бивш съветник на президента Желю Желев (1990–1996). Последното й работно място е Министерство на външнните работи. Тя е посветила кариерата си на европейските въпроси и на международното отваряне на България.
Тя притежава магистърска степен по френска филология от Софийския университет и Международен сертификат по публична администрация от Националната школа за администрация (ENA) в Париж.Завършила е също Колежа на Европа, Колежа на НАТО и военни училища в Париж и Канада.
Дейността ѝ е свързана с преговорите по европейското изграждане и присъединяването на България към Франкофонията. Ръководила е няколко европейски проекта, насочени към укрепване на административния капацитет на страната с цел интеграцията ѝ в Европейския съюз.
Райна Карчева е кавалер на Ордена на Почетния легион и офицер на Националния орден за заслуги на Франция.
Станка Желeва
Станка Желeва е завършила „История“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, със специализация магистър по история на Балканите и на Византийската империя. След това изучава графичен дизайн и илюстрация в ESAG-Париж и в Арт училище Мариз Елоай.
От 2011 г. тя е председател на Фондация Easyart, която създава културни и образователни програми за деца. Под нейното ръководство фондацията развива няколко значими инициативи: Детски панаир (София, Париж, Пловдив, Бургас, Русе, Благоевград, Стара Загора, Разград, Сливен, Враца); Фестивала на детските работилници Франкофоли България; Музей на колела, обикалящ няколко български града; програмите „История на изкуството в училище“, „Изкуство за най-малките в музея“ и „Лято в музея“.
През 2022 г. тя създава интерактивната платформа „Музеен детектив“, с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Като съавтор и илюстратор тя публикува няколко образователни книги за деца за българското културно наследство.
Като художник на свободна практика, Станка Желева е представяла свои произведения на самостоятелни и общи изложби в София, Париж, Атина и Мапуто. През 2015 г. получава награда за цялостна работа и осъществаване на детски програми за деца „В музея сме“.
Стефан Тафров
Роден през 1958 г. в София, Стефан Тафров е дипломат, политик, журналист, литературен критик и преводач. Възпитаник на френската гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, след което завършва магистратура по журналистика в Софийския университет (1983) и започва работа като литературен критик в седмичника „АБВ“.
От 1989 до 1991 г. ръководи международния отдел на ежедневника „Демокрация“ и отдела за международни отношения на Съюза на демократичните сили. Близък до президента Желю Желев, става негов главен дипломатически съветник (1990–1991) и го придружава при срещи с Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, Джордж Буш и Вацлав Хавел.
Първи заместник-министър на външните работи в правителствата на Филип Димитров (1991–1992) и Иван Костов (1997–1998), той е посланик в Италия (1992–1994), в Обединеното кралство и Ирландия (1995–1997), във Франция и при ЮНЕСКО (1998–2001). Постоянен представител на България в ООН (2001–2006 и 2012–2016), той председателства Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.
Като признат преводач, той запознава българската публика с произведенията на Франсоа Мориак, Андре Жид, Жан-Пол Сартр, Клод Симон и Умберто Еко. Продължава да бъде политически активен в рамките на „Демократична България“.
Стефан Тафров е командор на Ордена на Почетния легион, член на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон и „Кавалер на Звездата на Италия“.
Франк Льодюк
След завършване на следдипломно обучение (Университет Париж I и Институт по политически науки в Париж) по политическа социология, международни отношения и съвременна история, Франк Льодюк започва кариерата си в министърски кабинет, преди да се насочи към местните власти. Той е съветник на ръководни кадри на местно ниво по ключови теми на общинското, департаменталното и междуобщинското управление, включително международни инициативи (партньорства между градове).
По-късно той се специализира в областта на дигиталното здравеопазване и неговата екологична устойчивост, като няколко години работи за френска компания, пионер в телемедицината в територии с ограничен достъп до медицински услуги.
Днес Франк Льодюк е консултант на публични организации и частни дружества за институционална и политическа комуникация, за стратегии за управление и дигитално здравеопазване.
Франк Льодюк е председател на асоциацията „Енергия Франция-България“, която е партньор на Националното движение на местните представители (MNEL). Асоциацията се стреми да засили приятелските връзки между Франция и България и да бъде пространство за обмен, споделяне и дискусии, особено по въпросите на местното управление. Той е също така основател и председател на асоциацията France Télémédecine.
Франсоа Фризон-Рош
Роден през 1955 г., г-н Франсоа Фризон-Рош е съдия в Националния съд по правото на убежище (CNDA), назначен от заместник-председателя на Държавния съвет. Пенсиониран от Министерството на научните изследвания (Университет Париж II / CERSA), той е доктор по политически науки и е бил на обучение в Центъра за изследвания и обучение по въоръженията (CHEAr).
След като започва да сътрудничи на Съюза на демократичните сили още в началото на 1990 г., той е изпратен от френското правителство като специален съветник на президента Желю Желев от 1992 до 1996 г., по въпроси, свързани с конституционното право, с регионалния политически анализ, с пътя на България към Европа и насърчаването на нейното отваряне към международната обюност, и по-конкретно към Франкофонията. В този контекст Франсоа Фризон-Рош е участвал, заедно с България, в редица мисии и срещи на най-високо равнище.
По-късно работи в посолството на Франция в Санаа, като директор на програмата за подпомагане на демократизацията в Йемен (2012–2014).
Г-н Фризон-Рош е кавалер на Легиона на честта, кавалер на Ордена за национални заслуги, офицер на Академичните палми и командор на ордена „Мадарски конник“.