Ромите на Европа, сърцето на Балканите: Участници
Алексей Пампоров
Социолог в Българската академия на науките
Алексей Пампоров е магистър по културология (2001 г.) и доктор по социология (2005 г.). От 2014 г. работи като доцент по социология в Българската академия на науките. От 2006 година до момента чете лекции по „Ромска история и култура“ като избираема дисциплина в различни университети: НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на книгата „Ромското всекидн евие в България“ и на десетки статии и студии за ромските общности. През последните години работи върху изследвания, свързани с ромската емиграция и създаването на диаспори от български роми в ЕС.
АНРИЕТ АСЕО
Историк, Висше училище за социални науки (EHESS)
Анриет Асео е историк, признат специалист по история на циганите в Европа и професор във Висшето училище за социални науки (EHESS) от 1999 г. Нейните изследвания се фокусират върху представите за мобилност, процесите на национално изграждане и политиките по отношение на циганите през ХХ век. Тя е основател и участва в няколко изследователски центъра, посветени на тази тематика. Автор е на книгата „Циганите: европейска съдба“ (1994).
Грегоар Кузен
Научен ръководител на списание Études Tsiganes
Грегоар Кузен е научен ръководител на списание Études Tsiganes. Той е доцент по социология, демография и антропология, доктор по публично и сравнително право и постдокторант във Фондацията за паметта на Холокоста. Неговите изследвания се фокусират върху миграциите, властовите динамики в рамките на общностите, геноцида по време на Втората световна война и публичните политики, насочени към така наречените „роми/цигани“ в Европа. Провеждал е изследвания във Франция, Италия и Румъния и участва в проектите MigRom и Urba-Rom.
ДЕЯН КОЛЕВ
Председател на „Амалипе“ (Център за междуетнически диалог и толерантност)
Деян Колев е председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ в България, най-голямата ромска организация в страната (думата „Амалипе“ означава „приятелство“). Той е доктор на социалните науки и е изучавал философия и история. Автор е на повече от тридесет публикации за историята и културата на ромите и за интеграционните политики. Координирал е множество европейски и национални проекти за интеграция на ромите чрез образование и е участвал в разработването на междукултурни образователни програми, които понастоящем се използват в над 250 училища.
Елора Вайл-Енгерер
Докторант в Националния институт по история на изкуството (INHA), представяне на австрийската ромска писателка и художничка Сея Стойка (1933-2013)
Елора Вайл-Енгерер е изследовател по история на изкуството и преподава в Лувърското училище, където е и завършила. Тя е също така дипломиран специалист по история на изкуството и музеология от университетите Париж-Сорбона (Париж IV) и Пантеон-Сорбона (Париж I). Куратор и художествен критик, тя публикува в списания като Manifesto XXI и The Art Newspaper. В момента работи върху дисертация за ромските, циганските и манушките политически идентичности в съвременното изкуство. Носителка е на многобройни награди и в момента работи върху книга за австрийската ромска писателка и художничка Сея Стойка (1933-2013).
Ерик Крон
Режисьор, споделя за създаването на документалния филм „Чакарака“
Ерик Крон, историк на изкуството, със специалност модерния период, започва академичните си изследвания в Университета в гр. Тур. От 2007 г., той ръководи Регионалната служба за инвентаризация и наследство на регион Нова Аквитания в град Бордо. Същевременно той ръководи лични проекти като документалист и фотограф, насочени към проблематиките на маргинализираните групи в съвременните ни общества. През 2015 г., заедно със Силвен Мавел, той режисира документален филм за ромската култура в Бордо, „Чакарака“, селектиран в многобройни фестивали. От 2018 г. насам, снима всеки един от протестите на „жълтите жилетки“ в Бордо.
Наталия Цекова
Театрална актриса в България: свидетелство за липсата на положително представяне на ромите в областта на изкуството
Наталия Цекова е актриса. Тя е първата ромка, завършила Българската национална академия за театрално и филмово изкуство. Участвала е в многобройни пиеси и филми, сред които „Цигански път“ (2020) – вдъхновяващ автобиографичен филм за нейния живот. В него тя разказва за личните си предизвикателства и ангажимента си към образованието в неравностойни квартали като училищен медиатор. Натлия Цекова води кампании за по-добро представяне на ромите в света на изкуството.
Огнян Исаев
Докторант по антропология, Софийски университет
Огнян Исаев е докторант по културна антропология в Софийския университет. Той е ромски активист за човешки права, журналист и психолог по образование, работи по въпросите на социалната справедливост, равните възможности и приобщаването на ромите. По тези въпроси редовно работи със Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е в Ромския образователен фонд със седалище в Будапеща (съвместен проект на Световната банка и фондация „Отворено общество“, обхващащ 16 държави), а понастоящем ръководи програмата за образователен успех на българската неправителствена организация „Тръст за социално постижение“.
Сесил Каню
Социолингвист, Парижки университет „Сите“
Сесил Каню е антрополог, социолингвист и режисьор на документални филми. Тя е професор по езикознание в Парижкия университет „Сите“ и е лауреат на Френския университетски институт (IUF) за периода 2022-2027 г. Публикувала е няколко труда за езика, колониализма и езиковата дискриминация. Нейните изследвания се фокусират върху езиковите представи в Африка (Мали, Кабо Верде) и върху ежедневието на ромите в България. Паралелно с това, тя прави документални филми повече от 15 години, като насърчава колективния подход и сътрудничеството с общностите, които снима.
Татяна СирбУ
Льовенският католически университет
Татяна Сирбу е историк и изследовател в Льовенския католически университет, към Лабораторията по перспективна антропология. Специалист по политиките на разселване и депортиране на циганите, тя провежда изследвания в Молдова и района на Одеса от 2008 г. насам. Последната ѝ работа е посветена на социалните последици от съветските културни политики в Узбекистан и Казахстан.
Франсоаз Далман
Kуратор на изложбата „Барвало“ в MUCEM в Марсилия
Франсоаз Далман е научен сътрудник и отговорник за колекциите към отдела за консервация от 2013 г. в Музея на цивилизациите на Европа и Средиземноморието (MUCEM) в Марсилия. Тя ще сподели своя опит от организирането на изложбата „Барвало“ („Barvalo: Роми, синти, мануши, житани, пътуващи хора…“, 2023 г.).