XV-ти Софийски фестивал на науката

Какво всъщност знаем за траките и какво ни казват последните открития на историци и археолози? Как научните познания са стимулирали въображението на писателите фантасти от XX в. и как те са си представяли фантастични светове въз основа на откритията от своето време? Трима френски и български специалисти ще отговорят на тези и на много други въпроси по време на XV-то издание на Софийския фестивал на науката в София Тех Парк, бул. „Цариградско шосе“ № 111. Френският институт в България ви кани да ги чуете, да се срещнете с тях и да откриете как историята също е научна дисциплина.

Вход свободен. Осигурен превод.

ПРОГРАМА

Събота 10 май – 16:00 ч. – Зала „Космос“, София Тех Парк

Непознати природни сили: наука и чудеса в научнофантастичната литература от началото на ХХ век

Познавате ли Морис Ренар, Гюстав Льо Руж и Жан дьо Ла Хир? Тези популярни писатели от началото на XX в. са автори на научно-фантастични романи с елементи на фентъзи – литературно течение, предшественик на научната фантастика, което черпи вдъхновение от съвременната наука и псевдонаука. Четенето на мисли, невидимият човек, претеглянето на душите и създаването на изкуствени същества са някои от любимите им теми. Далеч от това да допринесат за някаква форма на разочарование, многобройните научни и технически открития, направени по същото време, от радиографията до радиоактивността и кинематографията, подхранват полето на възможното. И с основание, тъй като писателите са убедени, че колкото повече се развива науката, толкова повече тя ще намира рационални обяснения за явления, смятани за свръхестествени. Разглеждайки някои от нейните разкази и изобилните ѝ илюстрации, тази конференция има за цел да ви запознае с този толкова особен момент от историята на идеите, където науките, псевдонауките и вярванията са неразривно свързани.

Лектор: Фльор Хопкинс-Лоферон

Фльор Хопкинс-Лоферон, независим изследовател, е историк на изкуството, специализиран във въображаемия свят на науката. Наскоро публикува „Да видиш невидимото. Визуална история на научно-фантастичното движение (1909-1930)“ в издателство Шан Валон (Голяма награда Jules Verne 2024 г. и Награда за есе Ouest Hurlant. Нейното последно есе публикувано от френско университетско издание „Les Nouveaux fakirs. De l’Inde fantasmée au music-hall“. изследва увлечението по еротиката и болката сред факирите през 30-те години на ХХ век. Пише за попкултурата и фентъзи културата за „Les Cahiers de la BD“ и „La Septième Obsession“. Нейните настоящи изследвания са върху субкултурата „dark academia“, както и върху антивидовата философия във въображаемите светове на научната фантастика.

Легенда към илюстрацията: Раул Томен, „Успешно изобретение“, L’Épatant, бр. 952, 28 октомври 1926 г. © лична колекция на Фльор Хопкинс-Лоферон

Неделя 11 май – 13:00 ч. – Зала „Космос“, София Тех Парк

Ами траките? Настоящи и бъдещи изследвания върху древна Тракия

Макар станали известни благодарение на изключителни археологически открития, които редовно обикалят света, траките остават един от най-слабо проучените народи на Античността. Тази презентация разглежда начините, по които изследователите си служат с историята и археологията, за да преодолеят стереотипите и да реконструират културната и политическа реалност на древна Тракия. Пътешествие през митове, стари монети и забравени пейзажи.VersionEN

Лектори: Алиенор Руфин Солас, Иво Топалилов

Алиенор Руфин Солас е историк и доцент по гръцка история в Университета на Лотарингия (Франция), като в момента гостува на Френското училище в Атина (École française d’Athènes). Изследванията ѝ са насочени към тракийския свят, културния обмен и формите на власт в периферията на древногръцкия свят. В работата си тя съчетава история, археология и нумизматика.

Иво Топалилов е археолог и доцент в Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – Българска академия на науките. В момента той е ръководител на Центъра по тракология. Неговите научни изследвания са фокусирани върху римския свят през римската и късноантичната епоха, културния обмен, пропаганда и власт в периферията на римския свят и впоследствие в сърцето на късноантичния свят. Неговите изследвания включват история, археология и нумизматика.