Конференция-дискусия по обедно време: Пряката демокрация в Европа
Поради непредвидени обстоятелства, свъразни с промяна на полети на участниците, събитието се отлага за нова дата през май, която ще ви комуникираме своевременно. Благодарим Ви за разбирането.
Тема на тази конференция-дискусия ще бъде онова, което понякога се нарича „криза на доверието“ или „криза на демокрацията“ при представителните демокрации.
Организирана е от Френския институт в България и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ще се проведе във вторник, 16 април, от 12.00 до 13.30 ч., в зала „Славейков“ на Френския институт.
Условия за достъп : Събитието е достъпно за всички, не е необходимо предварително записване, входът е свободен.
Езици : френски и български (симултанен превод)
Постепенният и непрекъснат спад на избирателната активност в повечето европейски и западни страни води до немалко въпроси за това доколко уместни биха били нови форми на гражданско участие : преки дебати между избраните представители и гражданите, участие в бюджетирането в общините, събрания на граждани, избрани на случаен принцип, референдуми по гражданска инициатива, референдуми за отзоваване на избрани представители и т.н.
Макар да има множество инициативи за допитване до гражданите, без да им се дава правото да вземат решения (анкета, консултативен референдум, консултативна асамблея, граждански дебат, последван от препоръки…), най-радикалният подход предполага да се даде на гражданите властта да предлагат и да вземат решения относно закони и поправки в Конституцията без посредничеството на народни представители или политически партии. Подобен подход е въведен от много години в Швейцария, Съединените американски щати (в двайсетина щата) и моделира процеса на вземане на решения във все повече организации на гражданското общество.
Въпреки това онези, които критикуват пряката демокрация, предупреждават за рисковете, които тя води със себе си, посочват разочароващи примери като Брекзит и припомнят, че авторитарните режими често са си служели с референдуми, за да запазят легитимността си. Те предлагат първо да се задействат други инструменти, според тях задължителни, като например засилване на прозрачността и отчетността, предотвратяване на конфликтите на интереси, механизми за борба с корупцията и гарантиране на свободата на медиите и независимостта на правосъдието.
Конференцията-дискусия ще бъде за различните измерения на пряката демокрация. Участниците ще изведат заключенията си въз основа на научни трудове по темата и ще се запитат какви са ползите и рисковете от нея.
*
Как стоят нещата във Франция?
Референдумите по гражданска инициатива бяха сред основните искания на движението на жълтите жилетки през 2018-2019 г. Властта отвърна, като създаде Голям национален дебат (процедура за участие и консултиране) и Гражданска конвенция за климата и покани 150 избрани на случаен принцип граждани да предложат решения за „намаляване на емисиите на парникови газове“ в „духа на социалната справедливост“. Гражданската конвенция предложи 149 мерки. Президентът на Република Франция одобри 146 от тях, които бяха пренасочени към парламента и правителството и частично влязоха в сила под формата на закон и устави.
От 90-те години насам Франция неведнъж е прибягвала до референдуми :
През 1992 г. гражданите одобриха Договора от Маастрихт, който учредява Европейския съюз на мястото на Европейските общности с 51 % от гласовете (30 % негласували, без праг на избирателна активност, посочените проценти са закръглени до единица).
През 2000 г. мандатът на президента на Републиката бе съкратен от 7 на 5 години със 73 % „за“ (70 % негласували).
През 2005 г. Договорът за създаване на Конституция за Европа е отхвърлен с 55 % от гласовете (69 % гласували). Същата година Нидерландия на свой ред отхвърля договора на референдум, в резултат на което ратификацията му е спряна във всички държави членки. Повечето от разпоредбите в проектодоговора намират място в Договора от Лисабон, подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г. Този път френските и нидерландски граждани не са поканени да гласуват. Единствено Ирландия организира референдум. Ирландците първоначално отхвърлят Лисабонския договор на референдума през 2008 г. с 53 % от гласовете (47 % негласували), впоследствие, през 2009 г., го одобряват с 58 % от гласовете (42 % негласували).
Как стоят нещата в България?
От края на комунистическия режим насам са проведени няколко референдума :
На референдума през 2013 г. гражданите бяха запитани дали да бъде построена нова ядрена централа (62 % от гласувалите казват „да“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото гласувалите са под 60 %). Проектът да се построи ядрена централа в Белене не е задвижен веднага, впоследствие отново е подет с решение на парламента от 2019 г.
Референдумът през 2015 г. за въвеждане на електронно гласуване (73% гласували „за“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото няма достатъчно гласували). Впоследствие този начин на гласуване е въведен с решение на парламента.
Референдумът от 2016 г. относно промените в Изборния кодекс, предлага се депутатите да се избират мажоритарно на два тура (74 % „за“) : резултатите не са приложени заради недостатъчния брой гласували.
В Европейския съюз
На нивото на Европейския съюз не са предвидени инструменти за пряка демокрация, но европейските граждани имат достъп до вътрешни документи на Съюза и могат да внасят петиции в Европейския парламент.
*
Участници:
Март Фатен-Руж Стефанини, научен ръководител по публично право в Университета Екс-Марсилия, специалист по пряката демокрация и демокрацията на участието
Наташа Данелчук-Колодровски, доцент по право в Университета Екс-Марсилия
Мартин Белов, заместник-декан по международни отношения, дигитализация и виртуална среда в Софийския университет
Христо Христев, юрист, адвокат, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“