Фестивал на френския филм 2023

13-тото издание на Фестивала на френския филм, което посвещаваме на нашия партньор и приятел Владимир Трифонов, който ни напусна на 3 октомври, ще се състои от 18 до 30 ноември 2023 г. в арткината на София, Пловдив и Варна.

По традиция, акцент в програмата ще бъде премиерата в България на 9-те най-успешни френски филма от изминалата година, а и 2 филма на всички времена, посветени на двама бележити актьори на френското кино по случай техните юбилеи – 80 годишнина за Катрин Деньов и 75 годишнина за Жерар Депардийо.

Фестивалът на Френския филм се организира от Посолството на Франция / Френски институт в България, Фондация „Имам идея“, НДК и Киномания с подкрепата на Legrand и BNP Paribas. Партньори на откриването на фестивала : Bononia Estate и La Chouette Bulgarie.

Трейлър

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БИЛЕТИТЕ

Цени на билети	София	Пловдив	Варна
Стандартна	12 BGN	10 BGN	10 BGN
Намалена*	10 BGN	8 BGN	8 BGN
Класики Стандартна	10 BGN	9 BGN	9 BGN
Класики Намалена*	8 BGN	7 BGN	7 BGN

Откриване на фестивала

18/11/2023

НДК, Зала 1 

16 BGN (Стандартна) / 14 BGN (Намалена*)

Специално събитие

20/11/2023

Люмиер

Концерт на филхармония „Пионер” и прожекция на филма „Дивертименто“

15 BGN (Стандартна) / 10 BGN (Намалена*)

Работно време на касата на Френския институт в периода 18-30/11
понеделник – петък	17:00 – 19:30
събота – неделя	16:00 – 19:30

За прожекциите в зала „Славейков“ и НДК, можете да закупите билети онлайн на сайтовете institutfrancais.bg и kinomania.bg. Абонатите на Френския институт се ползват от намалената тарифа за прожекциите в зала „Славейков“.

ПРОГРАМА

Жан дю Бари : Фаворитката на краля

2023, Исторически, Драма, 110 мин.

Режисьор: Майуен Льо Беско

В ролите: Джони Деп, Майуен Льо Беско, Бенжамен Лаверн, Пиер Ришар, Мелвил Пупо, Ноеми Лвовски, Паскал Грегори, Индия Хеър

Жан Воберние, произлязла от простолюдието, страстно жадува да се домогне до върховете на обществото и се възползва от прелестите си, за да изплува от дъното. Любовникът ѝ, граф дю Бари, печели не по-малко от доходоносните й занимания и се надява да я представи на самия крал. Организира среща с посредничеството на влиятелния херцог дьо Ришельо. Резултатът надхвърля очакванията: между Луи ХV и Жана пламва любов от пръв поглед… В компанията на куртизанката, кралят преоткрива радостта от живота – до такава степен, че вече не може без нея и решава да я превърне в официална фаворитка. Избухва скандал: никой не желае момиче от улицата да влезе в кралския двор.

Същинско кинематографско бижу, позволяващо ни да надникнем в тънките сплетни, прикрити зад завладяващия декор на двореца Версай, богатствата и екстравагантните празненства, ритуали и костюми… Любвеобилен и нежен Джони Деп, свободомислеща, свежа и прелъстителна Майуен – модерна, далеч изпреварила своето време.

Откриваща церемония на Фестивала на френския филм

18 ноември от 19:00 ч. в зала 1 на Националния дворец на културата

30 ноември от 19:00 ч., Френски институт в България

Анатомия на едно падане

2023, Драма, 150’

Режисьор: Жюстин Трие

В ролите: Сандра Хюлер, Самуел Тайс, Суан Арло, Джени Бет

Сандра, Самюел и 11 годишният им син Даниел, страдащ от увредено зрение, живеят вече година далеч от света, в планината.

Един ден, Самюел е открит мъртъв пред къщата. Започва разследване за смърт при съмнителни обстоятелства. Сандра прибързано е привлечена под отговорност, въпреки че не се знае дали това е убийство или самоубийство.

Година по-късно Даниел присъства на делото срещу майка му – същинска аутопсия на семейните взаимоотношения.

Режисьорката представя изумителен портрет на жена, обвинена за смъртта на съпруга си. Сандра Хюлер брилянтно изиграва тази трудна и неблагодарна роля.

Последна Златна палма на Фестивала в Кан, филмът препраща към Анатомия на едно убийство на Ото Премингер, през 1959 г.

„Падане“ причинило смъртта на мъжа, но детайлният анализ на съда разкрива и тотално „падение“ във взаимоотношенията между съпрузите, загърбили надеждата за щастливо бъдеще и попаднали в плен на депресията и насилието. А също свидетелство за „пропадането“ на една силна жена, разголена и оскърбена от всепроникващото следствие.

Дом на киното, 18.11, 20:00

Френски институт, 19.11, 17:00

Одеон, 22.11, 19:30

Люмиер, 23.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 25.11, 18:00

Евросинема, 26.11, 15:00

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 26.11, 18:00

Френски институт, 27.11, 19:00

Влайкова, 28.11, 19:30

Дивертименто

2023, Драма, Биографичен, 110’

Режисьор: Мари-Кастий Ментон Шаар

В ролите: Улая Амамра, Лина Ел Араби, Нилс Ареструп

Седемнадесетгодишната Захия Зиуани мечтае да стане диригент на оркестър. Сестра й близначка Фетума, иска да израсне като професионална виолончелистка. Закърмени от ранно детство с класическа симфонична музика, те се стремят да дадат достъп до нея на всички хора по света.

Но как да сбъднеш тези мечти през 1995 г., когато си жена от алжирско потекло и живееш в предградието Сен Дени? С упорство, страст, кураж и най-вече с невероятния проект за създаване на собствен оркестър: Divertimento.

Разказ, който съдържа прекрасен урок за кураж и постоянство, базиран на реални факти.

За любителите на класическа музика, филмът ще бъде представен по време на кино концерт в зала Люмиер, предшестван от изпълнения на Младежкия филхармоничен оркестър „Пионер“, създаден през 1952 г. В програмата:

Балада из Сюита „Карелия” на Ян Сибелиус

Симфонична картина „Нощ на голия връх” на Модест Мусоргски

Люмиер, 20.11, 19:00

Втори тур

2023, Комедия, 97’

Режисьор: Албер Дюпонтел

В ролите: Сесил дьо Франс, Албер Дюпонтел, Никола Марие

Политическа журналистка в немилост, отпратена към рубриката „Спорт“, госпожица Пове е наета да отразява текущата президентска кампания. Фаворит е петдесетгодишен наследник на мощна френска фамилия, новак в политиката. Смутена от този кандидат, неин отдавнашен и не толкова бляскав познат, г-ца Пове се впуска в разследване, което води към любопитни и смехотворни открития.

Албер Дюпонтел се отдава на предумишлена политическа сатира. Разбулва обратната страна на декора на президентската надпревара, в която интригата е прецизно заплетена, а дълбоката същност навежда на основни въпроси като околната среда, класовото презрение, различията, идентичността.

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1) , 18.11, 17:00

Влайкова, 19.11, 15:30

Френски институт, 21.11, 19:00

Евросинема, 23.11, 19:45

Лъки синема Пловдив, 23.11, 20:30

Френски институт, 24.11, 19:00

G8, 25.11, 16:00

Люмиер, 27.11, 20:15

Одеон, 29.11, 20:15

Тримата мускетари: Д’Артанян

2023, Приключенски, Литературна адаптация, 121’

Режисьор: Мартин Бурбулон

В ролите: Франсоа Сивил, Венсан Касел, Ромен Дюри, Пио Мармай, Ева Грийн, Луи Гарел, Вики Крипс, Лина Кудри, Джейкоб Форчун-Ллойд, Ерик Руф

От Лувъра до Бъкингамския дворец, от парижките вертепи до обсадата на Ла Рошел…

В едно кралство, раздвоено от религиозните войни и заплашено от набезите на англичаните, шепа мъже и жени ще кръстосат шпаги и ще обвържат съдбата си с бъдещето на Франция.

Макар различни по дух и характер, тримата мускетари са превъплътени по изключително правдоподобен начин от талантливи актьори. Единият – самотен доайен, другият – сприхав бонвиван, третият – чаровник, нелишен от вътрешни противоречия.

Смятан дълго време за най-подходящ за визуално превъплъщение от всички френски романи, Тримата мускетари, публикуван първоначално като подлистник във вестник Льо Сиекл през 1844 г., бива пресъздаден в петдесетина филма, във Франция, както и в Холивуд.

И тук, както в сполучливия Влюбеният Айфел, режисьорът Мартин Бурбулон се обръща към митичен първообраз. Нова продукция с феноменален бюджет в две „глави“: Тримата мускетари: Д’Артанян и Тримата мускетари: Милейди.

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 17.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 18.11, 18:30

Влайкова, 19.11, 19:30

Френски институт, 22.11, 19:00

Одеон, 25.11, 17:30

Дом на киното, 30.11, 19:00

Люмиер, 3.12, 19:30

Въпрос на чест

2023, Драма, Исторически, 100’

Режисьор: Венсан Перез

В ролите: Рошдѝ Зем, Дориа Тилие, Гийом Галиен, Дамиен Бонар, Венсан Перез

Париж 1887. По това време, човек може да защити честта си единствено чрез дуел.

Клеман Лаказ, обаятелен учител по бойни изкуства, се заплита в умопомрачителна спирала от насилие. Среща се с Мари-Роз Астие, феминистка изпреварила времето си, и решава да я обучи в сложното изкуство на дуела. Те ще се сблъскат с провокациите и ще се съюзят, за да защитят честта си.

Завладяващ филм, позволяващ ни да надникнем в свят, където човешката чест имала висока стойност и заслужавала да се защити с цената на живота.

Мари-Роз Астие Валсер действително е съществувала и е една от първите фигури на феминизма във Франция през ХІХ век, известна между другото с борбата й за отмяна на закона, забраняващ на жените да носят панталон. Роля по мярка за Дора Тилие.

G8, 21.11, 18:45

Фестивален конгресен център – Варна (Зала Европа), 22.11, 20:00

Френски институт, 23.11, 19:00

Лъки синема Пловдив, 24.11, 18:30

Дом на киното, 24.11, 19:00

Влайкова, 25.11, 17:30

Одеон, 27.11, 18:00

Люмиер, 1.12, 20:00

Китовете, пазители на планетата

2023, Документален, Семеен, 82’

Режисьор: Жан-Албер Лиевр

С гласа на: Жан Дюжарден

Гърбат кит е изплувал на самотен бряг. Докато група мъже и жени организират спасяването му, нека проследим невероятната история на тези животни, обитатели на световния океан, изиграли основна роля за поддържане на екосистемата на нашата планета, от над 50 милиона години насам.

Каква поезия! Документалният филм с гласа на Жан Дюжарден е нежна одисея, разбулваща тайната на тези загадъчни и ласкави морски създания, а също и своеобразен повик за опазване на нашата екосистема.

Възможност за прекрасни изживявания пред големия екран за цялото семейство.

Одеон, 19.11, 15:00

Фестивален конгресен център – Варна (Зала 1), 19.11, 16:00

Лъки синема Пловдив, 19.11, 16:15

Евросинема, 22.11, 19:45

Френски институт, 25.11, 17:00

Влайкова, 26.11, 15:30

G8, 28.11, 19:00

Люмиер, 3.12, 15:15

Жената на президента

2023, Биографичен, Драматична комедия, 92’

Режисьор: Леа Доменак

В ролите: Катрин Деньов, Дени Подалидез, Мишел Вуйермоз

При настаняването си в Елисейския дворец, Бернадет Ширак очаква най-сетне да заеме мястото, което заслужава, след като непрекъснато е действала в сянката на съпруга си, до избирането му за президент на Франция. Оставена извън светлината на прожекторите заради старомодния си маниер, Бернадет решава да си отмъсти, като се превърне в неоспорима медийна фигура.

Пикантна комедия и пръв пълнометражен филм на Леа Доменак, позволяващ да се насладим на умелото съчетание на фикция с архивни кадри. Катрин Деньов се превъплъщава в Бернадет, или Костенурката (както я наричал съпругът й), с чувство за финес, хумор и задушевност.

Люмиер, 21.11, 20:15

Френски институт, 26.11, 17:00 – всички билети са продадени

Лъки синема Пловдив, 27.11, 20:30

Пиер Бонар, художник

2023, Биографичен, Романтика, 123’

Режисьор: Мартин Прово

В ролите: Сесил Де Франс, Венсан Макен, Стейси Мартин, Анук Гринберг, Андре Маркон

Пиер Бонар нямаше да е художникът, когото всички познаваме, ако не бе загадъчната Марта, заемаща кажи-речи една трета от творчеството му…

Увлекателна биография, в която разказът за известния френски художник и неговата спътница описва едновременно комедията на любовта и изневярата, живота на артиста и идеала, който той успява да вдъхнови, отношението към света, красотата и живота.

Те са неразделни, подхранват се взаимно един друг. Пиер се вдъхновява от движенията на тялото й, от жизнеността, загадъчността и странностите й, за да подхранва своето изкуство. Марта се нуждае от влюбения му поглед, който й вдъхва живот, отбелязва Сесил Де Франс.

Дом на киното, 19.11, 16:00

Лъки синема Пловдив, 19.11, 18:30

G8, 20.11, 18:45

Влайкова, 24.11, 19:30

Одеон, 25.11, 20:00

Люмиер, 26.11, 19:30

Френски институт, 28.11, 19:00

Последното метро

1980, Драма, 128’

Режисьор: Франсоа Трюфо

В ролите: Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Жан Поаре

Париж, септември 1942 г., Лука Щайнер, директор на театър „Монмартр“, е принуден да забегне в чужбина, защото е евреин. Съпругата му Марион Щайнер ръководи театъра и избира Бернар Гранже, преселник от комедийния театър на ужасите „Гран Гиньол“, за свой партньор в пиесата „Изчезналата“, постановка на Жан-Луи Котен. До вечерта на генералната репетиция, трупата е предмет на настървени атаки във фашисткия вестник „Жьо сюи парту“, от страна на критика Даксия, чиято амбиция е да оглави Комеди франсез. Как ще се развият събитията, ако Лука Щайнер, от любов към съпругата си, се е престорил, че напуска Франция, а всъщност по време на цялата война се крие в избата на своя театър…

За Трюфо, Последното метро е повод да се преклони пред театралните трупи, които по време на окупацията продължили да поставят спектакли, въпреки недоимъка и германската цензура. При липса на каквато и да е толерантност, театралите успели да оцелеят и вдъхнат на своята публика чувство на надежда, временно убежище от реалността и дори любов.

В Последното метро откриваме всички качества, характерни за киното на Франсоа Трюфо: стриктен мизансцен, перфектен монтаж и диалог, в който всяка дума е премерена.

Люмиер, 19.11, 15:00

Френски институт, 20.11, 19:00

Одеон, 26.11, 18:15

Френски институт, 29.11, 19:00

Дом на киното, 3.12, 16:30

Сирано дьо Бержерак

1990, Драматична комедия, Исторически, Романтичен, 135’

Режисьор: Жан-Пол Рапно

В ролитe: Жерар Депардийо, Жак Вебер, Ан Броше, Венсан Перез

От дете Сирано е влюбен в братовчедка си Роксана, но никога не е посмял да ѝ го признае. Той се смята за обезобразен от дългия си нос и мисли, че грозното му лице му забранява веднъж завинаги да бъде обичан от жена. Вярно е, че Роксана, от своя страна, мечтае да се влюби в мъж, съчетаващ физическа красота и богата душевност. Смята, че го е намерила, в деня, когато среща Кристиан. Но последният, за жалост, смята себе си за недостоен: не умее да говори с жените. Сирано му се притичва на помощ. Подсказва му думите, диктува му писмата и така двамата мъже ще се превърнат – единият в сянка на другия – в покорители на сърцето на Роксана. Но Кристиан не ще търпи дълго тази ситуация…

Тази прелестна илюстрация на пиесата на Е. Ростан печели 10 награди Сезар през 1991 г., наградата за мъжка роля (на Жерар Депардийо) на фестивала в Кан през 1990 г., Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм през 1991 г. и Оскар за най-добри костюми (за Франка Скарсипиано) през 1991 г.

Единствена прожекция в рамките на Фестивала от 35 мм копие във Филмотечно кино „Одеон“.

Одеон, 23.11, 19:30