От модерността към съвременността: Изкуство и политика

 

 

Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и Френски институт в България с подкрепата на Университетска агенция на Франкофонията организират  международна конференция "От модерността към съвременността: изкуство и политика"

 

 

 

 

 

 

 

9 май - Френски институт в България и театрална зала на СУ "Св. Климент Охридски"

10 май - Зала 19, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН

Конференцията ще посрещне български, румънски учени (Букурещки университет) и няколко изтъкнати френски изследователи:

  • Фабиен Брюжер: философ, председател на Академичния съвет на университета « Paris-Lumières ».
  • Жерар Десон: теоретик на езика, изкуството и литературата, почетен професор на Университета Париж 8.
  • Патрик Воде: философ, специалист по естетика, почетен професор на Университета Париж 8.
  • Пол Арден: изкуствовед и писател, Университет на Амиен.
  • Стефан Дуайе: философ, Университет Париж 8.

Акцент в нея ще бъде кръглата маса, посветена на творчеството на Йозеф Куделка, която ще се проведе на 9 май от 16:45 до 17:30.

Появата на художествената модерност, разбрана в широкия смисъл на края на класическата епоха, с нейната аксиология, е могла да съвпадне с това, което се тълкува като демократизация на изкуството. Изразът, обсъждан или критикуван (особено по отношение на културната индустрия), най-малкото има заслугата да свъже сферите на политическото и художественото, след историческия момент, в който самото понятие за изкуство става поле на нови въпроси . 

Под изкуство тук не разбираме само изкуствата в широк смисъл, в това число и литературата (като изкуство на езика), но и по-съществено изкуството като проблем, като място, в което се поставя по въпрос изобретяването на стойността (като произведение) и разообразните ѝ връзки с общественото признание. Но в рамките на конференцията няма да проектираме изкуството върху политическото, според традиционния режим на ангажираното изкуство. Вместо това ще се занимаем с възможните места на политиката, произведени от самото изкуство, с капацитета или политическата му ефективност, в особената рамка на модерността и съвременното изкуство. В такава рамка, естетическият порядък, в който се вписват творбите, вече не ги предхожда, а може би произтича от самото им създаване  като по този начин въвежда в употреба непознати критерии, които тепърва стават мислими. Съвременното изкуство и споровете, които събужда, очертава привилегировано поле / място за размисъл, доколкото проблематизира стойността (спряло ли е да бъде изкуство, все още ли е изкуство, или нова форма на изкуство?) по отношение на ценностите в употреба (като критерии за преценка) в дадено общество. 


 Подобна рамка предполага завръщане към различните концепции за модерността и съвременното, и особено към свързаните понятия като постмодерно и хипермодерно. Тя също така приканва към размисъл, от една страна, върху специфичната връзка на изкуството с настоящето, с начина на съ-времие на съвременното, а от друга - върху отношението на индивида към колектива, като напрежение между стойността (художествена) и ценностите (социални, културни), създавайки начин на виждане, усещане, схващане или мислене. Ако изкуството не може да се разграничи от контекста, в който се осъществява и действа, то връзката му с настоящето може да се разбира и като срещу-времие,  несвоевременност, благодарение на което се реализира в критическия режим на утопията. Като проблематизира самото понятие за изкуство, тази критическа динамика, навярно изобретява режими на видимост, начини на виждане, на четене или мислене, които, създавайки една бъдеща публика, водят до преосмисляне на политическото. Конференцията си поставя за цел да изпита, да претегли и да разбере залозите.