SELF PORTRAIT CAMOUFLAGE | Франция

Международна програма „Мигриращото тяло”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11 октомври, четвъртък, 19:30 ч., ДНК

Идея и изпълнение: Латифа Лaбиси

Сценография: Надя Лауро

Драматург: Кристоф Уавалет

Звукова среда: Оливие Ренуф

Светлинен дизайн: Яник Фосие

Фигури: Латифа Лабиси, Надя Лауро

Продукция: 391

Kопродуценти: Les Spectacles vivants– Centre Pompidou (Paris)

Резиденция: Centre chorégraphique national de Montpellier Languedoc-Roussillon

Студио: Centre national de danse contemporaine d’Angers

Продължителност: 60 минути

На френски език със субтитри на английски.

16 +| Представлението не се препоръчва за лица под 16 годишна възраст

Билети: 15|10 лв.

На касите на Билетен център НДК, онлайн на tickets.ndk.bg и на място в ДНК час преди началото. Вход в подлеза на НДК, срещу фонтаните.

На бяло поле – (свръх)изложено тяло. Голо, незаобиколимо, неумолимо там. Пейзаж от напрегната, сексуална плът. Образ, изтъкан от напрежения и конфликти.

Танцьор. Жена. Арабка. Във Франция. Тялото ѝ се разтяга пред огледало от гримаси.

Self-portrait camouflage: парадоксът в заглавието е като нож с две остриета; едновременно скрива и разкрива, като противоположни посоки на едно и също движение, улавящо невъзможен образ, който вече е участвал в други истории, други думи, други изпълнения. Използвайки този образ, заедно с още много други, Латифа Лабиси едновременно демонстрира и деконструира самата същност на политиката – нейните социални, сексуални и културни граници. Изпълнителката рисува карта, в която включва знаме, лице, глас – портрет на различността, в който камуфлажът е средство за декодиране. Виждаме поредица от символи, извадени от дълбоките „мътни води”, преминали през филтъра на перверзията, преобръщането, смеха и гримасниченето. Долавя се мрачно мърморене от времената, в които тананикането на песен е звучало заплашително. Гласовете на тези, които са били принудително заглушени, покровителствани, сочени с пръст. В тези думи и това тяло ние виждаме възможност за преобръщане - от вътрешността – на знаци, насложили се едни върху други, шутовски или трагични маски, които покриват лицето ѝ. 

Това е хореография, изградена от социални форми, карнавал, който ни принуждава да изследваме сляпото си петно, разкриващо се впоследствие като конструкт, като палимпсест. Подобно героинята на Маргьорит Юрсенар, която „видяла себе си виждаща“, ние възприемаме една мъртва зона: дъното на въображението, от което се взираме, и тревожната странност, която поражда отражението ни в огледалото.

За повече информация

Представлението е част от международна програма „Мигриращото тяло” на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, в партньорство с Френски институт в България, с подкрепата на Столична програма "Култура" на Столична община за 2018 г. и Програма „Театроскоп” – инициирана от Френски институт, Министерство на културата на Франция и Министерство на Европа и външните работи на Франция.