БЕЛЕЖИТИТЕ ПОРТРЕТИ НА НАДАР

 

Френският институт в България и Националната художествена галерия – филиал Двореца представят

БЕЛЕЖИТИТЕ ПОРТРЕТИ НА НАДАР
от 21 юни до 27 август 2018 г.

Откриване на изложбата: 21 юни, от 18.00 ч. в Националната галерия - филиал двореца.

Тази изложба се осъществява от музея
Jeu de Paume в сътрудничество с Медиатеката за архитектура и културно наследтво и министерството на културата – Франция.

Изложбата е част от фестивала „Фотофабрика“.

 

 

 

Gaspard-Félix Tournachon, dit Nadar,  
Ministère de la Culture – France / Médiathèque de l’architecture et du patrimoine /
Dist Rmn-GP © Donation Félix Nadar 

 

„Гаспар-Феликс Турнашон, наречен Надар, Министерство на културата – Франция / Медиатека за архитектура и културно наследство / Dist Rmn-GP © Donation Félix Nadar

 

 

 

 

 

 

 

Бележитите Портрети на Надар

Гаспар -Феликс Турнашон (1820-1910 г.) получава псевдонима Надар на двадесетгодишна възраст: пише хроники, сапунени опери и романи в журналистически стил. След 1846 г. се посвещава на сатиричната рисунка. „Пантеонът на Надар“ включващ около 300 често хапливи карикатури, го прави истински известен през 1854 г. Използва фотографията като метод за първи път, за да подготви Пантеона.

 На улица Сен-Лазар, в ателие на таванския етаж, за да има достатъчно светлина, заснема портрети на приятелите си, който приема без формалности: Теофил Готие, Марселин Деборд-Валмор, Гюстав Доре, Бодлер, а Жерар дьо Нервал му гостува само няколко дни преди да сложи край на живота си... Силуетите се открояват на неутрален фон. Надар избягва прекаления жест, излишния естетизъм както и драматизма; никога не си служи с визуални анекдоти. Единствено се стреми да постигне интимна прилика между фотографския образ и модела. Постига я благодарение на пестелива употреба на изразни средства и на прозорливо схващане на добър психолог.  Портретните му фотографии нямат комичен привкус.

 

Надар заживява по-ухолно в центъра на парижкия светски живот от Втората Френска Империя. През 1860 г. се пренася на булевард де Капуцини, в по-голямо ателие, в сграда с елегантна фасада проектирана от именит архитект, със светско обкръжение. Този си живот, Надар съвместява с летенето на балон, за да прави въздушни снимки; с фотографски опити на изкуствена светлина, за които депозира патент през 1861 г. както и да се промъкне в канализацията и парижките катакомби, за да прави снимки (1865 г.). На карикатура, която Домие му прави, Надар е изобразен на аеростат в опит да „издигне фотографията на висотата на Изкуството“. Жул Верн се вдъхновява от Надар за главния герой на романа си „От земята до луната“ като го окачествява за оригинален и дързък.

 

През 1871 г. при зараждането на Третата Френската Република след военния разгром при Седан, Надар се мести на улица д‘Анжу поради финансови проблеми и започва отново активно да портретира: Алфонс Доде, Сара Бернар... След военният период е тежък. Лицата също така. След няколко години преодолява финансовите си проблеми. Започва отново да пише (Histoires buissonnières,  публикувани през 1876г.). Надар осъществява първото фотографско интервю с химика Шеврьол с помощта на сина си Пол. Няколко години по-късно се оттегля край гората на Сенар, за да пише мемоарите си, като предава ателието си на Пол. Пренасясе в Марсилия на 75 годишна възраст.

 

По време на Световното изложение в Париж през 1900, ретроспективната изложба на творчеството му пожънва небивал успех. Издателство Фламарион публикува „ Когато бях фотограф“. Страдащ от астматични пристъпи, Надар се връща в Париж през 1904 г., където умира на 21 март 1910 г. след като написва „Шарл Бодлер интимно“.

Брилянтен, бунтар, смелчага със социални идеали, Надар е първият фотограф противопоставил се на общественото мнение, развил до крайност идеите си (аерофотография) и вкусовете си (портретът като жанр сам по себе си, въпреки успехът на визитната картичка, която позволява на Дисдери да забогатее). Най-добре снима тези, които познава отблизо. Почти винаги без декор, моделите му са усамотени. Бил е обсебен от лицата им. Отнасящ се с уважение, стеснителен, не се е опитвал да ги преследва или да ги накара да признаят невъзможното. Отгатвал е лицата на око. Никога не е прибягвал до корекции на снимките си. Бележитите му портрети представляват Пантеон на епохата му. По случай публична изложба през 1859г. критиката отбелязва „Фотографът винаги има право да бъде художник“. Става дума за Феликс Надар, истинският, този, който има морална интелигентност на моделите си и усещането за светлина.

 Пиер Боном

 

Sarah Bernhardt, 1860-1865

Ministère de la Culture /
Médiathèque de l’architecture et
du patrimoine / Dist Rmn-GP
© Donation Félix Nadar

 

Надар, Феликс

Турнашон, Гаспар-Феликс, Турнашон Густав-Феликс

Роден на 06/04/1820 в Париж

Почива на 21/03/1910 в Париж

 

Биография

 0Син на печатар от Лион, Феликс Турнашон живее бохемския живот на младите представители на романтизма. Публикува театрални критики, приказки и започва да подписва статиите си с псевдонима Надар. От 1846, предлага карикатури на сатиричната преса, за които пише статии. По това време лансира „Галерия на хората на литературата“, която по-късно се превръща в известния „Пантеон Надар“ публикуван през 1854 г. Предходната годиа, през 1853 г., Феликс подарява на брат си Адриан уроци по фотография при майстора Густав Льо Гре. Феликс също се запознава с фотографията и прави първите си портрети през пролетта на 1854 г. преди да започне сериозно да помага на Адриан да разработи фирмата си. Двамата братя изработват една серия снимки на мима Шарл Дьобюро като Пиеро, която се радва на голям успех по време на Световното изложение в Париж през 1855.

 Следва разпра между двамата братя. Адриан, който се подписва като Надар като млад, иска да продължи да работи сам, но Феликс завежда съдебен процес срещу него през 1856, който последният печели през декември 1857 – така единствен Феликс има правото да използва псевдонима Надар. Феликс, който е открил във фотографията едно ново експериментално поле продължава по пътя си.

 Той желае да пресъздаде „интимната прилика“ на фигурите на бохема и на романтика. В ателието му се изреждат: Бодлер, Нервал, Дюма, Готие, Росини, Берлиоз. През 1859, общественото увлечение към „портрета визитна картичка“, спрямо формулировката патентована от Дисдери, бележи края на тази занаятчийска творба. Надар се отдава на по-комерсиална фотография, премества се в разкошен апартамент на булевард де Капусин, в ателието освободено то Гюстав Льо Гре и издава свойте „Съвременни фигури“ в малък формат.

 Надар, който прави още няколко красиви портрета както тези на Сара Бернар и на Жорж Санд, намира ново предизвикателство – летенето с балон. През 1858 г.  той фотографира от балон Пети-Кламар, парижките катакомби на изкуствена светлина (1862), парижката канализация (1864-1865). През 1886, той прави интервю на Йожен Шеврьол, заедно със сина си Пол, по случай стогодишнината на известния химик. Фотографиите направени по време на това интервю са публикувани в Льо Журнал Илюстре (Илюстрован журнал). 

 Национална Библиотека на Франция, бележка n°FRBNF11917338

 

 

Феликс Турнашон, наречен Надар, е живял интензивно, втурвал се е с несравнима виталност в най-разнообразни начинания и ни е оставил няколко от най-точните портрети на съвременниците си. Множеството професии, които е практикувал му позволяват да влезе в контакт с най-различни среди, чийто тендеции са отразени от променливата му личност.

Журналист и основател на седмичници, обречени на кратко съществуване, Надар се чувства като обречен на вечната съдба на булеварден бонвиван. Като фейлетонист, пише доста неправдоподобни романи, но в които понякога прозира автобиографичният им характер. Като карикатурст или автор на гравюри, креативността му няма равна. Като пилот на аеростат (тази му дейност изпълва голяма част от живота му) той се втурва в голямото приключение на опознаване на пространството. Но най-доброто от себе си успява да даде, когато оставя водещата роля на другите. Във фотографията, моделът се налага като по-важен. А дори във зората на това ново изкуство, Надар се доказва като един от най-бележитите фотографи на всички времена.

При все това другите му дейности не са за подценяване. Но във фотографията, благодарение на която изгражда реномето си, изкуството му е лишено от всякакво преиграване, излишен жест, прекомерност. Карикатурата му позволява да достигне до това ниво съвсем естествено – за да не принуждава моделите си да позират дълго, за да бъдат директно нарисувани, той ги заснема. 

По времето, когато Надар отваря първото си ателие (първо на улица Сен-Лазар, а по-късно на булевард де Капуцин), фотографията навлиза в индустриалната си фаза. През целия 19-ти и началото на 20-ти век, новите индустрии привличат разнолико общество от авантюристи и учени, пропаднали и визионери. Надар и много други преминават през сферата на литературата или други изкуства преди да се занимават с фотография – там те се опитват да наложат творческата си личност по-ярко, от колкото в първото им поприще. По същото време „колодиума“ започва да се ползва. В Париж вече започват да проявяват множество снимки от един и същ негатив. Моделите позират за по-кратко и по по-естествен начин.  

Портретите на Надар ни позволяват да си създадем една изключително богата представа за най—бележитите му съвременници. Във всяко заснето лице, той успява да изведе преобладаващия характер на човека: Бодлер, с остри черти, дълбок и проникващ поглед, дръзка осанка; Дьолакроа, с мощно лице, посипано с мечти; Виктор Юго с натежала и чувствена глава; Ламартин, който не е бил сред любимците на Надар, наподобява слабичко птиче, тъжно и изпосталяло.

Надар е бил ненадминат портретист. Добре е да се запитаме защо. Снимка на момента се получава благодарение на автоматични действия, които би трябвало да оставят доста ограничена роля на автора й. Някои си обясняват  успеха на Надар с новата техника, но употребата на нови похвати и техники се предава бързо и е достъпна за всички. Именно в тези начални моменти, когато Надар не разполага нито с най-изтънчените си ателиета, нито с множество асистенти, той създава най-забележителните си произведения. Други считат с право, че е имал особен талант за играта на светлосенки. Но нищо от казаното не може да обясни неговите явни художествени преимущества. Творбите на фотографа представляват постоянно сътрудничество с модела му. Надар, който е познавал цял Париж, известен с приятелския си характер, е умеел да създава благоприятна обстановка, да създава една сигурна среда за клиентите си, които да заснема естествено, в сякаш дошла от тях самите стойка, която им импонира най-добре.

През цялата си кариера, Надар е бил велик създател на обстановки. Понякога целта е била обикновена реклама. Друг път е подготвял успеха на някое ново изобретение. Но изкуството му с характерния му личен почерк се оказва особено ефикасно да покаже съвременниците му такива каквито действително са били. Този талантлив рефисьор, в ролята си на фотограф, е бил най-красноречивия художник на човешката реалност на времето си.

Откъс от „Надар“ Национална Библиотека – 1965

 

 

„Фотографската теория се изучава за един час; първите практически основни за един ден.“

 ...Това, което не може да се научи...е чувството за светлина – художествената преценка на ефектите създадени от различните дни, съчетаването им както и употребата на определени от тях с оглед спецификата на лицето на модела, която авторът търси да пресъздаде.

Това, което е още по-трудно да се научи, е моралната интелигентност на модела ви, бързият такт, който ви дава възможност да се доближите до него, да прецените навиците, идеите и  характера му, и по този начин да посигнете по един  небанален или случайн начим, една неутрална репродукция, чието отпечатване е по силите на последния чирак в лаборатория, но която представлява най-близката и точна прилика, интимната прилика“.

                                                                                                      Феликс Надар (1857)