Граници, идентичности, трансфери (поредица от дебати )N°V

В рамките на поредицата дебати "Граници, идентичности, трансфери", Френският институт и Софийският университет  Ви канят на конференция:

 

·        5 юни 2018, Френски институт в България, 18h30

 

Правото на убежище и миграционна политика

 

С участието на:

 

 

Даниел ЛОШАК (Университет Париж Х, право) и Ивайло ДИЧЕВ (Софийски университет, антропология)

Даниел Лошак е френска юристка, почетен професор по публично право в университета Пари-Нантер и деец на асоциативните среди в защита на правата на човека. Членува и е бивш заместник-председател на Лигата за правата на човека. През последните години, основните й публикации засягат Държавния съвет по време на Окупацията, „лимитите“ на свободата, неподчинението и отричането, различните форми на дискриминация, неравенство на половете и т.н.

 

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава също във Франция, САЩ и други държави. Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

 

 

Граници, идентичности, трансфери (поредица от дебати ) : Презентация и програма

Натиснете тук, за да отворите презентацията на лекторите.

Граници, идентичности, трансфери

 

 Силата на настоящата миграционна криза, пред която е изправен светът, възобнови стария въпрос с границите и в частност в Европа, където този въпрос сякаш принадлежеше в миналото. В резултат на това се създадоха нови граници, а други се превърнаха в предизвикателство. По този начин дебатите, предизвикани от тази криза, също събудиха разцеплението по отношение на самата концепция за идентичности (национални, културни, етнически, религиозни) в отношенията им с други общности, правейки понятието граница проблематично.

Този контекст показва, че на физическите граници са насложени идеологически такива, съставени от хора и тяхната история, и че те са преди всичко резултат от символични конструкции, променящи се според гледните точки, които ги определят или преместват. Ако границите са толкова противоречиви, те са исторически обект на конфликт, може би защото техният път налага прекъсване на идентичността в емпиричен континуум (културен, езиков, социален, исторически). Дискриминирайки по този начин две пространства, според логиката на включването и изключването, границата поставя под въпрос връзката между идентичността и другостта, която тя формира или съпротивява.

Гледайки на границата по тази начин ни предразполага да разсъждаваме върху възможните конфигурации на тази връзка, т.е. конструкциите на идентичността, тяхното възможно взаимно преобразуване или смесване. Границите могат да включват движения на присвояване или маргинализация, те могат също така да подтикнат към бързо преминаване, включващо процеси на идентифициране, където културите и езиците са формулирани в изграждането на ценности. Двете латински думи, които са в основата на другостта, alius и alter, може би сами по себе си илюстрират две хетерогенни концепции, отнасящи се или до същността на другото, или до взаимоотношението на реципрочност, в полза на което другостта се превръща в самото условие за идентичност.

Такъв въпрос има за цел да мобилизира разноронди подходи. Той може да бъде разгледан от своята геополитическа страна, по-специално като се мисли за граничните зони (маршове или маржове) и отношенията, които те означават като такива между единствата и политическото единство, в което са вписани. Той включва и проблема за връзката между езика и идентичността, където изкуството, в общия смисъл, играе централна роля.

Можем също така да разгледаме въпроса за прехвърлянето на културни ценности и начина, по който те преместват идентичността, като променят контекста (пространствено, исторически), където се извършват обектите, да не говорим за правните аспекти, свързани с тези въпроси. Отразяването също така ни кара да разглеждаме социалните граници, вътрешни за дадена общност, чрез която се изграждат маргинални или девиантни категории и които по някакъв начин представляват вътрешен респондент на мигрантите, хипостаси на другостта.