Изложба "Палат Потьомкин" в Националната галерия - Дворец

19.05-20.08.2017

Национална галерия - Двореца

пл. "Княз Александър I" N°1

Изложбата "Палат Потьомкин" ще бъде отворена за широката публика от 19 май. Тя се организира от  Pernod Ricard Bulgaria, фондация Рикард и Националната галерия - Двореца и с подкрепата на Френския институт и включва фотография, скулптура, видео инсталации, пърформанси, както и няколко специални събития. Куратор на изложбата е Емил Урумов.

“Palais Potemkine” [Палат Потьомкин]

Селекция на артисти носители и номинирани за Наградата на Фондация „Рикар“
19 май - 20 август
Националната галерия / Двореца

Артисти:
Mathieu K. Abonnenc, Bertille Bak, Stéphane Barbier-Bouvet, Julien Bismuth, Cyprien Gaillard, Louise Hervé & Chloé Maillet, Stefan Nikolaev, Lili Reynaud-Dewar, Jimmy Robert, Bruno Serralongue, Marie Voignier.


Изборът на артистите, които участват в изложбата е мотивиран от многообразието на темите, които ги вълнуват и преодоляването на всякакви географски, стилистични или тематични граници. Техните изследвания и сътрудничество ги отвеждат до страните от бившия Източен блок, отвъдморските територии, бившите колонии, градски или отдалечени райони във Франция и по света.

Куратор на „Palais Potemkine“ [Палат Потьомкин] е Емил Урумов, който живее и работи в Париж. Настоящите му изследвания и бъдещи интереси включват политическата природа на изложбените пространства, пропускливостта между ролята на куратора и артиста, нестабилната форма на кураторството, връзката език - изкуство и контекста, който съпътства съвременните изложби като писането на критика и информация за медиите.

Основана през 1999 г., наградата на Фондация „Рикар“ е първото отличие за млади таланти в сферата на съвременното изкуство и една от най-престижните подобни награди в Европа. Всяка година фондацията отправя покана към независим куратор, който да организира изложба, представяща работата на съвременни артисти от френската сцена. Жури, в чийто състав влизат колекционери, директори на музеи и куратори от предишни издания, присъжда награда на един от участниците. Тя се състои в закупуване на негово произведение, което след това се дарява на Centre Pompidou и се представя в постоянните му колекции, както и във финансирането на проект на лауреата в чужбина.

След поредица от изложби на носителите на Наградата на Корпоративна фондация „Рикар“ в Москва (2008), Сеул (2014) и Мексико (2016), за първи път в София Фондация „Рикар“ представя изложба, която включва и артисти, номинирани за този приз, основан през 1999.

В рамките на изложбата ще бъдат включени:

Пърформанси и програма от разговори Въведение в съвременното изкуство: Потьомкинови села, по света и у нас в сътрудничество с фондация OPEN ARTS Foundation и SARIEV GALLERY Contemporary:

20.05.2017: (Събота)
Разговор с артистите: Stefan Nikolaev, Bruno Serralongue

Пърформанси:
*Julien Bismuth, Slapdash
*Louise Herve & Chloe Maillet, A side [Страна А], със Стефан Додуров
20:00 / 21:00 / 22:00

Европейска нощ на музеите
Пърформанс
*Louise Herve & Chloe Maillet, A side [Страна А], със Стефан Додуров

01.07.2017 (Събота)
15:30-18:00
Разговори с артисти
Mathieu K. Abonnenc

Пърформанси:
*Louise Herve & Chloe Maillet, A side [Страна А], със Стефан Додуров

Разговори с куратори
Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Пловдив 2019


02.07.2017 (Неделя)
14:00-18:00
Разговори с артисти
Marie Voignier, Stéphane Barbier-Bouvet

Пърформанси:
*Jimmy Robert, Figure de style [Стилистична фигура]

Разговори с куратори
Pierre Bal-Blanc, куратор от екипа на documenta 14 2017 - Атина-Касел.

 

Статия в сп. Програмата

 

 

Когато дипломираният в Сорбоната куратор Емил Урумов трябва да избере 12 съвременни френски артисти за изложба в Националната ни галерия, започва да чете историята й – за турския конак в основата, строежа на дворец за царското семейство, партията, мавзолея, промените, отнесената с хеликоптер петолъчка и новата й роля на галерия. Много епохи в едно пространство, мислим си, но Емил намира обща метафора за тях.

"Изразът "потьомкини села" означава зрителна измама с пропагандна цел, свързана с княз Григорий Потьомкин. През 18 век той нарежда да се изградят декори на красиви селски къщи, които императрица Екатерина II да види по време на обиколката си в Южна Русия". Тази случка повдига важен въпрос – дали политиката трябва да е далечна и бутафорна, или да прави коментар на съвременни проблеми. Също както и изкуството. Така от 150 имена, спечелили или номинирани за награда от Фондация Рикар (място за експерименти и съвременно изкуство в Париж), кураторът събира 12 с различен поглед към проблемите на нашето време в изложбата Палат Потьомкин. Преди да влезем вътре на 19 май, минаваме с Емил през работите на артистите.

 

АДРИЕН МИСИКА


Неговото видео Аs The Coyote Flies от 2014 е стъпило върху сленг – "койоти" се наричат трафикантите, които превеждат мигранти през границата, в случая между Мексико и САЩ. Там всъщност отдавна съществува стена, много преди да говорим за Тръмп. Дълга е около 1000 километра, а в кадрите с дрон се вижда как навлиза дори в Тихия океан. Всичко това е силен визуален коментар за международните отношения, който продължава и във втора зала – там ще бъде подредена серията на Мисика We Didn’t Cross The Border, The Border Crossed Us с кадри на кактуси, обичайни точно за този регион. Някои от тях са на по 150 години, тоест са по-стари от самата граница, което ни кара да се замислим колко неестествена е тя и колко е далече от вълненията на природата.

МАТИЙО К. АБОНЕНК

 


Като артист, роден във Френска Гвиана, Абоненк се интересува най-вече от постколониалните феномени. В серията му Forever Weak And Ungrateful от хелиогравюри (стара фотографска техника за репродукции – бел. ред.) гледаме статуя на френски политик, борил се за края на робството на Френска Гвиана през 19 век. Монументът се намира в административния център Кайен и е жест за благодарност, но артистът ни напомня за посланието му. Само вижте как политикът – европейски човек, облечен в костюм, гледа отвисоко полуголия новоосвободен роб, който има само един парцал между бедрата, и му сочи бащински към светлото бъдеще. И до днес в Гвиана тези елементи на подчинение са валидни и хората се чувстват сякаш имат второстепенно значение.

МАРИ ВОАНИЕ

 


Нейният 50-минутен документален филм Hinterland ни води на 70км източно от Берлин, където навремето е имало съветска военна база. Мястото е наистина огромно – стотици метри дълго и високо – а след време го купува един предприемач, който прави бутафорен курорт. Слоганът му звучи така: "В Германия е сиво и студено и не всеки има време и пари за тропически остров, затова реших да докарам тропическия остров в Германия". Температурата вътре е постоянно 25°, басейнът-море е затоплен до 30°, влажността на въздуха е 60%, има дори зеленина от 600 растителни вида, гигантски плакат със синьо небе и всякакви тропически бараки. Нещо като туристически Дисниленд и определено пример за потьомкино село. Във филма си Мари говори с предприемача и с хората, които живеят около тази база, като повдига много различни въпроси, включително и за крайно десни партии, които се оказват обвързани с проекта.

СТЕФАН НИКОЛАЕВ

 


Единственият артист с български корени в изложбата ще повтори една своя инсталация-пърформанс, която представя за пръв път през 2002 на Биеналето в Черна гора. Името й е Under Reconstruction, което той принтира като надпис върху стотици пластмасови работни каски. Идеята зад тях е да покаже, че на Балканите сме видели наистина много такива – от войнишките през Втората световна война през тези на Съветската армия, Югославските войни, а след това и добре познатите жълти каски на строителите през 90-те. За изложбата сега обаче заглавието и концепцията ще са малко по-различни, а каските ще са разположени в балната зала на Двореца, така че посетителите да могат да вземат по една и за себе си.

БЕРТИЙ БАК

 


Трите й канала с видео се казват Usine À Divertissement (тоест Фабрика за развлечения) и насочват поглед към Тайланд, Мароко и региона Камарг във Франция, заплашени от натиска на туристите, които ходят там, за да видят на живо битовите им традиции. Така населението в тези области се оказва принудено да създава постоянна атракция, което е и отправната точка на Бак. В нейните видеа тя кара хората сами да измислят ритуали, с които да инсценират собствения си живот, а след това ги записва. Резултатът често е комичен и е пример точно за потьомкини села, но с иронична идея, насочена към самите нас.

СИПРИЕН ГАЯР

 


Той идва с Fence (After Owen Luder) – репродукция на една известна решетка на британския архитект Оуен Людър, който през 60-те проектира модерна, бруталистична архитектура с много бетон и семпли форми. Тук става дума за негов многоетажен паркинг, сниман дори във филма Хванете Картър с Майкъл Кейн. На покрива му е имало решетки, които са спирали хората да се качват, за да правят купони или да карат скейтборд. Подобни елементи се наричат „защитна архитектура” и са интересни, защото имат обратна цел – вместо да помагат на хората, те пречат. Днес паркингът е съборен, понеже се смята за грозен, а това провокира Гаяр да реконструира решетката от бронз и да направи нещо като паметник на изчезналия паметник. Идеята му е да предизвика размисъл – за това, че колкото повече разрушаваме, толкова повече уеднаквяваме и обезличаваме градовете си.

ЛУИЗ ЕРВЕ И КЛОЕ МАЙЕ

 


Тяхната инсталация с прожекция на диапозитиви се казва Spectacles without Objects (Спектакли без предмети) и изследва откъде всъщност идва понятието "пърформанс". В нея виждаме как Ерве и Майе се "връщат" в 19 век и пресъздават части от живота на една група утопични социалисти – последователи на философа Сен Симон, които решават да живеят заедно в една голяма къща близо до Париж. Те всеки ден канят публика, която да наблюдава ежедневните им дейности – от това как перат, готвят и копаят градината до това как се обличат. Дори измислят специално облекло, което се закопчава само откъм гърба, за да трябва задължително някой да помага. С тях живее и един композитор, който измисля специални песни за определени часове на деня. Днес към инсталацията ще има и грамофонна плоча, която прави опит да пресъздаде част от тях с пърформанс на български артист, инструктиран как да действа на място.

ДЖИМИ РОБЕР

 


Роден в Гваделупа, днес той живее в Букурещ, а през юли ще дойде за изложбата за своя пърформанс Стилистична фигура – прекратка към известния Cut/Piece на Йоко Оно през 1965, когато тя моли публиката да разреже облеклото й, докато не се оказва гола. В случая обаче той се обвива в хартиено тиксо и моли публиката да го махне от тялото му. С това той насочва погледа на посетителите към чернокожото тяло, което почти липсва от галериите.

БРЮНО СЕРАЛОНГ

 


Въпреки че работата му напомня най-вече пресфотография, всъщност Сералонг вижда новината във вестника и отива с фотоапарат на мястото, за да създаде собствена история. На изложбата гледаме две негови серии – от скоро разрушения бежанския лагер в Кале, който той снима в периода от 2006 до 2016, както и Косово – от празненствата около обявяването на независимостта през 2008 до нейното развитие като нова държава с първите панаири за техника, бизнес срещи и създаването на имидж на едно доскоро несъществуващо място на картата.

ЛИЛИ ДОВА

 


Това двуканално видео се казва Live Through That (Преживей го), а в него Дова се боядисва цялата в черна боя, отива в музей и прави хореографични жестове, свързани с известната чернокожа танцьорка Джозефин Бейкър. Те са жест към нейната личност, която се бори с расовите стереотипи, защото по нейното време (нач. на 20 век – бел. ред.) в киното и театъра още съществува blackface – бели хора, които се боядисват, за да играят чернокожи във филми или пиеси, тъй като дотогава те не се допускат на екран и сцена. С нейния пърформанс тя дава размисъл за равенството спрямо достъпа до културата и ролята на институциите в него. Конкретният кадър е от музея за съвременно изкуство в Болцано, Италия, по време на една много интересна изложба – Политическо слънце. Нейният куратор се казва Пиер Бербло и ще дойде в София през юли, за да говори за нея по-подробно.

СТЕФАН БOУВЕ

 


Неговите работи са по-близо до дизайна и често работят с готови обекти без да внасят външни елементи. За тази изложба той ще направи специфично предложение, което все още не е съвсем ясно – или ще бъде свързано с ролята на пазачите в музеите, или с някои обекти вътре, като пейки, столове и пожарогасители. Снимката в случая е от центъра в Помпиду, където той създава нещо като седалки, използвайки различни елементи от склада на самия музей.

ЖУЛИЕН БИСМЮТ

 


Ще видим негов нов пърформанс, който се казва Slapdash, тоест нещо направено прибързано и без размисъл. Давам пример с негов подобен пърформанс от 2016, когато той пука балон, пълен с жълт прах, и просто го оставя там. Или изпива чаша вода и се отдалечава, а после използва червило, за да нарисува нещо на стенатa. Единият от тези жестове сега ще бъде да извади снимка от джоба си, да я разкъса на парчета и те да останат на пода по края на изложбата. На неговия пърформанс на 20 май (по време на Нощта на музеите) ще има и нещо като скрипт, който ще можем да намерим на огледалата на вътре.

Изложбата Палат Потьомкин (Palais Potemkine) на Фондация Рикар с куратор Емил Урумов е в Национална галерия в Двореца от 19 май до 20 август