Изложба: Просто Доано

Френският институт представя в партньорство с фестивала Фотофабрика и със съдействието на Патрик Казал изложбата "Просто Доано" в Регионалния исторически музей в София (пл. Бански 1). Откриването ще бъде на 15 май от 18.00 ч., а публиката може да разгледа изложбата до 15 юни.

Натиснете тук за повече информация

Просто Робер Доано...

Няма истински празник на фотожурналистиката без един от нейните основоположеници. В продължение на 30 дни ще имаме възможността да се насладим на 30 от най-известните фотографии на мосю Доано. Те от своя страна са запечатали емоционални моменти от малко повече от 30 години – от края на II Световна война до 1978. Изложбата не е нито ретроспективна, нито подредена хронологично. Ще видим емблематични кадри, като например „Възмутената госпожа“, в който въпросната госпожа гледа възмутено картина на младо момиче само по чорапи на витрината на арт магазин; или пък „Венера, хваната за гърлото“ (където Венера не е хваната точно за гърлото); също - „Целувката Блото“; и разбира се най-известната му творба – „Целувката пред кметството“. Във всички тях виждаме живота – той тече, той не е замръзнал в образа, който разказва много повече от момента, който е запечатал. И въпреки стриктната документалистика, която характеризира всяка от трийсетте фотографии, това е светът моделиран от техния автор. Това е просто светът на Доано – не такъв какъвто е, а такъв какъвто той би искал да бъде.

„Чудесата на ежедневието са вълнуващи, нито един филмов режисьор не може да подреди неочакваното, което откриваш на улицата“. Робер Доано

Робер Доано (14 април, 1912 – 1 април, 1994) е един от основоположниците на фотожурналистиката и един от най-ярките представители на движениет, което днес наричаме хуманистична фотография.

 

 

Роден е в дребнобуржоазно семейство в парижкото предградие Жантий. Остава сирак на 7 и е отгледан от леля си – според източниците, сурова и строга жена. Може би тъкмо за да заличи спомените от трудното си детство, през цялото си кариера по-късно Доано търси лекотата и спонтаността на ежедневния живот, което му носи световно признание на майстор на уличната фотография.

На 17 завършва занаячийско училище в Париж с диплом по литография и гравюра. Започва да снима още на 16, но тогава стеснителното момче не добива смелост да прави фотографии на хора, а само на обекти. В края на 1920 е назначен в Ullmann Studioкато асистент-камера и помощник- фотограф. През 1931 напуска и става асистент на модернистичния фотограф Андре Виньо. През 1932 г. Робер успява да продаде първата си фотоистория на френското издание Excelsior, а 7 години по-късно вече сътрудничи на фотоагенция Rapho.

По време на Втората световна война Доано става член на френската съпротива и основната му дейност е свързана с фалшифициране на документи. 1945 е преломна в кариерата му. Тогава той снима за най-прочутото модно списание Vogue, но модната фотография на красиви жени и лукс не успява да замени страстта му към непринудеността на улицата. При всяка възможност се измъква от студиото и се шляе с апарат из града на Сена.

Фотографски репортажи на Доано се появяват и на страниците на престижни списания като Life, Paris Match, Point de Vue, Regards. Снима по различни теми, но фокусът му винаги остава върху живия живот на обикновените хора, уловените моменти щастие, тъга, безгрижие. Снимките му носят аромата на парижките предградия, въздишките на младите влюбени и невинността на детството. Никога не осмива заснетите субекти. Отказва да снима и френски жени с обръснати глави, наказани така заради любовна афера с германци.

Последната му изложба приживе е ретроспективата му в Музея за модерно изкуство в Оксфорд през 1992 г. След смърта си през април 1994 г., той оставя над 450 000 негативи, които разказват цяла една епоха с неповторим финес и любопитвство към малките моменти.