Научни конференции с дебат в партньорство със Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Календар 2019
Има ли самоличност автономният робот?
10 декември 2019 / 17:00 ч.
Софийски университет
Ректорат - Огледалната зала
ІІ етаж, северно крило
Вход свободен.
Превод:
френски / български
Само в последните десетина години роботиката се разви до такава степен, че вече се измерва в икономически и социални взаимодействия: роботът във всичките му форми си извоюва водещо място в обществото ни, както в промишлеността, така и в ежедневието ни. Място, което предстои да се установи още по-стабилно на европейския пазар, като роботът вече се превръща в ежедневен спътник на човека, влиза в неговия дом и достига до ниво на пълноценен и привилегирован събеседник, надарен с известна изкуствена „интелигентност“ и емпатия. Това оказва своето влияние и ще промени обществото. Безспорното налагане на роботите води и до безспорно налагане на юридическия въпрос, свързан с правата и етиката на роботите като част от гражданското общество: какви са отговорностите и задълженията на производителите и ползвателите? Трябва ли да се даде юридическа самоличност на робота? Как да се подходи към тази нова форма на отношения човек – робот?
Натали НЕВЖАН е специалист по роботика и нововъзникващи технологии и по Право в изкуството. Преподава право в Университета Артоа. Тя е член на на Етичния комитет към Националния център за научни изследвания на Франция.
Вижте електронното досие (PDF, 1,26 MB)
---
Социално възраждане, перспективи и последици, свързани с изкуствения интелект
10 октомври, 16:00 ч.
Софийски университет
Ректорат - Огледалната зала
ІІ етаж, северно крило
Вход свободен.
Превод:
френски / български
След кратък исторически преглед на изкуствения интелект от появата му през петдесетте години и последвалите кризи в развитието му, ще изложим настоящите тенденции, като обърнем внимание и на машинното самообучение (Machine Learning), на дълбокото обучение (Deep Learning) и обработването на големи масиви от данни (Big Data), които обясняват огромния интерес, който привлича изкуственият интелект в днешно време. Ще посочим икономическите причини, поради които третирането на масиви от данни се превръща в определящ фактор. Ще разкрием и приложенията на изкуствения интелект в съвместното проектиране, в търсенето на информация, в здравеопазването, в системите за взаимодействие човек-машина, в частност чатботите, в индустрията, във финансовите технологии и в създаването на автономни превозни средства и оръжия.
Ще продължим с технологичната сингулярност – много модерна днес в Съединените щати, и за трансхуманистичните перспективи, които тя предполага, като разграничаваме изкуствения интелект в класическия му смисъл от силния изкуствен интелект и от общия изкуствен интелект.
В заключение ще предложим размисъл от етична гледна точка по отношение на социалните и политическите трансформации, настъпили под влияние на цифровизацията като цяло, и конкретно на изкуствения интелект, и още по-конкретно нарастващата роля на уеб „гигантите“ като Amazon, Facebook, Google et Apple. За тази цел ще въведем концепцията за наблюдението „отдолу“, la sousveillance, която ще ни даде така важния ключ за разбирането на социалната и политическата реалност в съвременния свят.
Жан-Габриел ГАНАСИА е френски информатик и философ, професор в Университета Пиер и Мари Кюри (Сорбона Университет).
Toй е създател и ръководител на научната програма по Когнитивни науки към Министерство на научните изследвания на Франция. Г-н ГАНАСИА е също така председател на Етичния комитет към Няционалния център за научни изследвания.
---------
18 април, 18:30 ч.: Знаем ли кой е човекът? Поставят ли под заплаха езика новите технологии?
Френски институт в България, зала "Славейков". Вход свободен.
„Според палеоантрополозите човекът е рожба на съвместната еволюция на оръдието на труда и на речта. Но какво би се случило, ако техническите средства успеят да изместят речта с оправданието, че не може да бъде овладяна или че е непотребна? Цифровата култура, която нахлува във всички области на съвременния живот, заявява амбицията си да отстрани предполагаемите несъвършенства на езика благодарение на силата на изчислителните операции и алгоритмите. Какви перспективи се очертават пред човека, ако символната функция, която го различава от животните и роботите, му бъде отнета вследствие на изискванията на машините, с които си служи?“
Жан-Мишел Бение е френски философ, почетен професор в Университета Париж Сорбона, където създава магистърската програма „Издателски съвет и управление на цифровите знания“. Той е член на научния съвет на Института за висши изследвания в науката и технологиите. Изследванията му засягат основно философския и етичния аспект на влиянието на науките и техниката в изграждането на индивидуалните и колективни представи и образи.
Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията“, СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на магистърската програма „История и съвременност на философията“, член на East European Network for Philosophy of Science . Изследователските му интереси са в областите: философия на Новото време, философия на науката и философия на културата. Автор е на книгите „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане“ (2011), „Случайности. Историческа типология“ (2017) и др.
Дискусията ще бъде модерирана от Ирина Недева, журналист, Българско национално радио.
Симултанен превод френски/български.
Електронно досие (187 KB, PDF)
---------
28 февруари, 18:30 ч. : Пиер Муние-Кюн, историк, CNRS & Университет Сорбона, Париж
зала "Славейков", Френски институт в България
Изкуственият интелект : дълга история
Преди да се превърне в проблем на математическата логика и впоследствие в инженерен проект, идеята да се механизира мисълта първоначално е била литературна и творческа тема. Като изследователска програма изкуственият интелект се ражда през
десетилетието, последвало Втората Световна война, благодарение на кибернетиката, на анализите на Алън Тюринг и на научната конференция в колежа „Дартмут“. След това тя преминава през периоди на ентусиазъм и
разочарование, разделяна от съпернически подходи и изправена пред язвителни критики, за да се утвърди в края на XX-ти век в науката,
техниката и практиката.
Вход свободен. Превод френски / български