Научни конференции с дебат в партньорство със Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Календар 2019
18 април, 18:30 ч.: Знаем ли кой е човекът? Поставят ли под заплаха езика новите технологии?
Френски институт в България, зала "Славейков". Вход свободен.
„Според палеоантрополозите човекът е рожба на съвместната еволюция на оръдието на труда и на речта. Но какво би се случило, ако техническите средства успеят да изместят речта с оправданието, че не може да бъде овладяна или че е непотребна? Цифровата култура, която нахлува във всички области на съвременния живот, заявява амбицията си да отстрани предполагаемите несъвършенства на езика благодарение на силата на изчислителните операции и алгоритмите. Какви перспективи се очертават пред човека, ако символната функция, която го различава от животните и роботите, му бъде отнета вследствие на изискванията на машините, с които си служи?“
Жан-Мишел Бение е френски философ, почетен професор в Университета Париж Сорбона, където създава магистърската програма „Издателски съвет и управление на цифровите знания“. Той е член на научния съвет на Института за висши изследвания в науката и технологиите. Изследванията му засягат основно философския и етичния аспект на влиянието на науките и техниката в изграждането на индивидуалните и колективни представи и образи.
Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията“, СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на магистърската програма „История и съвременност на философията“, член на East European Network for Philosophy of Science . Изследователските му интереси са в областите: философия на Новото време, философия на науката и философия на културата. Автор е на книгите „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане“ (2011), „Случайности. Историческа типология“ (2017) и др.
Дискусията ще бъде модерирана от Ирина Недева, журналист, Българско национално радио.
Симултанен превод френски/български.
Електронно досие (187 KB, PDF)
---------
28 февруари, 18:30 ч. : Пиер Муние-Кюн, историк, CNRS & Университет Сорбона, Париж
зала "Славейков", Френски институт в България
Изкуственият интелект : дълга история
Преди да се превърне в проблем на математическата логика и впоследствие в инженерен проект, идеята да се механизира мисълта първоначално е била литературна и творческа тема. Като изследователска програма изкуственият интелект се ражда през
десетилетието, последвало Втората Световна война, благодарение на кибернетиката, на анализите на Алън Тюринг и на научната конференция в колежа „Дартмут“. След това тя преминава през периоди на ентусиазъм и
разочарование, разделяна от съпернически подходи и изправена пред язвителни критики, за да се утвърди в края на XX-ти век в науката,
техниката и практиката.
Вход свободен. Превод френски / български