Граници, идентичности, трансфери (поредица от дебати )N°V

В рамките на поредицата дебати "Граници, идентичности, трансфери", Френският институт и Софийският университет  Ви канят на конференция:

Право на убежище и миграционна политика

·        5 юни 2018, Френски институт в България, 18.30

Вход свободен, симултанен превод на български и френски език

Към афиша на събитието

  

С участието на:

 

 

Даниел ЛОШАК (Университет Париж Х, право) и Ивайло ДИЧЕВ (Софийски университет, антропология)

Даниел Лошак е френска юристка, почетен професор по публично право в университета Пари-Нантер и деец на асоциативните среди в защита на правата на човека. Членува и е бивш заместник-председател на Лигата за правата на човека. През последните години, основните й публикации засягат Държавния съвет по време на Окупацията, „лимитите“ на свободата, неподчинението и отричането, различните форми на дискриминация, неравенство на половете и т.н.

 

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава също във Франция, САЩ и други държави. Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Граници, идентичности, трансфери (поредица от дебати ) : Презентация и програма

Натиснете тук, за да отворите презентацията на лекторите.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Граници, идентичности, трансфери

Силата на настоящата миграционна криза, пред която е изправен светът, възобнови стария въпрос с границите и в частност в Европа, където този въпрос сякаш принадлежеше в миналото. В резултат на това се създадоха нови граници, а други се превърнаха в предизвикателство. По този начин дебатите, предизвикани от тази криза, също събудиха разцеплението по отношение на самата концепция за идентичности (национални, културни, етнически, религиозни) в отношенията им с други общности, правейки понятието граница проблематично.

Този контекст показва, че на физическите граници са насложени идеологически такива, съставени от хора и тяхната история, и че те са преди всичко резултат от символични конструкции, променящи се според гледните точки, които ги определят или преместват. Ако границите са толкова противоречиви, те са исторически обект на конфликт, може би защото техният път налага прекъсване на идентичността в емпиричен континуум (културен, езиков, социален, исторически). Дискриминирайки по този начин две пространства, според логиката на включването и изключването, границата поставя под въпрос връзката между идентичността и другостта, която тя формира или съпротивява.

Гледайки на границата по тази начин ни предразполага да разсъждаваме върху възможните конфигурации на тази връзка, т.е. конструкциите на идентичността, тяхното възможно взаимно преобразуване или смесване. Границите могат да включват движения на присвояване или маргинализация, те могат също така да подтикнат към бързо преминаване, включващо процеси на идентифициране, където културите и езиците са формулирани в изграждането на ценности. Двете латински думи, които са в основата на другостта, alius и alter, може би сами по себе си илюстрират две хетерогенни концепции, отнасящи се или до същността на другото, или до взаимоотношението на реципрочност, в полза на което другостта се превръща в самото условие за идентичност.

Такъв въпрос има за цел да мобилизира разноронди подходи. Той може да бъде разгледан от своята геополитическа страна, по-специално като се мисли за граничните зони (маршове или маржове) и отношенията, които те означават като такива между единствата и политическото единство, в което са вписани. Той включва и проблема за връзката между езика и идентичността, където изкуството, в общия смисъл, играе централна роля.

Можем също така да разгледаме въпроса за прехвърлянето на културни ценности и начина, по който те преместват идентичността, като променят контекста (пространствено, исторически), където се извършват обектите, да не говорим за правните аспекти, свързани с тези въпроси. Отразяването също така ни кара да разглеждаме социалните граници, вътрешни за дадена общност, чрез която се изграждат маргинални или девиантни категории и които по някакъв начин представляват вътрешен респондент на мигрантите, хипостаси на другостта.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

14 май 2018 (понеделник)

17.00 – 19.00

Лекция в Софийския университет

Зала 21 на Ректората, бул. „Цар Освободител“ 15

Нито крепост, нито цедка: Европа – континент на имиграцията

С участието на:

Франсоа ЕРАН (Колеж дьо Франс, социология и демография)

 

В обществения дебат за имиграцията нашият континент се разкъсва между два несъвместими образа на Европа – като крепост и като филтър. Как да се обясни подобно противопоставяне? Франция първа илюстрира това напрежение. От една страна, тя оказа слаба защита на търсещите убежище, които почукаха на вратата й от 2015 година насам; от друга страна, от петнадесет години тя издава ежегодно по 200 000 резидентски карти на мигранти от страни извън Европа, като се позовава най-вече на правата на човека, между които и правото на събиране на семейството. В Германия не откриваме подобна приемственост: страната мобилизира цялата си благотворителна сила, за да приеме временно търсещите убежище от военни конфликти, след което затваря вратата си. Що се отнася до Европейския съюз, поведението му е парадоксално: всяка година той приема, пропорционално на населението си, повече имигранти, отколкото САЩ, но по отношение на бежанците от Близкия Изток се раздвои. Франсоа Еран ще се върне към фактите, след което ще изследва причините за това толкова диференцирано третиране на мигрантите от единия край на Европа до другия, като тук бившите комунистически страни заемат особено място.

Натиснете тук, за да отворите плаката

Франсоа Eран е френски социолог, антрополог и демограф. Работил е по въпросите, свързани със социалността на французите, създаването на двойки, въз основа на трудовете на Ален Жирар, образованието, изборната активност и по въпросите на имиграцията. През юни 2017 г. е избран за професор в Колеж дьо Франс.

 

Встъпителното му слово може да видите на адрес  

https://www.college-de-france.fr/site/francois-heran/index.htm

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сигурността на Балканите,
предизвикателство за Силите

·        24 април 2018, Френски институт в България, 18h30

 

  Натиснете тук, за да отворите плаката

С участието на:

Жерар ШАЛИАН (геополитика)  и Огнян МИНЧЕВ (Софийски университет, политология)

 

Жерар Шалиан е френски геополитик, специалист в областта на военните конфликти и в частност некласическите войни. В периода 1997-2000г. е ръководил Европейския център за проучване на конфликтите. От 1984 до 1994 е бил съветник в центъра за предвиждане и анализи към Министерство на външните работи на Франция. Преподавал е в Националното училище за администрация и в Националното военно училище. Бил е гост-лектор в Харвард, Бъркли, UCLA, Тбилиси и други.

В продължение на двадесет години Жерар Шалиан е в центъра на събитията като наблюдател- Африка, Латинска Америка, Близкия изток, Източна Азия и Кавказ. Бил е разследващ журналист в повече от 60 страни.

Жерар Шалиан е носител на наградите Кастекс през 1991г. за Световна стратегическа антропология и Вобан през 2009г. за цялостен принос.

 

Огнян Минчев е български политолог, доктор на социологическите науки. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

раницата стена ли е? Размисли върху движенията на знанията

·        13 март 2018, Софийски университет, 18:00 ч.

Философски факултет, бул. Цариградско шосе 125,
Блок 4, интерактивна зала № 305

С участието на:

Али БЕНМАКЛУФ (Университет Париж 13, философия) 

 

Вход свободен, симултанен превод български/френски

Али Бенмаклуф е професор по арабска философия и по философия на логиката. Преподава в университета Пари-Ест Кретей Вал-дьо-Марн, в Сианс по и в Брюкселски свободен университет. Привърженик е на аналитичната философия, специалист по логика и по трудовете на Фреге, Ръсел и Уайтхед. Интересите му са свързани и със средновековната арабска философия.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аморални ли са границите?


26 ФЕВРУАРИ 2018 | 18H30
Френски институт в България
Площад Славейков 3, София 1000


С участието на:
Жан- Касиен БИЛИЕ - философ, Университет Париж-Сорбона
Татяна БУРУДЖИЕВА - социолог, Софийски университет
Модератор: Ирина НЕДЕВА, БНР


Вход свободен, симултанен превод български/френски

В съвременната политическа философия и етика активно се разисква въпросът за моралния статут на политическите граници, който между другото отдавна е на дневен ред. Целта на конференцията е да се възстановят доколкото е възможно последните дебати около „етиката на имиграцията“ и да се представи критична оценка на различните предложени решения. Несъмнено този дебат с теоретичен аспект е в отговор на последните мигрантски кризи, носещи многочислени човешки драми, но също така и силно напрежение между привържениците на строгия контрол на имигрантите и тези, поддържащи мнението, че на тях трябва да се окаже гостоприемство. Ще се опитаме да покажем, че значението на последните извършени проучвания и дебати, свързани с етиката на имиграцията, се съдържа именно в това, да се представи богатият спектър от други възможности между двете крайни решения, които ни се струват еднакво недопустими, а именно, радикалното затваряне или отваряне на достъпа без ограничения.


Жан-Касиен БИЛИЕ е френски философ и преподавател в Сорбоната и в Сианс По. Съдиректор на Философския колеж, специалист в областа на нормативната етика, мета-етиката и приложната етика.

 

 

 

 


Татяна БУРУДЖИЕВА е български социолог и политолог, преподавател в Софийския университет. Между основните дисциплини, които преподава, се откроява и политическата комуникация и политическият имидж. Научните й интереси са свързани с политическата комуникация, маркетинг и методологията в политическите науки.