Френско планинарско кино

23-24 февруари 2017 г. /ДОМ НА КИНОТО/ начало 19:00

ДВЕ ВЕЧЕРИ

ФРЕНСКО ПЛАНИНАРСКО КИНО

ГОСТ Gilles CHAPPAZ


Френският институт е партньор на събитието.

23 февруари 2017 г. – посветен на професията на планинския водач с дискусия с участието на Асоциция Планини и Хора – Сдружение на планинските водачи и водещи планински водачи.

 

 

СВЕТЪТ НА ГАСТО РЕБЮФА (GASTON REBUFFAT 1921-1985)

http://www.supertopo.com/climbers-forum/483295/Tribute-to-Gaston-Rebuffat

„Обичам много моята професия на гид, тъй като тя е свързана с природата, звездите, скалата“. Роден в Марсилия, Ребюфа прави първите си стъпки в катеренето върху зъберите на Каланк, които благодарение на личния си авторитет успява да опази от промотърите – те са обявени за национален парк. Чрез ползването на много документални кадри филмът на Шапаз ни разкрива Алпите и столицата на алпинизма Шамони през златната епоха на алпинизма. Приет за член на Сдружението на гидовете в Шамони, Гастон Ребюфа посвещава живота си на  планините и тяхната вертикална красота, както и на поетичната страна в професията на гида.

Повече от всеки друг той успява чрез серия от книги, които впоследствие филмира да превърне планините в значим социален феномен и слага началото на един различен поглед върху снимането в планината, избора на място, на осветление, на мястото на алпиниста. През втората половина на ХХ век неговите кадри са източник на вдъхновение и съпровождат първите стъпки  на човека от града в този свят от лед и скали. Във филмите, които продуцира - „Между земята и небето“, „Звезди и бури“, „Завладяните хоризонти“, той изгражда запомнящи се образи на фона на величествени панорами, придружени от музиката на Паганини и Моцарт. Ребюфа въвежда зрителя в речника на катерача. Със своята свръзка - нисичкият виолончелист Maurice Baquet разиграват серия от скечове aла Лаурел и Харди. Впечатлява грацията, с която Ребюфа се придвижва върху скалите, както и екипировката му - кожени обувки, катерачен голф и особено чорапите и пуловера му, подбрани специално от гледище на снимките с камера.

Като истински артист и виртуоз и в катеренето, и в създаването на визия, Ребюфа променя цялостно гледната точка към планините, а неговата снимка на иглите на Шамони е избрана от НАСА за да представя Франция в мисията на сондата Voyager 2. Епохално е и значението на безспорно най-издаваната книга-албум за катерене в Алпите “Стоте най-красиви маршрута за катерене и преходи в района на Мон Блан” (1973), която остава еталон и днес.

’52 (2008)

GUIDES ET CIE – ГИДОВЕ И СЪДРУЖИЕ

Почиващ на свидетелствата на над 15 гида от Сдружението на планинските гидове в Шамони – най-старото в света, основано през далечната 1821 г.,  филмът ни запознава с историята и голямата традиция в планинското водене в Алпите, както и с някои скрити страни на тази професия, която продължава да бъде обаятелна и днес. Запазената марка на Шапаз е да остави своите „герои“ да говорят: срещаме се с гидове, които на 80 и повече години продължават да придружават своите първи клиенти, а също и с надъхани младоци, изпълнени с енергия и споделящи изконните ценности и кодекса на водача. Особено място има посланието за съкровената връзка на приятелството, без която изкачването на един маршрут или връх не биха имали смисъл за водача. Филмът е и вдъхновяващ разказ за мисията на водача, който по думите на великия Ребюфа изпитва най-голямо удовлетворение от професията, когато „направи видим и открие този свят на високата планина“ за своите клиенти; водачът, който живее чрез радостта и възторга на своите клиенти. Но и водачът, който се поставя в услуга на осъществяването на най-голямата мечта на своите клиенти. On est des vrais passeurs demotion.

Срещаме се и с обратната страна на медала – съдбата на загиналите при изпълнениие на своя дълг гидове. Разбираме, че те не са свръхчовеци, имунизирани от стрес, че изкуството е в това да успееш да управляваш това свое състояние, да овладееш страха. Това е професия, която те учи на смирение. Филмът заразява с уважението, което гидовете имат към своите колеги, както и онази дълбоко вкоренена от поколения, любов и преклонение към планината. Тази любов, която трудно се вписва в консуматорски модел, в който потреблението доминира над мечтата.

’72 (2014)

МЕЧТАНАТА СВРЪЗКА (PATRICK BERHAULT 1957 – 2004) https://en.wikipedia.org/wiki/Patrick_Berhault http://www.climbing.com/news/berhault-killed-in-the-alps/

В продължение на 167 дни от лятото на 2001 до пролетта на 2002, Патрик Беро осъществява едно истинско и оказало се последно пътуване из Алпите, от Изток на Запад. Пеша, със ски, с колело и най-вече с катерене, той свързва в едно десетки митични върхове и маршрути от Триглав през Доломитите, Мармолада, Пиц Бадиле, до Гранд Жорас, Матерхорн, Айгер и Мон Блан – всички те белязали историята на алпинизма. В това свое изпълнено с дълбок респект „поклонение“, той е придружаван от катерачи като Едленже, Габару, Хумар и други.

„При катеренето човекът се подчинява на порив - отива към скалата в желанието си да я изкачи и да се сближи с нея, уважавайки това, което тя е. Сама по себе си тя е шедьовър, и предполага етичност и респект за да остане такава каквато е. И ако не успеем да я изкачим толкова по зле, ще я изкачат други, а може би дори и никой няма да успее ...“ Тези думи съвсем точно предават скромността и  етиката на Беро, френската легенда в катеренето, който избра за себе си пътя на посланик на катеренето и алпинизма, на гида и преподавателя в Школата за гидове в Шамони. Филм за красотата в алпинизма и приятелството, а не за рекордите.

’50 (2001)

 

24 февруари 2017 г. – трима изключителни таланта със своя следа в историята на планините

ПЪТЯТ ТЕРЕ (LIONEL TERRAY 1921-1965) https://en.wikipedia.org/wiki/Lionel_Terray

http://www.sevendoc.com/index.php?_lang=GB&alias=boutique-biographies&function=productDetail&insidefile=detailsProduit.html&oidprod=PRODUCTS:cnpbn9lcmjafz

Французите се включват сравнително късно в „завладяването“ на Алпите. Една от емблематичните свръзки е тази на Лионел Тере и Луи Лашенал, и двамата продукт на съпротивата и годините след края на Втората Световна война. Френската експедиция на Анапурна през 1950 г. е първата експедия, с успех на осемхилядник. За своето време Тере има популярността на футболиста Зидан в края на 90-те. През златното десетилетие на алпинизма той участва и в щурма на Анапурна, и в изкачването на Макалу, и в прокарването на нов маршрут на Фиц Рой в Патагония. Жаден да опознае света, Тере си спечелва уважението на общността на алпинистите и гидовете и със своята готовност винаги да окаже помощ на изпаднали в беда свръзки. Всичко това разкрива една личност, готова да се раздава.

Тере надгражда, като се развива като продуцент на документални филми и прави много за туристическото представяне на далечните планини пред голямата публика в епоха, когато цветните кинолетни са още в началото си. Сред заглавията, които оставя като размишления и очерци е „Завоеватели на безсмисленото“, което кореспондира с „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст, към когото той изпитва истински пиетет. Представете си подготвяща се за катерене свръзка, която вечерта преди изкачване в заслона дебатира не маршрута, а  текста на Пруст! Представител на „епичния“ тип алпинисти, за него най-важен е пътят. „Рискът е равен на свобода. Голямата свобода е тази, която прави човека Човек.“

’55 (2007)

ЖАН МАРК БОАВЕН – ЕКСТРЕМНО ВАШ  (JEANMARC BOIVIN 1951-1990) https://en.wikipedia.org/wiki/Jean-Marc_Boivin https://www.adventure-journal.com/2015/02/historical-badass-extreme-sports-pioneer-jean-marc-boivin/

Един неуморим изследовател на вертикалността във всичките й измерения: алпийски стени, ледени склонове, осемхилядни върхове, скални отвеси, той през целия си живот търси предизвикателствата. Заедно с  Кристоф Профи и Патрик Беро той олицетворява брънката, връзката в голямата френска алпийска традиция между поколението на класиците и на тези, които хранят духа си с докосване до извънмерното и непознатото.

Гледайки този филм, запечатал природата на Патагония, Гренландия, Алпите или Хималаите, си даваме сметка за гигантското отстъпление на ледниците и за... екипировката в една епоха, когато все още част от нея се правеше чисто занаятчийски, и все пак това не пречеше на големите имена на тази епоха да правят смели премиери. „В риска има и чар, той е нещо, което те обогатява“. JMB е авторът на концепцията за алпийски трилогии и четирилогии, соло изкачвания на големи северни стени в рамките на няколко дни и тяхното свързване със ски или парапланер. Осъществил най-дръзките си мечти, реализирал първото ски-спускане от Еверест, Боавен загива при basejump скок на най-високия водопад в света Salto del Angel във Венецуела. Човек и катерач, излязъл извън рамките на своята епоха...

’52 (2006)

LIGNES DE PENTE/ ЛИНИИ ПО СКЛОНА (DOMINIQUE PERRET, 1962, Фрийрайд) http://www.skier.ch/content/factshttp://www.skier.ch/content/facts

„Ските за мен са страст, а не занаят. Търся най-съвършената и чиста траектория по снега от върха до неговото подножие, подчинен на гравитацията“. „Рискът, който съм си казал че поемам е, че моят живот ще бъде това, което моите сетива ме тласкат да правя“. „Връщането към изначалното, красивото, хармоничното... това, което ти диктува природата. Чистото плъзгане. Някаква осмоза. Тези моменти ме зареждат за да продължавам“.

Определен за най-великия фрирайдър на 20-ти век Доминик продължава да обикаля света и да снима, търсейки непреминавани от никого склонове в Узбекистан, Качкар, Алпите, Новрегия, Аляска, Британска Колумбия. Можем само да се възхищаваме на лекотата с която се спуска, акробатиките, плъзгането в предизвиканите от него лавини. Към всяко спускане подхожда със стратегия, преценява склона от гледище на лавинна опасност и на условия за добри снимки; има феноменална интуиция. Живите легенди на фрийрайда се броят на пръсти!