От 11 до 16 април 2024 г. се проведе онлайн обучението „Подготовка и подкрепа на учениците за получаване на Атестат за билингвиално франкофонско обучение“.
Организирани от Френския институт в България, занятията бяха водени от Адриана Давантур, асоцииран експерт към France Education international. Общата цел беше да се предоставят на учителите методи и ресурси, които да им помогнат да подпомогнат по-добре работата, която се изисква от българските ученици за получаване на Атестат за билингвиално франкофонско обучение.
Програмата на обучението включи темите: интердисциплинарност, проектно базирано преподаване, развиване на интердисциплинарни компетентности, техники за проучване на документи. Учители по френски език и по предмети, преподавани на френски език (биология, история, математика, физика и химия) от средни училища с преподаване на френски език в Ловеч, Перник, Пловдив, София и Варна взеха участие в това първо обучение в рамките на плана за действие, изпълняван с France Education International за 2023-2024 г.
Откриване: 18 април (четвъртък), 18:30 ч., в присъствието на Паоло Уудс
Галерия Синтезис и Френският институт представят изложбата The Heavens на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d’Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали.
Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?
В продължение на повече от две години Паоло Уудс и Габриеле Галимберти посещават тринайсет офшорни центъра, олицетворение на укриване на данъци, секретност, офшорно банкиране и екстремно богатство, като авторите се ръководят от стремежа си да придадат фотографски образ на тази по-скоро безплътна тема. От американския щат Делауеър до британския остров Джърси, от Британските Вирджински острови до Лондонското сити, от Панама до Хонконг и Сингапур, двамата фотографи ни разкриват един рядко виждан и потаен свят, който силно се различава от нашите представи за него.
Паоло и Габриеле заимстват фотографските тропи и езика на света, който разследват. Те дори регистрират собствена компания с името на проекта The Heavens в Делауеър, където срещу ниска такса и без допълнителни документи всеки може да учреди дружество с ограничена отговорност за по-малко от 20 минути. Седалището на The Heavens е в същия невзрачен офис в Делауеър, където се помещават и Apple, Bank of America, Coca-Cola, General Electric, Google, Walmart и 285 000 други компании.
Според приблизителни изчисления към 2015 г. в офшорните зони по света се укриват около 32 трилиона долара. Тази сума е около десет пъти по-голяма от БВП на Германия. Данъчните убежища не са ексцентрична тропическа екзотика, а основен инструмент в структурата на глобализираната икономика. Те спомагат физически лица и фирми да заобиколят финансови регулации и да намалят данъчните си задължения. Проектът The Heavens ни изправя пред фундаментални морални въпроси относно взаимоотношенията между публичното и частното, между държавите и корпорациите и между имащите и нямащите.
Това е изключително важна тема, защото е глобален феномен, който засяга всеки един от нас. Пенсионният ви план, банковата ви сметка, фирмата, от която купувате автомобила си, вероятно използват офшорни зони за оптимизация на своите данъчни задължения. Не бива да забравяме, че голяма част от това, което се случва в данъчния рай, е напълно законно. Може да не е морално, но е напълно законно. Въпреки че е законно, когато се опитате да потърсите личен контакт с тези хора, много от тях ще ви откажат и няма да поискат да говорят с вас като представител на пресата. … Работил съм като военен фотограф в Афганистан и Ирак. Повече от пет години снимах в Иран. Работил съм и с китайците в Африка, които са меко казано резервирани към медиите, но това е най-трудната тема, върху която съм работил досега., споделя Паоло Уудс.
Данъчните убежища са място, където можете да вложите богатството си, за да избегнете финансовите правила на своята държава. Може да става дума за данъчни или наказателни закони, закони за прозрачност и деклариране или финансови регламенти. Не става въпрос само за данъци. Не е задължително да преместите богатството си в данъчния рай. Обикновено е достатъчно правната структура, която е собственик на това имущество, да се намира в данъчния рай – това може да е фиктивна компания, тръст или нещо друго. Самият актив, вашата собственост, може да е каквото и да е, може да се намира където и да е. Може да е картина, частен самолет, швейцарска банкова сметка или дом в луксозен квартал на Лондон.
Често се използват думи като „офшор“ или „убежище“, “paradis fiscal” (фискален рай) на френски или “Steueroase” (данъчен оазис) на немски език. Тези термини целят да предизвикват позитивни емоции у хората. Затова организации борещи се срещу данъчните убежища като Tax Justice Network понякога предпочитат термини като „юрисдикция, практикуваща поверителност“. – откъс от есето на британския журналист и писател Никълъс Шаксън, публикувано в книгата The Heavens (Dewi Lewis, 2015).
Фотокнигата The Heavens (Dewi Lewis, 2015) изпълнява ролята на годишен отчет на компанията на Паоло и Габриеле. Френското издание на книгата Les Paradis (Delpiere, 2015) ще може да бъде закупено в магазин Фотосинтезис по време на изложбата.
ЗА АВТОРИТЕ:
Паоло Уудс е роден в Нидерландия през 1970 г. в семейство от канадски и холандски произход. Той живее в Париж, но израства в Италия и Хаити. Кръстосва света и се посвещава на дългосрочни проекти, които съчетават фотографията и разследващата журналистика. Носител е на множество награди, сред които две отличия от World Press Photos.
Публикувал е осем фотокниги, включително Un Monde De Brut, която изследва петролната индустрия и Chinafrica, която разглежда внушителния възход на китайското влияние в Африка, като и двете са реализирани съвместно с журналиста Серж Мишел, водещ журналист от Le Monde. През 2010 г. Паоло се премества в Хаити, където работи по проекта State. Той е показан в Musée de l’Élysée в Лозана, Швейцария през 2023 г. и се превръща в най-посещаваната изложба в историята на музея.
През 2021 г., заедно с писателя Арно Робер завършва проекта Happy Pills, който включва книга, изложба и първи документален филм на Паоло, чиято премиера е на Festival dei Popoli във Флоренция през 2022 г. През същата година е назначен за артистичен директор на фестивала Cortona On The Move, основен фотофестивал в Италия. През 2023 г. става един от петимата учредители и фото-редактор на френското списание Kometa , посветено на дългосрочни журналистически проекти, фотография и дискусии с фокус върху Източна Европа.
Проектите на Паоло са публикувани в престижни международни издания като Ню Йорк Таймс, Льо Монд и Гардиън. Поставя самостоятелни изложби във Франция, САЩ, Италия, Швейцария, Китай, Испания, Германия, Холандия и Хаити и участва в множество групови изложби по целия свят. Негови фотографии са част от обществени и частни колекции, сред които: Musee de l’Elysée, Френската национална библиотека, колекцията на шейх Сауд Ал-Тани и The Michalski collection. Той е съосновател на Riverboom – колектив и издателство, което изследва границите на фотографския език.
Габриеле Галимберти е роден през 1977 г. във Вал ди Киана, Италия. Работи като комерсиален фотограф преди да се присъедини към артистичния колектив Riverboom и да се насочи към документалната фотография.
През последните години работи по дългосрочни проекти, някои от които са издадени като фотокниги: Toy Stories, която представя деца от различни държави с техните играчки. Той разказва истории чрез портрети на хора от целия свят, подчертавайки особеностите и различията помежду им, нещата, с които се гордеят, и вещите, с които се обграждат. Социалните медии играят основна роля в проучванията му, като спомагат тези истории да бъдат открити, създадени и споделени с публиката. Последният му проект The Ameriguns, който разглежда дълбоката връзка между американците и техните оръжия, печели първа награда в категория портрети на World Press Photos през 2021 г.
Негови фотографии са показвани в изложби по целия свят, включително Les Rencontres d’Arles във Франция, фестивала Images Vevey в Швейцария и музея V&A в Лондон и са получили редица награди, включително GRIN 2020, APP 2020 и наградата Best In Show в the New York Photo Festival.
В момента Габриеле пътува и работи по лични проекти, както и за международни списания и вестници като The Sunday Times, Stern, Geo, Le Monde, La Repubblica и Marie Claire. От 2016 г. насам е фотограф на National Geographic и редовно работи за списанието.
Съпътстваща програма:
19 април, 18:30 ч. | Среща-разговор с Паоло Уудс, (на английски език без превод на български), аула на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
14 май, 17:00 – 20:00 ч. | Библиотека Фотосинтезис – Фокус: Фотокниги на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, галерия Синтезис
18 май, 16:00 ч. | Европейска нощ на музеите, Кураторски тур в изложбата с Надежда Павлова, галерия Синтезис
30 май, 18:30 ч. | Прожекция на филма Happy Pills, 2022 г., реж. Паоло Уудс, 94 мин. (с английски субтитри), зала Славейков, Френски институт
14 юни, 18:30 ч. | Прожекция на филма Riberboom (Partners), 2023 г. , реж. Клод Бештолд, 99 мин. (с английски субтитри), зала Славейков, Френски институт
15 юни, 16:00 ч. | Представяне на Kometa, френското списание, което гледа на изток, галерия Синтезис
Изложбата The Heavens се осъществява с подкрепата на Френското посолство в България, Френския институт и Фотосинтезис. Тя е продължение на партньорството между галерия Синтезис и Френския институт, в рамките на което са показвани изложбите: Следи от империи на Тома Жорион (2021), Сребърна мина – Фотокниги на Тома Сован (2020), Vernacular MashUp! на Жан-Мари Дона (2019) и Мелос на Гийом Лебран (2019).
Поради непредвидени обстоятелства, свъразни с промяна на полети на участниците, събитието се отлага за нова дата през май, която ще ви комуникираме своевременно. Благодарим Ви за разбирането.
Тема на тази конференция-дискусия ще бъде онова, което понякога се нарича „криза на доверието“ или „криза на демокрацията“ при представителните демокрации.
Организирана е от Френския институт в България и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ще се проведе във вторник, 16 април, от 12.00 до 13.30 ч., в зала „Славейков“ на Френския институт.
Условия за достъп : Събитието е достъпно за всички, не е необходимо предварително записване, входът е свободен.
Езици : френски и български (симултанен превод)
Постепенният и непрекъснат спад на избирателната активност в повечето европейски и западни страни води до немалко въпроси за това доколко уместни биха били нови форми на гражданско участие : преки дебати между избраните представители и гражданите, участие в бюджетирането в общините, събрания на граждани, избрани на случаен принцип, референдуми по гражданска инициатива, референдуми за отзоваване на избрани представители и т.н.
Макар да има множество инициативи за допитване до гражданите, без да им се дава правото да вземат решения (анкета, консултативен референдум, консултативна асамблея, граждански дебат, последван от препоръки…), най-радикалният подход предполага да се даде на гражданите властта да предлагат и да вземат решения относно закони и поправки в Конституцията без посредничеството на народни представители или политически партии. Подобен подход е въведен от много години в Швейцария, Съединените американски щати (в двайсетина щата) и моделира процеса на вземане на решения във все повече организации на гражданското общество.
Въпреки това онези, които критикуват пряката демокрация, предупреждават за рисковете, които тя води със себе си, посочват разочароващи примери като Брекзит и припомнят, че авторитарните режими често са си служели с референдуми, за да запазят легитимността си. Те предлагат първо да се задействат други инструменти, според тях задължителни, като например засилване на прозрачността и отчетността, предотвратяване на конфликтите на интереси, механизми за борба с корупцията и гарантиране на свободата на медиите и независимостта на правосъдието.
Конференцията-дискусия ще бъде за различните измерения на пряката демокрация. Участниците ще изведат заключенията си въз основа на научни трудове по темата и ще се запитат какви са ползите и рисковете от нея.
*
Как стоят нещата във Франция?
Референдумите по гражданска инициатива бяха сред основните искания на движението на жълтите жилетки през 2018-2019 г. Властта отвърна, като създаде Голям национален дебат (процедура за участие и консултиране) и Гражданска конвенция за климата и покани 150 избрани на случаен принцип граждани да предложат решения за „намаляване на емисиите на парникови газове“ в „духа на социалната справедливост“. Гражданската конвенция предложи 149 мерки. Президентът на Република Франция одобри 146 от тях, които бяха пренасочени към парламента и правителството и частично влязоха в сила под формата на закон и устави.
От 90-те години насам Франция неведнъж е прибягвала до референдуми :
През 1992 г. гражданите одобриха Договора от Маастрихт, който учредява Европейския съюз на мястото на Европейските общности с 51 % от гласовете (30 % негласували, без праг на избирателна активност, посочените проценти са закръглени до единица).
През 2000 г. мандатът на президента на Републиката бе съкратен от 7 на 5 години със 73 % „за“ (70 % негласували).
През 2005 г. Договорът за създаване на Конституция за Европа е отхвърлен с 55 % от гласовете (69 % гласували). Същата година Нидерландия на свой ред отхвърля договора на референдум, в резултат на което ратификацията му е спряна във всички държави членки. Повечето от разпоредбите в проектодоговора намират място в Договора от Лисабон, подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г. Този път френските и нидерландски граждани не са поканени да гласуват. Единствено Ирландия организира референдум. Ирландците първоначално отхвърлят Лисабонския договор на референдума през 2008 г. с 53 % от гласовете (47 % негласували), впоследствие, през 2009 г., го одобряват с 58 % от гласовете (42 % негласували).
Как стоят нещата в България?
От края на комунистическия режим насам са проведени няколко референдума :
На референдума през 2013 г. гражданите бяха запитани дали да бъде построена нова ядрена централа (62 % от гласувалите казват „да“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото гласувалите са под 60 %). Проектът да се построи ядрена централа в Белене не е задвижен веднага, впоследствие отново е подет с решение на парламента от 2019 г.
Референдумът през 2015 г. за въвеждане на електронно гласуване (73% гласували „за“, резултатът от референдума не е правно обвързващ, защото няма достатъчно гласували). Впоследствие този начин на гласуване е въведен с решение на парламента.
Референдумът от 2016 г. относно промените в Изборния кодекс, предлага се депутатите да се избират мажоритарно на два тура (74 % „за“) : резултатите не са приложени заради недостатъчния брой гласували.
В Европейския съюз
На нивото на Европейския съюз не са предвидени инструменти за пряка демокрация, но европейските граждани имат достъп до вътрешни документи на Съюза и могат да внасят петиции в Европейския парламент.
*
Участници:
Март Фатен-Руж Стефанини, научен ръководител по публично право в Университета Екс-Марсилия, специалист по пряката демокрация и демокрацията на участието
Наташа Данелчук-Колодровски, доцент по право в Университета Екс-Марсилия
Мартин Белов, заместник-декан по международни отношения, дигитализация и виртуална среда в Софийския университет
Христо Христев, юрист, адвокат, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Университетската агенция на Франкофонията (AUF) в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Факултет по класически и нови филологии организират шестото издание на конкурса „Моята теза в 180 секунди“. Конкурсът се провежда с традиционната подкрепа на Франкофонския център на Софийския университет и е отворен за участие за всички висши училища и научни институти в България.
Целта на този конкурс е да даде възможност на настоящи или защитили през академичната 2022-2023 година докторанти франкофони да представят пред разнородна публика от неспециалисти темата на своето изследване. Всеки участник трябва в рамките на три минути да направи ясно, сбито, убедително и атрактивно изложение на френски език на проблемите, по които работи. Конкурсът « Моята теза в 180 секунди » предоставя на участниците уникалната възможност да усъвършенстват комуникационните си способности, като същевременно запознаят по-широка публика с изследванията си. Той е и средство за представяне и популяризиране на науката, както и на докторантската форма на обучение. Това е начин за запознаване с научната продукция на младите изследователи, за засилване на контактите и обмена между научните среди и обществото.
Конкурсът « Моята теза в 180 секунди » е вдъхновен от състезанието Three minute thesis (3MTMC), което за първи път е организирано през 2008 г. в Университета Куинсленд, Австралия. През 2012 г. той навлиза във франкофонското пространство, като вече има издания в близо 30 държави.
Националният финал за България ще се проведе на 28 май. Победителят в него участва в предварителна селекция на финалистите от страните, където AUF е организатор на конкурса и може да представя България на международния финал на конкурса, в столицата на Кот д’Ивоар, Абиджан. За всички участници в националния финал са предвидени специализирани обучения по комуникация в науката и публично говорене.
Ще бъдат раздадени награди за първо (700 лв.), второ (500 лв.) и трето място (300 лв.), както и награда на публиката.
Кандидатстването за конкурса « Моята теза в 180 секунди », България 2024 г., е отворено до 30 април 2024 г.
Конкурсът се провежда с подкрепата на Министерство на външните работи на Република България и с любезното съдействие на Френския институт в България.
Цялата необходима информация за конкурса може да прочетете на сайта на AUF
По дефиниция съвременният артист е много повече от автор. Държавата-провиденция и „невидимата ръка на пазара“ почти са унищожили кариерата на самотния артист посветил се единствено на изкуството си. Авторите вече не са само артисти, но и продуценти, активисти и разпространители на колективни ценности и каузи. Без тях почти няма възможност за изразяване.
Дискусията с Пенда Диуф ще се фокусира върху отговорността на съвременния драматург и театрален практик, техните роли и перспективи. Пенда Диуф и Стефан Прохров ще обсъдят политиката на тялото и нейното отражение в областта на културата и културното наследство, многообразието в Европа и потенциала на миналото като „капитал“ за бъдещи артистични намеси.
Пенда Диуф е драматург, актриса и бивша директорка на френско-сенегалската съвременна медиатека.
Родена в Дижон в семейството на баща сенегалец и майка от Кот д’Ивоар, Пенда Диуф прекарва цялото си детство, чувствайки се изключена и безнадеждно попаднала между белия свят на френските метрополия и света на волофските си братовчеди в Сенегал.
На 19 години пише първата си пиеса Poussière (Прах), без никога да е ходила на театър. Благодарение на нея, печели стипендия от френския Национален център за театър, след което е избрана от читателското бюро на Comédie-française. През 2008 г., благодарение на пиесата Souriez, vous êtes filmés (Усмихнете се, снимат ви) печели стипендия от фондация „Бомарше“.
В края на 2010 г. изпада в тежка депресия. Спасява я самостоятелно пътуване до Намибия, по стъпките на Франк Фредерикс, продължило месец и половина. Тя разказва за пътуването си в автобиографичния текст Pistes (Пътеки), който тя самата изиграва на фестивала в Авиньон през 2017 г. В него напомня и за първия геноцид на XX век: избиването племената Хереро и Нама от германските колониални войски.
В търсене на своята идентичност предприема инициативата да се сдобие и със сенегалско гражданство и става генерален секретар на антирасистката асоциация Les Indivisibles.
Участвала е в писателски резиденции във Френския институт в Тунис – Вила Саламбо, Кралския двор в Лондон, през 2024 във Вила Албертин в Ню Йорк, Националния театър в Страсбург или Дома на писателите в Ла Рошел. Тя е и лауреат на стипендията « Les mondes Nouveaux » отпусната й от Министерство на културата през 2023 г.
Пенда Диуф е избрана за „нов театрален талант за 2023 г.“ от SACD (Дружеството на авторите и композиторите на драматични произведения във Франция).
Стефан Прохоров е български режисьор и драматург, работещ най-вече в сферата на театъра и изпълнителското изкуство. Работата му се фокусира върху интердисциплинарния подход към социално значими теми, както и върху междукултурните експерименти в класическия театър. Неговата художествена работа е съсредоточена върху интерактивни и сетивни пърформанси по социални проблеми.
Литературната среща се организира в рамките на тазгодишното издание на Избора на Наградата Гонкур в България.
Темата за пролетта от едноименния сборник на френския ренесансов композитор Клод Льо Жон е залегнала в съвместния концерт на вокален ансамбъл за старинна музика Cantanti DAI MONTI VERDI и клавесиниста Николай Стойков, който ще се проведе в зала „Славейков“ при любезното домакинство на Френския институт в България на 18-и април 2024 г. от 19:00 ч., вход с покани.
В програмата ще прозвучат шансони от френски и франко-фламандски автори на късния ренесанс, сред които Клод Льо Жон (Claude Le Jeune), Клемон Жанекен (Clément Janequin), Орландо ди Ласо (Roland de Lassus), Филип де Монте (Philippe de Monte) и Жан де Кастро (Jean de Castro), както и творби за клавесин от френски композитори от XVI и XVII век: Пиер Атенян (Pierre Attaingnant), Луи Купрен (Louis Couperin), Жак Шампион де Шамбониер (Jacques Champion de Chambonnières), а също и от самия крал на Франция, Луи XIII (Louis XIII).
Концертът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община по проекта на фондация Architetti musicali „Старинна европейска музика на софийска сцена“ по Столична програма „Култура“, както и със съдействието на Френския институт в България.
XXVII Фестивал за франкофонски училищен театър „Франкофонските сцени на България“ ще се проведе на 20 април 2024 г. в Държавна Опера – Варна.
Фестивалът, под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, се организира от Алианс Франсез Варна, Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България и Френския институт в България, в партньорство с Варненската опера, IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна и с подкрепата на община Варна.
Осем трупи от ученици от българските гимназии ще представят пиеси на тема „Другия“ : ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Велико Търново, 35 СЕУ „Добри Войников“, София, IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна, 9-та ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, София, ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, Благоевград, ПГРЕ „Г. С. Раковски“, Бургас ,ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Стара Загора и ГПЧЕ „Симеон Радев“, Перник.
По инициатива на Школата Шайо-Париж и Националния институт за недвижимо културно наследство в България с подкрепата на министерствата на културата на България и Франция, френските институти и ИКОМОС Франция, международният семинар за бъдещия научен и образователен проект, обединяващ архитекти от 5 страни около образователния обмен за опазването на недвижимото културно наследство, се проведе в края на март в архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в Балчик, създаден в началото на 20 век.
„Планираме да създадем цикъл от обучения и мрежа от експерти в България, Румъния, Молдова и Украйна, които могат да работят заедно в бъдеще по общи проекти, а в перспектива обсъждаме да се присъединят Северна Македония, Сърбия, Хърватия, Кипър, Черна гора, Албания и Турция“, каза арх. д-р Делфин Абулкер, зам.-директорка на Школата Шайо – Париж. Тя и колегите ѝ Стефан Манчиулеску и Флоранс Бабикс представиха няколко проекта за възстановяване на архитектурни образци и методологията на обучение на 137-годишната френска школа.
Сътрудничеството в Югоизточна Европа ще стъпи върху опита, натрупан от курса Шайо – България с неговата близо 24-годишна история. 2-годишният специализиран курс съчетава лекции по история на архитектурата, строителни материали, консервация и реставрация на сгради, международно и национално законодателство с архитектурни ателиета, в които експертите изминават в реални условия целия процес от проучването и документирането, през анализа и синтеза на данните за обекта, до идеите и проектите за неговия нов живот.
Програма „Рила“ е създадена преди повече от 20 години и има за цел да насърчи научното сътрудничество между български и френски научни екипи. През последните двадесет години са избрани и финансирани над 130 проекта във всички научни дисциплини от Фонд „Научни изследвания“ и Министерството на европейските и външните работи на Франция. Общият бюджет на програмата е приблизително 80 000 евро на година.
Този четвъртък, 4 април, в Аула Магна на Софийския университет се събраха около 60 научни изследователи за да отбележат годишнината от създаването на програма „Рила“. Н. Пр. Жоел Майер, посланик на Франция в България, откри събитието и подчерта значението й за напредъка на научните изследвания в двете страни.
Г-н Юрий Кълвачев, директор на Фонд „Научни изследвания“ и г-н Кристоф Делакур, представител на Министерството на висшето образование и научните изследвания на Франция, представиха резултатите и научното въздействие на тази програма за последните 20 години. Те подчертаха, че програмата включва проекти от всички научни дисциплини (включително хуманитарните и социалните науки). Свидетелствата на френски и български научни изследователи, които си сътрудничиха в рамките на програма „Рила“, позволиха да се измери нейната роля за укрепване на връзките между екипите. Също така, млада френска докторантка обясни как сътрудничеството й с български колеги е помогнало за написването на докторантура й и как тази програма помага за интегрирането й в областта на научните изследвания.
Накрая бяха обявени някои промени по програмата, а именно че ще може да се кандидатства всяка година и че ще бъдат опростени процедурите за кандидатстване.
Новият конкурс за кандидатстване ще стартира на 10 май 2024 г.
Краен срок за подаване на проектите от френските и българските екипи е 16 септември 2024 г.
За повече информация : https://institutfrancais.bg/program-rila-2022/
